И да не беше актриса, Деси Бакърджиева пак щеше да е звезда – жена с нейния сек*апил няма как да бъде незабелязана. Та кой мъж не би се възхитил на 110-сантиметрови крака?

С бляскавата си външност Деси спокойно е могла да потърси лесното на живота, но не го е направила. През годините тя упорито е развивала талантите си в няколко посоки – в актьорската професия, каратето, бизнеса и козметиката. Има дори и докторска степен, получена след защита на дисертация за киноиндустрията.

В интервюто, което звездата на хитовия Би Ти Ви сериал „Фамилията“ даде тези дни, стана дума за почти всичките й занимания. Засегната бе и темата за мъжете, която обаче изненадващо се оказа извън дневния ред на чаровната артистка.

– Деси, какво е за вас да си партнирате със Стефан Данаилов?
– Това е сбъдната мечта. Стефан е страхотен. Той е Мастера, добър ментор, критерий, пътеводна звезда за всеки един от нас. Ако не се постараеш да дадеш най-доброто от себе си, този човек с енергията и таланта си просто ще те… Не се ли стараем, когато сме до него, нас няма да ни има. Той е огромен, той е Стефан Данаилов.

– Във „Фмилията“ играете Диана Арнаудова, снаха на героя на Стефан Данаилов. Близка ли е ролята до вас?
– Вече нищо от Диана Арнаудова не ми е близко. Много от чертите на характера й този сезон са… На моменти дори искам да я ударя.

Ужасно е това, което прави тя. От друга страна, я обичам, защото е моя героиня. Не мога да не държа на нея, за да я направя истинска, трябва да я оправдавам за всяко едно действие, което извършва.

– Как попаднахте във „Фамилията“?
– Въпросният ангажимент е нещо много голямо за мен. Попаднах във „Фамилията“ благодарение на продуцентите Митовски, Гочев и Цанков, които ми гласуваха дооерие. Предполагам, че ме взеха заради факта, че съм се стремила винаги да бъда хигиеничен актьор. Това словосъчетание съм го научила от моя преподавател във ВИТИЗ Енчо Халачев.

– Какво означава да си хигиеничен актьор?
– Да си точен, когато те изискват на терен, да си знаеш текста и да бъдеш дипломатичен, да не си скандалджия, да си отдаден, да работиш със сърце. Винаги трябва да търсиш истинския смисъл на нещата.

– Вашата звезда изгря още в „Стъклен дом“…
– (Смее се.) Звездите са на небето. Знам, че благодарение на продуцентска къща „Камера“ и Би Ти Ви хората ме забелязаха. Ролята ми в „Стъклен дом“ беше малка, но изключително хубава. Обичам си всички мои героини, но в повечето случаи те са много различни от мен.

– Имате ли инфарктни моменти на снимките?
– Не, но ни е много трудно във „Фамилията“, защото самата история става все по-зловеща. Героинята ми тръгва да посяга на дете, а децата са най-чистото и свято нещо на този свят и е недопустимо да бъдат малтретирани. Диана Арнаудова в безсилието си подхожда по този начин. Такива действия не мога да оправдая. Беше ми изключително тежко във въпросната сцена.

– Получавали ли сте травми в работата си?
– Неудобно ми е да покажа каква синина имам на крака от представлението „Вражалец“. В бързината в мизансцена трябваше да преместим една маса и много здраво се надянах на ръба й. Имам чувството, че на сцената и от най-малкото нещо ми излизат синки. Кожата ми е такава.

– Какво сте променяли в себе си заради роля?
– Много неща – носила съм лещи, променяла съм си цвета на косата, подстригвала съм се, напълнявала съм с 10 килограма.

– Славите се като актрисата с най-дългите крака – цели 110 см…
– (Смее се.) Не вярвам, че това е така. Може да има и по-дълги от моите. Не съм ходила при колежките да им ги меря.

– Противничка ли сте на голите сцени във филми и постановки?
– Когато са направени елегантно, красиво и достойно, са оправдани. Добре е разсъбличането да не е директно. Много по-ценно е да успееш да разголиш душата си пред камерата, да загатнеш онези детайли, които излъчват сек*апил. Така е по-провокативно. Винаги има притеснение от събличането на сцена или пред камера и това е нормално. Понякога хората в публиката изпадат в недоумение – дали пък актрисата пред тях не е такава и в живота. Момент! Това е само роля!

– Разкажете за първото си излизане на сцена.
– Стана в зала 1 на НДК, бях на 4 години. В детската градина другарката Маркова започна да събира за Асамблеята деца, които умеят да пеят и танцуват. Хареса ме много. Трябваше да изпълня една песен. Преди да изляза на сцената, другарката ни каза да не се притесняваме. Обясни ни, че хората ни обичат и трябва само да си мислим колко добре ще се представим. Каза ни и че в ложата има един чичко, който се казва Тодор Живков, много важен човек. „Ако той започне да пляска и другите ще го последват. Ако обаче не реагира, никой няма да пляска.“ Излязох на сцената, изпълних си песничката и другарят Живков стана да ме аплодира. Всички останали също заръкопляскаха. Почувствах се вълшебно, не исках да си тръгна. Правеха ми знаци да се махам от сцената, но аз не, та не. Накрая едно от момиченцата на ансамбъл „Филип Кутов“, които излязоха за следващото изпълнение, ме хвана за ръката и с госпожата ме изведоха.

– Първата ви работа е озвучител в БНР. Какъв беше хонорарът?
– Малко над 20 лв. За 5 лв. си взех течен шоколад от „Кореком“, останалите дадох на мама да плати разходите на апартамента. Тя ме прегърна и дълго не ме пусна. Радваше се, че детето й е постигнало нещо само.

– Родителите ви са икономисти, но прабаба ви и пралеля ви са били основателки на Народния театър…
– В началото, когато реших да ставам актриса, родителите ми не ме подкрепиха. Винаги са уважавали решенията ми, но в случая бяха много критични. Тогава все още нямаше пари в актьорската професия. С времето нашите се успокоиха. Разбраха, че това ми е мечта, която искам да реализирам. Още на 4 години ми е проблеснало желанието.

– След ВИТИЗ сте заминали за Германия да учите за козметичка…
– Не съм заминала веднага след завършването на ВИТИЗ. През 2004 г. чак го сторих. Моят престой в Германия беше свързан с една фирма, на която от 27 години сме представители (семейството на Деси Бакърджиева търгува с козметика – б. р. Това е компания, занимаваща се с производството на най-добрата козметика за кино, театър и телевизия, а вече и за ежедневието. Тя прави не само фон дьо тен, но и кръв, рани, мустаци – въобще всичко необходимо за актьорите. Аз и сестра ми отидохме на обучение в тази фирма. Бяха едни безкрайни пътувания, а вече имах дете. Майка ми се грижеше за дъщеря ми в България. Имах щастието в Германия да уча и завърша при Рене Кох, който е един от най-добрите специалисти по козметология в Европа.

– Кой ви откри за киното?
– Димитър Гочев, Митовски и Цанков – Светата троица. Бях студентка във ВИТИЗ и ме поканиха за една кинореклама. След това ме извика и Николай Волев. Смятам, че няма нищо случайно в живота.

– Били сте и водеща на предаването „Българският топ 100″…
– Да, след като Вики от „Мастило“ реши да се отдаде изцяло на музиката и на своята група, направиха кастинг за нова водеща. Явиха се страхотни мацки, дори се чудех аз какво правя там. Интересното е, че всички са гласували за мен, явно съм им допаднала.

– Вярно ли е, че Люк Бесон ви е почитател?
– Чак почитател… Илка от СОФИЛМ ме покани за кастинга на холивудския филм „Хитмен“. Там трябваше да викам, тъй като по сценарий пред мен застрелваха един човек. Така изкрещях, че се отвориха вратите. Всички ме гледаха учудено, но след три месеца ми се обадиха, че съм одобрена. Дори вече бях забравила, че съм се явявала на този кастинг. Отивайки в офиса на СОФИЛМ, видях един мъж – много симпатичен с леко червеникава коса, говореше на френски. Аз не знам френски, английски и немски разбирам. Тогава бях с огненочервена коса. Илка ме запозна с въпросния господин. Той каза, че много обича червенокоси, а на мен ми стана много приятно от комплимента. Продължих по стълбите. Илка ме погледна шашната. „Моето момиче, ти разбра ли с кого се запозна току-що?“, попита ме. Отвърнах й, че мъжът е много сладък и симпатичен.

А тя; „Та това беше Люк Бесон!“. Не го виждам всеки ден, за да знам как изглежда.

– Имате докторска степен…
– Да. Защитих дисертацията тази година. Темата ми беше „Филмовата индустрия в съвременната информационна среда – трансформации и взаимодействия“. В първата глава съм разгледала ситуацията в последните 20 години. Втората е за новите технологии, а третата – за тенденциите. Беше ми много трудно, това са дълбоки води. Три години ми бяха нужни, за да събера достатъчно материал и да го структурирам добре.

– Стигнали сте до черен колан по карате. Случвало ли ви се е в живота да прилагате бойните си умения?
– Вече отдавна не тренирам. Случвало се е и в живота да прилагам наученото, но за това не искам да говоря. Бях на 10 години, когато започнах да се занимавам. Бях при най-добрите треньори. Те ме стимулираха да развивам положителните страни от характера си, да бъда много силна в желанията и амбициите си, без да наранявам другите. Когато човек практикува карате, походката му доста се променя и за да не загубя женствеността си, мама ме записа на модерен балет.

– Проблеми с досадни обожатели?
– Да, но аз уважавам тези хора, защото те показват своята любов (смее се).

– Говори се, че с Асен Блатечки сте били гаджета…
– Как ще съм му била?… Никога не съм имала интимни отношения с него. Познаваме се от 17 години и сме приятели. Много го уважавам. Нека ме обвързват с когото си искат, мъж не си търся. Нямам време за това. Ако имам мъж до мен, той ще стане публично достояние едва след като сключим брак. С женени не ходя, достойнството не ми позволява, а и възпитанието, което съм получила от семейството си. Знам, че когато правиш нещо лошо на някого, то ще ти се върне. В България има много готи-ни и успели мъже, които са обвързани. Аз обаче нямам афинитет към тях.

– Не разбрах дали има мъж до вас в момента…
– Няма. Чепат характер съм и не знам кой ще ме издържи дълго.

– Кой ви помага при отглеждането и възпитанието на дъщеря ви?
– Мама, татко и кака.

– Какви са интересите на щерка ви?
– Сега е точно в пубертетския период и иска да стане детектив. Това според мен се дължи на факта, че напоследък обича криминалните сериали. Често ги гледа с мен и понякога й обяснявам за спецефектите. Дъщеря ми рисува много хубаво, печели награди от изложби.

– В какви отношения сте с баща й?
– В никакви.

– Притеснявате ли се от нещо по тялото си?
– От носа ми, вече не мога да дишам. Три пъти ми е чу-пен. На 5 годинки на морето едно лудо според мен момиче засили люлката, на която бях седнала, паднах и се събудих в болницата. Тогава ми залепиха носа. Втори път ми е чупен на тренировка за републиканско състезание при пресрещната атака. Третия път ми го нарани една табела. Вървях си по „Витошка“, отивайки да взема детето от градина. Видях, че табелата леко се е откачила и дори си помислих, че трябва да я заобиколя. Тогава тя падна и ме удари в лицето. Едната ми ноздра вече не функционира.

– Тези дни с какво сте ангажирана?
– На 16 и 18 декември с представления на „Скакалци“ в Сатирата. Имам и ангажимент, свързан със „Зелената песен на България“. Много ми се иска да се прибера вкъщи и да се наспя.

– На 4 декември станахте на 35 години. Съжалявате ли за нещо?
– Преди съжалявах, че съм пропуснала някакви моменти и не съм успяла да ги изживея пълноценно. Дадох си обаче сметка, че всичко в живота е урок. Ние просто трябва да научим този урок и да продължим напред.

ВИЖ ВИДЕОТО: