По време на европейското първенство по борба в шведския град Йонкьопинг през 1984 г. млад мъж с букет цветя в ръце прекосява цялата зала и се запътва към тепиха, на който тече спортна среща. Докато минава през залата, мъжът захвърля цветята и вади карабина. Той е терорист, който е решил да атакува голямото спортно събитие, за да привлече вниманието към каузата си. Целта му е да вземе заложници и да представи своите искания. Докато минава през залата, атентаторът насочва карабината си към различни хора наоколо. Паниката започва да ескалира и изходът от драматичната ситуация е непредвидим.

В този напрегнат момент мъжът минава на няколко метра от треньора на българския национален отбор по борба Георги Мърков.

Първаначално българинът е с гръб към терориста. Когато поглежда през рамо, го вижда с периферното си зрение.

Без много да му мисли, треньорът скача и само за няколко секунди успява да отнеме карабината на нападателя и да я насочи срещу него. С това обаче драмата не свършва, защото терористът вади пистолет и го насочва срещу Мърков. Двамата стоят, насочили оръжие един срещу друг, в продължение на минута, която трае цяла вечност. През това време руският треньор Александър Медвед се опитва да се приближи към терориста, но той го забелязва и демонстративно насочва пистолета си към него, без да сваля поглед от Мърков.

Медвед се оттегля назад. В този момент от множеството полита бутилка, която отвлича вниманието на атентатора. Тогава няколко треньори и състезатели по борба се хвърлят върху него и го обезвреждат. Драматичната ситуация приключва без жертви благодарение на самообладанието на Георги Мърков, който след нея се превръща в истинска звезда на европейското първенство. Заради смелостта си е награден от ЮНЕСКО. Световната федерация по борба пък го награждава с 2500 Долара. Подвигът на Мърков обаче не е тиражиран в България и местните социалистически медии спестяват тази информация на читателите и зрителите си. Причината е, че след инцидента става ясно, че атентаторът е руснак.

Той е избягал от СССР като се е укривал в руски кораб и емигрирал в Швеция. Жена му и децата му обаче остават в Русия.

На няколко пъти атентаторът се опитва да ги изтегли при себе си, но съветската държава не позволява това да се случи по легален път. Според плана на руснака той трябва да вземе за заложници няколко руски съдии, които да размени за семейството си.

Това не е първият сблъсък на Мърков с тероризма. Като състезател той успява да покори олимпийския връх на олимпиадата в Мюнхен през 1972 година.

Тази олимпиада остава в историята с кървавата баня, организирана от палестински терористи от паравоенната организация „Черният септември“, които пленяват и убиват единадесет израелски спортисти.

Един от тях трябва да излезе на тепиха срещу Мърков. Не успява, защото ден по-рано губи живота си. В този страшен момент роденият през 1946 г. в пазарджишкото село Горно Вършилово спортист, запазва самообладание. Въпреки стреса успява да се концентрира и да донесе в България олимпийското злато. Година преди това талантливият борец е станал европейски и световен шампион.

Ститлата от Мюнхен той спечелва всичко в борбата.

След като приключва състезателната си кариера, Георги Мърков завършва висше образование във ВИФ „Георги Димитров“ и започва работа като треньор по борба в „Левски“.

Назначен е и за помощник-треньор на националния отбор. По-късно става преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Мърков не страни от политиката.

Като активен член на БСП известно време е председател на Българския спортен тотализатор и областен управител на Пазарджик. През 2011 г. е избран за председател на общинския съвет на град Септември.

Георги Мърков остава в историята и като първия български олимпийски шампион, дарил своите медали на Музея на спорта при Националния стадион „Васил Левски“.

През 2010 г. напълно заслужено получава най-високото българско отличие – Орден „Стара планина“ I степен, „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: