Една от най-очарователните жени в България през миналия век и талантлива поетеса Мара Белчева е по-известна заради връзката си с Пенчо Славейков. Често за нея се пише и като красавицата, в която княз Фердинанд, Стефан Стамболов и други именити мъже са безнадеждно влюбени. Наричана е и „тъжната дама в черно“ заради нещастието да остане вдовица само на 23 години, след като мъжът й – Христо Белчев, финансов министър в правителството на Стамболов, е разстрелян през 1891 г. в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.

Много по-малко известни са фактите около увлечението на Мара Белчева по идеите на Бялото братство, както и това, че е била любимка на Петър Дънов. От днешна гледна точка бихме казали, че Учителя е бил влюбен в нея. Учениците му разказват, че към никоя жена той не се е отнасял с такова внимание, както към Мара Белчева. Бил е много усмихнат и щастлив когато тя присъствала на беседите му.

Обръщането към дъновизма става в последните години от живота на Мара Белчева – в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век. Тя е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево. Умира в София на 16 март 1937 г. Освен красива е била и много образована жена, поетеса и пръв преводач на Ницше. Въпреки ударите в личния живот, смело носела кръста си, а духът й винаги бил търсещ и жаден за нови идеи и познания. Съвсем естествено ги намира в Бялото братство. Посещава беседите на Учителя на поляната на Изгрева край София – днес там се намира гробът на Дънов в близост до Руското посолство. Ходи и на летните срещи и играе паневритмия на Седемте рилски езера през август.

Всички забелязват, че към нея Учителя е много внимателен. Ето как описват това други ученици: „В 1931 и 1932 година ние бяхме на лагер на Рила и тя дойде с нас. Аз не съм видяла Учителя по-кавалер към друго същество, отколкото към нея. Той ще й каже шега, ще й разкаже някаква забавна история, но и тя, така хубаво се смееше кръшно.

Аз не съм Го видяла към друга дама Учителя така да се носи. Освен към нея. Тя беше наистина хубава, но ней Учителя го правеше, аз Го виждах, че Той и й се радваше. Щото тя, тя много свободна жена беше. Свободна в добрия смисъл на думата. Тя например не се стесняваше. Един истински свободен човек, той се изявява такъв, какъвто е. Това видях у нея. Тя много коректно се държеше, много хубаво се държеше“, пише в спомените си Елена Андреева. Пак тя се възхищава на Мара Белчева, която макар и на възраст, била хубава.

Освен красотата и изисканите обноски, последователите на Бялото братство бързо забелязали свободолюбието, решителността и смелостта на Мара Белчева. Тя съвсем не се поколебала да прескочи през прозореца, за да влезе в стаята, където Дънов водел беседата си. „Учителя казал, когато вече Той влезе, които са закъснели, да заключат вратата, за да не влизат. Иван Антонов, който беше отговорник за реда и той заключва врата и той застава там и никой, за да не отключи пък някой друг на негов близък, затуй той стоеше там. И тя дошла, закъсняла от града. Погледнала, бутнала вратата заключена и отива на прозореца отворен и понеже не беше висок, имало отвънка пейка, качва се на пейката и през прозореца влиза вътре. Разбира се, Учителя я вижда и казва: „То забранено беше през вратата, пък през прозореца е друго!“. Това показва свободата, която тя е имала да го направи“, спомнят си последователите на Дънов.

Те обаче правят единодушно извод, че Мара Белчева не се е оказала достойна за Бялото братство, защото не е издържала т.нар. от тях изпит.

А той бил твърде материален и неприятен за вече възрастната жена. Един от членовете на Бялото братство бил строителен предприемач. Той обещал да й построи апартамент и тя му платила предварително. Но той така и не й направил жилището. Не успял да й върне и парите. Затова тя престанала да посещава беседите на Учителя. Но го описва в дневника си: „На пръв поглед Учителя Дънов е стар. Дълги посивели коси се сливат с пълната му снежна брада. Благи кафяви очи, издаващи богат вътрешен живот, светят изпод буйни гъсти вежди. Чело ясно, открито. Правилен тънък нос. Някой би казал, че по тоя одухотворен образ някога е бил излят онзи бронзов Омир, скътан там във флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври. Когато той говори, старецът изчезва и ти забравяш неволя, скръб, страдания, смърт.

Едва няколко минути откакто е заговорил и се носиш вече отвъд време и пространство – в най-светлите сфери на душата си“.

Един от интересните спомени на дъновистката Елена Андреева е за първата „среща“ между Мара Белчева и Петър Дънов. Андреева твърди, че за това й разказала самата Мара. „Когато тя решава за пръв път да отиде при Учителя, ми каза: „Имах 2 стаи. Една външна и друга вътрешна, спалнята ми е вътрешната. И аз, казва, се обличам в стаята, за да ида на беседа и изведнъж видях един човек в стаята си. Какво беше това, като видение го видях. И когато го видях на беседа, видях че Учителя е бил, който е дошъл в стаята ми“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/HkkGq6M8T9s

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: