В понеделник, когато спечели шоуто „Африка: Звездите сигурно са полудели“, Георги Милков се превърна в един от най-желаните топ ергени. Журналистът от „24 часа“ беляза ръст сред почитателките си, но дори и в нито една от тях да не открие достойната за своя съпруга, блондинът се е подсигурил с резервен вариант. При това със сигурност той ще му струва далеч по-евтино – само 11 крави, вместо пирове и разточителни тържества.

 

Една африканска девойка успява да плени сърцето на журналиста, докато той и останалите звезди се изправят пред предизвикателствата на Черния континент. Нещо повече – младата тъмнокожа дама е представителка на племето зулу.

„Зулусите не са онези кръвожадни войнствени елементи от времето на Англо-бурската война, а много гостоприемен народ.“ За времето, което прекарах пo техните земи, успях да се сприятеля с неколцина, да харесам местната бира и дори да си намеря булка след недълги преговори с роднините й. Тя се казва Слингиле“, разкрива Жоро Милков.

Погледите им се засичат случайно. Докато Слингиле свенливо свежда очи от близката си среща със светлоокия белокож мъж, то неговите се фокусират на юг от главата й. Зулуската се излъчва пред нашенеца само по къса поличка препаска, а пищните й форми палаво се люлеят от походката й на газела. Милков се интересува за семейния статус на девойката и си отдъхва, когато роднините й му казват, че е неомъжена и чака свой съпруг.

„Според техните традиции неомъжените девойки ходят голи и не се срамуват да показват телата си. Цената на Слингиле беше 11 крави. Ако някой ден реша да се оженя за нея, добитъкът ще е вид компенсация за пред баща й. Щом ми я даде за жена, той се лишава от работна ръка“, казва още големият победител от „Африка“.

Зулусите осведомяват Милков, че освен Слингиле традицията им позволява да има още колкото си пожелае жени, а също и какво предшества всеки полов акт с тях. „За да бъде мъжът полигамен обаче, му трябват не само неограничен брой крави, но и отделни колиби за всяка жена. Тя владее лявата половина, а съпругът й – дясната. Между рогозките им обикновено има разстояние. Когато на зулуския мъж му се прииска с*кс, в неговата половина винаги има една пръчка. Взима я и сръгва жената в другата половина. Така тя веднага разбира за какво става въпрос. Тоест, когато говорим за зулуски с*кс, най-важното е да имаш голяма пръчка“, смее се ергенът.

Според мълвата в журналистическата гилдия дълги години той живее на семейни начала с фотографката Румяна Тонева, негова колежка от „24 часа“. Преди години обаче се разделят, но въпреки това остават добри приятели.

Преди да стигне до триумфа в риалити формата, Жоро извървя почти 20-годишна кариера като разследващ журналист първо като репортер, а след това и като дипломатически кореспондент. Едни от най-големите му журналистически удари е покрай СПИН делото срещу българските медици в Триполи. През 1999 г., когато властите в либийската столица арестуват сестрите ни, Жоро е първият човек у нас, които научава това от свои източници в Арабския свят. Чак след него информацията достига до Надежда Михайлова, тогава външен министър.

През 2000 г. пращат Жоро като кореспондент в Триполи по делото до самия му край седем години по-късно. Част от работата му по случая е да води неофициални преговори със семейство Кадафи и други високопоставени членове на режима в Либия. Милков взима първото интервю със сина на Муамар Кадафи – Сейф Ал Йслам.

Колегите му журналисти разказват и друг любопитен детайл от екзотичната биография на Милков. На 11 септември 2001 г., минути след като първият самолет се разбива в едната от кулите в Ню Йорк, световният информационен гитант „Си Ен Ен“ твърди, че е заблудена „Чесна“. Жоро гледа известно време телевизора и категорично заявява: „Чесна?“ Това е Бин Ладен“.

Риалити героят знае и какво е да си заложник на талибани. Те го пленяват като военен кореспондент в Афганистан. „Аз и още двама мои колеги отидохме в Афганистан да отразяваме войната, без дори да си даваме реална сметка в каква точно ситуация ще се забъркаме. По това време в Афганистан влизането ставаше единствено от северната горна страна – Северния съюз, който в момента воюваше с талибаните. Налагаше се да преминем през Таджикистан. Оказа се обаче, че там има накякъв хеликоптер, превозващ журналисти. Не успяхме да се доредим до него, той като страшно много журналисти от цял свят също се мъчеха да отидат навътре. Имаше страхотно наддаване – този който плати повече, той успяваше да се качи.

Тъкмо смятахче, че сме се уредили и някакви гърци взеха че наддадоха 100 долара и се качиха. Тази ситуация обаче се оказа по-добра за нас, понеже хеликоптерът в крайна сметка не ги отведе там където трябва“, припомня си от този период Милков.

Групичката българи успява да стигне с кола границата, след което пресичат и река със сал. „Стигнахме базата „Багран“. Докато търсехме поляна, като мислехме, че от там ще ни качи хеликоптер, ни уловиха някакви хора и ни тикнаха в една къща. Искаха ни пари, за да ни пуснат. За съжаление не разполагахме с толкова. Така стояхме заключени близо седмица. Нямаше нормална вода за пиене, пиехме от канал. Само един път на ден ни даваха тава с ориз. В сателитния ми телефон се мъдреше едва- едва малка чертичка на батериите. И успях някак да звънна до България. Така казах, че сме станали заложници и зада ни освободят искат откуп. След тези думи батерията падна“, продължава с приключенията си журналистът.

У нас тогавашният външен министър Соломон Паси мигом сформира щаб за освобождението на заложниците. От пленничество ги освобождават няколко мъже с бради и калашници, които се представят за приятели на правителството ни. Дават им хеликоптер, с който се измъкват от талибанския лагер.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/k1INfTxf2Kw

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: