Бившият директор на Националния дворец на културата Христо Друмев е възмутен от отношението на институциите към скандалния паметник пред НДК, построен по случай 1300 г. България през 1981 г. Според бившия началник на митичното съоръжение е крайно време общината да разбере какво трябва да се прави с монумента, който отдавна разбуни духовете на софиянци.

Част от тях са категорични, че той трябва да бъде ликвидиран и премахнат, защото е грозен, а други смятат, че може да се поправи, защото е част от историята на столицата.

Христо Друмев има план за съхранението му, който обаче и до днес общинарите и ръководството на НДК не могат да реализират. За момента монументът стои в порутено състояние и е заплаха за тийнейджърите, които влизат зад загражденията да рисуват по него или да уринират.

– Господин Друмев, какво се случва с т.нар. „грозен“ паметник на НДК?
– Паметникът беше построен по повод 1300 години от създаването на България. В момента може и да е грозен или поне така да изглежда. След 10 ноември 1989 г. за този паметник никой не се погрижи. По това време общината присвои околното пространство, подлезите, подземния етаж и магазините на НДК. Заедно с това беше взет и паметникът. Между 2008 и 2010 година предложихме той да бъде върнат на НДК, за да го възстановим за наша сметка. Общината реши да си го задържи и той просто продължи да се разпада.

– Трябва ли да бъде изрязан монументът от центъра на София, както искат от години много хора?

– В момента общината е обявила конкурс за нов паметник или за възстановяването на този. Аз си мисля, че трябва да се възложи на авторския му колектив да го осъвремени, защото смятам, че може да стане един чудесен монумент след реставрацията му. Какво има да му се променя? Това е един хубав паметник! Нашата идея беше да остане само металната конструкция и да се махнат големите бетонни блокове, защото и днес има опасност да паднат и да убият някого. Докато общината и НДК не се разберат, това е смъртоносна заплаха! А там, знаете, постоянно се разхождат младежи, както и майки с деца.

Металната конструкция трябва да се лъсне, да се поправи, да се пребоядиса и да се оставят трите скулптурни композиции, които са много хубави.

Едната е Златният век на цар Симеон, другата е свързана с 500-годишното турско робство на България, а третата представлява строителните ни възможности в съвремието. Тоест творческата ни дейност. Всичко това се случи по времето на Александър Янчулев, който тогава беше кмет на София. В онези години общината продаде всичко на свои хора и ни остави само околното пространство на НДК.

– Защо бившите кметове Стефан Софиянски и Бойко Борисов не върнаха паметника и площите на НДК?
– Защото при Софиянски вече беше късно и нямаше как да се случи. Общината реши, че така трябва да си остане – в нейно владение.

Виждам, този паметник е отвратителен. При Борисов предложихме той да бъде на НДК, за да го възстановим за наша сметка. Бяхме говорили с авторския екип, на когото щяхме да платим с наши пари.

Щяхме да го оградим с мрежи, върху които да сложим огромни реклами, счиито приходи щяхме да го възстановим.

Нищо не се случи, тъй като първоначално Бойко Борисов си мислеше, че монументът е на Сергей Станишев, който беше премиер тогава. Явно обаче му бяха докладвали погрешно на Борисов и не можахме да се преборим с общинарите.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: