Така и не създадох собствено дете, не се омъжих. Децата без родители, за които се грижа, са моето истинско семейство. Просто не ми провървя с мъжете. Намирам ги все такива – в двете крайности – или амбициозни и финансово подплатени, но душевно сакати, или духовни, но безотговорни и нехайни със скъсани джобове. Сега живея като отшелник – на село сред природата, правейки туршии и лютеници“, споделя Меги Дерм – очарователната блондинка, която преди няколко лета избра да напусне уредена Германия, където въртеше няколко хотела и заведения, за да заживее с неволите на обикновения българин.

– Имахте успешен хотелиерски бизнес в Германия, но предпочетохте да се завърнете у нас. Не съжалявате ли?
– Не, това е моят избор, сама го направих и няма място за съжаление, когато се говори за доброта и благотворителност. През 2010-а се завърнах окончателно в родината си, след 18-годишен престой в Германия. Тогава основах фондация „Добрите феи“ с идея да привлека съмишленици и заедно да помагаме на нуждаещи се дечица и животинки. Освен да намаля страданията на дечица и животинки, мечтата ми е и да променя обществото към по-добро.

Всички се възхищаваме на уредения немски живот, а не правим нищо, за да улесним собствения си. Манталитетът ни има нужда от коренна промяна, трябва да сме по-задружни, по-състрадателни. Завистта и злобата са равни на болест и страдание. Трябва да се отървем от тях, за да сме здрави. Житейската ми философия е такава, че приемам всички същества на планетата за деца на майката природа. Създадени сме с еднаква любов от Бог и сме свързани.

Меги със сина си Боби и кръщелницата Гери

За съжаление в България срещнах не по-малко страдащи малчугани от децата в държавите от Третия свят. Това ме провокира да се заема с попечителството им. Вярвам, че с моите грижи, любов и възпитание, със засаждане кълнове на доброто ще създам един по-добър свят. Ще ми се всяко отгледано дете от мен на свой ред и на принципа „предай нататък“, да „зарази“ с доброта още няколко. За да изпълня житейската си мисия, станах приемен родител. Преминах обучение и изпит пред комисия, на която бях одобрена и съм вписана в регистъра за приемни родители. Аз съм доброволна приемна майка, което означава, че не получавам възнаграждение за това. От 28 януари се грижа и за малко момиченце на 3 годинки, което е първото ми приемно детенце. Наскоро биологичната майка ме покани да стана кръстница на малката принцеса. В деня на света София я кръстихме Гери. Тя е моята трета подред кръщелница. Гордея се с това, че родители ми имат доверие, вярват в мен и желаят аз да съм духовна майка на децата им.

Първото кръстено от мен момиче – Йоана, вече е на 13 и живее в Ямбол, а втората, Ангелинка, е само на 3 лета. Тя живее в София.

– Разкажете ни за вашата фондация “Добрите феи“, която от известно време насам се грижи както за беззащитни кучета, така и за хора…
– „Добрите феи“ е организация за работа в обществена полза. Основната й дейност е свързана с грижи и закрила на деца, лишени от родителски грижи или в неравностойно положение, претърпели насилие. Чрез реализирана на проекта ми „Нашата детска къща“ искам да помогна на бъдещи приемни родители с подходяща за база жилище. Помощта ще бъде предоставена на майки и бащи, които имат желание да отглеждат повече от 2 деца и са квалифицирани за това, но нямат подходящи условия.

Фондацията ми „За нашите деца“ отговаря за обучението на приемни родители, които ще получават и финансова ежемесечна помощ, ще могат да обогатяват познанията си в различни области. „Добрите феи“ ще предоставя жилище на такива кандидат-родителски двойки. Условието е да отглеждат най-малко 4 деца. Първата ми детска къщичка вече се строи в квартал „Княжево“ в столицата. Сама се нагърбих с ремонта на старата сграда, която взех. Помагат ми много хора от цялата страна. Ще бъдат настанявани хлапета на възраст от няколко месеца до 8 години, за които са изчерпани всякакви възможности за връщане в семейството и настаняване при близки или роднини. Капацитетът на къщата в момента е за 6 деца.

– Доскоро се грижехте за изоставени и подхвърлени кучета, а в момента строите къща за деца. Ще изоставите ли животните?
– Грижата за деца, лишени от родителски ласки, не изключва ангажиментите ми за пострадали, изхвърлени на улицата животни. С изключение на някои случаи, децата и кучетата в нашата държава имат подобна съдба, изоставени, никому ненужни. Къде безхаберието е причина, къде безотговорността, къде простотията, къде бедността…

– Каква е историята на вашия Боби и дъщеричката ви? Как се обръщат към теб?
– Боби е осиновеното ми дете. Познавам го от благотворителните ми акции и приятелските посещения в дом „Здравец“, село Победа, Ямболско, където бе настанен. Гледаме се от 2006-а. Документално осиновяването се случи едва през октомври 2010-а, благодарение на „експедитивната“ работа на служители на Закрила на детето от кв. „Лозенец“. Оттогава носи официално моето име Божидар Мигленов Дерменджиев. Не беше лесно, все пак му липсваха най-важните за възпитанието първи 7 години. Но аз съм упорита и не се отказвам от битката. Твърдя, че Боби е едно много мило дете и доколкото генът му позволява, успявам да възпитам в него ценности, като моите – да не е егоист, да е съпричастен, да е мил, учтив, всеотдаен, да уважава по-възрастните, да не подценява никоя форма на живот, да осъзнава, че сме деца на майката природа, че сме свързани и че всяко зло, както и добро, причинено от нас, ни се връща. Аз съм от типа хора, които, като направят добро дело, спят по-добре през нощта.

– Вярно ли е, че в квартала ви има психически лабилен човек, който редовно пука гумите на автомобила ви?
– Сутринта на 15 ноември, както всяка друга сутрин, тръгнах да водя малката с колата към детската градина. Заварих автомобила с две пукнати гуми. На 27-и вече ми бяха пукали три гуми. Първия път не подадох жалба, въпреки че видях кой е. Нямам доверие на правосъдието ни, за съжаление, и зная, че ще обикалям само по районните и ще вися в чакалнята часове наред, докато ми дойде редът да вляза в кабинета за подаване на жалби. Този път обаче ще си пробвам късмета. Стискайте ми палци. Тази кола е за децата. Батко ми я прати от Германия, за да имам с какво да водя малките на училище. Аз не шофирам и возило за мои нужди не ми трябва. Жалко, че за пореден път откачен психопат вреди на децата. Наложи се за втори път малката, която е на 3 годинки, да върви половин час пеш в пронизващия Владайски студ. Едни крадат храната на децата ми от фризера други пукат превозното им средство. Побъркана история.

– Липсва ли ви светският начин на живот? Мнозина не биха повярвали, че сървайвърката Меги живее едва ли не като монахиня?
– Сега живея почти отшелнически живот. Обичам да се занимавам и със зеленчуковата ми градина. Държа много на здравословен начин на живот в хармония с природата. Правим с мама домашна лютеница, апетитка, мармалади, рачел, компоти, туршии, ракия, вино, босилеково песто и кисело мляко. С мъжете нещо не ми върви. Намирам ги все такива – в двете крайности – или амбициозни и финансово подплатени, но душевно сакати, или духовни, но безотговорни и нехайни със скъсани джобове. Срещам трудности в това да ме приемат за истинска. Постоянно се сблъсквам е изказвания от рода, че жена с моята външност не може да обича, а само търси интерес.

Що за глупост е това – не зная. Трябва ли да съм грозна, неподдържана и нечистоплътна, за да притежавам вътрешна красота и да умея да обичам?! Майната им на мъжете! Без личен живот съм отдадена напълно на каузата си. Няма кой да ме разсейва.Така и не създадох собствено дете, не се омъжих. Децата без родители, за които се грижа, са моето истинско семейство. Наех дългосрочно къща с двор във Владая с тенденцията да си я купя някой ден, като продам апартамента си на бул. „Витоша“ 164, който е 220 кв.м.

– Има ли вариант с времето да се превърнете в нещо като отец Иван от Нови хан, но в женски вариант?
– Дълбоко уважавам отец Иван и бих искала да обменим опит в най-скоро време. И двамата се стараем да намалим страданията на клетите същества и да им помогнем дори и повече отколкото сами можем.

ВИЖ ВИДЕТОТО:

http://youtu.be/MbpnLSVjpic