Всички знаем, че през живота си Яворов е обичал две жени – Мина и Лора. Те не престават да го вдъхновяват до края на дните му. И докато срещите с Мина са кратки и вдъхновяващи, то Лора се превръща в бреме за талантливия поет.
Участието на Лора в живота на Яворов, протича в това негово напрегнато и усилно време, белязано с новите авторски амбиции, перспективи и реализации. За съжаление прекъснати съвсем без време. Една от най-големите трагедии в София от началото на миналия век. Самоубийството на Лора Каравелова и съпругът й- поета Яворов, получи неочаквано обяснение един век по-късно. Пет месеца преди да се застреля заради семейна свада, влюбената до полуда в мъжа си Лора направила спонтанен аборт
в петия месец и едва оцеляла, разказала сестрата на поета преди години. От многобройните изследвания на драмата се знае, че дъщерята на Петко и Екатерина Каравелова ревнувала безумно мъжа си от младата кокетка Дора Конова, омъжена за техния приятел Михаил Кремен. Лора непрекъснато заплашвала мъжа си, че ще го напусне и ще замине за Париж или Лондон. В началото на 1913 г. обаче тя забременяла и семейната атмосфера се поуспокоила. Софийската красавица била доволна, че ще слее гените си с любимия мъж, с когото планували още от сватбата да имат син, когото да нарекат Христо Ботев. В петия месец от бременността обаче Лора абортирала по незнайни причини, а докторите едва я спасили. Тя загубила много кръв, а анемията изострила вродената й меланхолия. След семеен скандал на тема ревност на 30 октомври 1913 г. съпругата на Яворов като на шега се застрелва със собствения му пистолет пред очите му, а той, виждайки, че е мъртва, също се гръмва в слепоочието. Преживява няколко години, в които е сляп и обсебен от образа й. Със смъртта си Лора постига своята цел- да стане номер 1 за Яворов. Поетът живее почти година, потънал в слепота, копнеейки да се слее с покойната си вече любов. „Лора ме зове!“, често повтарял той пред приятели. И той отива при нея, застраховайки се двойно, изпива чаша отрова и се застрелва в главата за втори път.
Друга новост около софийската трагедия от началото на 20 век е предположението, че първото дете на Лора Каравелова – Кирил, което тя загубва в невръстна възраст 
не е от законния й съпруг – доктор Дренков, за когото я омъжва насила властната й майка Екатерина Каравелова. Според изследователи най-вероятно Кирил е заченат от връзката на неомъжената Лора с младия, но женен дипломат Петър Нейков, с когото се опитва да избяга. Заради извънбрачната си бременност най-вероятно щерката на Каравелови склонява да мине под венчило с доктора по право Иван Дренков. На сватбата си Лора рони горчиви сълзи и няколко пъти хвърля сватбения си воал на земята. Загубата на малкия Кирил я хвърля в поредната депресия. По-късно ражда сина си Петко от Дренков, към когото обаче не се привързва, тъй като е от нелюбим мъж. Даже го изоставя като пеленаче и заминава за Париж. „Лора изпитваше повече съжаление към малкия Петко, отколкото майчина любов!“, твърдят нейни приятелки. Следва голямата й любов с поета Яворов, която довежда една от първите красавици на тогавашна София в гроба, ненавършила 30 години.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Докога ще възхвалявате този БОЛЕН ПЕДОФИЛ?! Това ли трябва да учат ДЕЦАТА НИ В УЧИЛИЩЕ, Я ГО ПРОЧЕТЕТЕ ХУБАВО и се ЗАМИСЛЕТЕ, ЗА КАКВО ВСЪЩНОСТ ПИШЕ ТОЗИ ИЗРОД?!
МИНЗУХАР
Току-що пролетното слънце
изпрати ПЪРВИЧКА ЦЕЛУВКА
на полето –
и ти ПРИБЪРЗА, МИНЗУХАРЧЕ,
да вирнеш ХУБАВА ГЛАВИЦА
към небето.
На МЛАДА пролет първа РОЖБО,
кому е твоята УСМИВКА
РОСНА, БЛАГА?
О, нивга МЛАДЕНЕЦ НЕВИНЕМ (26 годишен!)
така БЛАГАТ не е поглеждал
МАЙКА ДРАГА! (Долу едно и за МАЙКА му има)
А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
ЦВЕТЕ МИЛО?
Че може утре замразено
да клюмнеш МЪРТВО, щом си толкоз
ПОДРАНИЛО? (?!!! Това иди го разтълкувай. Садистичен Педофил. Неслучайно е убил Лора Каравелова)
Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
в синевите.
Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли.
Явно накрая, сякаш почувствал угризения за МЕРЗАВСКАТА СИ СКРИТА ПРИРОДА, се опитва да изглади нещата от първите няколко стихотворни куплета – като казва ЦЪФТИ БЕЗГРИЖНО – т.е. – НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, НЯМА ДА СЕ ГАВРЯ С ТЕБ, МАКАР И ПЪРВОНАЧАЛНО ТАКА ДА ИЗГЛЕЖДАШЕ
Мислите ли, че за МИНЗУХАРЧЕТА ПИШЕ, този?! В изключително много от негови стихотворения си личи БОЛНАТА МУ ПСИХИКА и СКРИТАТА МУ ПЕРВЕРЗНОСТ. УМАЛИТЕЛНИТЕ ДУМИЧКИ, които така обича да употребява – са почти 100% признак за ПЕДОФИЛНИ НАКЛОННОСТИ – може да ви го каже, що годе ВСЕКИ КРИМИНАЛИСТ, който се занимава с такива ИЗВРАТЕНЯЦИ. Точно по-този начин говорят на МАЛКИТЕ ДЕЦА, когато ОБЩУВАТ С ТЯХ. А като стана въпрос за СИЛНАТА МУ, НЕНОРМАЛНА ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ МАЙКА МУ – която също е отличителна черта за голяма част от СОЦИОПАТИТЕ
МЕНЕ, МОМЕ, НЕ ЛЮБИ…под заглавие – НА МАМА
Мене, моме, не люби,
скъпа МЛАДОСТ не губи;
горък странник отдалече –
пусто зло ме тук довлече.
А оставих у дома
мила майка сам-сама:
тя въздиша днес и чака
да прегърне син юнака.
Че за нея съм един
аз и радост и надежда;
без едничкият и син
в старост кой ще я наглежда?
Тук забележете, озаглавено е „МЕНЕ, МОМЕ, НЕ ЛЮБИ“, а практически през цялото време се говори не за МОМЕТО, а за МАЙКА МУ. Няма да се учудя, ако е имал СЕКСУАЛНИ КОНТАКТИ С НЕЯ, както загатват много от творбите му.
Части от различни негови стихотворения:
„А в стаичката полутъмна
се МЛАДА ДЕВОЙКА спотаява…
…..
ту ЦЕЛУВЧИЦА крилата
хвръкне, стресне тишината.“
МЛАДИЧКИ ДЕВОЙКИ и ЦЕЛУВ-ЧИЦИ, любимият му РЕФРЕН!
„Невидим – Хименей е тамка
с венец от рози под ръката…
Напред се наклонил едвамка,
и пръст притиснал на устата –
кроткий бог подслушва тайно
що там шепнат безпрестайно.“
Това направо е ВУЛГАРНО. Ако някой учител, накара мое дете, дори да го ПРОЧЕТЕ – ще отида в училище и ще МУ РАЗБИЯ ГЛАВАТА СОБСТВЕНОРЪЧНО. За, който не знае, кой е Хименей – това е гръцки бог на Брака – същият, на когото е кръстена анатомичната част ХИМЕН – девствената ципа. Продължението е:
„Напразно, – нищо той не схваща!
И – в неизказана досада –
глава намръщено поклаща
замисля се… Венецът пада –
ала той го не прибира
с яд се само в двойка взира… “
Което означава, че БРАК НЯМА ДА ИМА, само СЕКС и НАРУШЕН ХИМЕН.
„…И ти си МЛАДА, красива,…“
А ето това е пример, как когато НЕ пише за МИНЗУХАРЧЕТА, в творбите му липсват УМАЛИТЕЛНИ ДУМИ.
Витоша есен
„Ден от пролет. Шир зелена,
ей я – дъха съживена, –
топла влага се струи;
а унесено студена
димна Витоша стои.
Лъснало се снежно теме;
по-надолу облак дреме –
тежка мисъл на чело…
Или спомен?… Толкоз време –
и какво не е било!…“
Няма „шир зеленичка“ или „топла влагичка“ (последното със сигурност би го употребил, ако беше написал стихотворение ДЕВСТВЕНО ПОТОЧЕ)
Погрешно е мнението, което битува в обществото по отношение на природата на ПЕДОФИЛИТЕ. На пръв поглед, МНОГО МАЛКО ХОРА, биха разпознали ПЕДОФИЛ в ПЕДОФИЛЪТ. Това са едни МАЗНИ и ВЪЗПИТАНИ ТИПОВЕ, „ДОБРЯЦИ“ с „ВЪЗВИШЕНИ ДУШИ“. Четат ПОЕЗИЯ, занимават се с ФИЛОСОФИЯ. Отношението им към ДЕЦАТА е МНОГО, МНОГО ДОБРО. Голяма част от тях са ДЕТСКИ ВЪЗПИТАТЕЛИ (Вълка търси контакт с агнетата), на които се ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМО ДОВЕРИЕ. Всъщност, Вие, ако трябва да избирате между 10 Възпитателя, на които да оставите детето си – със сигурност ще изберете ТОЧНО ПЕДОФИЛА. Той ще ви се стори НАЙ-БЛАГОНАДЕЖДЕН и СИГУРЕН. Те са СПРАВЕДЛИВИ, КОРЕКТНИ и се държат с ДЕЦАТА, КАТО СЪС ЗРЕЛИ ИНДИВИД, въпреки че запазват УМАЛИТЕЛНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯХ (последното се приема от много хора, като НЕЩО ДОБРО, А ТО НЕ Е!). Винаги СА ЛЮБИМЦИТЕ! И точно това е НАЙ-СТРАШНОТО. Много често са толкова ТАКТИЧНИ, че УСПЯВАТ ДА БЛУДСТВАТА С ДЕЦА ПО ТАКЪВ НАЧИН, ЧЕ САМИТЕ ДЕЦА НЕ РАЗБИРАТ, ЧЕ ТОВА Е БЛУДСТВО – ДОРИ ТЪРСЯТ ТОЗИ КОНТАКТ, ПОНЕЖЕ ХАРЕСВАТ ПЕДОФИЛА. ЖЕРТВИТЕ нямат остатъчни ПСИХОЛОГИЧНИ ТРАВМИ, до мига, в който са ПОРАСНАЛИ и са ВЪЗПРИЕЛИ ОБЩЕСТВЕНИТЕ СТЕРЕОТИПИ ЗА МОРАЛ – т.е, когато разбират, че в ДЕТСТВОТО ИМ над тях е извършено СЕКСУАЛНО БЛУДСТВО. Лошото е, че тогава – те или ставата НЕВРОТИЦИ и ПСИХОТИЦИ – или още по-лошо – САМИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПЕДОФИЛИ, понеже В ЦЕННОСТНАТА ИМ СИСТЕМА ТОВА Е НОРМАЛНО. Накракто, тези МРЪСНИЦИ ПОКВАРЯВАТ ОБЩЕСТВОТО СЪС ЗАБАВЕНО ДЕЙСТВИЕ.
Това, което не разбирате е, че ТОЗИ ИЗРОД ЯВОРОВ – ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАБРАНЕН ЗА ИЗУЧАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ! Творбите му имат СКРИТ ПЕДОФИЛСКИ КОНТЕКСТ и мога да се вмъкнат НЕСЪЗНАТЕЛНО в ГЛАВИТЕ на нашите и без това много ПОДАТЛИВИ на ВНУШЕНИЯ ДЕЦА. В ПЕДОФИЛИ ЛИ ИСКАТЕ ДА ГИ ПРЕВЪРНЕТЕ?!
За мен няма съмнение, какво представлява този БОКЛУК. Интересно ми само, защо произведенията му не се дадат на КРИМИНАЛНИ ПСИХИАТРИ за да ги РАЗГЛЕДАТ и да изкажат КОМПЕТЕНТНО СТАНОВИЩЕ по ВЪПРОСА. Той е типичният ПЕДОФИЛ, който е СЛАБОХАРАКТЕРЕН ИДИОТ, не можещ да КОНТРОЛИРА ЗРЕЛИ ХОРА, но така силно желае да УПРАЖНЯВА ТАКЪВ КОНТРОЛ, затова се НАСОЧВА към ДЕЦА, понеже са ПО-ЛЕСНИ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ. Направо си го е казал в това стихотворение, с явно изразяване на разочарованието от „ПОКВАРЕНА“ от живота ЗРЯЛА ЖЕНА, която не е като МАЛКОТО НАИВНО, в НЕГОВИЯТ БОЛЕН МОЗЪК – ЧИСТО ДЕТЕ. Но не ЧИСТОТА търси в ДЕТСКАТА ДУША, а СЛАБОСТТА. С ЧИСТОТАТА само се ОПРАВДАВА ПРЕД СЕБЕ СИ и ПРЕД ОБЩЕСТВОТО, че видиш ли НЕ Е ПЕРВЕРЗНИК, а РАДЕТЕЛ ЗА ЧИСТОТА.
„III. Най-после пак я срещнах…
Най-после пак я срещнах, след толкова години
видях я пак,
но в погледа и хладен напразно поглед впивах –
напразно нещо дирех… в непроницаем мрак
И аз останах хладен; и аз си бях спокоен
кога в гърди –
като в светиня скъпа – все нейний образ носех
и верен й останах в сполуки и беди…
По-друга аз я знаех, кога животът още
не бе успял
душата й да грабне… Тогаз тя беше ангел
случайно на земята от рая прилетял…
Къде е оня поглед открит и лъчезарен,
къде го веч?
А благата усмивка – всегда привет дишаща
и кратката оная кат песен сладка реч?…
Светът ще я похвали – за него тя е днеска!
Ала за мен –
за мене тя е вече изгубена навеки,
за мене тя е в гроба – в дълбокий гроб студен…
ДА ПИШЕТЕ АПОТЕОЗИ ЗА ЧОВЕК СЪЧИНИЛ ТОВА?!!!!!!!!!!
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Ти си болен и луд, лекувай се и спри да пишеш глупости за Яворов. Болната психика е твоята!!!
Ухаа, чета и не мога да спра да се чудя и да се смея… Не знам, вероятно в момента Яворов се обръща в гроба си. В крайна сметка всеки чете дадено произведение от базата на своя мироглед. В това вече съм абсолютно убедена, понеже написах две книги и видях, че всеки ги тълкува по определен начин. Човече, ти още малко ще сравниш Яворов с Чикатило?! Спри се малко… Не знам какво детство си имал ти, но ми се струва, че изобщо не си усещал любов и не си бил обичан истински?!
Мистерията на една гибел.” е документално-публицистичен роман, разследващ смъртта на Яворов и Лора , мистериите около трагедията на 30 ноември 1913г. И до днес остава загадка дали Лора се е самоубила или е била убита.
Този „анализатор“ е изпаднал в бяс и затова тяка агресивно пише и обижда поета. Не за всеки е лесно да разбере контекста на време, което не познава и не е положил усилия да разбере, да излезе от своето и да не съди така. Човек без култура за поетическото наше и световно наследство, за когото една така чувствителност е неразбираема. Защото за него няма контекст.
Ще троши глави?!
Кой дава на такива хора деца? Никой, правят си ги. И си възпроизвеждат тесноградата простотия, защото друда дума за такъв „анализ“ и начинът, по който е поднесен няма. И как само агресира с напредване на „разясненията“ си.
Животът на Яворов е кристално чист и никога не е имало и капка съмнения в гореописаната посока. Съкрушен от съмненията срещу него, човекът слага край на живота си. Срам е да има такива болни мозъци като този „анализатор“. Шарлатан, злоупотребяващ че нещо е прочел, някаква достъпна психология, която шарлатански омесва, за да омърси някой, който е оставил следа.