От змийски обувки до сака с народна шевица, няма дреха, която може да откаже Устата да се изкипри с нея и да я съчетае с нещо също така неочаквано – като папийонка например. Някои твърдят, че дрехите му наподобяват кич, но той изобщо не се трогва от определението и вднага го обръща в своя полза. Това е много добре, че хората ме забелязват, твърди певецът. Много съм щастлив, когато се обърнат по няколко пъти да ме огледат на улицата. А когато имам концерт да се питат какво точно ще облека. Но появя ли се, надминавам всичките им очаквания. За мен ярките цветове и съчетаването им е запазена марка. Ако се появя с черен костюм и черна вратовръзка, кой ще си спомня после за мен? А като изляза със синьо сако, червена фльонга и каубойска шапка, всички ще ме помнят. Есцентричният певец твърди, че заляга над визията си, защото хората на изкуството трябва да бъдат различни, а не да се сливат с тълпата. В родния му град всеки, който сложел нещо лъскаво, го питали – ти от Устата ли го взе. Не се срамувам да го кажа, но имам сто костюма. С вратовръзките съм по-скромен, само петдесет са. Оня ден пак си купих костюм и пак настъпи семейно брожение. Жена ми се е каканила, че ще наеме склад, където да ги държа. Защото ако си купя сто потника или тениски, както и да е. Ще ги поберем. Но дъ държиш 100 костъма, всеки в калъф си е истински подвиг и разбирам жената защо мърмори. От мен няма място за нейните дрехи. Но скоро щели да се местят в нов апартамент и там проблемът ще се реши, защото едната стая ще е предназначена само за неговия гардероб. Едно сако може да с облече два-три пъти. После ставаш скучен на публиката, казва Устата, сякаш говори за носни кърпички, които бързо се изхабяват. Колегите му се подигравали, че в прадишния си живот бил жена и при това кокетка. Най-малкото аристократка или придворна дама. Певецът не ги опровргава.
Коментирай първи