Цветан Килограмски, който на 1 юни 1980 година се хвърли върху Тодор Живков и го хвана за рамото във „Волга“-та му във Враца влезе в историята като първия омелил се да пробие охраната и да направи опит за атентат. Изобщо не исках да го убивам. Не беше атентат. Просто исках да си поговоря с него за някои лични неща и за държавата.

Че не я управлява правилно и да му кажа къде греши. Нямах никакво оръжие. Аз бях млад, силен, тренирах. Ако исках да го убивам, можех и с голи ръце. Като го хванах над лакета, ръката му беше колкото на едно пиле. Само кокали. Помня, че Живков се стресна, лицето му се разтрепери и ме попита „Какво съм ти направил?“. После ме арестуваха. Така и не можах да говоря с него. Генерал Каракашев после ми стисна ръката, че съм му показал пропуските в охраната и наказа доста хора. Аз бях осъден на пет години затвор, а после в самия затвор ми дадоха и вътрешна присъда. Лежах десет години и после ме освободиха. Даже ми дадоха парична компенсация, но аз я дарих на дома за деца в Кнежа.

През цялото време, докато бях в следствието, се надявах, че Живков ще дойде и ще ме попита какво съм искал да му кажа. Но той не дойде. Аз се опитах да отида при него, докато беше под домашен арест, но не ме пуснаха. Тогава пък исках той да ми се извини за това, че не ме е изслушал. Затова така се развълнувах сега, когато видях нападението на Октай срещу Доган, каза бившият политзатворник пред Карбовски. Той също не искаше да го убива, а да му каже и да му покаже нещо. Мисля си, че момчето е искало да му каже, че няма разлика между българи и турци, че сме един народ и политиците не се грижат за този народ, а само за собствените си джобове. Защото сега и българи, и турци лягат гладни и нямат хляб да си сложат на масата. Аз бях на 20 години, когато извадих Живков от колата му. Октай е на 26. Близки сме по възраст, явно сме еднакво чувствителни към неправдите. Затова и отидох в Плевен да му търся адвокат. Нямам много пари, но се опитах да му намеря. Мен също никой не искаше да ме защитава. Чувствам го някак близък и искам да му помогна. И мисля, че много неща ще се изяснят, ако Доган отиде при него. И си поговорят човешки. Зная, че и двамата са много изплашени, но трябва да направят това. А политиците трябва да са по-достъпни за народа и да се вслушват повече в този народ. Тогава няма да се налага да ги вадим от колите или да се качваме на трибуните, за да им кажем какво мислим, категоричен беше Килограмски и каза, че ще подкрепя Октай докрай, защото в него вижда себе си.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: