Най-голямата ми мечта като малка беше да бъда момче, каза Мария Игнатова. Тя започна още в първи клас, когато съучениците ми ме дърпаха за опашките, спъваха ме на земята. После разбрах, че са ме харесвали и по този начин са ми го показвали, но никак не ми харесваше на мен да се прибирам с развлечена рокличка и обелено коляно, само защото някой ми бил хвърлил око. Пък и не го разбирах. Тогава реших, че ще ставам момче и захвърлих всички полички. Поисках да ми купят панталони и дънки, подстригах си косата и станах голяма мъжкарана. Тогава майка ми работеше в Либия и ми купуваше най-красивите роклички, а аз не облякох нито една. Много се ядосваше, но аз си останах мъжкарана до пубертета. Играех с момчетата, ходехме вечер на доковете на Дунав, криехме се из ръждясали бракувани кораби, катерехме се чак до мачтите, ако баба ми знаеше какво правя, инфаркт щеше да получи. Но аз й казвах, че съм с приятелки. Чак сега се сещам какво съм й причинявала и как ще се почувствам, ако моят син тръгне в момента по доковете. Тя с гордост показва един сериозен белег на челото си. Само че не паднала от корабите, а от успоредката в училище. Толкова кръв й изтекла, че помислила, че е умряла. Мария има още една странност, призна самата тя. Страх от игли. Той се появил преди десетина години и тя не може да го свърже с конкретно събитие, но панически се страхува от игли. По тази причина тя не е пробвала да се разкрасва като колежките си и да си слага ботокс. Аз нямам и нужда, но ако се наложи, не зная как ще претърпя процедурата. Освен да ме упоят и да я направят. Само че тя и упойката се слага с игли. Значи ще си ходя сбръчкана на стари години, заключи тя.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/iP92uihsxEY

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: