Никой от глобените не знаел, че трябва да притежава такава книга. Подобна бумага имаше по социалистическо време, но беше отречен като тоталитарна недомислица. Кога пак са я направили задължителна – не знаем – изжалваха се глобените. През салоните и бакалиите минали проверяващи, търсели книги и отминавали. Малко по-късно пристигали писма за глобата и никакво обжалване не можело да я отмени. Нормативният акт за бумагата излязъл преди време, но много от едноличните търговци не подозират за него. Те смятат, че са невинни и мислят да търсят правата си в съда.
Не е ясно и кой ще чете похвалите или оплакванията, освен самият търговец. Това е още един начин да ни смъкват кожата от глоби, оплака се фризьорка, която веднъж е санкционирана, че ценоразписът й не бил пред очите на клиента до огледалото, а на другата стена, втори път, че нямала сертификат за черната боя, която купила от доставчици заедно с другите бои, а сега пък заради книгата. Общо 1500 лева. За да изкарам тези пари и да платя на комисията, трябва да вдигна цените на услугите. Ако ги вдигна пък, ще си изгубя клиентелата, която в кризата търси най-евтиното, оплаква се тя. Все по-често малки магазинчета и салони фалират, заради огромната бумащина, която трябва да водят и върволицата проверяващи, които се изреждат през ден. Някой упорито иска да ликвидира дребния бизнес в Българя, или просто да напълни хазната с кожодерски глоби, гневят се потърпевшите.
А нека се научат представителите на малкия бизнес, че не всеки може да е „бизнесмен“, бизнесът не е залък за всеки и вместо да се жалват и да поощряват свободията, могат да се замислят над качеството и сервиза, които предлагат и които са на доста ниско ниво. Интересът на потребителите трябва да бъде защитаван и от личен опит смея да твърдя, че Комисията за защита на потребителите е една от малкото институции, които са действащи.