Автор: С. Л. Кантан, medium.com
Тръмп се върна, а с него и митата… по-големи и много по-мащабни от онези от първия му президентски мандат!
Тръмп е откровен в целите си – да върне производството в Америка. Въпреки това, след десетилетия на деиндустриализация, опитите за MAGA с мита и търговски войни ще се провалят (отново).
Ето защо:
Има три причини, поради които Тръмп няма да може да върне производствата в САЩ:
* Уолстрийт
* Липсата на квалифицирани специалисти и напълно разбитата вече американска индустриална и пътна инфраструктура
* Индустриалната доминация на Китай:
Както се вижда от графиките горе, от 2004 г. насам делът на САЩ в световното производство буквално се е сринал, докато индустрията на Китай вече е 2 пъти по-голяма от тази на САЩ (същото е съотношението и по отношение на добавената стойност).
Що се отнася до икономическите последици, производството сега представлява само 10 % от БВП на САЩ, а броят на американците, заети в производството, е намалял с една трета от 1979 г., когато е бил пикът му. Въпреки че населението на САЩ от тогава се е увеличило с 40 %.
Това са дългосрочни тенденции, които Тръмп не можа да обърне през първия си президентски мандат. Няма да може да го направи и този път.
Да вземем стоманата, любимата на Тръмп. Преди десетилетия дори руските лидери открито се възхищаваха на американската стоманодобивна промишленост. Но поради конкуренцията от страна на СССР, Япония и Германия по време на Студената война и на Китай след това… делът на САЩ в световното производство на стомана намаля от 50 % на 4 %.
И така, защо САЩ се отказаха от индустриалното си производство, което е жизненоважно не само за добрите работни места, но и за националната сигурност на страната?
Обяснява се с една дума: неолиберализъм.
Тази идеология, основаваща се на максимизиране на печалбите за корпорациите и акционерите, разруши американската и западната икономика. През 80-те години на миналия век тя се продаваше на западното население като „рейгъномика“ и „тачъризъм“ съответно в САЩ и в Обединеното кралство.
Холивуд даде своя принос с филми като „Уолстрийт“, които популяризираха фразата „Алчността е добро нещо“.
От началото на 1980 г. САЩ бързо се превърнаха в страна, основана на услугите и софтуера, които са високодоходни сектори. Производството е трудоемко и капиталоемко, с много ниски маржове на печалба. Ето защо капиталистическите лидери на Америка решиха да изнесат производствата си в Китай и други развиващи се страни. Вместо да инвестират във фабрики, работници и научни изследвания, алчните финансисти, които контролират бордовете на директорите на всички големи корпорации, похарчиха ТРИЛИОНИ долари за обратно изкупуване на акции и дивиденти. Благодарение на този финансов инженеринг американският фондов пазар е на стойност 50 трилиона долара. Всичко това е фугаси! (б.пр. Bing Videos)
Резултатът от това, разбира се, се оказа трагичен. Дори могъщият военнопромишлен комплекс на САЩ вече не може да произвежда ракети и изтребители без компоненти от китайски доставчици. А капацитетът на Китай в областта на корабостроенето е зашеметяващ – 270 пъти по-голям от този на САЩ.
Една от основните причини за неуспеха на НАТО в неговата марионетна война срещу Путин е, че Русия успя да произведе повече оръжия и боеприпаси от САЩ и Европа взети заедно! Китай и Русия разполагат с хиперзвукови ракети, докато САЩ се борят да овладеят тази технология.
Така се случва, когато една държава се управлява от счетоводители и мениджъри на хедж фондове.
Каква е дефиницията за тази лудост? Да правиш едно и също нещо, но всеки път да очакваш различен резултат!
Нека видим какво се случи по време на първия президентски мандат на Тръмп 1.0, когато той наложи мита върху стоманата и алуминия.
Първо, производството на стомана в САЩ се повиши малко, но след това се върна на нивото от последните 15 години – около 80 милиона тона годишно. А какво стана с работните места в стоманодобивната промишленост? Увеличиха се с по-малко от 5000, след което намаляха, когато Тръмп напусна поста си.
Алуминият всъщност беше по-зле. Сега САЩ произвеждат със 70 % по-малко алуминий, отколкото през 2012 година.
Друга причина, поради която САЩ не могат да възстановят производството си, е разпадащата се инфраструктура, за което са необходими трилиони долари и пълно пренареждане на политическите и корпоративните приоритети. Инфраструктурните проблеми в САЩ са огромни. Пътищата, мостовете, дигите (язовирите), водоснабдителните системи, метрото, електрическата мрежа и т.н. остаряват и се сриват. Цели 45 000 моста в Америка са конструктивно неизправни.
След десетилетия на изнасяне на производства в Китай и други региони по света, в САЩ вече почти не са останали квалифицирани работници за производство. Само 8 % от работната сила в САЩ е в сферата на производството, а само 5 % са хардкор технически работници – останалите са в сектори като хранително-вкусовата промишленост, производството на напитки и тютюневите изделия.
Чуйте как Тим Кук, главен изпълнителен директор на Apple, обяснява защо неговата емблематична компания предпочита да строи заводи в Китай. Подсказка: сред причините той изобщо не споменава евтината работна ръка.
Ако Тръмп и неговите съветници смятат, че митата ще забавят Китай, трябва да погледнат търговския излишък на Китай през последните осем години на търговска война от страна на САЩ, мита и санкции. Търговският излишък на Китай се е увеличил повече от два пъти до рекордната сума от близо 1 трилион долара.
Не забравяйте, че Байдън не само запази митата, наложени от Тръмп, но и наложи още по-драконовски санкции на успешните китайски технологични компании. Светът е напреднал. Има пазар и извън САЩ. За Китай най-големите му търговски партньори (по-големи от САЩ) са страните от АСЕАН и членовете на инициативата „Един пояс, един път“ (BRI).
На САЩ се падат едва около 10% от външната търговия на Китай. По този начин любимото твърдение на Тръмп: „Те се нуждаят от нас повече, отколкото ние от тях“, вече не е валидно.
По същия начин неговите нападки срещу съюзници и васали като Канада, ЕС и Австралия само ще изолират САЩ. Скоро всички, които са мишена на Тръмп, ще сключат помежду си споразумения за търговско сътрудничество.
Чувал ли е Тръмп за „Дилемата на Трифин“?
Двете му фундаментални схващания за търговията и върховенството на долара са в пряко противоречие едно с друго! Това означава, че американският долар НЕ МОЖЕ да бъде световна резервна валута, ако САЩ нямат търговски дефицит. С други думи, ако щатският долар трябва да бъде предпочитаната валута за световната търговия и FOREX, тогава САЩ трябва да имат огромни търговски дефицити с останалия свят. Как иначе другите държави ще придобият щатски долари?
Интересното е, че Тръмп също така най-чистосърдечно си призна, че ако долара не остане световна резервна валута, САЩ ще се превърнат в страна от третия свят.
Дилемата на Трифин няма просто решение. В един многополюсен свят американският долар бавно ще загуби своята хегемония и империята на САЩ ще се разпадне.
Дедоларизацията е неизбежна.
През 1988 г. списание „The Economist“ прогнозира на снимката на корицата си гибелта (изгарянето) на щатския долар до 2018 г. Сега на корица на списанието от 2025 г. Тръмп подпалва долара!
И така, какво трябва да направи Тръмп? Как може да съживи производството в САЩ?
Първо, той трябва да приеме свободната търговия и конкуренцията. Митата и протекционизмът няма да направят производството му отново велико. Вместо да наказва други държави, Тръмп трябва да предоставя субсидии и данъчни облекчения на американските корпорации в зависимост от тяхното производство и броя на служителите им. На тези компании също така трябва да се попречи да разхищават печалбите си за обратно изкупуване на акции и дивиденти. Всъщност обратното изкупуване на акции трябва да се забрани напълно.
САЩ трябва да възстановят работата и качеството на професионалните колежи, в които студентите придобиват реални умения, които могат да се използват в производството. Край на безсмислените специалности като „иновативна история“ или изследвания на пола.
САЩ трябва също така да се смирят и да осъзнаят, че ситуацията в света се е променила. Те трябва да поканят китайски компании да открият заводи в САЩ, за да могат този път американците да се учат от китайците – точно както Китай направи с американските, европейските и японските компании преди три десетилетия.
… И след няколко десетилетия работа в правилната посока САЩ може би отново ще станат велика индустриална сила.
Вярвате или не, но някога САЩ бяха отличници в производството. Така че, късмет, Америка!
Източник: medium.com
Коментирай първи