Автор: Касам Муади, Mondoweiss
В навечерието на новите бойни действия Израел беше притиснат в ъгъла. Хамас искаше от Нетаняху да спази споразумението за прекратяване на огъня, което Нетаняху лично подписа. Изправен пред тежки вътрешни политически предизвикателства, единственият избор на Нетаняху бе да взриви сделката. Това се случва и на фона на оглушителното мълчание на международната общност, за която животът на палестинците продължава да е без никаква стойност.
Израел обяви, че подновява военното си нападение срещу ивицата Газа рано сутринта във вторник. Първата вълна от въздушни удари уби над 400 палестинци, включително 130 деца, и рани повече от 500. След втората вълна удари 48 часа по-късно убитите в Газа вече бяха 970 души, включително над 300 деца. Данните са на Министерството на здравеопазването в Газа. Палестинският Червен полумесец обяви, че десетки семейства са били напълно избити при нападението.
Подновената офанзива бе насочена срещу ключови фигури от гражданските административни власти в Газа. Това е част от нова стратегия, предназначена да подкопае способността на Хамас да управлява в Газа, като този път се унищожава „не само военното, но и гражданското ръководство на Хамас“, сподели вътрешен израелски източник пред вестник Haaretz във вторник.
В изявление правителствената медийна служба в Газа съобщи за убийството на координатора на правителствените действия в Газа, Исам Даалис, заместник-министъра на правосъдието Махмуд Хатех, заместник-министъра на вътрешните работи Ахмад Абу Уотфе и ръководителя на Службата за сигурност Бахджат Абу Султан.
Но как да си обясним нападението от страна на Израел и решението на Нетаняху да поднови войната, на фона на силния вътрешен натиск да продължи примирието, за да осигури освобождаването на повече израелски заложници? Обстоятелствата около продължаващите преговори за прекратяване на огъня миналата седмица дават някои отговори.
Неразрешимата дилема
Възобновяването на атаките на Израел срещу Газа започна след два месеца от подписването на споразумението за прекратяване на огъня с Хамас с посредничеството на Египет, Катар и САЩ. Офанзивата идва и след повече от месец неуспешни опити да се премине към втората фаза на примирието, която трябва да включва преговори за края на войната и началото на реконструкцията на Газа, в замяна на освобождаването на всички останали израелски заложници. Седмици наред израелският премиер Бенямин Нетаняху избягваше да започне втората фаза на споразумението и продължаваше да настоява за удължаване на първата фаза с цел освобождаване на максимален брой израелски пленници, без да се ангажира с прекратяване на войната в Газа.
След това, в началото на март, Израел затвори контролно-пропусквателния пункт „Рафа“ и блокира влизането на цялата хуманитарна помощ в Газа. Последствията от това бяха незабавни, тъй като цените на стоките в Ивицата се утроиха и пекарните затвориха, защото международни организации като Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци ограничиха помощите, доставяни на цивилни. Седемте останали частично функциониращи болници в Газа предупредиха, че скоро ще спрат да работят поради липса на гориво за захранване на техните генератори. Според ООН, гладът отново започва да надвисва над опустошеното население на Газа.
Действията на Израел, които нарушиха примирието, могат да се разглеждат като опит Хамас да бъде притиснат да направи отстъпки по отношение на условията си за окончателно прекратяване на войната. Включително да се откаже от контрола над Ивицата и да отстъпи от условието си за пълно изтегляне на Израел от Газа, особено от коридора Филаделфи по протежение на египетската граница. Нетаняху постоянно повтаряше по време на първата фаза на примирието, че няма да приеме нито Хамас, нито палестинската власт да управляват Газа след края на войната. Това обезсмисля всякакви дискусии с Хамас.
Специалният пратеник на Тръмп за региона, Стив Уиткоф, също потвърди на 26 февруари, че управлението на Ивицата от Хамас е „червена линия“ както за Израел, така и за САЩ. Дори когато друг специален пратеник на администрацията на САЩ, Адам Бьолер, съобщи, че Хамас е готов не само да сдаде властта, но и да се разоръжи (твърдение, което Хамас не потвърди), от Израел коментираха, че директни разговори на Бьолер с представители на Хамас са неприемливи.
Накратко, Израел използва всички възможни трикове, за да отложи изпълнението на всички условия по примирието. Хамас разруши тези политически игрички, когато миналата седмица обяви, че е готов да освободи израелско-американския пленник Едан Александър и останките на четирима други починали израелски пленници, в замяна на „ясна пътна карта за преговори за втората фаза“.
Нетаняху се вбеси, защото Хамас държеше Израел да спазва споразумението за прекратяване на огъня, което доброволно бе подписал. Притиснат в ъгъла, Нетаняху обвини Хамас в „манипулация“ и „психологическа война“, настоявайки, че групировката „остава твърда в отказа си и не е отстъпила на сантиметър“. Единственият изход от дилемата бе Нетаняху да развали цялата сделка.
Но има и вътрешнополитически причини в основата на подновената атака на Израел.
Нетаняху и неговите съюзници
Друг аспект от решението на Нетаняху за взривяване на сделката е свързан с вътрешната му битка с израелската правосъдна и политическа система, както и с цялото съзвездие от крайнодесни съюзници и техните искания за възобновяване на военните действия.
Крайнодесните съюзници на Нетаняху, които до примирието бяха част от кабинета му, смятат прекратяването на огъня само по себе си за неприемлива капитулация пред Хамас, която трябва да бъде прекратена. Ключовият съюзник на Нетаняху, хардлайнерът и министър на финансите, Бецалел Смотрич, остана в правителствената коалиция, въпреки че се противопостави на прекратяването на огъня, за да осигури стабилността на правителството. Утешителната му награда беше подновената атака срещу Западния бряг, наречена „Операция Желязна стена“.
Смотрич многократно повтаряше, че Нетаняху му е обещал да възобнови войната, очаквайки още по-сурова и жестока атака срещу хората от Газа, която да доведе до тяхното масово разселване. Нетаняху никога не отрече, че е давал подобни обещания, а семействата на израелските заложници многократно го обвиниха, че е по-верен на обещанията си към Смотрич, отколкото към живота на пленените им роднини в Газа.
Другата ключова фигура на религиозната десница в Израел, Итамар Бен-Гвир, напусна правителството след подписването на споразумението за прекратяване на огъня. Във вторник, след като Израел официално обяви възобновяването на войната, Бен-Гвир се съгласи да се върне в кабинета на Нетаняху.
Всички тези събития се случиха, докато Нетаняху продължаваше да затяга собствения си контрол върху органите за вземане на решения в Израел. След оставката на бившия началник-щаб на армията Херцл Халеви, Нетаняху назначи Еял Замир за следващия военачалник на армията, когото израелските медии описват като много близък до Нетаняху. Премиерът уволни и шефът на вътрешното разузнаване Ронен Бар, ден преди да поднови войната. Бар отказа да си подаде оставката, като така задълбочи политическата криза в Израел.
Тази политическа криза е многоаспектна.
Първо, израелските лидери така и не постигнаха съгласие за сформирането на комисия, която да разследва пробива в сигурността, довел до атаките от 7 октомври. Противниците на Нетаняху го обвиняват, че се опитва да забавя формирането на тази комисия, за да се спаси от разследване, докато Нетаняху ги обвинява, че искат да използват този орган, за да го атакуват политически.
Второ, самият Нетаняху е изправен пред множество обвинения в корупция и висящ процес, който продължава да се отлага поради войната.
Във вторник новото изслушване по делата на Нетаняху за корупция беше спряно поради подновяването на войната.
Преплетени интереси
Планът на САЩ и особено на администрацията на Тръмп за Близкия изток винаги е бил по-мащабен от войната на Израел срещу Газа и политическите игрички на Нетаняху. Тръмп обеща да прекрати войната и да премине към споразумения за нормализиране на отношенията между Израел и арабските страни, особено със Саудитска Арабия. Тъй като това вече не изглежда постижимо, както и настояването на Тръмп да „притежава Газа“ и да я превърне в „Ривиера“ след прогонването на нейния народ, Стив Уиткоф се срещна с арабски външни министри в Доха миналата седмица. Според съобщенията той се е съгласил с арабския план за възстановяване на Газа без разселване на населението като „основа“ на бъдещата реконструкция.
Планът на САЩ за Близкия изток сам по себе си може да бъде причина за подновяването на войната. Ден преди бомбардировките на Израел, САЩ започнаха поредица от удари срещу Йемен, където движението Ансар Аллах (известно като „хутите“) също възобнови атаките си срещу израелски и американски кораби в Червено море, в отговор на блокирането на хуманитарната помощ за Газа. В понеделник Тръмп директно обвини Иран, че е отговорен за действията на Ансар Аллах, като обеща, че Техеран „ще си понесе последствията“.
На фона на продължаващите опити да се преначертае геополитическата карта на Близкия изток и настояването на Израел да запази окупираните наскоро сирийски територии и военни позиции в Южен Ливан, САЩ направиха демонстрация на сила срещу Иран. Одобрението на Вашингтон за подновените военни действия на Израел трябва да се разбира в същия контекст.
След повече от година и половина геноцид, палестинците в Газа се оказаха в средата на тези преплитащи се интереси. Това се случва и на фона на оглушителното мълчание на международната общност, за която животът на палестинците продължава да бъде без никаква стойност.
Източник: mondoweiss.net
Коментирай първи