Защо е жизнено важно в България да приемем Закон за прозрачността на чуждото влияние (Закон за чуждите агенти), който да задължава всички физически и юридически лица, които участват в обществения живот, да разкриват източниците си на финансиране.
Всяка държава има задължението да управлява пространството на публичното си слово. САЩ са го направили още през 1938 г., Русия през 2012 г., а Франция и Грузия преди няколко месеца. С оглед на променилата се ситуация в света, такъв закон трябва да бъде приет и в България.
Да се концентрираме в детайлите на различните закони би било погрешно, затова нека видим какви проблеми имаме в България, от какво се нуждаем, за да оздравее политическият ни и обществен живот и да заработи в полза на българските гражданите, и какви действия трябва да предприемем. Не може да се говори за обществен договор между политици и избиратели, ако няма среда, която да предписва точно правилата на взаимоотношенията. Ако няма честна конкуренция, в която всички са равни, всички имат равни права и стартови условия, тогава няма и демокрация. В състезанието за управление на страната всички трябва да имат равни права, възможности и ресурси, а политическата ни система трябва да отвори вратите си за всеки, който може да допринесе с нещо за обществото. Не знаем откъде ще дойдат тези лица. Затова трябва да поддържаме каналите за комуникация в обществото ни чисти и свободни от утайката.
Вярвате ли например, че някой от чужбина ще финансира НПО в България без никакви свои условия?!?
Вярвате ли, че някой ще каже: „Ето ви, $1 000 000, бийте се за демокрация в България!“ (Или 431 млн., както стана известно)
Глупаво е и наивно! Вярвате ли, че една чужда държава би финансирала някаква организация в България, която ще се бори срещу интересите на компании от същата тази страна? Например САЩ да финансира НПО, която да убеждава обществеността у нас, че България трябва да купува само руски ядрени реактори, защото са по-качествени, по-евтини и в страната ни има необходимата експертиза, за да ги експлоатира безопасно. Или обратното. Русия да финансира НПО, която да ни убеждава, че е най-добре за нас да купуваме само американски втечнен газ. Разбира се, че не!
Парите, които се дават от западните държави за организации и лица в България, са незначителна част от печалбите, които тези държави генерират чрез привилегированото си положение у нас, което им осигуряват включително и тези организации и лица. Тези финансови средства обикновено идват от специални служби или групи по интереси в съответните западни държави – най-много от САЩ и Германия. Те финансират дейността на наши политически организации (партии, движения, сдружения, „неправителствени“ организации) и личности (видни „интелектуалци, анализатори и лидери на мнение“), за да реализират по-късно някакъв проект или политическа цел (което пак е вид бизнес).
Съвсем просто е: ако чужденец (например американски гражданин) се появи на протест пред “ АЕЦ Белене“ никой няма да му повярва, че се бори за българските интереси, но агентът за влияние е български гражданин и с помощта на вече инсталирани и финансирани от САЩ други бг. политици и медии, има всички предпоставки да доведе нещата до успех за американския поръчител и плащач.
Начините за финансиране на “чужди агенти” са много и стават все по-иновативни. Много организации и лица, представители на чужди интереси, получават и директно финансиране от бюджета на България. Тоест, ние финансираме американските инструменти за влияние. Много сериозни финансови потоци са насочени към множество НПО. Друга част от „неправителствената“ дейност се финансира от фирми, свързани с властта. Те обикновено предоставят услуги, които им се заплащат от държавния бюджет, имат изключителни монополни права за внос, производство на стоки или извършване на конкретна работа, които изискват специално държавно разрешение. Парите, които идват от такива източници към НПО-тата, са по същество непряко финансиране от правителството и трябва да се считат за такива. Или пък голяма компания финансира НПО, чиито служители работят активно за изтласкването на нейната конкуренция.
Членството в борд на някое предприятие или въобще фирма, е начин чрез който се плаща косвено и също може да бъде начин за финансиране на влиятелни личности. Сравняването на опита и компетентността на „наемника“ с дейността на борда или компанията помага за идентифицирането на такива агенти. Например философът Доган, който се изявяваше като хидроинженер като член на борда в проекта „Цанков камък“.
Друг начин за осъществяване на функциите на агента за чуждо влияние може да бъде и различна преподавателска, журналистическа или друга обществена дейност. Например журналист в обществена медия, където заплащането не е високо, получава под формата на хонорари в пъти повече, отколкото е щатната му заплата. Идентичен е случаят и с преподавателите във Висшите учебни заведения. Такива хонорари сигурно се декларират пред НАП, но остават скрити за широката общественост. Така възникват тревожни въпроси по отношението на тезите, които такива хора лансират в публичното пространство.
Обществото трябва да се защитава, следователно е задължително общественото пространство да се защитава от всякакви злоупотреби. А всеки, който участва в обществения живот и който има възможността да влияе на голям брой хора, също трябва да се придържа към ясни и конкретни правила.
Българските граждани имат право на точна и проверена информация, свързана с техния живот и тяхната държава. Те не бива да бъдат принуждавани да губят ценно време, за да проучват целите и финансирането на хиляди публични лица и организации в България.
Ето защо е необходимо да се приеме Закон за прозрачността на чуждото влияние (Закон за чуждите агенти), който задължава всички лица и организации, участващи в обществения живот, да разкриват източниците на финансиране за своята дейност. Действащият закон в САЩ изглежда най-подходящ за решаване на този проблем. Подчертавам, не руският, а този в САЩ, защото за разлика от руския, който е много по мек, в американския са разписани наказания за неспазването му, както и цялата необходима инфраструктура, която обезпечава този процес: институции, лица и лична отговорност. Ако нямаше злоупотреба с прозрачността, нямаше да има нужда от ограничителни мерки. От друга страна, ние искаме подредено общество, в което гражданите имат пълно доверие в журналистите, анализаторите, експертите и гражданските сдружения. В момента доверието липсва, именно заради липсата на прозрачност на тяхното финансиране. Не е ясно и общодостъпно кой им плаща.
Ако приемем за достоверни недоказаните и до момента думи на видни евроатлантици, които твърдят, че в България има хора, които получават по 4 хиляди от Русия, с приемането на такъв закон, всички агенти за влияние и медиите ще бъдат осветени, a финансирането им ще стане публично известно.
Интересно е да отбележим, че точно хората, които ежедневно ни плашат с “руската пропаганда”, са най-големите противниците на този закон. Причините за категоричния им отказ дори да се проведе обществена дискусия, вероятно са различни. Възможно е грантовете от САЩ да се приемат за “съюзнически”, а тези от Русия, ако изобщо има такива – за “вражески”. Възможно е също предполагаемата “руска пропаганда” да е много удобно плашило, което се вади всеки път, когато е необходимо, но което остава винаги в сферата на неподкрепените с факти твърдения, точно както случката с “четирихилядниците”. Най-правдоподобно, на този етап, изглежда обяснението, че представителите на “руската пропаганда” ще се окажат или твърде малко, или изобщо няма да ги има, а сравнението с американските грантополучатели ще бъде шокиращо.
Според медийни публикации от преди дни само за последните 4 години Американската фондация USAID е раздала в България, под формата на грантове, над $430 млн.
Единственият начин да разберем кои са агентите за влияние в България е като приемем закона.
Автор: Владислав Наков
Коментирай първи