Поскъпването на златото бие инфлацията две поредни години. Дори бедните вече купуват кюлчета
Много е вероятно, когато прочетете тази статия, златото да е поскъпнало дори повече от цената му преди да обърнете внимание на текста ми. Да, от началото на годината то вече поскъпна с 50% и би темпа на инфлация във всички развити пазари. Нещо по-важно – двуцифрен темп на поскъпване златото бележи и през миналата година. И макар да не е сигурно кога ще спре възходът, тези, които са се „качили на влакчето“, нямат повод да се оплакват от обезценяване на спестяванията си.
Веригата обменни бюра „Тавекс“, която е и един от водещите дилъри на физическо инвестиционно злато в България, отчита, че един на всеки пет от техните клиенти се нарежда на касите не за валута, а за злато. Времето, в което живеем, е неповторимо. Днес опашките не са пред търговските банки, а пред надеждните обменни бюра. Това означава, че една сериозна част от обществото предпочита да си пази кеша и да не дава информация на банките за неформалното богатство, което са натрупали. И за да стане още по-интересно, някои предпочитат да обменят авоарите си в злато, а не в евро, което ще стане основна валута у нас след по-малко от три месеца.
Без темата да се комуникира активно в медиите (аз лично видях само едно сериозно предаване по трите водещи телевизии да обърне внимание на темата за златото), обществото само намери своя път към защита от галопиращата инфлация. Националният статистически институт твърди, че тя е ниска, но хората я усещат по джобовете си. И докато едни недоволстват – къде тихо, къде по-шумно – че официалните данни противоречат на това, което се случва с портфейлите и спестяванията им, част от тях решиха да се оправят сами.
За нарасналия интерес към златото от страна на физическите лица, и то дори от тези с по-ниски доходи, говори и търговията на дребно. От дилърските пунктове периодично изчезват слитъците по 100, 200 и 250 грама. Такива може да се поръчат, но за тях трябва да се чака – около две седмици, понякога по-малко. Но в същото време на пазара вече се предлагат пластинки по 1 грам, 2,5 грама, 3 грама, 15 грама, 31 грама (една унция) и т.н. Мънички са като микро СИМ карта, обвити в пластмасов ламинат като личен документ. Това не може да говори за друго, освен за задоволяване на търсенето сред хората с по-ограничени възможности. Да, дори и бедните вече купуват злато, за да предпазят ограничените си спестявания от обезценяване.
И пак по информация на „Тавекс“, България е сред първенците в Европейския съюз по интерес към инвестиционното злато от страна на физическите лица. И тази информация идва, след като с години водещите банки, които предлагат защита срещу инфлацията в т.нар. взаимни фондове, признават, че интересът към тази сравнително нискорискова инвестиция е десетки пъти по-нисък в сравнение с този в западноевропейските страни.
Да, вече е очевидно, че българинът предпочита земята, жилищата и златото като средство за вложение. Не съм сигурен как да подредя тази триада по първенство, но сделките с имоти и злато го потвърждават. Не че банките не са стабилни. Напротив – поне българските банки като цяло са сред най-стабилните в целия Европейски съюз, но инфлацията, на която се излагат банковите влогове, се усеща като болка в бедрото от горещ въглен вместо портфейл в джоба.
Златото има и друго предимство. Разграбването на пенсионните фондове след 10-ти ноември, 89-та година. Банковата криза от 90-те години на миналия век предизвика хиперинфлация. Историческите данни за котировките на златото за последните 50 години – откакто доларът скъсва връзката си с него – показват, че то също може да поевтинее. Но досега не се е сривало рязко по начин, който да изпълни смисъла на термина „спукване на балон“. На Уолстрийт съществува неписано правило: ако шофьорът на такси и момчето, което лъска обувките, заговорят за някоя акция – вече е време да продавате. Скупчването на прекомерен брой непрофесионални инвеститори е знак за раздуването на балон. Защо до момента това не се е случило със златото?
При златото нещата са по-прости в сравнение с финансовите инструменти. Те изискват сериозна теоретична подготовка по фундаментален и технически анализ, ежедневно проследяване на новините, които влияят върху избраните инвестиции, интерпретиране на информацията и прогнозиране на различни фактори. При златото е друго – ако има нестабилност, то ще поскъпва. Световната финансова криза, сепаратизмът в Източна Украйна, пандемията от COVID-19, руско-украинската война, търговските войни на президента Тръмп, бюджетните и дълговите проблеми на Франция – всичко това тласка цената му нагоре.
Исторически периодите с дълготрайно или остро поевтиняване на златото се делят на две категории – дългосрочни периоди на оптимизъм, като края на Студената война, или възстановяването след световната финансова криза през второто десетилетие на този век. Другата категория са пазарните корекции.
Желанието на спекулативните търговци да осребрят печалбите си периодично води до масирани разпродажби, а стадното поведение на инвеститорите с по-слаби нерви ги мултиплицира. Моментите, в които предлагането на злато расте, водят до понижаване на цената. То, на свой ред, плаши непрофесионалните инвеститори и тези, които са вложили пари на заем. Тази верижна реакция на разпродажби се нарича корекция. Случва се и ще се случва. Това обаче не означава, че златото може да се срине като луковиците за лалета в Холандия преди триста години или акциите на дотком сектора в САЩ в началото на този век.
Зад златото има един фундаментален фактор, който поддържа стойността му – това е статутът му на убежище срещу пазарната и политическа нестабилност. Пари ще се печатат и инфлация ще има. Кризи ще има.
Негласната политика на Брюксел и Вашингтон е да създадат инфлация, чрез която да обезценят дълговете си. Няма да е хиперинфлация като тази, която помним от 90-те години на миналия век. Ще бъде продължителен период – може би цяло десетилетие – в което цените ще растат с темпове около 10%, а официалната статистика ще опитва да ни обяснява, че поскъпването е с около пет процента.
На този фон златото поскъпва по начин, който съхранява покупателната стойност на паричния му еквивалент. Казано по-просто: един средностатистически апартамент струва същото тегло в злато, което е струвал и преди 15 години. Количеството пари расте, с него растат заплатите, покачват се и цените. Доходите обаче не растат равномерно. Инфлацията удря едни повече от други. Златото обаче си е спечелило историческия статут на „хедж“ инвестиция, която предпазва от пазарната нестабилност. Думата „хедж“ на английски означава „ограда от жив плет“.
Новото е, че през последните 15 години на пазара се появи нов феномен, който опита да подкопае статута на златото. Все по-голям брой инвеститори, сред които и физически лица, насочват ресурсите си към криптовалутите. Днес близо 600 милиона души влагат част от парите си в тази инвестиционна алтернатива. И ако човек знае кога и как да инвестира, наистина може да спечели много. Те обаче, подобно на акциите и облигациите, изискват здрави нерви, познания по технически анализ и търпение.
За да ги стимулира, а също и за да подпомогне инфлационните процеси, администрацията на президента Тръмп реши да превърне криптовалутите в елемент от монетарната политика на САЩ. Създаде регулация за т.нар. стейбълкойни – криптодолари, които могат да се емитират от големите притежатели на американски дълг. Така всеки, който купи американски дълг, не заключва парите си, а може веднага да емитира стейбълкойни на същата стойност и, като ги продаде, хем ще има ликвидност в нормални долари, хем ще притежава американски дълг.
Напълно нормално е това да се види прекалено на мнозина. И затова възгледите сякаш отново се делят на Изток и Запад.
Западните правителства стимулират предприемачеството, създаването на все повече и по-модерни залъгалки за инвеститорите. Регулациите отварят път към вложения дори и във въздух и електронни импулси. Обратно, Изтокът залага на активи, които са се доказали през хилядолетията. Централните банки на Китай и Русия увеличават вложенията си в злато. Китайската централна банка е увеличила вложенията си в злато с 15% през последните три години.
Миналата седмица научихме, че и БНБ е придобила няколко тона злато. Няколко европейски държави си прибраха златните авоари на своя територия през последното десетилетие. Причината е, че спокойните времена, в които на малките държави се позволява да бъдат приятели с всички, отминаха. Днес великите сили ги принуждават да избират страна в противопоставянията, и ако те изберат грешната страна, е напълно възможно някоя велика сила да им секвестира богатството. Как да не си приберете резервите?
С този коментар не препоръчвам да се купува злато. Влакчето отдавна е по възходяща траектория и не се знае кога ще я коригира. С този коментар приканвам за размисъл – включително и управляващите.
Съвсем скоро ще станем част от еврозоната – един свръхзадлъжнял валутен съюз, който разчита на инфлацията, за да компенсира отказа от реформи. Вече е видимо, че и нискодоходните, и хората със средно и дори основно образование влагат в злато. Колко още си мислят политиците, че ще могат да я карат, без да променят нещо, когато е видимо, че и бедните, и необразованите вече усещат как системата издиша.
Автор: Антон Стефанов
Коментирай първи