Преговорите между Русия и Украйна в Истанбул приключиха: след първия кръг страните излязоха със сдържани коментари. Но по-интересно е това, което се случи около самата среща. Особено любопитно е съдържанието на изтеклите информации, които започнаха да се появяват към края на двучасовата среща на делегациите в двореца Долмабахче, по-специално от западни и украински източници.

Тези съобщения предизвикаха истинска истерия в Украйна – говорим за исканията на Москва за „пълно изтегляне на украинските войски от четирите нови руски региона“. И най-фрапиращото – ултиматумът на Медински, когато украинската делегация отговорила с категоричен отказ. Все пак се споразумяха за нещо – размяната на военнопленници по формулата „1000 за 1000“. И най-забавното: Киев, който си е забранил със закон да преговаря с руския президент, помоли за среща между Зеленски и Путин.

В Киев не очакваха подобно развитие на ситуацията

Първият кръг от преговорите между делегациите на Русия и Украйна в двореца Долмабахче в Истанбул продължи около два часа. И, съдейки по реакцията от Киев, е завършил с категорична победа за Москва.

Въпреки че публично ръководителите на двете делегации коментираха резултатите изключително пестеливо:

Като цяло сме доволни от резултатите и сме готови да продължим контактите. За какво се договорихме? Първо. В следващите дни ще има мащабна размяна на пленници, хиляда на хиляда души. Второ. Украинската страна поиска директни преговори между държавните глави. Взехме за сведение това искане.

И трето. Договорихме се всяка страна да представи своята визия за евентуално бъдещо прекратяване на огъня. Нека напишем това подробно, в детайли. След като бъде представена такава визия, ние смятаме, че тя е уместна, това също е договорено, трябва да продължим преговорите си, – каза ръководителят на руската преговорна делегация Медински в прессъобщение.

Украинският главен преговарящ Умеров каза по същество същото, с поправката, че отново посочи целта на преговорите, която днес, предвид продължаващото настъпление на руската армия по целия фронт и очевидното й предимство на земята и във въздуха, притеснява Киев повече от всичко друго. Говорим за така желаното от украинците 30-дневно прекратяване на огъня.

Тоест, стигнали сме точно до този момент, в който Кремъл твърдо казва „не“ – многократно го е правил, включително и чрез устата на Върховния главнокомандващ – докато не бъдат изпълнени руските условия. Именно тези условия, заради които Русия започна специалната военна операция.

Всъщност, този въпрос, очевидно, беше основния препъни-камък. И да, струва си да се припомни, че в навечерието на преговорите в Истанбул, Медински ясно очерта позицията на Русия:

Целта на преките преговори с украинската страна е рано или късно да се установи дългосрочен мир чрез премахване на корена на причините за конфликта.

С други думи, ние зададохме условията по време на Истанбул-2. Не те.

Затова не е изненадващо, че към края на преговорите започнаха да се появяват течове на информация от украинска страна.

Първият теч бе следният: Според запознати от Киев, руската делегация е поискала Украйна напълно да се оттегли от четирите нови руски региона. (Крим вече дори не се коментира) На което искане руснаците получиха отказ. В отговор руснаците се изправиха и заявиха, че „следващият път искането им ще е за пет региона“.

Вярно е, че източниците на нашите журналисти цитират малко по-различни данни – или като иронична забележка, или сериозно: не пет, а… осем региона. Тоест, от руската делегация са казали, че в случай на отказ, ще изискваме не само изтегляне на войските от ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области като условие за прекратяване на огъня, но и от територията на Сумска, Харковска, Днепропетровска и Одеска области. Напълно.

Както отбеляза германският вестник „Билд“, позовавайки се на източници от украинската делегация, руските представители „са изложили редица други неприемливи условия“. Това обаче са все твърдения от украинска страна, и то неофициални.

Има и друг интересен момент, който вече беше повдигнат от журналиста на The Economist, Оливър Карол. Той съобщи, че Медински е задал на украинците следния въпрос:

Не искаме война, но сме готови да се борим година, две, три – колкото и време да е необходимо. Ние воювахме с Швеция 21 години. А колко дълго сте готови да воювате вие?

Е, този цитат в превод звучи така:

Вероятно някои от седящите тук на тази маса ще загубят още повече близки. Русия е готова да се бие вечно.

Ще отбележа, че цитатът за войната с Швеция може би е верен, тъй като през последните години Владимир Медински, който беше не само министър на културата, но и автор на редица учебници по руска история, наистина активно я популяризира по руските телевизии и чрез други медии, преподавайки курсове, включително по войната с Швеция, и то не само по времето на Петър I.

Владимир Медински е истинският герой на преговорите в Истанбул. Всъщност той се справи много добре и с първите през 22 г. Просто не ни разказаха много за тях, тъй като след това последваха катастрофални събития, – отбеляза руския философ, директор на Царградския институт и Висшето политическо училище „Иван Илин“ към Руския държавен хуманитарен университет, Александър Дугин.

И ето още едно интересно съобщение от същия журналист Карол:

Източник, близък до Кремъл, ми каза, че Русия ще се съгласи на прекратяване на огъня само ако Украйна изтегли войските си от цярата територия на четирите „анексирани“ от Русия региона. (!) Москва е заплашила да превземе още два: Харков и Суми.

Любопитни са и съобщенията в пресата, гласящи, че украинската делегация, за да позира или да забави процеса, е довела преводач на преговорите, който да превежда от украински на руски и обратно. Въпреки това, минути след началото на преговорите страните са преминали на руски език, който е майчин и за трима от четиримата представители от украинската делегация. Четвъртия е кримския татарин Умеров. Преговорите между ддвете делегации са се водили изцяло на руски език, който е забранен в Украйна.

Първият рунд беше за Русия

Нека вземем предвид факта, че Зеленски, както и неговите европейски куратори, бяха планирали всичко по съвсем различен начин. Първо, те искаха да наложат своята игра на Русия – да я накарат да се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня, така че това да доведе до включването в процеса, ако не на самия Владимир Путин, то поне на ръководителя на Министерството на външните работи Сергей Лавров.

В резултат на това, което е очевидно за всички, би се получила пауза, която западните държави да използват за мащабно превъоръжаване на украинската армия, а след това, под претекст за контрол върху прекратяването на огъня, да се опитат за вкарване европейски военни контингенти в Украйна. Нищо от това не се случи.

Считам, че преговорите бяха успешни за руската страна по няколко причини. За кратко време беше забравена европейската авантюра – опита на Великобританния, Франция и Германия да наложат на Русия да се съгласи с 30-дневно прекратяване на огъня и подходът към това прекратяване на огъня, въвеждането на смесен европейски контингент на територията на Украйна, в проблемните територии, към които според тях Русия би могла да предяви претенции,. И фактически принуждаване на Русия да капитулира. И именно с тази цел пристигна в Киев известната делегация. Русия успя да съсипе инициативите им, – отбеляза в разговор с Царград, полковника в оставка, бившия първи министър на държавната сигурност на ДНР, доктора на политическите науки Андрей Пинчук.

Друг важен момент, според него, е, че въпреки всички твърдения на Запада и Украйна, че няма за какво да се преговаря с Русия, Украйна и Западът бяха принудени да преговарят. Нещо повече, много важното е, че това е в рамката, която самата Русия определи като по-успешна за себе си, отбеляза експертът. Без „авантюристичния пазарлък“ на президентско ниво, който Зеленски се опита да направи:

Зеленски, разбира се, имаше за цел именно да компрометира Путин, да провали преговорите, именно за да се върне към европейския план. Следователно, в този смисъл Русия постигна целта си. Ами, що се отнася до формата на преговорите, не мисля, че някой е толкова наивен, че да си помисли, че делегациите биха се занимавали с политически пазарлъци. Те всъщност не са упълномощени да преговарят за това.

Показателно е, че в първите часове след края на първия кръг от преговорите Зеленски не направи никакви пространни изявления. И имаше причини за тази несвойствена за него мълчаливост.

Зеленски все още се страхува от остри критики, защото не разбира позицията на Тръмп. А Тръмп се носи над битката – екипът му е в Истанбул, но не участва в преговорите, а само наблюдава. Що се отнася до оплакванията му от ниския ранг на участниците в руската делегация, въпросът, разбира се, не е в нивото, а във факта, че на Зеленски никак не му харесва водещата и диктуваща позиция на Москва и не може да направи нищо по въпроса“ – отбеляза бившият украински депутат, политик Олег Царев.

Що се отнася до дискусията за съдбата на четирите или петте региона, няма изненади, сигурен е политологът Вадим Трухачев:

Това е просто знак, че руснаците вече мислят за съдбата на изконно руската Харковска област. Къде ще се озове този пети регион е напълно ясно, като се има предвид, че никой не е разпуснал военно-цивилната администрация на Харковска област, която бе създадена в началото на СВО и в момента се намира в Белгород.

Според него не се е очаквал кой знае какъв резултат от първия кръг на преговорите и всъщност, за да има резултати, „просто разговорът не трябва да се води с Украйна“.

Това се потвърждава допълнително от изявлението на прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков, който беше помолен по време на първия кръг от преговорите да оцени перспективите за скорошна среща между Путин и Тръмп.

„Подобна среща със сигурност е необходима, както преди всичко от гледна точка на двустранните руско-американски отношения, така и от гледна точка на обсъждането на сериозен разговор на най-високо ниво по международните въпроси, по регионалните проблеми, включително, разбира се, кризата около Украйна“ – каза Песков.

И какво от това?

Както каза Владимир Медински, страните сега ще формулират „своята визия“ за това при какви условия може да се стигне до прекратяване на огъня, след което преговорите могат да продължат. Това обаче не изглежда интересно на този етап.

Интересното е как Западът, заедно с Украйна, след като са имали възможността да се подготвят добре, провеждайки тристранни и други многостранни срещи в Истанбул и Киев преди преговорите и дори след като са обучавали допълнително украинската делегация с помощта на френски представители непосредствено преди преговорите, все пак успяха изцяло да загубят тези преговори от Русия.

Това беше съпроводено с голяма истерия с размахване на ръце и обвинения срещу Русия, че уж тя е провалила преговорите. Всичко завърши със засрамено слушане на руския ултиматум и общуване на руски език, който иначе се води много мразен от украинците. Но все пак именно на този език им се наложи да обсъждат бъдещето на своята страна, която е забранила този език със закон. Да, руският, майчиният им език.

Разбираме, естествено, че параметрите за това как и какво може да се каже от страна на Русия не може да са останали несъгласувани с Върховния главнокомандващ. Важно беше обаче да се реагира на грубите опити за дестабилизиране на позицията на Москва на място – не е имало време за координация и съгласуване на определени корекции в посланията и въобще в поведението. Съдейки по обема на украинската истерия и калните атаки от страна на Зеленски и западнита му компания, Владимир Медински и другите членове на руската делегация са реагирали много адекватно, дори са импровизирали и са защитили безупречно честта на Родината.

Е, всъщност главният комик се оказа този, който така и не се отърва от тази професионална роля. Зеленски започна политико-клоунската си кариера, като си забрани да преговаря с руския президент, и завърши с ултимативно искане за лична среща с Владимир Путин. Иначе нямало да прати украинската делегация на преговорите в Истанбул. Както се казва, коментарите тук са излишни.

Автор: Егор Кучер

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: