Днес, на 18 септември Франция отново ще бъде разтърсена от масови протести. Ако на 10 септември се събраха около 200 000 души, то днес, седмица по-късно, движението се очаква да бъде много по-колосално. Прогнозите сочат между 800 000 и 1 милион участници в цялата страна. Такъв мащаб не е виждан от протестите срещу пенсионната реформа през 2023 г. Зад тази мобилизация стои дълбок гняв, подхранван от чувство за несправедливост, страх от социален упадък и категорично отхвърляне на власт, която отказва да чуе народа си. И, да, този път французите излизат на улицата да свалят омразното си правителство.

Франция е изтощена и народът ѝ се чувства измамен. От години Еманюел Макрон и неговите премиери налагат антисоциални реформи. Днес, след краткото управление на министър-председателя Франсоа Байру, тази политика достигна своя връх. Представеният от Байру бюджет за 2025 г. се възприема като откровена провокация: драстични съкращения в публичния сектор, замразяване на заплати и социални помощи, отслабване на трудовите права, удвояване на медицинските такси, пенсии без индексация и дори заплаха за премахване на два почивни дни. С две думи – отново тежестта пада върху работещите и средната класа. Ако през 2018–2019 г. движението на „жълтите жилетки“ показа, че в центъра стои въпросът за достойното съществуване на обикновения човек – възможността да живееш достойно от труда си, да възпиташ децата си спокойно и да не бъдеш застрашен от бедност при най-малкото житейско сътресение – то днес тяхното послание звучи все по-актуално. Според последните статистики близо 10 милиона французи живеят под прага на бедността – един на всеки шестима. Това е позорно число за страна, която е сред най-големите икономики в света.

В отговор на тези предизвикателства общият синдикален фронт (алианс на най-големите синдикални конфедерации във Франция) успя да обедини недоволството. Предвидени са повече от 250 шествия на 18 септември в цяла Франция – от Париж до Марсилия, от Лион до Тулуза, от Страсбург до Бордо. В столицата се очакват между 60 000 и 100 000 протестиращи, които ще преминат по централните булеварди. Във всички региони събиранията ще започнат още сутринта. Франция на работещите, медиците, учителите, държавните служители, както и на търговците и семействата, ще излезе по улиците, за да каже „достатъчно“ на безразсъдната политика на макронизма.

Очакваните последствия ще бъдат сериозни: парализирани обществени превози, една трета от училищата затворени, 98% от аптеките в стачка, блокади пред енергийните обекти, протести в индустриалните предприятия. Цялата икономика ще усети тежестта на този народен гняв.

В отговор правителството в оставка е предприело мерки, граничещи с военно положение. Ще бъдат разположени 80 000 полицаи и жандармеристи, бронирани машини, водни оръдия, дронове и хеликоптери. Такъв репресивен апарат говори само за увеличаващия се разрив между управляващия елит и народа. Вместо обикновените хора да бъдат чути и да се предложат справедливи решения, властта предпочита да плаши и да се барикадира.

Протестите на 18 септември няма да бъдат обикновена стачка. Това е историческо предупреждение към властта и в частност към президента Макрон, за когото цялата опозиция в парламента вече говори като за нелегитимен президент, който трябва да подаде оставка. Страната е уморена от години на презрение, от жертви, налагани винаги върху едни и същи, и от реформи, които разширяват пропастта между защитената върхушка и смазания народ. Франсоа Байру и Себастиен Льокорню носят огромна отговорност: те олицетворяват власт, откъсната от реалността, която отказва да приеме, че не може да се управлява вечно против собствения народ. Гневът, който ще се излее днес, е и призив за уважение, справедливост и достойнство. Французите искат правото да живеят от труда си, да имат стабилни доходи и да предадат на децата си по-добро бъдеще. Това е основата, която изгражда една нация. Да се пренебрегне този вик означава да се рискува окончателен разрив между класите във френското общество.

Днес Франция ще се изправи. Не за да руши, а за да заяви високо и ясно, че отказва несправедливостта, тиранията и социалния упадък. Макронизмът е на кръстопът: или ще чуе народа си, или ще продължи по пътя на авторитаризма, който винаги води до политическо самоубийство.

Автор: Веселин Киров

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: