Мисля, че конфликтът между Запада и Изтока, който в момента се разгръща в горещата си фаза на територията на Украйна, е война на илюзията срещу реалността. Илюзията е Западът, който лансира и ни прожектира треторазрядния актьор Зеленски по социалните мрежи и на видеоконферентни връзки в Кан, ЕС, Конгреса на САЩ и прочие – човек, който от статуси в Телеграм, Туитър, Фейсбук и онлайн на живо няма физическо време да ръководи ефективни бойни действия. Реалността е Русия с Путин, който методично и напълно рационално от години казва кое не е наред, какво ще направи и защо ще го направи. Придържа се към историческата си памет и напълно автентичния си патриотизъм. Владимир Путин е най-професионалният политик в света. Лидер от 22 години, който всички лидери в ЕС и Джордж Буш (за разлика от Обама) гледаха с респект и тайно възхищение. Мисля, че родните неолиберали въобще не разбират Русия, което ме учудва, защото корените им са в ДС, КГБ, комунистическата номенклатура и петорките от бесове, описани от Достоевски.

Колкото по-агресивна става западната пропаганда, толкова повече намалява броя на хората, които й вярват.

Това го помня от късния социализъм и се опасявам, че в момента наблюдавам същия феномен. В това отношение комунизмът и днешните либерали са огледални. Пропагандата нанася повече дълготрайни вреди, въпреки че в краткосрочен план върши работа. С това се сблъскваме днес, а България и Европа са жертви на пропагандата. Не на руската пропаганда обаче, както ни повтарят от сутрин до вечер, а на западната. По простата причина, че тя доминира в официалните медии на 90%, което води до напълно погрешни изводи за реалната ситуация, а оттам и до грешни решения. Тук въобще не става дума за морални оценки, борба за морално надмощие и т.н. Тук става дума за прагматични жизненоважни решения, които се вземат на базата на напълно фалшиви новини, които идеологизираното западно съзнание представя за истина. Само защото мисли пожелателно и нарцистично, и не обръща внимание на реалността.

Ще спомена две групи от фалшиви новини, които вкараха Запада в спирала от грешки: 

Първата е от текущите фалшиви новини, които ни заливат, а втората е по-фундаменталната и е свързана с началото на този конфликт.

– Путин е луд, после в кома, после болен от рак, после ще умре от рак до два месеца, после отдавна е умрял, а в Кремъл е негов двойник, после народът ще го свали с протести, после ще го убият най-близките му и т.н. фантазии до безкрай за персоналното му физическо и метафизическо изличаване, защото знаят от кого идва жегата. Стана ясно, че Путин е жив и здрав, а тези дни даде заповед военната операция да продължи по план. Проблемът с тези широко тиражирани на Запад фалшиви новини е, че се подценява врага и се създава усещането, че всеки момент той ще рухне, а покрай него и цялата „авторитарна“ структура на Русия (друга заблуда, плод на пожелателното западно мислене)

– Русия губи войната, Украйна дава героичен отпор и е въпрос на дни да изгони агресора. Русия воюва зле, едва ли не с “Москвичи” и с перманентно пияни войници, които не могат да се бият. Това се въртеше преди два месеца, но взе да отшумява. Дори във “Вашингтон Пост” и “Ню Йорк Таймс” пуснаха под сурдинка репортажи за превъзходството на руската армия и деморализацията сред украинците. Истината е, че Русия печели войната с хирургическа точност и сравнително хуманни военни методи, взема каквото си иска, като настъпва бавно и методично там, където има интерес. Включително и в територии където има българско население. Казвам го на фона на безумното поведение на България спрямо руските дипломати тук.

Проблемът с тази фалшива новина е, че създава напълно погрешна представа за състоянието на бойните действия и е предпоставка за нереалистични очаквания сред европейската и въобще западната аудитория. Тези очаквания, от своя страна, се осребряват изключително лесно от украинския режим, който не спира да получава помощи от оръжия (голяма част от които препродава в Близкия Изток и Африка) и пари. Получава се следният парадокс: колкото повече пари и оръжие получава Зеленски, толкова по-солидно руснаците настъпват в Украйна. На мястото на Запада отдавна щях да се замисля дали си струва да продължавам да наливам ресурс там, но това е идеалистично. Истината е, че Зеленски и западните корпоративни и политически елити печелят пари точно от това. Огромни пари.

– Русия е фалирала държава, защото икономическите санкции и изолацията я смазаха. Всеки момент ще рухне, а гладни бунтове ще отнесат Путин. Някакви агенции обявиха дефолт на Путин, който не можел да си плаща дълговете и скоро щял да умре от яд, след като страната му банкрутира. Ако, разбира се вече не е умрял поради причините от точка първа. Истината е, че в момента Русия печели много повече от износ на газ и петрол, отколкото преди войната. И печалбите й идват от търговията най-вече със същите държави, които я обявяват за агресор и я демонизират от сутрин до вечер. Рублата е стабилна, а руската икономика изобщо не е сериозно разклатена. За сметка на това германския президент, шефовете на най-големите им концерни и министърът на икономиката предупредиха за колапс на германската икономика, а зелените им партньори в своята безпомощност призоваха немското население за по-кратък душ. Фон дер Лайен призова (съвсем насериозно) хората да си намалят климатиците с 2 градуса като ефективна антикризисна мярка. От санкциите срещу Русия страда Европа, а не Русия и това е оценката на най-сериозните икономически и политически западни анализатори. С две думи – санкциите са неефективни спрямо Русия и крайно контрапродуктивни за Запада.

– Русия е в изолация, а западният свят и НАТО са по-единни от всякога. Руснаците си вкараха автогол, защото се маргинализираха в очите на цивилизования свят. Една от най-глупавите опорки. Зад Русия плътно застанаха страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. Население, което многократно превъзхожда по численост това на САЩ и Европа. Към тях иска да се присъедини и Аржентина, третата икономика в Южна Америка, която се готви да подаде документи за БРИКС. Самият Запад въобще не е единен. Гладните бунтове в Европа и разцепената на две Америка тепърва предстоят. Хората вече трудно си плащат тока и газа и въобще не се интересуват от западната пропаганда, че за страданията им е виновен Путин. Това ще се отрази на предстоящите избори в различни страни, а разломът в западните общества ще става все по-дълбок и непримирим. За разлика от тях Путин и неговата политика се радват на рекордната 74-процентна подкрепа, измерена от антипутинската социологическа агенция – институт „Левада“, която повтаря резултата на официалните. Тоест зад Путин има всенародна консолидация, а зад западните ястреби – разпад.

Сега идва ред и на втората основна заблуда, родена от западната пропаганда, която замъглява преценката на хората в Европа и САЩ на фундаментално ниво:

– Путин е агресор, а Украйна е жертва. Лудият Путин иска да превземе страни от Европейския съюз и няма да се задоволи с Киев. Това е фундаментална фалшива новина от западната пропаганда, която тотално променя отношението към конфликта в Украйна. По природа този конфликт е чисто вътрешен – разправия между роднини, а се представя от Америка за европейски, цивилизационен и междуконтинентален. Все едно да превърнеш темата за урбанизацията и разпада на българското село от романа “Гераците” в европейски проблем. Мисля, че това е ключово. Путин не иска да напада и превзема никого, а отбранява онова, което му се полага по силата на историческата и геополитическата правда. На негово място всеки истински лидер би постъпил по същия начин – би предотвратил заплахите за сигурността на страната си и би защитил огромния монолит от руски хора извън границите на страната си. Пропагандата, която изкарва Путин агресор, а не защитник, е най-голямата грешка в прочита на тази война. Оттам тръгват общите ни беди в Европа и САЩ, което ми дава основание да мисля, че западната пропаганда е много по-вредна от руската.

Ако Европа имаше ум да разбере, че споровете между Украйна и Русия не са нейна тема и бе отказала да се намеси на страната на Щатите, които разпалиха този конфликт, той щеше да приключи със споразумение в рамките на седмица-две. И то още при Минските споразумения през 2015-2016 г. Европа няма никакъв практически интерес да застава на страната на Украйна и не трябваше да не се намесва с оръжия, санкции и прочие, а който победи – да победи. Истината е че Украйна превъзхожда по численост руските войски, а от осем години получава пари и експерти от Щатите и НАТО за модернизация и обучение. На този сравнително равностоен фон Европейският съюз би могъл да общува с всяка от двете страни, които не са част от този съюз. Впрочем тук Европа можеше да се еманципира радикално от американската си зависимост и да поеме по свой собствен път, но явно, че зависимите от Вашингтон в лично качество европейски лидери са доста повече от необходимата критична маса, можеща да обърне този процес към суверенитет. Инсталираните от САЩ за лидери на европейските държави пазят личния си интерес и са податливи на персонален рекет от същите САЩ. Друго разумно обяснение за поведението им няма.

Забравих за досадните морални изпълнения на българските неолиберали, които изведнъж избирателно се събудиха за съчувствие (спонсорирано от “Америка за България”) към чуждото страдание, но проспаха страданието и избиването на донбаските, сирийските, иракските, либийски, югославски и още стотици хиляди деца, причинено и от украинската армия на собствената й територия, както и от американски дронове и жива военна сила в чуждите страни. Това не е фалшиво отклонение на темата от типа “Защо биете негрите”, а е принципно. Кога и как решаваме, че Русия е агресор, а САЩ не са? Какво защитаваме, когато се кефим на американските инвазии и специални операции, а осъждаме руските? Това са напълно резонни въпроси, когато претендираш за морална позиция. Аз твърдя, че подкрепата за Украйна в този сблъсък е аморална и напълно незащитима. Но това няма значение. Моят основен аргумент е, че подкрепата за Украйна е непрактична, защото се базира на неверни факти, тиражирани от западната пропаганда, а България и ЕС ще загубят болезнено много от тази своя агресивна позиция, което вече граничи с глупост и не е оправдано.

Проблемът е, че си имаме работа с фалшивите новини на либералните чувства. Либералите са нарцистични и се изпускат по емоционална нужда, когато не рискуват нищо от егото си. Това е повреда на характера и идентичността. Аз не ги съдя, а разбирам, защо мислят и действат така.

Мисля, че конфликтът между Запада и Изтока, който в момента се разгръща в горещата си фаза на територията на Украйна, е война на илюзията срещу реалността. Илюзията е Западът, който лансира и ни прожектира треторазрядния актьор Зеленски по социалните мрежи и на видеоконферентни връзки в Кан, ЕС, Конгреса на САЩ и прочие – човек, който от статуси в Телеграм, Туитър, Фейсбук и онлайн на живо няма физическо време да ръководи ефективни бойни действия.

Реалността е Русия с Путин, който методично и напълно рационално от години казва кое не е наред, какво ще направи и защо ще го направи. Придържа се към историческата си памет и напълно автентичния си патриотизъм. Владимир Путин е най-професионалният политик в света. Лидер от 22 години, който всички лидери в ЕС и Джордж Буш (за разлика от Обама) гледаха с респект и тайно възхищение. Мисля, че родните неолиберали въобще не разбират Русия, което ме учудва, защото корените им са в ДС, КГБ, комунистическата номенклатура и петорките от бесове, описани от Достоевски.

И накрая, щетата за България от фалшивата западна пропаганда. Тя ще бъде една от най-големите, защото освен икономически, ние сме и емоционално зависими от Русия. Без нея изпадаме в безтегловност – духовна и икономическа. Икономически това много скоро ще се усети в буквалния смисъл – през есента и зимата. При всяко получаване на битова сметка и плащане в магазините всеки втори човек у нас ще се пита защо изгонихме руснаците. Факт е, че българският премиер Кирил Петков и Асен Василев еднолично закопаха България. Според тях няма никакво значение, че България е без предвидим и дългосрочен договор за газ, след като скъсахме с “Газпром”. За руското гориво в АЕЦ “Козлодуй” все ще се измисли нещо от само себе си, а историческите и емоционални връзки с Русия нямат никакво значение, което показва огромен културен дефицит и у двамата. Поради тази причина въобще не си дават сметка, че арогантното и обидно поведение от страна на България трудно ще се забрави в Москва, а това е най-тежкото поражение, което Кирил и Асен нанесоха на страната ни с безумното си поведение. Независимо какво мислят шепата им платени клакьори от градската десница. Щетите за България ще бъдат дългосрочни и трудно поправими, а цената на ентусиазираната от западната пропаганда харвардска авантюра във властта ще я плащаме всички ние.

Автор: Явор Дачков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: