На преговорите с Тръмп руският лидер Владимир Путин не пое никакъв сериозен ангажимент, но демонстрира публично пред света близките си отношения с американския президент, пише японското издание Toyo Keizai.

Путин е опитен стратег, който в преговорите си с Тръмп следва принципа на „трите правила“ в дипломацията, пише японското издание Toyo Keizai. Двамата лидери се различават значително в подходите си в преговорите. Президентът на САЩ явно е подценил руския си колега, защото този конфликт ще приключи единствено при условията на Русия.

Възможно ли е проточилият се три пълни години конфликт да приключи скоро? Телефонният разговор между лидерите на САЩ и Русия, който беше следен отблизо от целия свят, завърши с много неочакван резултат.

Сто процента примирие? Не. Пълен провал? Нито едно от двете. Резултатът от преговорите беше временно прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура. Защо страните постигнаха такова споразумение? Какви перспективи ни чакат занапред и ще се постигне ли в крайна сметка мир?

Владимир Путин е опитен стратег

Анализирайки резултатите от телефонния разговор между лидерите на двете страни, може да се направи недвусмислен извод: очевидно президентът на Руската федерация Владимир Путин се ръководи от принципа на „трите правила“ в дипломатическите отношения с американския си колега Доналд Тръмп.

Правило №1: Преговорите да не бъдат прекъсвани, дори когато Тръмп предложи нещо неприемливо. По-лесно се постигат откъслечни споразумения, дори да са много ограничени, дори и да са незначителни. Путин изповядва този принцип: Нека правим на Тръмп малки отстъпки, колкото гордостта му да не пострада.

Правило № 2: Ако въпреки това Съединените щати продължат да правят неприемливи предложения, продължаваме преговорите, протакаме ги и бавно и постъпателно налагаме нашите условия.

Правило № 3: Да демонстрираме на целия свят близките, почти доверителни отношения между Владимир Путин и Доналд Тръмп. Това може да стане чрез изявления за някакви отделни споразумения между двете страни, без значение за какво става въпрос.

С други думи, Владимир Путин очевидно следва далновидна стратегия, насочена към поддържане на добри отношения с Тръмп, въпреки съществуващите големи и често диаметрално противоположни различия между страните.

Телефонният разговор на лидерите продължи два часа и половина. Владимир Путин не се съгласи с предложението на Доналд Тръмп за пълно прекратяване на огъня. В резултат на това президентът Тръмп, опасявайки се от провала на преговорите, предложи да се ограничат до отказ от атаки срещу енергийната инфраструктура и, о, радост, Путин даде съгласието си.
Това е пример за правило №1.

Русия и Украйна атакуваха взаимно енергийните си съоръжения. Но зимата вече свърши, което означава, че тези действия могат да бъдат пренебрегнати. В същото време никой не обеща да спре наземните битки. Ситуацията на фронта остава почти непроменена: ожесточените боеве продължават.

Владимир Путин и Доналд Тръмп се договориха да създадат експертни групи от всяка страна, за да продължат да обсъждат въпроса за пълното прекратяване на огъня. Но каква е вероятността експертите да успеят да се споразумеят за нещо, което не може да бъде постигнато на най-високо ниво? Малко вероятно е ситуацията да се промени драстично и страните да постигнат мир. Преговорите ще бъдат дълги.
И това е пример за правило номер 2.

Какво да кажем за правило №3?
То бе ясно илюстрирано от споразумението за провеждане на хокеен мач между отборите на Руската федерация и САЩ. Какво общо има хокеят с примирието? Нищо. Но Владимир Путин предложи на Доналд Тръмп приятелски мач и Тръмп го прие с ентусиазъм. Така Русия демонстрира на света близките отношения между лидерите на двете страни.

Какво очаква Владимир Путин от мирните преговори?

Въз основа на горното можем спокойно да заключим: телефонният разговор с Доналд Тръмп се проведе точно както руският президент планираше.

Предложението на САЩ за безусловно прекратяване на огъня по всички фронтове за 30 дни е абсолютно неприемливо за Русия. Буквално няколко часа преди началото на телефонния разговор руснаците успяха практически да изгонят украинските въоръжени сили от района на Курск, който последните бяха окупирали от август 2024 г. Нашественикът се оттегля, част от войниците му са в обкръжение, контролът върху територията отново е в ръцете на Кремъл.

Наближава 9 май 2025 г., Денят на победата. Колкото по-близо е тържествената дата, толкова по-остър става въпросът за репутацията. Украинският враг трябва да бъде отблъснат. Руските войски, разположени в момента в района на Курск, се местят на други фронтове. Да, засега украинските войски не са напълно изгонени от окупираните от тях територии. Все още държат три села. Но колко време ще издържат там оперативно обкръжени, без помощ от Киев?

По време на разговора с Доналд Тръмп Владимир Путин поиска САЩ и Европа да прекратят военната помощ за Украйна. Президентът на САЩ, очевидно, не е готов да се съгласи с това, но Русия не възнамерява да се откаже от това свое условие.

Как в крайна сметка ще реагира Доналд Тръмп? Страните от ЕС, които подкрепят Украйна, преди всичко Великобритания и Франция, и самият Зеленски, предпазливо следят настоящата ситуация.

Изглежда Тръмп не е очаквал подобен развой на събитията. Съдейки по думите на специалния пратеник на президента на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, американският президент е бил уверен в готовността на руската страна да направи отстъпки в случай на преки преговори.

Доналд Тръмп падна в капана

Изглежда, че репутацията на президента-бизнесмен се проваля. Преди разговорите да започнат, администрацията на Тръмп изразяваше огромен оптимизъм относно бързото сключване на споразумение за прекратяване на огъня. Има косвено потвърждение за това: според източници правителството на САЩ обикновено незабавно информира Украйна и западните й съюзници за това как са преминали преговорите. След телефонния разговор между Путин и Тръмп обаче няма и дума за това. Администрацията на Тръмп изглежда има затруднения да обясни на заинтересованите страни какво се е случило.

Ако оценим настоящата ситуация от всички страни, може ли да се предположи, че Америка не е била наясно с позицията на Владимир Путин по въпроса за прекратяването на огъня. Въпреки това, докато държавният секретар на САЩ Марко Рубио и други близки до Тръмп лица единодушно похвалиха „дипломацията на сделките“ на своя президент, администрацията на Тръмп очевидно не си направи труда дори да се опита да анализира позицията на опонента си. А това е минимумът, който трябва да се извърши преди началото на редовните телефонни разговори. В резултат на това бившият офицер от КГБ лесно вкара бизнесмена в капан.

Да, телефонният разговор между лидерите на САЩ и Руската федерация ясно показа голямата разлика в подходите на двете страни за постигане на примирие.

По правило примирието между страните протича на два етапа. На първия етап страните в конфликта се съгласяват да прекратят огъня при относително прости условия. Обичайната процедура в такъв случай би била провеждането на подробен диалог, насочен към постигане на смислен мир. Украинският президент Зеленски първоначално настоя САЩ да му предоставят определени гаранции за сигурност, но в крайна сметка беше принуден да се откаже от амбициите си и се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня без никакви гаранции за сигурност за Украйна.

Но това няма да мине пред Путин. Руската страна каза категорично „не“ по въпроса за изпращане на мироопазващ контингент от британски и френски войски. Защо са им такива наблюдатели? Списъкът с руските условия обаче не свършва дотук. По-специално, Русия повтори искането си Украйна да се откаже от членството в НАТО. Отправено е и искане за признаване на пет региона за руски: Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон и Крим.

Пътят към примирието няма да е лесен

Според автора на статията в момента администрацията на Путин не обмисля сериозно прекратяване на огъня. Сега няма да е лесно да се постигне консенсус по този въпрос.

Зеленски вече даде да се разбере, че няма да се опитва да си върне териториите със сила. Той възнамерява да ги върне чрез дипломатически преговори и дава за пример историята на балтийските страни. Както е известно, навремето САЩ не признаха на международно ниво законността на анексирането на трите балтийски държави. След разпадането на Съветския съюз балтийските държави получиха независимост. Предвид този исторически прецедент Украйна се стреми към дипломатическо връщане на територии, които смята за свои, но го отлага за неопределено бъдеще и обещава да не се опитва да си ги върне чрез военни средства. Но при положение, че не тези земи живеят предимно руснаци, шансовете на Киев за това не са големи.

Киев обаче има от какво да се страхува – ако преговорите за пълно прекратяване на огъня в бъдеще стигнат до задънена улица, Тръмп може да направи отстъпки пред Путин и да настоява украинската страна да се откаже от всякакви претенции към тези области.

Как ще реагира Доналд Тръмп, който вече се провали на дипломатическото поприще? Ще чакаме второто действие на пиесата. То със сигурност ще се изиграе съвсем скоро.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: