Анализ на Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция и професор по икономика в Атинския университет, за Project Syndicate
Три събития промениха международните отношения през 2025 г.: поражението на Европа в Украйна, търговската победа на Китай над САЩ, при която Европа стана странична жертва, и колониалното споразумение с Доналд Тръмп, което председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписа в Шотландия, без да има такова право.
2025 беше годината, в която всичко, което беше останало от следвоенния ред, се срина и тези три събития бяха достатъчни, за да разкрият, наред с други неща, голотата на Европа на фона на бързо променящия се международен пейзаж.
Първият удар беше победата на Русия над европейското лидерство в Украйна. Вече четири години ЕС и НАТО водят опасна двойна игра. От една страна, те бяха ангажирани с украинска победа, която не бяха готови да финансират. От друга страна, особено през последните две години, те се опитаха да използват безкрайната война, за да насърчат милитаристичния кейнсианизъм (смесения тип икономика – частен сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор). Това беше последният им останал план, след като мълчаливо хвърлиха т.нар. „Зелена сделка“ в кошчето, за да забавят деиндустриализацията, на която Централна и Северна Европа бяха осъдени от наивното управление на кризата в еврозоната.
Противоречието е фатално: ако войната в Украйна приключи утре с мирно споразумение, би било трудно да се оправдаят огромните суми, изисквани от политиката на милитаристичния кейнсианизъм. В същото време украинската победа, която европейските лидери уж желаят, се счита за икономически твърде скъпа и геостратегически твърде опасна. Така Европа се озова с най-лошата възможна стратегия: да изпрати на Украйна толкова оръжия и пари, колкото е необходимо, за да удължи, вместо да спре кръвопролитието.
След като Русия надделя (предсказуем резултат, който президентът Доналд Тръмп само ускори), европейското ръководство е на ръба на нервен срив. След като базираше политиката си изцяло на предположението, че войната в Украйна ще продължи години, Европа сега се оказва без План Б.
Каквото и мирно споразумение да наложат Кремъл и Белият дом в крайна сметка на Украйна, резултатът ще бъде катастрофален за Европа. В допълнение към факта, че границите отново ще бъдат променени със сила (кой забравя Косово?), краят на украинската война изправя ЕС лице в лице с голямата му вътрешна криза: той губи претекст за големи инвестиции във военно-промишления си комплекс (Rheinmetall, Leonardo, Dassault) и по този начин ще бъде принуден да се върне към политиката на строги икономии (съкращения, по-високи данъци и др.).
Вторият удар от 2025 г. беше, че Китай спечели търговската война срещу САЩ. Новата Студена война, разпалена от администрацията на Тръмп и засилила се при Джо Байдън, се основаваше на следната тактика: тарифни бариери за ограничаване на достъпа на Китай до американските пазари и ембарго върху полупроводниците, мерки, целящи възпиране на китайския технологичен възход. През 2025 г. тази тактика беше победена, като Европа отново се оказа странична жертва.
Китайският отговор на американския план беше виртуозен. Първо, като се възползва от господството си в добива и износа на редкоземни елементи и критични минерали, Пекин предизвика колапс на веригата за доставки, който парализира не само американската, но и европейската и източноазиатската индустрия.
Второ, и това нанесе още по-голяма вреда на позицията на Америка като световен технологичен лидер, Китай мобилизира цялата си икономика към една единствена цел: технологична самодостатъчност. Резултатът беше зашеметяващо ускоряване на местното производство на полупроводници, като SMIC и Huawei постигнаха големи иновации, които не само отмениха американското ембарго, но и го използваха като катализатор за собствените им впечатляващи технологични постижения.
Междувременно, след като стриктно наложи санкции срещу Китай, продиктувани от Белия дом, Европа се озова във възможно най-лошата позиция: от една страна, тя постепенно бива изключвана от доходоносния китайски пазар за своите висококачествени продукти. А от друга, европейските компании загубиха щедрите субсидии и предимствата за вътрешно производство, предоставени от Законa за намаляване на инфлацията на администрацията на Байдън (сега отменен от Тръмп). Законът от 2022 г. беше фокусиран върху климата, чистата енергия и намаляването на разходите, данъчни облекчения, субсидии и заеми за възобновяеми енергийни източници, електрически превозни средства.
Избирайки да действа като стратегически подизпълнител на САЩ, ЕС ускори деиндустриализацията си. Това не беше просто поражение в търговска война. Това е геополитически шахмат, като Европа играе ролята на пешка на губещата страна.
Третият удар на 2025 г. беше лекотата, с която Доналд Тръмп победи ЕС с тарифите си. В края на срещата им в един от голф-клубовете на Тръмп в Шотландия, организирана от негови сътрудници с единствената цел да я унижат, Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, се опита да се подиграе с подписания от нея документ за капитулация, представяйки го като „забележително споразумение“.
Дори бегъл поглед към това „споразумение“ показва, че то не е нищо повече от безусловна капитулация: Тарифите върху европейския износ за САЩ бяха увеличени от 0,5% на 15%, а в някои случаи на 25% и 50%. В същото време тарифите, налагани от десетилетия от ЕС върху вноса от САЩ (около 10%), бяха отменени. И сякаш това не беше достатъчно, Фон дер Лайен ангажира ЕС (без да има такова законово право) със 700 милиарда долара европейски инвестиции на американска земя – пари, които могат да дойдат само от пренасочване (предимно) на германски инвестиции от Европа към химически заводи в Тексас и автомобилни фабрики в Охайо.
Не говорим просто за лоша сделка. Говорим за безпрецедентен колониален договор за извличане на капитал от Европа и прехвърлянето му към САЩ. Говорим за официалното признание от страна на Европейската комисия, че ЕС приема ролята на източник на капитал за САЩ, регулиран пазар за американски продукти, технологично зависим микропартньор. Това е обвързващо задължение, премахващо от ЕС дори правото да се преструва на доминираща сила.
Тези три сеизмични труса, трите шока на 2025 г., образуват синергична трилогия. Поражението на Европа в Украйна разкри стратегическите европейски грешки и удари милитаристичния кейнсианизъм, на който Брюксел се основаваше. Договорката на президента Тръмп с китайския президент Си Дзинпин стана причината китайския износ да залее пазарите на ЕС. Унижението в Шотландия на Фон дер Лайен струва на Европа натрупания й капитал и всякаква останала надежда за независимост от САЩ.
В този нов свят на гладиаторска арена, където Европейският съюз и Великобритания сега се скитат безцелно, върху гроба на европейските амбиции е издигнат нов, по-суров и по-студен световен ред. Вечният урок от 2025 г. е, че в епоха, когато международното право е убито и гладиаторите се борят за съществуването си, стратегическата зависимост е прелюдия към незначителност.
Коментирай първи