„Неутрална зона“ с Александър Валдман, 22 септември

– Добър ден, драги зрители, вие сте с телеканала на Александър Валдман – медия за хора, които могат и обичат да мислят, и предаването „Неутрална зона“. За мен е огромно удоволствие да ви представя днешния гост – военнополитическия експерт и бивш началник на израелските специални служби Яков Кедми. Яков, радвам се да Ви посрещна, добър ден.

– Добър ден.

– Яков, първото, което искам да обсъдим днес с Вас, е обръщението на Путин за частична мобилизация и западната пропаганда и политически мейнстрийм, които изтълкуваха изявлението му като готовност да използва ядрено оръжие срещу Украйна. Плюс референдумите в републиките ДНР и ЛНР, плюс Херсонско-Запорожката област. Кажете, моля, според Вас, кое в най-голяма степен предизвика тази истерична истерична реакция на западните лидери – едно от нещата в изброения от мен списък, или всичко заедно?

– Това, което предизвика истеричната реакция на западните лидери е първо, неразбирането им на това, което се случи, второ, изненадата им и неподготвеността им за това, което се случи, пълно незнание как да реагират на този ход на Русия и неразбиране до какво ще доведе той. И по тази причина те прибягнаха до лавина от пропагандистки лозунги и раздухаха неоснователна истерия. Защото, що се отнася до ядреното оръжие, Путин каза, че ако нас ни заплашват с ядрено оръжие, ние имаме с какво да отговорим.

Колко трябва да е извратена фантазията ти и колко преднамерено желание да преднамерено желание да рушиш трябва да имаш, за да разчетеш заплаха в тези думи на Путин.

Истината е, че първа заговори за използване на ядрено оръжие министърката на външните работи на Великобритания, която напълно безпричинно и от нищото заяви, че Великобритания може да унищожи Русия с ядрените си оръжия. И друго- неразбирайки това, което се случва, и опитвайки се да представят ситуацията в съответствие и на нивото на техното жалко съзнание и неграмотност, дори американските генерали говорят, че Путин се намирал в толкова отчаяно военно положение, че за да изравни силите си с тези на „исполина“ Украйна, може да употреби тактическо ядрено оръжие.

Преди това говореха, че Русия ще употреби химическо оръжие, и прочее и прочее. Тези изявления са на ниво, по-ниско от паркета, от гледна точка на интелигентността на аудиторията. Как може Русия да реагира на толкова глупави и напълно безпочвени твърдения, изказвани от хора с болна фантазия и ограничен ум?!

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/2_AL7Laxqg4

Докато всъщност това, което направи Путин, е нещо което се очакваше и можеше да се очаква, но западните елити не разбират в каква ситуация се намират, те си живеят в свой измислен свят. Путин направи две неща. Първо сложи край на досегашната неопределеност, като заяви, че практически всяка земя, петте области от територията на Украйна, но и останалите които бъдат освободени от майданския киевски режим с помощта на руските щикове, ще се върнат в родината си Русия, ще станат неделима част от Руската федерация. На днешния етап това се случи с Донецк и Луганск, както и с Херсонска и Запорожка области. А утре ще ги последват и останалите южни и източни руски територии, които в момента се намират на територията на квазидържавата Украйна – и те ще бъдат освободени и присъединени към руската си родина.

Тоест, границата на Русия ще се мести все по на Запад и къде ще спре, един Господ знае. Едва ли ще надхвърли границите на Съветския съюз, но къде в границите на Съветския съюз тя ще се установи, или ще се спре на границата на бивша Съветска Украйна, предстои да видим.

Второ, с тези актове на присъединяване Путин взе под защитата на Русия всеки метър от земята на Донбас, Запорожие и Херсон, включително от обстрела на украинската артилерия и ракети по тези територии. Сега вече очакваният украински обстрел по тях ще се счита като обстрел по руски територии и отговорът на Русия ще бъде напълно различен. Как ще реагират на това на Запад, не зная.

Второ, указът за частична мобилизация. Днес, макар и през зъби всички на Запад признават, че всички свои военни действия в Украйна до момента Русия провеждаше с малочислен армейски състав при огромно числено превъзходство на украинската армия, тоест настъпателните операции се провеждаха от Русия срещу превъзхождащи я сили. В определени етапи това постигаше своите цели, макар армията да казваше, че силите й на терен са недостатъчни. Затова руския генерален щаб взе решение за преминаване на СВО към нейния трети етап, който ще започне след 1 октомври.

– А кога започна вторият етап?

– Той започна преди около четири месеца, когато започна настъплението към Донбас. Вторият етап си постави за цел да унищожи украинската армия и на първо място техниката на украинската армия и тази задача се проведе успешно, понеже почти цялата техника на украинската армия – танкове и оръдия от съветско време, са почти унищожени. И тогава се случи неочакваният момент, когато НАТО започна да доставя на Украйна свои западни оръжия – по-ограничени, по-съвременни, тези видове въоръжение трябваше да компенсират загубата на бившето съветско оръжие.

Всичко това се съпровождаше от пълната и окончателна подкрепа от всички системи за военно разузнаване на НАТО – около 70 спътника на НАТО работят за украинската армия, а също и система за електронно разузнаване, система за откриване и инструктажи, защото част от артилерията, която беше доставена от НАТО изисква целеуказване след спътниково разузнаване или самолети за електронно разузнаване. И с тези инструкции към артилеристите на терен се занимават офицерите на НАТО, които се намират в Полша, както и 150 офицери на НАТО, намиращи се в Киев. Оценявайки цялата тази ситуация и дължината на фронта в Украйна, който днес е 1000 километра, а с влизането на двете републики и двете области в Русия, дължината на руско-украинската граница се увеличава до 1400 километра, беше решено да се проведе частична мобилизация.

Смисълът на тази мобилизация си остава същият, както и преди – воюват само военнослужещи на договор, мобилизираните наборници няма да воюват, няма да воюват хора, които са били мобилизирани в армията като войници от запаса. Само така наречените контрактници. Целта на мобилизацията беше да може от една страна да се освободят част от войските на сухопътните руски сили, които сега са заети с поддържането на реда на новите територии или се намират в резерв на небойни, задни позиции. В случай на изостряне на военните действия с НАТО извън пределите на украинската територия, армията помоли да се мобилизират 300 000 души.

Нито един от тях няма да отиде на фронта.

Всички те трябва поетапно да заменят тиловите части или обслужващите части, които се намират на втора-трета линия. Ще воюват, както и до сега, само войниците на договор. Мобилизират се само хора, които през последните три години са служили в армията, които при приключване на службата си са подписали съгласие да бъдат в активния военен резерв и които притежават бойни умения. Въпреки всички истерии и викове, никой на никого не раздава повиквателни на улицата, никой няма право да раздава повиквателни по улиците.

Непосредствено се обръщат към тези, които са в резерва, и никой не се кани да използва, така наречените госуслуги за призоваване. Така че всичко, което се говори за това, имаше съобщения, че залавяли демонстранти и им връчвали повиквателни, това е поредната мръсна нагла западна лъжа, която няма нищо общо с действителността. Така мобилизират в Украйна, но не и в Русия. При това, тази мобилизация не е за фронта, а с цел замяна на бойните части в тила, които ще се отправят фронта.

– Още един въпрос относно мобилизацията в Русия – само 300 000 мобилизирани от 25 милиона военно повинни руснаци. Според Вас тези 300 хил. достатъчно количество ли са за да се изпълнят задачите на специалната военна операция и ще успеят ли да проведат мобилизацията преди обявеното от Зеленски поредно украинско контранастъпление. Още повече че постоянно пристигат съобщения, че тече активно прехвърляне на резерви на ВСУ в района на бойните действия?

– Първо, тези 300 хиляди са поискани от Генералния щаб на Русия. Те знаят защо са ги поискали – преценили са, че са достатъчно за целите, бойните задачи и за всичко, което е необходимо. Кой съм аз да кажа дали това е достатъчно, или не. Не зная какви цели си е поставил руския Генерален щаб, не зная защо са поискали 300 хиляди, а не 200 или 400. Трябва да се вземат военни, готови за операции и да се приведат в съответствие с нуждите на плана, в това число мобилизация на военни сили и състави. Поискали са 300 хиляди, така че всички, които се опитват да разсъждават по тази тема, се занимават с нещо, което не им е работа, не знаят и не разбират за какво говорят, най-малкото нямат достатъчно информация. Не обичам да говоря за неща, които не зная и не разбирам. Ако Генералният щаб е поискал 300 хиляди, значи смята, че 300 хиляди са достатъчни за успешното завършване на операцията.

По отношение на това, че Украйна в момента хвърля резервите си – не, Украйна няма резерви. На Украйна не й стигат нито танкове, нито артилерия, нито бронетранспортьори, даже за войските, които има. И няма откъде да ги получи. Такива резерви Украйна няма. В момента те се опитват да маневрират с неголемите сили, които са им останали, за да се опитат да създадат още някакъв натиск, или илюзията за някакво стратегическо настъпление. Първото им настъпление завърши с неуспех, защото не беше настъпление, а по-скоро беше контраатака. И за разлика от пропагандаторите на Запада, за това говорят сериозни и американски, и британски, и немски генерали, а не политици. Те са били участници в оперативна цел, която не е била достигната.

Да, имаше малко напредване на ВСУ без никакво стратегическо постижение… и нищо повече. Да постигнеш напредване в участък, в който имаш осемкратно превъзходство на атакуващите сили, е възможно понякога, но на късо разстояние. Те нямаха сили да се възползват от това напредване така че да се похвалят с постигнат успех. Затова си останаха там – насред нищото. Ако сега са успели все пак да изчегъртат от изпосталялата си амрия някакви сили за контранастъпление, нека опитат.

Руската армия е готова и чака с нетърпение украинско контранастъпление, за да унищожи по-голямата част от украинските войски. След което руснаците ще започнат своите настъпления, по направленията, които вече са им зададени. Количеството и качеството на войските на линията на съприкосновение в полза на Русия днес е много по-голямо, отколкото беше в началото на СВО. Количеството авиация и бойни установки и фронтова авиация на руската армия е многократно повече. Количеството и качеството на руските безпилотници, преди всичко ударни, се увеличи. Но изглежда украинската войска все пак ще опита едно последно настъпление.

При първия опит за настъпление те загубиха огромно количество жива сила.

Искам да напомня резултатите, които бяха огласени от Шойгу и никой на Запад не оспори. Украинската армия загуби повече от 60 хиляди убити и повече от 50 хиляди трайно ранени, които няма да се върнат на фронта. Това е повече от 100 хиляди души. Ранените всъщност са били над 80 хил. Тъй като медицинската служба на украинската армия беше организирана изключително лошо, по-голямата част от ранените след лечението остават с някаква инвалидност и не могат да се върнат на фронта.

С други думи, повече от 100 хиляди украински войници и офицери, от най-подготвените 200 хил. войници на ВСУ, бяха елиминирани от руската армия и милициите на ДНР и ЛНР. Повечето им части са унищожени, напълно разбити, а останалите са небоеспособни. Тоест, половината от украинската армия беше унищожена и това само за четири месеца, защото унищожаването на украинската армия не беше цел през първите 3 месеца на операцията. То започна едва от втория етап, когато тази цел беше поставена – през последните четири месеца украинската армия загуби половината си състав. Киев е мобилизирал 300 хиляди души, но тези хора са с никакъв или слаб боен опит, нямат нито достатъчно танкове, нито боеприпаси, нито бронетранспортьори и това ги лишава от възможност да продължават военните действия дори на това ниво, на което ги водеха в течение на последните четири месеца. А през това време руската военна групировка рязко се усили, така че ще видим до какво ще доведе това в близките три-четири месеца.

– Много експерти обръщат внимание на това, че в обръщението си от 2014 година Путин използва думата Новорусия. Струва ли си да се придава на това някакво особено значение точно сега?

– Путин много точно използва думите и не говори нищо случайно. Ако той е използвал историческото име Новорусия, значи то има значение за него, значи за Русия има значение Новорусия, тоест всички тези първоначално ненаселени земи, които Русия отвоюва от Турската империя и насели с руснаци, цялата тази рускоезична Украйна, която включва още Николаевска, Одеска област, включва Криви рог, включва Днепропетровска област и Харков… Ако Новорусия е оперативна цел на Русия в третия етап от СВО, то едва ли нещо ще остане от Украйна. В Новорусия са 80 % от плодородните земи на днешна Украйна и 70 % от икономиката й.

– Още една тема е много гореща, както се казва пари – това е размяната на британските и американските наемници, които съдът в Донецк осъди на смърт, но се отърваха само с лек уплах, както е прието да се казва. Със съдействието на принца на Саудитска Арабия Мухамад Салман те бяха освободени и доставени в Рияд. Съобщава се също, преди всичко от украинските средства за масова информация, че са освободили Медведчук, освободили са 200 от бойците от Азов. Споразумението за тях е да изтърпят наказанията си на територията на Турция, Ердоган се постара. Най-много в тази история дразни това, че цялата информация в началото идваше от чужди медии, а Русия го отрази много пестеливо и вяло. Според Вас каква е причината, защо не се каза за това веднага, защо не беше подготвено обществото ни, или се боят за пореден път да не ги упрекнат в лъжа? Говореше се, че на ход е съда с неговите присъди и никакви лидери на Азов няма да бъдат освобождавани, ще има смъртни присъди за част от тези доказани терористи и така нататък. Какво се случва, Яков?

– Случва се безпорядък, както и преди. За смъртно наказание на терористите не е говорил никой от руското ръководство. За това говореха ръководителите на Донецка и Луганска области, на своя отговорност. Това беше чисто пропагандна и абсолютно безполезна кампания, която нищо добро не донесе, освен че даде израз и воля на техните нерви и гняв. Аз ги разбирам – Донбас пострада много от тези терористи. Но с очакваното присъединяване на Донецка и Лугнаска области към Русия изобщо въпрос за смъртно наказание не може да има, защото в Русия няма смъртно наказание.

Второ, тази размяна имаше само една цел – да си получи Русия своите хора живи, защото условията на плен при украинците не се различават много от условията за плен в Египет и Сирия. А какво е да си пленник в Египет или в Сирия аз знам отлично. Така че основната руска задача беше да се освободят хората в Украйна, до които Червеният кръст нямаше достъп. В Сирия и Египет имаше достъп на Червения кръст до нашите израелски пленници, но в Украйна няма. Говорим за демократична Украйна – интегрирана и призната от западните „демокрации“ за такава страна. За техните пленници в Русия – имаше достъп на Червения кръст и още 4 хуманитарни организации. Да, решиха да ги разменят, може да са разменили малко повече, отколкото са смятали в началото – не човек срещу човек, а малко повече. Ще видим, когато резултатите станат окончателни. Да, руснаците пуснаха 10 украински офицери, вероятно за да получат своите офицери-летци, които попаднаха в плен – те са най-ценни. Ние в Израел също сме пускали, колкото сме могли да изтъргуваме, най-важното е хората да се върнат у дома, така постъпва и руското ръководство.

Колкото до Медведчук – за него никой в Русия не се е борил, никой не го е искал, а украинците го пуснаха, за да се отърват от него. Е, добре. Не в негово име и не заради него беше тази размяна. А защо руската система за военна информация реагира така – въпросите и претенциите към тях, те не винаги правят всичко правилно и ефективно. Аз не смятам, че тази информация трябва да излиза само от една страна и да се налага да се разчита на слухове и на интернет, където се тиражират всякакъв вид спекулации, а не на строго официалната информация. Но да се надяваме, че все пак, когато всичко свърши – тъй като се очаква размяната на още една партида пленници, които трябва да бъдат върнати в Донецка и Лугнаска област, според мен петдесет и няколко човека – надявам се след това руската страна да даде пълна информация за това как е протекла размяната и кой се е върнал. Ще имаме отговорите на всички тези спекулации за военни с високи чинове, които уж са попаднали в плен.

– Яков, има отново информация, за това много се пише и се съобщава, че в плен се намират около 6,5 хиляди украински военнослужещи, а при украинкците има около 450-500 руски военни. Възможен ли е вариант за размяна всички за всички?

– Не мисля, че такъв вариант е реалистичен преди да приключат военните действия. По повод броя на пленниците, които се намират, съм чувал информация, че при украинците има около 200 пленници от Русия, а не 600, а украинските пленници са от порядъка на 7-8 хиляди. Но не мисля, че вариантът за размяна всички срещу всички в момента е на дневен ред. Когато приключат военните действия, тогава ще ги разменят.

– Още един въпрос, свързан с мобилизацията. Работата е там, че мобилизацията бе обявена веднага след връщането на Путин от срещата на ШОС, където той имаше дълга среща на закрити врата и със Си Дзинпин. Според Вас има ли връзка между тези събития, включително и спешната визита ден след това в Китай на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Патрушев?

– Не мисля, че има някаква връзка, защото въпросът за референдумите в четирите области се обсъждаше отдавна. Само датата на тяхното провеждане не беше уточнена. Тези неща не се решават от ден за ден. ШОС е икономическа организация и няма пряко отношение към чисто военното планиране, не мисля, че имат линия за комуникация с министерство на отбраната и Съвета за сигурност. А това, че Патрушев е отишъл в Китай за пореден кръг преговори е напълно естествено, защото ситуацията около бойните действия на украинска територия се променя, както се променя и ситуацията около Тайван, особено след идиотското изявление на Джо Байдън, че САЩ са готови да защитават Тайван с военна сила. Това създава съвършено нова ситуация от гледна точка на Китай и поради това е естествено да има обмяна на мнения между две близки държави като Китай и Русия по този повод, дори е необходимо.

– Като споменахте Байдън, бих искал да попитам – в реч пред ООН той заяви, че Съединените щати искат войната в Украйна да завърши при справедливи условия, без да уточни справедливи за кого и какво изобщо значи справедливи условия. Според Вас той остави ли преговорна възможност с евентуално смекчаване на твърдата позиция на САЩ или просто на него не му трябват никакви уточнения?

– Вероятно той разбира цялата сложност на ситуацията, защото не спомена Крим, не спомена други украински „завладени“ територии, тоест тук съвършено ясно може да се проследи американското отстъпление от предишната екстремистка реторика по отношение на този конфликт. Опит за помирение с Русия ли е това – не мога да съм сигурен, но успоредно с тази реч на Байдън американски представители предадоха на Русия, че искат да възобновят преговорите по повод СТАРТ – 3, тоест- преговорите за стратегическите оръжия. Мисля, че тези две неща са свързани, защото изострянето на отношенията между Русия и Съединените щати и НАТО не благоприятства особено възобновяването на преговорите по стратегическите ядрени оръжия.

– Яков, сега искам да задам няколко въпроса, свързани с вашата страна, с Израел. Достатъчно бурно и в Израел, и преди всичко в Русия, се обсъжда историята за това, че някакъв отбранителен подизпълнител доставя на украинските военни системи за противодействие на дронове, през Полша. В израелските медии писаха за това, това се случва сякаш без знанието на Министерство на отбраната на Израел или пък нашето Министерство на отбраната се преструва, че нищо не знае или не забелязва. Днес стана известно, че Украйна призовава Израел да сподели с Киев свои разузнавателни данни за военна подкрепа от страна на Иран към Русия, конкретно за иранската доставка на дронове Шахед 136. В тази ситуация, според Вас, какво да очакваме от вашето правителство, начело с Лапид и изобщо цялата тази история може ли като бумеранг да удари по нас?

– Ако това са интернетските сплетни и слухове за еднократни доставки на оборудване за Полша, което Полша е прехвърлила на Украйна, доколко това съответства на истината, аз не зная и никой не знае и никой не се занимава с това сериозно. Ако някой нещо е пропуснал, преднамерено или случайно, ще му се наложи да отговаря пред израелските власти. Поне политиката ни е да не се доставя на Украйна никакво въоръжение и никакво военно оборудване. И това решение продължава да е в сила. По отношение на това, което искат украинците, в това число разузнавателна информация от Израел – те винаги искат нещо от някого. Целият свят им е длъжен. Аз не зная с какво сме длъжни ние на майданска Украйна. Аз на майданска Украйна нищо не й дължа. Те и техните национални герои – до един нацисти, са ми длъжни за кръвта на моя народ – избили са над 100 хил. евреи в Западна Украйна. А аз на тях с нищо не съм им длъжен.

– Благодаря, много благодаря за това много откровено интервю.

– Всичко добро.

– Благодаря и на вас, приятели, че бяхте с нас, всичко най-добро, бъдете здрави. Гледайте нашия канал, с нас е интересно. Довиждане.

Интервюто е взето на 22 септември 2022 г.

Публикуваме и последното интервю на Яков Кедми от 1 октомври, 22 г. по актуалните събития без превод:

https://youtu.be/0cKW6ljIMVo

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: