В Брюксел трескаво търсят „нов лидер на Свободния свят“

Пълноценни ядрени триади с разгърнати системи за ранно предупреждение и противоракетна отбрана са налични в арсенала само на две ядрени суперсили – Русия и САЩ. И донякъде Китай

Европа е в паника заради безпрецедентните стъпки на Белия дом и президента на САЩ Доналд Тръмп. В Брюксел трескаво търсят „нов лидер на Свободния свят“, пише Александър Ростовцев в руския портал Политнавигатор. Първоначално европейският курник реши да издигне опозорения наркофюрер Зеленски. После размисли. Вдъхновен от перспективата, Макрон радостно обяви готовността си да отвори френския „ядрен чадър“ над цяла Европа.

Стъпките, предприети от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, последвали фееричния скандал на преговорите със Зеленски в Овалния кабинет на Белия дом, шокираха европейските „елити“. В Брюксел започна брауново движение в трескаво търсене на нов лидер на лудницата, докато Тръмп се дистанцира максимално от тази съмнителна чест.

Люшкането на европейските лидери от една крайност в друга беше удоволствие за гледане. Отначало, по инициатива на естонката Кая Калас, който оглавява европейската дипломация, лудницата провъзгласи опозорения наркофюрер Зеленски за „новия лидер на Свободния свят“, което предизвика у последния пристъп на еуфория, по-чиста от триметрова „писта“ кока.

След като се поохлади малко, европейският курник реши, че подобно издигане на един небръснат лакей в черни гащи би било нередно и започна да търси по-достойни кандидати.

И има точно един такъв човек – френският президент Макрон, който има рейтинг на популярност в страната си, сравним с този на Зеленски.

Изборът на Макрон не беше случаен. Този фукльо, по волята на съдбата, е единственият ръководител на ядрена сила сред останалите страни – членки на ЕС.

Създали си непримирим враг в лицето на Тръмп, глобалистките лидери, които максимално удължаваха военния конфликт в Украйна, моментално осъзнаха, че Европа остава без американския „ядрен чадър“.

Нещо повече, в пристъп на остра психоза лидерите на ЕС побързаха да провъзгласят, че им е обявена „война на два фронта“ – първо от Русия, а сега и от САЩ!

Първото лъстиво предложение към Макрон за споделяне на ядрени оръжия с ЕС беше изразено от бъдещия кандидат за поста канцлер на Германия Фридих Мерц, който бързо осъзна, че е малко вероятно някой да сподели свободно падащите атомни бомби B61 (напоследък мъдро наричани в медиите „гравитационни“), лежащи в американските складове в Европа. Освен това повечето от тези боеприпаси са заседнали на етапа на модернизация в по-високоточните B61-12 и са в полуразглобен вид или се подготвят за утилизация поради изтичане на срока им на годност.

В либералното генерал-губернаторство Канада, глупавата украинска внучка на бандеровец Кристия Фрийланд (вицепремиер и финансов министър на Канада, сочена за приемник на Трюдо), поиска Великобритания да сподели „ядрения си чадър“.

На 6 март, вдъхновен от перспективата за ново лидерство, Макрон радостно обяви готовността си да отвори френския „ядрен чадър“ над цяла Европа. В Лондон предпочетоха да замълчат.

И постъпиха правилно. Поради слабоумието си Фрийланд не знае, че ядрените оръжия на Великобритания са прехвърлени под пълния контрол на Вашингтон вече повече от 60 години.

Въпреки доста внушителния брой бойни глави – 120 заряда от 80 килотона (плюс още 125 бойни глави на съхранение), както и известен брой произведени поради оскъдица сурогати с капацитет само 5 килотона, повечето от които са инсталирани на наети от САЩ ракети с морско базиране Trident-2, с които са оборудвани четири ядрени подводници от проекта Vanguard.

Освен това състоянието на стратегическите ядрени сили на Обединеното кралство е толкова плачевно, че в момента има само една атомна подводница на бойно дежурство с непълен комплект ракети на борда. Едната подводница е на ремонт, а останалите две стоят на пристан за застъпване на бойно дежурство. Обединеното кралство не разполага с тактически ядрени оръжия.

Въздушният компонент на британските стратегически ядрени сили беше ликвидиран като клас оръжия още през 80-те години на миналия век, след извеждането от експлоатация на стратегическите V-бомбардировачи, като някога известния Avro Vulcan, който проби системата за противовъздушна отбрана на САЩ по време на ученията SkyShield в началото на 60-те години. Функциите на въздушните ядрени сили във Великобритания бяха поети от ВВС на САЩ.

В момента състоянието на британските ядрени сили се оценява като „независимо, минимално надеждно възпиращо средство“. И за да не изглежда загубата на предишното величие твърде непредставителна, политиката на насочване и състоянието на ядрените сили на Лондон са организирани възможно най-непрозрачно.

Като цяло селяндурката, призвана да замени Трюдо, която вярва, че Кралските въоръжени сили могат по някакъв начин да се изхитрят да обърнат ядрените си оръжия срещу господарите си, е адресирала грешно щенията си. А яростно удряне на червения бутон с длан в телевизионното шоу на Лиз Тръс, демонстрираща готовността си да използва ядрено оръжие срещу Русия, не е нищо повече от сценка от долнопробно шоу.

Франция е друг въпрос. Завоювала място в ядрения клуб в началото на 60-те години на миналия век в резултат на суверенната политика, провеждана от президента Шарл дьо Гол, Петата република е много чувствителна към ядрената си тояга, която донякъде превъзхожда по сила британската. Ядрената доктрина на Франция, изложена в редовно актуализираната Бяла книга, директно забранява прехвърлянето на атомни оръжия на външен контрол и дори такива одиозни личности като Оланд или Макрон никога няма да посмеят да позволят на някой отвън да влезе под френския „ядрен чадър“, предвиден за лична употреба.

Това е добре известно на всички повече или по-малко сериозни политици, поради което неясните ядрени заплахи на Макрон за разширяване на ядрената мощ на Франция до целия Европейски съюз бяха възприети от повечето експерти не толкова със скептицизъм, колкото с ирония.

Както и да е, гамата от френски ядрени оръжия е малко по-широка по мощност от британската, от които максимумът е ракетна бойна глава с морско базиране от 300 килотона.

Към януари 2013 г. ядрените сили на Франция включват 100 носителя на ядрено оръжие (52 въздушни и 48 военноморски), на които могат да бъдат разположени 340 ядрени заряда. Общият запас от ядрени заряди не надвишава 360 единици.

Като се има предвид, че производството на радиоактивни материали във Франция е преустановено в края на 90-те години и материали от износени бойни глави се използват за производството на нови, реалният брой оперативни заряди в момента може да е значително по-малък.

През 1998 г. Франция елиминира целия сухопътен компонент на собствените си ядрени сили, демонтирайки силозите и ракетите S-3. В същото време беше спряно разработването на нови ракети S-4.

Френските военновъздушни сили разполагат с 40 самолета носители на ядрено оръжие Rafale-M F3, способни да носят до 57 свръхзвукови крилати ракети ASMP-A или по-новите ASMP-R. По данни от открити източници обсегът на полета на тези ракети е малък – не повече от 500 км. Някои от тези многофункционални изтребители са прехвърлени на флота и са базирани на самолетоносача „Шарл дьо Гол“.

Четири френски атомни подводници от клас „Триумфатор“ съставляват основната мощ на ядрените сили на Петата република. Вярно, тяхната схема на бойно дежурство се изпълнява по британския сценарий. Докато една подводница обикаля из необятния Северен Атлантик, две са на котва, а четвъртата е в текущ ремонт.

Въпреки това, дори по време на разцвета на френската ядрена програма, всички сериозни ракети на въоръжение бяха със среден обсег, тъй като преобладаваше доктрината, че те трябва да долетят само до Москва.

Следователно във Франция и Великобритания, поне на ниво експертна общност, са добре запознати с опасността, която представляват руските междуконтинентални „Ярс“ и „Сармат“ за тяхното съществуване, и появата на „Орешник“ предизвика пълен шок.

Но това дори не е най-важното. Уловката е, че нито Франция, нито Великобритания разполагат с такива важни компоненти на стратегическо ядрено възпиране като системи за ранно предупреждение и противоракетна отбрана. Всъщност тези два компонента в абсолютно пълноценен вид са налични в арсенала само на две ядрени суперсили – Русия и САЩ.

Дори КНР, която е въоръжена с противоракетна отбрана и противосателитни ракети, няма системи за ранно откриване и предупреждение, но работят върху този проблем, включително с помощта на руски специалисти.

Като цяло разпъването на словесния „ядрен чадър“ от Макрон, който да замени американския, изглежда и де факто е смокинов лист, опит да надуе мускули на състезанието „Мистър Олимпия“. Жалко, смешно – и за срам пред целия свят.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: