Представяме ви коментар на топ военния анализатор Юрий Подоляка, чиито ежедневни сводки от фронта в Украйна се следят от между 30 и 40 млн. руски и чуждестранни потребители ежедневно.
Следя отблизо социалните мрежи и информационното пространство и през последните два дни забелязах една много интересна тенденция. В украинските социални мрежи платените агитатори започнаха натрапливо да раздуват тезата, че буквално след десет дни, на 28 март, ще се проведе поредната среща на високо равнище на НАТО, на която ще бъде взето решение за влизане на войски на Алианса на територията на Украйна. И така войските на НАТО ще спасят днешната фашизирана американска колония Украйна.
Да видим колко реално е това.
Ако погледнем отблизо какво говореха преди време западните така наречени партньори на Украйна за бъдещето на конфликта в Украйна, то през есента на 2021 г. те казаха, че „няма да защитаваме територията на Украйна със собствени военни сили. На територията на Украйна няма да се появяват войски на НАТО. Да, ние, разбира се, ще помагаме на официален Киев, но военно на терен той трябва да действа сам”.
Добре, казвате, това беше преди войната. Какво стана след това? Спомнете си първия флашмоб, който трябваше да мобилизира гражданите на Украйна, така че да се бият до последния украинец – това беше опорната пропагандна точка: „Целият свят е с нас“. Както вече стана безпощадно ясно, „далеч не целият свят е с Украйна“, а приблизително само една пета от населението му. Това, разбира се, са Съединените американски щати, Канада и по-голямата част от Европа. А останалият свят е срещу Украйна. Нещо повече, той косвено и пряко подкрепя именно Русия. И именно защото това стана очевидно дори за гражданите на Украйна, американските и украински агитатори хвърлиха в украинското общество следващата си опорна точка: „НАТО съвсем скоро ще влезе със своите войски в Украйна, защото няма как иначе“.
Защо така? Ами защото ситуацията на фронтовете за въоръжените сили на Украйна е просто ужасна. Приблизително половината от военното им оборудване вече е унищожено. Войските са силно изтощени. Някои са обградени и вече са в котли, като мариуполската групировка, например. Останалата част от Донецкия фронт едва диша и е на път да попадне в обкръжение. Ситуацията край Харков за въоръжените сили на Украйна в момента не се развива по най-добрия начин. Киев е почти заобиколен. Руските войски се приближават до Кривой рог, обкръжиха Николаев и всички чакат десанта в Одеска област, който напълно ще отреже Украйна от морето.
И днес, за да се мобилизира населението на Украйна и да продължи да бъде уверено, че победата ще бъде тяхна и то много скоро, днес може да се пропагандира само с една теза: „Войските на НАТО ще ни се притекат на помощ“. Изчакайте още малко, още десет, добре, двадесет дни, те непременно ще дойдат, ще счупят гръбнака на руската армия и ще я гонят до Москва.
Защо правят това, знаейки много добре, че на територията на Украйна няма да влязат войски на НАТО? Правят го по една проста причина. Точно поради същата причина, поради която започнаха войната в Донбас през 2014 г. Да пролеят колкото се може повече кръв в тази война. За да може Руската федерация да има колкото се може повече проблеми на тази територия в бъдеще. Именно поради тази причина днес украинската армия варварски унищожава и руши инфраструктурните съоръжения – мостове, пътища, заводи, сгради
Имайте предвид, че никак не е случайно, че въоръжените сили на Украйна са се разположили в детски градини, училища, болници, съоръжения за социална инфраструктура. Така те принуждават руските войски да нанасят удари по тях. Например в моя роден Суми – един от щабовете на местната териториална отбрана се е настанил в детската регионална болница! Тоест те са се покрили с деца като щит! Да, разбира се, никой няма да удари по детската районна болница. Защото това би било чудовищно. Но рано или късно хората, които са издали тези заповеди, ще си понесат отговорността.
За тези, които днес държат властта в Украйна, най-важното е да оставят след себе си изгорена земя. Защо? По една проста причина. Днес в социалните мрежи упоритите платени украински „патриоти“ могат да вдигат истерии колкото си искат, че украинците никога няма да живеят в мир и приятелство с руснаците. Последните осем години са отлично доказателство, че мозъците на жителите на Украйна просто са промити с инженерингова американска пропаганда. Веднага щом попаднат под влиянието на някакъв информационен купол, в рамките на няколко години тези неопределили се полуруснаци започват да мислят съвсем различно. Хората от южните и източните райони на Украйна са извън това число – те в огромната си част са си руснаци. Не коментирам и онези от Западната част – те пък са полу-поляци. Думата ми е за центъра на страната.
И от тази изменчивост и неопределеност на хората в Централна Украйна в районите около столицата Киев, днес се страхуват най-много не само официалните власти в Киев, но и техните покровители във Вашингтон и Лондон. Защото именно с техните информационно-пропагандни инструменти и под тяхна диктовка и стратегия се промиваха 8 години мозъците на украинските граждани. Те отлично разбират, че обратното пропагандно пренастройване на съзнанието на украинците е не просто възможно, но и неизбежно. А най-много се страхуват, че от тези хора на територията на Украйна, утре ще бъдат създадени нови бригади на нови въоръжени сили на Украйна, които ще застанат рамо до рамо – както например бригадите на въоръжените сили на Република Беларус – заедно с бригадите на въоръжените сили на Руската федерация.
Защото е неизбежно. Защото това вече е доказано от историята. За справка вижте Украйна преди, по време и след ВСВ. И от това се страхуват най-много днешната киевска хунта и западните й покровители. И затова те се опитват по всякакъв начин да убедят днешните украинци да вдигнат оръжие и да умрат в техен интерес в една абсолютно безсмислена и безнадеждна война за сегашната власт. Именно поради тази причина пропагандистите им трескаво и неуморно измислят всякакви приказки. Измислени победи. „Целият свят е с нас.“ „Войските на НАТО ще влязат утре.“ Но всичко това е измислено, за да накара жителите на Украйна, да повярват в бъдещата близка победа. В която тези хора, които ги призовават да направят всичко това, вече дори и сами не вярват.
Коментар на Юрий Подоляка!
Коментирай първи