На снимката горе е т.нар. ирански престолонаследник Реза Пахлави, син на сваления през 1979г, Шах Мохамед Реза Пахлави. Подпрелият се на Стената на плача в Йерусалим полу-юдей и голям приятел на Нетаняху е гласен от Запада за нов лидер на Иран, ако янките успеят да свалят аятоласите.
Ситуацията в Иран, малко по диагонала, но достатъчно обективно: Властите започнаха да свикват контра-митинги в столицата и различни градове, които са значително по- многобройни от тези на протестиращите срещу режима.
Въпреки дезинформациите на западните медии, че протестите са многобройни и мирни, опозиционните протестиращи не са нито милиони, нито дори стотици хиляди и палят, чупят и убиват когато могат полицаи или революционни гвардейци.
В Западен Иран паравоенните кюрдски организации преминаха в офанзива в опит да овладеят пограничните градове, но претърпяха неуспех и са загубили вчера и снощи стотици бойци в сражения срещу Корпуса на стражите на ислямската революция. Две са основните кюрдски организации в Иран – Кюрдска партия на свободата (PAK), имаща подкрепата на клановете Барзани и Талабани от Кюрдската автономия в Северен Ирак – и Партия на свободния живот в Кюрдистан (PJAK), която е иранското подразделение на Кюрдската работническа партия (ПКК).
Свидетели сме на едновременна мобилизация на всички вътрешни противници на режима в Техеран – кюрди на запад, белуджистанци на югоизток, привържениците на фамилията Пахлави (Шаха), организациите наследили разгромената от ислямистите след революцията от 1979 г., Иранска комунистическа партия като Организацията на муджахидините на иранския народ (Муджахидин Халк), Комеле и др.
Към всичко това трябва да се прибави и мощната и мащабна пропагандно-психологическа операция на Мосад и ЦРУ, насочена както към самите иранци, така и към света. Целите са да се представят протестите като по-страшни отколкото са, да се предизвика насилствена реакция от страна на режима и да се оправдаят като неизбежни и „в защита на протестиращите“ нови американо-израелски въздушни удари.
Това е най-сериозният от всички опити досега за дестабилизация и отстраняване на неудобната за Запада и Израел власт в Техеран.
Цветната революция в Иран обаче няма да успее, защото не се радва на масова подкрепа сред населението. Протестите са локализирани в няколкото най-големи града на страната и в тях участват предимно светски настроени младежи. В провинцията на 80-милионен Иран тези не повече от 100-хиляди протестиращи граждани в цялата страна, не се ползват с никаква подкрепа. Населението масово разбира, че падне ли режима на Аятоласите, при който нефта и газа на Иран са държавна собственост, тези безценни природни ресурси на страната ще попаднат в американски ръце, а Иран отново ще бъде превърнат в западна колония.
Освен това и силовият апарат на държавата е на мястото си: армия, Революционна гвардия, полиция — способни да потушат протести. В тези структури не се наблюдава разцепление или дезертьорство.
Но и никой не е казал, че САЩ и западните им съюзници разчитат на тази цветна революция да свали властта в Иран.
За САЩ и съюзниците:
- дори да се окажат неуспешни, тези организирани от тях протести:
- изтощават режима,
- легитимират още западни санкции,
- поддържат вътрешно напрежение в страната.
- дават основание за външна интервенция, легитимирайки я като „в помощ на иранския народ да свали „омразното“ правителство.
Успехът на тази поредна организирана от Запада цветна революция не е задължителен, дестабилизацията на Иран на този етап е достатъчна за САЩ. Следващият етап ще е война, но пък тогава е твърде вероятно на територията на Иран янките да се срещнат с Русия и Китай.
Като прибавим към това и следните факти: Властта в Иран се радва на подкрепата на повечето държави в региона, а западните медии селективно и манипулативно показват локални протести, представяйки ги за „всенародно въстание“, изводът е повече от категоричен: Цветната революция в Иран няма да успее да свали правителството на Аятоласите.
Коментирай първи