Автор: полк. Гергин Гергинов

Напоследък вниманието на повечето страни е съсредоточено върху конфликта в Украйна, войната на Израел в Газа и Ливан и, разбира се, върху ожесточената схватка в САЩ между националния промишлен капитал и глобалисткия финансов, защитавани съответно от Републиканската и Демократическата партия. Независимо от посочените текущи събития усилията за формиране на военнополитически съюзи продължава, а заедно с това и подготовката за трета световна война.

Днес на планетата се води ожесточена хибридна война, наричана „трета световна“, което не е коректно. Всъщност хибридната война (хибрид означава кръстоска) е комбинация от бойни действия, преки или чрез посредници, и противоборство в политиката, икономиката и идеологията, като второто предшества въоръжената борба.

Война се води в Украйна, Близкия изток и в други райони на планетата, при която се провеждат бойни операции, характеризиращи се с човешки жертви и разрушения. Всичко останало, наричано „война“, всъщност е противоборство между една или няколко страни в една или друга област от дейността им. В него се използват характерни за тези области методи и средства, активно разпространявани чрез различни информационни канали. В резултат на противоборството възникват проблеми за противника, от които той понася определени загуби. Поради това с лека ръка то е наречено „война“, каквато всъщност не е.

Противоборство между страните/съюзите не е нещо ново. Нека напомня три от принципите на китайския пълководец и стратег Сун Дзь. Според първия „не трябва да се допуска противникът да намери съюзници“, а според втория „трябва да му се попречи да изхранва войската си“. На практика това е противоборство в политиката и икономиката. Според Карл Маркс „политиката е концентриран израз на икономиката“. Когато политиката не може да осигури условия за развитие на икономиката с мирни средства, прилага се третия принцип на Сун Дзь „разбий войската на врага“. Това се потвърждава и от извода на генерал-майор Карл фон Клаузевиц „войната е продължение на политиката с други средства“.

Противоборството е резултат от настъпили жизненоважни противоречия, в резултат на които е застрашено самото съществуване на някоя страна или съюз. В последно време става все по-очевидно, че е застрашена политическата и икономическа хегемония на САЩ в настъпващия нов технологичен етап от развитието на материалното производство. Досегашното се характеризира с отнемане на материал, например чрез струговане. При новия етап производството се извършва чрез натрупване на материал, пример за което са 3D принтерите. Те, комбинирани с изкуствен интелект, създават възможност за роботизирано, евтино и масово материално производство. За осъществяването му са необходими специфични технологии, природни ресурси и пазари за масово произвежданите изделия. Нито една страна няма всички необходими и в достатъчно количество природни ресурси и затова, за да ги има, трябва да наложи контрол над териториите, в които те се намират. Безсмислено е масово да се произвеждат изделия без пазари за реализирането им. Поради това целта на днешната хибридна война и на евентуалната трета световна е осигуряване на природни суровини, пазари и транспортни коридори, необходими за сигурен пренос на стоки и ресурси.

САЩ вече не могат сами да постигнат тази цел. Наскоро генерал Марк Мили, бивш председател на Обединения комитет на началник-щабовете на Въоръжените сили на САЩ, констатира, че „американската хегемония вече е минало“ и че „ние живеем в многополюсен свят, в който Китай и Русия са способни да се противопоставят на САЩ“. Именно затова в новата стратегия за национална сигурност на САЩ, приета през октомври 2022 г., за техни стратегически противници са обявени Русия и Китай. Противопоставянето с Русия и Китай е реалност и, ако при него САЩ не могат да осигурят доминираща икономика в новия технологичен етап и не желаят да работят на равни условия с тези две страни, те ще трябва да използват военни средства за запазване на своята хегемония.

САЩ не могат да я осигурят с мирни средства, защото вече е ясно, че те не могат да правят на планетата това, което са правили досега. Доминирането на САЩ се крепи основно на два фактора – на военната мощ и на долара като основна резервна валута. Чрез долара те контролират търговията, т.е. живота на планетата и извличат огромна печалба от това. САЩ не искат да допуснат нейното намаляване или премахване и затова развръщат противоборство с преките си противници Китай и Русия във всички области, което на практика е подготовка за използване на военни средства. Самостоятелно САЩ не могат да победят Русия и Китай и именно затова са им необходими съюзници, с които да формират мощен съюз за борба с тях.

Какво направиха досега САЩ в това отношение?

Непосредствената подготовка започна през 2020 г. Тогава беше организиран диалог между НАТО и партньори от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), в който участват Австралия, Нова Зеландия, Република Корея и Япония. Взаимодействието се разшири, в резултат на което през 2022 г. посочените страни бяха поканени да присъстват на срещата на НАТО. На 15 септември 2021 г. САЩ, Великобритания и Австралия създадоха съюза AUKUS (Australia, United Kingdom, United States), чрез който ясно се посочва, че интересите им вече се концентрират и в АТР.Стози военнополитически съюз се създава възможност НАТО да се включи в евентуална война в този регион.

На 26 април 2022 г. под ръководството на САЩ бе сформирана група от 50 страни, наречена Контактна група за оказване на военна помощ на Украйна. По същество с тази инициатива, заедно с редица други решения на НАТО, започна подготовка за война с Русия.

В началото на 2023 г. бившият вече генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг при посещението си в АТР заяви, че НАТО е за увеличаване на присъствието си в региона. Година по-късно на среща във Вашингтон през юли 2024 г. НАТО реши, че ще се стреми към постигане на водеща роля както в Евроатлантическия, така и в Азиатско-тихоокеанския регион. Това означава, че НАТО ще трябва да се готви за война и в райони, близки до Китай, КНДР и Русия. При това с Русия не само на запад, но и на изток. Решението не е само декларация, защото през 2024 г. военни кораби от натовски страни вече провеждат учения в Тихия океан, при които се изучават особеностите на бъдещияТВД и се организира взаимодействието с ВМФ на САЩ. Такива учения са планирани и за следващата година.

От 2007 г. САЩ полагат усилия за организиране на стратегически диалог между Австралия, Индия, САЩ и Япония по сигурността в Индийско-Тихоокеанския регион и по-точно срещу политиката на Китай. Досега обаче този четиристранен диалог по сигурност (Quadrilateral Security Dialogue), известен като Quad не е институционализиран поради нежеланието на Индия да се обвърже с военния му аспект. През октомври 2024 г. на срещата на БРИКС в Казан ръководителите на Индия и Китай за първи път от години проведоха преки преговори и постигнаха споразумение по спорните участъци от общата си граница. С това Индия ясно се разграничи от намерението на САЩ да я използват срещу Китай.

През 2022 г. САЩ постигнаха успех със започналия тристранен диалог с Япония и Република Корея, като двете страни оставиха в миналото острите си противоречия. През април 2023 г. бе приета Вашингтонската декларация, с която САЩ поеха ядрената закрила над Република Корея. Такава защита има и Япония. Така военнополитическото сътрудничество между трите страни, наречено неточно „азиатското НАТО“, стана факт, както и неговата насоченост срещу Китай, КНДР и Русия. Усилията на САЩ доведоха до въвличане във военното си противоборство с тях на Австралия, Нова Зеландия, Япония, Република Корея и страните от НАТО – общо 36 държави. Освен това още десетки страни участват в наложените икономически и финансови санкции срещу трите страни, обявени за противници на световния ред, основан на създадените от Запада правила.

Засега няма формиран военнополитически съюз между Китай, КНДР и Русия като противовес на усилията на САЩ.

Стратегическото сътрудничество между тях се основава на сключени двустранни споразумения, като само в това между Русия и КНДР има клауза за оказване на военна помощ при нападение срещу една от тях. Тя вече е активирана и, според полското издание Defense24, севернокорейски военен контингент е в Курска област. Това е спецназ от елитния 11 щурмови корпус. Впрочем армията на КНДР се състои от 1.3 млн. души и около 4 млн. души военизирани формирования. В нея има 25 бригади спецназ (200 хил. бойци), сред които са единствените в света снайперски бригади. Целта според изданието е бойците на КНДР да придобият опит по водене на съвременни бойни действия.

Споразумение за стратегическо сътрудничество Русия има с Беларус, има сключено такова между Китай и Иран, подготвено е споразумение между Иран и Русия, но подписването му се отлага от новия ирански президент, който предприема действия за подобряване на отношенията си със Запада. В икономическо отношение Русия и Китай разчитат на своя научно-технически и промишлен потенциал и на сътрудничеството в рамките на БРИКС.

Действията на САЩ по обкръжаване на Китай, Русия и КНДР с единен мощен съюз за борба с тях, съгласно принципа на „анакондата“, не са завършени.

Все още е рано да се прогнозира дали новият президент на САЩ ще продължи този курс и ще използва същите средства и методи. По всяка вероятност той ще наложи своя политика, но тя в никакъв случай няма да е във вреда на хегемонията на САЩ. Напротив. Ясно е само, че за да я запази, той трябва да разруши сътрудничеството между Русия и Китай и Русия и КНДР, като същевременно запази и дори увеличи политическото и военно противоборство с тях.

Смята се, че един от начините за това е предоставяне на такива условия на Русия относно войната в Украйна, че тя сама да намали нивото на сътрудничеството си с Китай. Възможни са и действия на САЩ спрямо КНДР с цел отдалечаването ѝ от Русия. Тя едва ли ще рискува сътрудничеството си с тях и ще се подаде на очаквания натиск. Ако се съди по това, че руският президент забави поздрава си към новия президент на САЩ и го направи между другото по време на изказването си на пленарната сесия на дискусионния форум „Валдай“ на 7 ноември, а не лично и коленопреклонно, може да се допусне, че тя ще продължи премерената си политика спрямо Запада.

Като пример за това може да се посочи факта, че по време на същото изказване Владимир Путин констатира, че конфликтът в Украйна позволи на САЩ да постави в подчинено положение европейските страни и да им създаде сериозни икономически проблеми, поставяйки ги в „полуколониална зависимост“. Той потвърди готовността си за преговори със САЩ по въпроса за Украйна, но въз основа на реалните условия, а не според желанията на Киев. Същевременно Путин посочи, че новите системи оръжия, като безпилотния подводен апарат „Посейдон“ и хиперзвуковата ракета „Циркон“, вече са преминали изпитания и се очаква приемането им на въоръжение.

По всяка вероятност през идващата 2025 г. ще се изяснят много аспекти от днешното противоборство САЩ-Русия. През нея може да се постигнат положителни решения, но може и да се ускори подготовката за прилагане на третия принцип на Сун Дзъ.

Автор: полк. Гергин Гергинов