Трите балтийски републики последваха примера на Украйна и отказаха да участват в заседанието на Съвета на външните министри на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа), което се провежда в Скопие. Обявената от тях причина е, че там е поканен да присъства руският външен министър Лавров, което според балтийските държави „само дава поредната възможност на Русия да разпространява своята пропаганда“.

На следващия ден след обявения от Литва, Латвия и Естония своеобразен бойкот, Финландия реши да затвори и последното си действащо КПП на границата с Русия.

Много хора вече забелязаха странния феномен от последните месеци, който с всеки изминал ден се очертава все по-ясно:

От една страна, Западът изтрезнява и омеква пред очите ни в оценките си за войната, която чрез проксито си Украйна води срещу страната ни (авторът е рускиня-б.р.) Коментари на западни политици, репортажи и публикации в западните мейнстрийм медии относно безнадеждността на ситуацията за украинската армия и за успехите на Русия както на фронта, така и в икономиката и политиката, вече са нещо обичайно. Особено на фона на доскорошната тотална цензура и информационно затъмнение, съчетано с лавина от пропагандни лъжи, които бяха задръстили публичното пространство на запад. Днешните признания на Запада, че Украйна губи войната още не са довели до сериозни промени в политиката на ключовите западни сили, но вече се забелязва известен напредък. В този смисъл поканата от страна на ЕС към Сергей Лавров да участва в срещата на ОССЕ в Скопие и подадените десетки заявки на западни ръководители да се срещнат с него там на 4 очи, е доста показателно. И намалената западна помощ за Киев говори за същото.

Докато САЩ и западноевропейските държави се опитват да смъкнат градуса на напрежение с Русия, обаче, няколко източноевропейски страни правят всичко възможно да повишат градуса на русофобията, и то до степен на абсурдност. За балтийските страни и Полша дори не е нужно да говорим: за тези бивши руски провинции русофобията има държавнообразуващ характер- тя е част от утвърждаването на тяхната национална идентичност и с това всички сме свикнали. Финландия обаче е удивителен пример за това как държава, която през последните 80 години, спазвайки военен неутралитет, обираше каймака от това свое геополитическо седене на два стола. И сега, за броени месеци, тази държава унищожи всичките си дългогодишни постижения и предимства. Чехия, Молдова и бившите ни братушки от България не изостават от финландците, а отскоро и Армения прави опити да се присъедини към тяхната компания.

Щеше да звучи донякъде логично ако това се беше случило в началото на 2022 г., когато на Запад бушуваше антируска истерия и злобна увереност, че Кремъл ще загуби войната, а Русия във всеки момент ще се разпадне. Но в края на 2023 г.? Когато вече е пределно ясно, че: а) Русия оцеля и побеждава, б) Европа, включително най-развитите страни, търпи тежки икономически загуби, а икономическите й перспективи са крайно мрачни, в) Съединените щати бързо губят силата и влиянието си по света, но в името на спасението на империята си, която е пред финансов колапс, са готови да хвърлят в пещта всички съчки, до които все още могат да се докопат – от украинците на фронта до доскоро богатата индустриална Западна Европа, която вашингтонският й господар закла ритуално пред очите на целия свят в името на това да постигне егоистичните си цели. И е ясно, че в такава ситуация и Източна Европа, като по-малък и по-незначителен васал на САЩ, не я очаква нищо добро. Източна Европа е изключително бедна на природни ресурси и САЩ няма какво да вземат от нея. Единственото, което могат да изстискат от нея е човешкият й ресурс, който да пратят като пушечно месо срещу Русия (тъй като украинците бързо свършват).

Наистина ли във Вилнюс и Кишинев, в Ереван и Хелзинки, в Прага, София и Рига не разбират всички тези очевидни неща и не осъзнават, че вследствие на яростната им русофобска политика за техните страни ще има тежки последствия? Няма съмнение, че всички там много добре разбират това. Проблемът е, че агресивната русофобска политика на тези източноевропейски държави е абсолютно рационална и изгодна – само че е изгодна не за съответните страни, а за конкретните проамерикански местни марионетни елити, които я провеждат.

Сегашното състояние на нещата – както в Украйна, така и в световната политика като цяло – ясно показва бързото завръщане на Русия към естествения й статут на световна суперсила. Това означава, че страните от Източна Европа отново ще влязат в зоната на геополитическо влияние на Русия. И е ясно, че за местните политици и елити, които преди 3 десетилетия се врекоха във вярност на задокеанския владетел, възможността за подобно развитие на събитията е най-страшният кошмар и просто катастрофа. Дълбоко лична катастрофа.

В същото време те са пределно наясно колко дребни и безинтересни фигури са за Вашингтон, особено в днешната ситуация на геополитическо свиване на САЩ, които бяха напълно изтласкани от Азия, изгубиха почти цяла Африка, а сега са принудени да се оттеглят и от Европа, защото не могат да й осигурят жизненоважните ресурси, благодарение на които тя преживява. Единственият шанс за всички тези източноевропейски прозападни елити, които в момента се олицетворяват от Ландсбергис, Сандус, Марини и Пашинян е да станат достатъчно ценни за американците, за да ги приберат при себе си, когато процесите назреят и тръгнат рязко към пълно оттегляне на Хегемона. Бягството на афганистанския президент Гани и други представители на проамериканската марионетна администрация от Афганистан даде много ясен пример как може да изглежда това. Същото се случи и при изтеглянето на американците от Южен Виетнам.

Но тези източноевропейски елити нямат какво да предложат на Щатите, за да увеличат собствената си стойност в техните очи – нищо освен собствените си държави. И точно това обяснява всичко. Всички тези национални, а всъщност глобалистко-проамерикански лидери в момента са готови за сделка с янките – да пожертват страните си в името на личното си оцеляване – финансово и физическо. Освен това под „да пожертват страните си“ се има предвид, че те са готови на абсолютно всякакви решения – от унищожаване на националната икономика до изпращане на собствения си народ по стъпките на украинците.

Американците наистина могат да бъдат поздравени за блестящия успех на политико-психологическата операция по внедряване и култивиране в Европа на напълно лишени от корени управляващи елити, които са готови в името на собственото си благополучие без колебание, съмнение и угризения да обрекат страните си на най-страшни изпитания. И те го правят – в момента.

Ирина Алкснис

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: