В детството си учителката по орални ласки и оргазми Наталия Кобилкина била пълна противоположност на своето сегашно аз.

 Тя е родена в  Ростов на Дон, а като всички абмициоциозни родители и нейните имали гръмки планове за своите три дъщери. Специално Наталия понеже била по-грозничка и заеквала, решили, че няма друго бъдеще, освен да стане монахиня е да се издига в йерархията на Руската църква.

 Семейството било изключително набожно. Всяка неделя всички Кобилкини се строявали на литургия и дори грип или настинка не можели да ги спасят. На масата, когато всички сядали да се хранят, жените повтаряли смирено след бащата в хор молитвата. Най-горещо се молела Наталия, тъй като до  15-тата й година била обучавана и подготвяна за момента, в който ще даде обет да служи на църквата и патриарха

На нощното шкафче до леглото на Кобилкина стоял дебел молитвеник, който Наталия успяла да наизусти от първата до последната му страница.

 Нямах нищо против да стана монахиня и живеех с тази мисъл и мечта. Смятах, че това е най-подходящата професия и призвание за мен, защото  като дете бях свита мълчалива, притеснителна, не общувах почти с никого, защото ме беше срам, че заекване много тежко, а намонахините не им се налага да говорят, а просто да служат смирено на Бог, разказва сексоложката.

 Като станала на 15 обаче Наталия внезапно се увлякла по психологията. Баща й ядосано се възпротивил: щом се отказала от монашеството, поне да избере някаква престижна професия а лекар или инженер. Кобилкина обаче се разбунтувала и записала психология.

Тя обаче не изоставила влечението си към религията, дори и днес изучава и будизъм, тантризъм и еврейски практики.

Постепенно момичето само се научило да говори, тренирало волята си, овладявало страховете си. В училище й се подигравали за заекването, а в университета не й обръщали внимание.

Така тя преодоляла постепенно дефекта си.

 Случайно прочела статия за психолога Николай Козлов от Москва. Майка й я завела на негов семинар, на който с воля и вяра  Наталия се освободила от речевия си дефект.

 „Психологът ме изкара да говоря сама пред над 100 души в залата. Първо се панирах! Не можех да отворя уста! Но благодарение на съветите и практиките му нещата се случиха много бързо и започнах да говоря нормално”, спомня си Кобилкина. Тя не споменава какво е отношението на родителите й към сегашната й професия.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: