Вече трета година Русия води битка с обединения Запад, която обхваща военната, политическата, икономическата, финансовата, идеологическата и агитационно-пропагандната област и става все по-ожесточена. Анализът на досегашните резултати от нея дават основание да се определят две основни цели, които Русия се стреми да постигне. Те са: преразглеждане на резултатите от края на Студената война, завършила в началото на 90-те години на ХХ век, и създаване на триполюсен свят през настоящето столетие, в който тя да има самостоятелно участие като суверенна страна.

На 2 и 3 декември 1989 г. край Малта се провежда среща между американския президент Джордж Буш-старши и ръководителя на СССР Михаил Горбачов. Най-важният резултат от нея е ликвидиране на социалистическите страни от Източна Европа, разпускане на Варшавския договор и разпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. над Кремъл е свалено знамето на СССР и е заменено с руския държавен флаг, използван до 1917 г.  Смята се, че този акт не само е официален край на Студената война между САЩ и СССР, но и началото на нова Русия.

Тогава, според Москва, в Студената война няма победител, но само месец по-късно, през януари 1992 г., президентът Джордж Буш-старши обявява пред Конгреса „С божията помощ Америка спечели студената война“ и добавя, че тя не просто е завършила, а е спечелена. Следователно САЩ се обявяват за победител, а победеният е Русия като правоприемник на СССР. Русия, въпреки че е поставена в подчинено положение, проявява постоянен стремеж към равноправно сътрудничество със Запада. Още през 1991 г. тя осъществява първите контакти с НАТО. През 1994 г. тя се присъединява към програмата „Партньорство за мир“, а на 27 май 1997 г. подписва „Основополагащ договор за сътрудничество“ с НАТО. Надеждите за взаимна сигурност стават призрачни, след като на последвалата пресконференция президентът Бил Клинтън казва, че Полша, Чехия, Унгария и Словакия ще станат първите кандидати за членство в НАТО. Така обещанието, дадено от Джордж Буш-старши на Михаил Горбачов по време на срещата край Малта, че НАТО няма да се разширява на Изток, е забравено.

Авторът полк. Гергин Гергинов

90-те години на ХХ век са бурно и унизително десетилетие за Русия.

Още в началото му започва промяна на обществено-политическото устройство на основата на либералната демокрация. За нея известната Мадлин Олбрайт казва през втората половина на 90-те години -„тя е уникална, универсална система от ценности“ и, ако някой не е съгласен с тях, „трябва веднага да го накажем… Трябва незабавно да нанесем стратегическо поражение на Русия“.

Красноречиво намерение, което бързо и рязко се проявява в икономиката. По съвета на западни икономисти преминаването към пазарна икономика става чрез „шокова терапия“. За реализирането ѝ само към вицепремиера Анатолий Чубайс са прикрепени 35 западни съветници. Започва приватизация, инфлацията става неудържима, обезценява се рублата, чийто курс достига 1000 за един долар. С 50-100 пъти се занижава стойността на огромни структуроопределящи предприятия и те се изкупуват на безценица, изнася се огромно количество природни богатства, изкупуват се научни постижения и технологии, на Запад се привличат хиляди научни и инженерни кадри. В резултат 80% от националното богатство става притежание на чужди граждани и фирми. Правителството не може да инвестира в икономическото развитие на страната, което става задължение само на чужди инвеститори.

Така Русия става колония на Запада, негов ресурсен придатък, страна без държавен суверенитет, с която Западът изобщо не се съобразява.

През 1999 г. Полша, Чехия и Унгария стават членове на НАТО. Същата година НАТО напада Югославия. Тези две събития отрезвяват ръководството на Русия. Тежко болен,  на 31 декември 1999 г. президентът Елцин се оттегля с думите „Аз се изморих. Аз си отивам“ и от 1 януари 2000 г. поста му временно поема Владимир Путин. През първите години той също се стреми да подобри отношенията на Русия със Запада. Доказателство за това са оказаната значима помощ на САЩ във войната им с Афганистан и участието му в създаването на 28 май 2002 г. на „Съвета НАТО-Русия“. Съветът има за цел да осигури еднаква сигурност за  двете страни, а в по-широк аспект Западът и Русия да не нанасят вреда на интересите си. Оказва се, че това са само думи – през 2003 г. САЩ нападат Ирак, без да се съобразят с руските интереси в тази страна. Именно тогава стават напълно ясни истинските намерения на САЩ спрямо Русия.

В продължение на още няколко години тя прави опити за създаване на нормални отношения със Запада, но те са неуспешни. Затова през февруари 2007 г., по време на 43-та Международна конференция за сигурност в Мюнхен, президентът Владимир Путин открито заявява, че

в бъдеще Русия ще отстоява своите национални интереси в международните отношения.

Това е публично обявено начало на битката на Русия със Запада за преразглеждане на резултата от края на Студената война, а по същество битка за държавния суверенитет на страната. Започва постепенно връщане на отделни крупни предприятия под ръководство на държавата и постепенно тя поема контрола над отделни отрасли на икономиката. Поощрява се развитието на  фирми, работещи съгласно установения законов ред, а тези, които не желаят това, чрез съда, за нарушаване на приватизационните договори, се връщат на държавата.

Първото военно изпитание е през 2008 г. Тогава по решение на президента Саакашвили Грузия напада столицата на отцепилата се Южна Осетия и едновременно с това обстрелва руските миротворци, които са там по силата на договора между Русия и Грузия от юли 1992 г. По-късно от различни публикации става ясна целта на Запада –  въвличане на Русия в продължителен конфликт и създаване на условия за предизвикване на нова война в Кавказ. Идеята не се осъществява поради бързия разгром на Грузия.

Западът обаче не се отказва от намерението си да не допусне самостоятелно развитие на Русия, като за тази цел въоръжава Украйна

и подготвя въвеждане на мащабен санкционен режим. Известно е как стана превратът в Киев на 21 февруари 2014 г., но не е широко известен фактът, че след него САЩ започват подготовка за настаняване на оперативна група на своя ВМФ в Севастопол и блокиране излаза на Русия в Черно море. Подготвя се и приемането на Украйна в НАТО. В отговор на тези действия Крим е присъединен към Русия.

Още с идването си на власт националистичното правителство на Украйна възприема идеите на Бандера за създаване на страна с една идеология, един език и една националност. На територията на Украйна живеят 18 големи етнически групи, които според новата власт трябва да бъдат украинизирани. Това категорично не се възприема от рускоезичното население на страната. Именно украинизацията става основната причина Луганска и Донецка области, населени с етнически руснаци, да се отделят от Украйна и да се обявят за независими републики.

Това слага началото на гражданската война в Украйна.

В хода ѝ се правят опити за мирно разрешаване на конфликта чрез Минските споразумения, но те не се изпълняват нито от Украйна, нито от подписалите ги Германия и Франция. Същевременно около милион жители на самообявилите се републики приемат руско гражданство. Военната операция, подготвена от украинската армия за унищожаване на двете републики, е планирана за началото на март 2022 г. Това налага намесата на Русия. По молба на ДНР и ЛНР на 24 февруари същата година започва специалната военна операция срещу Украйна, превърнала се в реална война на Русия със Запада и в негова прокси-война с Русия. С действията си Русия не само защитава своите граждани в Донбас, но предотвратява по-нататъшното разширяване на НАТО на Изток, недопуска натовски бази на украинска територия и обезопасява западната си граница.

Това решение на Русия е важна стъпка към постигане на първата цел – преразглеждане на резултатите от Студената война. Това означава Западът и преди всичко САЩ да бъдат принудени да се съобразяват с интересите на суверенна Русия. В началото на 2025 г. тази цел все още не е постигната напълно, но фактът, че новият президент на САЩ изразява желание да се срещне с руския президент за постигане на мир в Украйна, е твърде красноречив. Ако той допуска, че на Русия може да се нанесе стратегическо поражение в украинския конфликт, той не би изразявал желание за такава среща. Все още е трудно да се предвиди кога и как ще завърши битката на Русия за утвърждаване на суверенитета и ролята ѝ в международните отношения, но има сериозни основания да се твърди, че тя ще постигне целта си. Осъществяването ѝ е необходимо като основа за реализиране на втората цел – заемане на достойно място във формиращия се многополюсен свят.

Вече се очертават два полюса, заемани от САЩ и Китай. Страните, които се групират около САЩ, са известни. С някои от тях се създават военнополитически съюзи в Азиатско-тихоокеанския регион и се правят опити за навлизане и на  НАТО в него. Китай формира около себе си страните от Азия, Африка и Латинска Америка, които участват в реализирането на неговия проект „Един пояс-един път“, базиран върху икономически интереси. В политическо отношение страните се привличат чрез политическата платформа „Съобщество за единна съдба на човечеството“. През октомври 2023 г. Китай не успя да привлече Русия, която предпочете да развива отношенията се с него на двустранна основа, включително до стратегическо ниво.

Политиката на Русия през последните години показва, че тя не е съгласна да бъде младши партньор нито на САЩ, нито на Китай и затова търси свое място на планетата.

Намирането му е труден проблем, защото, като младши партньор, например на САЩ, ще срещне противодействието на Китай и обратното. Затова в очертаващата се битка между двата гиганта по-целесъобразно е тя да бъде страна-балансьор. За привличането на Русия към единия или другия полюс вероятно ще се прилага известният принцип на „моркова и тоягата“. Балансирайки, тя би могла да бъде стабилизиращ фактор в международните отношения.

В края на септември 2023 г. Китай и Бразилия представят пред 20 страни от Глобалния Юг свой план за мирно разрешаване на конфликта в Украйна. Русия реагира сдържано, защото той не отчита нейните интереси, а за Китай планът има значение не само за защита на вложените средства в Украйна, например той владее 9% от украинския чернозем, но и поради това, че наложените санкции на Русия пречат на неговата икономика, т.е.

Китай се грижи за своите интереси, а не за общите със стратегическия си партньор.

След като през октомври 2023 г.  Русия не се присъедини към  „Съобществото“ на Китай, през ноември с.г.  в Сан Франциско се проведе среща между председателя на Китай и президента на САЩ. На нея бе постигнато рамково споразумение, според което е възможно съвместно съществуване на двете страни на основата на формулираните от Си Дзипин пет принципа за взаимодействие. Това може да означава опит за създаване на двуполюсен модел, без отчитане интересите на редица големи страни. Същността на договореностите става ясна на Русия в края на годината, когато китайските банки започват редовно да създават проблеми с плащанията по търговските сделки, спазвайки наложените санкции на Русия. В този аспект е и предложеният мирен план, който не отчита руските интереси, както и хилядите безпилотни летателни апарати (БЛА), продавани на американска фирма и пренасочвани към Украйна, което е известно на Китай. Именно поради това във войната с Русия украинската армия доскоро имаше значително превъзходство в БЛА – новото оръжие, преобразило тактиката за водене на съвременната война.

В началото на юли 2024 г. унгарският премиер Виктор Орбан бе на посещение в Киев, Москва и Пекин.

Заради близките му отношения с Доналд Тръмп се предполага, че той е предал в Москва послание за мирно уреждане на конфликта в Украйна. На този фон през декември 2024 г. станаха няколко интересни събития. На 4 декември 2024 г. в интервю с министър Лавров американският журналист Тъкър Карлсън зададе въпрос за сътрудничеството на Русия с Китай. Отговорът бе лаконичен – „Съседи сме. Това е география“, и нито дума за стратегическото сътрудничество. По всяка вероятност отговорът е предизвикал подозрение в Пекин, защото този отговор може да означава, че Русия е приела някакво предложение на Тръмп, което е в разрез с интересите на Китай.

На 10 декември м.г. с послание от Москва на посещение в Китай бе зам.-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, който бе посрещнат сдържано. Същевременно руският президент заяви, че мир може да има само при условията от 14 юни 2024 г., т.е. каквото и предложение да е имало от Доналд Трамп, то не се приема. На следващия ден, 11 декември, бе нанесен удар по военното летище на Таганрог с шест ракети АТАКМС. Две от тях бяха прехванати от ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, а другите отклонени от целта чрез средствата за РЕБ. Ударът може да се тълкува като напомняне на Русия, че за нея е вредно сътрудничеството с Китай. Той не постига целта си, защото на другия ден, след разговорите в Пекин, Дмитрий Медведев е изпратен едва ли не като държавен глава.

На 14 декември бе проведен конгрес на партията „Единна Русия“. На него председателят ѝ Дмитрий Медведев, анализирайки опита по присъединяване на четирите нови субекта към Руската федерация, каза „този ​​опит може да се използва, ако в нашата страна се появят нови региони… защото това е възможно“. Не означават ли думите му, че Китай, опасявайки се да не отблъсне Русия от себе си, се е съгласил с руските искания за мир в Украйна? Ако това е така, първо, той се е уверил в лоялността на Русия и, второ, че ще се съобразява с нейните интереси в Украйна. Анализът на посочените събития има вероятностен характер, но факт е, че Русия започва твърдо да отстоява своите интереси, което означава, че тя вече се позиционира като страна, независима от Китай и САЩ. Нещо повече.

Русия предприема енергични действия за привличане около себе си на страни от Глобалния Юг,

които не желаят да се групират около САЩ или Китай. Към края на 2024 г. 37 страни сътрудничат с нея, част от които тя кредитира общо с над 30 млрд. долара. Такава политика е насочена именно към осъществяване на идеята за „триполюсен свят“, като третият полюс се формира от страните от Глобалния Юг. В него единствено Русия е глобалната военна сила, способна да защити неговите интереси. Формирането му не означава, че страни като Индия, Бразилия и други, не могат да бъдат център на влияние. Напротив, но влиянието им няма да има конфронтационен характер и ще съдейства за справедливо сътрудничество в рамките не само на третия полюс. То това може да се реализира и чрез участие в организации като Евразийския икономически съюз, ШОС и БРИКС.

Политиката на Русия може да бъде успешна не само при победа на бойното поле, но и в битката със Запада в посочените по-горе области. За това обаче са необходими много усилия и  време – според руския президент поне десетилетие. Оттук и пестеливото изразходване на руския икономически и военен потенциал, особено на личния състав на въоръжените сили. В този аспект войната в Украйна е само елемент от битката със Запада и е напълно възможно тя да прерасне в пряка война с него. Именно поради това Русия води войната в Украйна с минимално необходими сили и средства, печелейки време за увеличаване състава на въоръжените сили, капацитета на ВПК и развитие на икономиката, като същевременно създава проблеми на воюващия срещу нея Запад. По всяка вероятност тази политика ще позволи на Русия да постигне целите си в битката с него. Успехът ще бъде не само за нея, но и за всяка страна, която не желае да бъде икономическа колония на САЩ, Китай или на изкуствено създаден съюз, който да ѝ нарежда как да живее, как трябва или не трябва да работи за своето развитие.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: