Байдън обеща да превърне „рублата в развалини“, когато войната в Украйна току-що беше започнала. Но се оказва, че войната превръща не друг, а „долара в прах“. Безразсъдната политика на въоръжаване на долара от администрацията на Байдън постави началото на бавна и болезнена смърт на американския долар, пишат азиатски анализатори.

След Русия, Иран, Китай и Африка, сега Югоизточна Азия се обединява, за да се откаже от американската валута. Централната банка на Индия стартира механизъм за сетълмент в рупии за международна търговия през юли 2022 г., а индийските рафинерии започнаха да плащат за по-голямата част от руския петрол в дирхами на ОЕА чрез базирани в Дубай търговци, вместо в долари. Предишни опити на индийските рафинерии да плащат на търговците за руски суров петрол в дирхами чрез дубайски банки се провалиха, принуждавайки ги да преминат обратно към долара. Но най-голямата банка в Индия, Държавната банка SBI, сега извършва клиринг на тези плащания в дирхами и дори отказва да коментира действията си.

В АСЕАН, петте водещи икономики Малайзия, Индонезия, Тайланд, Сингапур и Филипините свързват платежните си системи и изхвърлят долара. Платежните системи в Малайзия, Индонезия и Тайланд вече са свързани една с друга. Тази на Сингапур e свързана с Тайланд, като мрежата непрекъснато се разширява.

Системата ще използва местни валути за разплащания между страните в АСЕАН (общо 11). По този начин плащанията, извършени в Тайланд с помощта на индонезийско приложение, ще бъдат конвертирани направо в рупии и бат, без да е необходим щатски долар като посредник. Централните банки на страните от АСЕАН ще въведат същата структура за банкови преводи в реално време и цифрови валути на централната банка. Като постепенно качват и други нации извън АСЕАН на борда си.

Управляващият директор на паричния орган на Сингапур Рави Менон казва на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 в Бали, „Това може да бъде дълбоко въздействащ ход, който можем да изградим с останалия свят“. Той добави: „Това е инфраструктура за обществено благо, която подобрява финансовото приобщаване, повишава ефективността и създава нови бизнес възможности за всички граждани.“

Междувременно централните банки на Иран и Русия подписаха споразумение за свързване на националните си междубанкови системи, за да помогнат за стимулиране на търговията и улесняване на двупосочните банкови транзакции. Двете междубанкови системи не могат да бъдат санкционирани и тяхната инфраструктура не се контролира от западните правителства.

Според сделката 52 клона на ирански банки и четири неназовани чуждестранни банки ще използват местната междубанкова телекомуникационна система на Иран SEPAM, за да се свържат със 106 банки, използващи руската система SPFS за прехвърляне на финансови съобщения.

Иранската Shahr Bank и руската VTB Bank ще бъдат включени в съответната пилотна програма, а други кредитори ще се присъединят постепенно.

Иран също така е готов да плаща за белоруска лесопродукция в рубли през системата на РФ. Всички беларуски банки вече са свързани с руската SPFS.

В Африка: Правителството на Гана заяви, че обмисля приемането на стратегия, според която ще плаща за петролни продукти със злато, а не с долари.

Зимбабве реши да използва златото в борбата си срещу инфлацията. Планът на правителството е да намали зависимостта на местната икономика от долара, като работи за обвързване на валутата си със златото.

И черешката на тортата: Египет се присъединява към Новата банка за развитие на БРИКС – т.е., към към кампанията за дедоларизация на БРИКС, което значи, че „че кампанията за дедоларизация ще бъде подкрепена от Африка”, пише Майкъл Маханта (индийски  финансов анализатор).

Египет ще разработи нов валутен индикатор, отчасти за да преформулира идеята, че египетската лира трябва да бъде обвързана с щатския долар, казва управителят на централната банка на Египет. Тъй като силният долар се превърна в опасност за глобалната икономика, страните по света осъзнаха неотложната необходимост от дедоларизация. Много вече са започнали собствено проучване в съответствие с националните си условия, за да се справят с въздействието, причинено от изключително безразсъдната и безотговорна финансова политика на САЩ.

В Латинска Америка: на 22 януари 2023 г. Луиз Инасио Лула да Силва, президентът на Бразилия, и Алберто Фернандес, неговият аржентински колега, обявиха, че ще започнат подготовка за обща валута, което вероятно ще доведе до пълен валутен съюз. Бразилия е най-големият търговски партньор на Аржентина. Една обща валута би създала алтернативни на долара резерви и би улеснила съседската търговия.

Същевременно Лула да Силва призова страните членки на БРИКС и Меркосур да обмислят приемането на обща валута, която да се използва в обмена между тях, и да спрат да разчитат на американския долар. Меркосур е най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка, с 250 милиона население и повече от 75% от общия БВП на континента.

Отделно, Бразилия и Китай създават безналичен разчет между двете страни. Подобни меморандуми за създаване на клиринг на трансгранични плащания Китай подписа с Пакистан, Казахстан и Лаос.

Ах тази Япония! Тя пък изтеглила значителна част от доларовите си резерви. „Страните се опасяват, че в бъдещи конфликти САЩ и техните съюзници могат да конфискуват средствата им” – с прискърбие обяснява Ведика Сингх, хвърляйки цялата вина върху (окрадена) Русия, която на практика отвори очите на много американски „съюзници”, какво ще последва, ако кажат НЕ…

Добре е да прочете какво пише на дълго и широко за американската политика на санкции и рекет не друг, а Ричард Хаас – при това още през 1998 година: „Широкото използване на икономически санкции е един от парадоксите на съвременната американска външна политика. Санкциите често са критикувани, дори осмивани. В същото време икономическите санкции бързо се превръщат в предпочитан политически инструмент за Съединените щати в света след Студената война. Сега Съединените щати поддържат икономически санкции срещу десетки държави… „.

Но… едностранните санкции рядко са ефективни. В глобалната икономика от едностранните санкции страдат повече американските фирми, отколкото целта на санкциите, която обикновено може да намери заместващи източници на доставки и финансиране.

Вторичните санкции могат да влошат нещата. Опитът да се принудят други държави да се присъединят към усилията за налагане на санкции чрез заплаха с вторични санкции срещу трети страни, които не желаят да санкционират целта, може да причини сериозна вреда на различни интереси на външната политика на САЩ. Това се случи, когато бяха въведени санкции срещу задгранични фирми, които нарушиха условията на законодателството на САЩ, засягащи Куба, Иран и Либия. Тази заплаха може да е имала някакъв възпиращ ефект върху желанието на определени лица да започнат забранени бизнес дейности, но с цената на увеличаване на антиамериканските настроения, стимулиране на предизвикателствата в рамките на СТО….”

Днес страните под едностранни или вторични санкции на САЩ са над 150… Според Министерството на финансите до 2021 г. броят на активните санкции се е увеличил до над 9400. Едностранните санкции често са извън рамките на ООН. Само през 2021 г. Министерството на финансите на САЩ, Министерството на търговията и други агенции са наложили различни санкции на над 2000 субекта.

Досега „дългата ръка“ на американската юрисдикция е достигнала Китай, Русия, Иран, Сирия, КНДР, Куба, Франция, Обединеното кралство, Германия, Япония и ред др. В статия, публикувана във Foreign Affairs, професор Даниел Дрезнър от университета Тъфтс критикува последователните администрации на САЩ за злоупотреба с икономическа принуда и икономическо насилие и използване на санкциите като предпочитано решение на дипломатически проблеми, които са неефективни и причиняват хуманитарни катастрофи. Впрочем, същото призна и Съвета за сигурност на ООН, подчертавайки, че санкции имат вредно въздействие върху целия набор от човешки права. (Виждаме какво става в Сирия в момента! Санкциите убиват повече НЕВИННИ хора от самото земетресение!)

Съвсем наскоро (2022 г.) проф. Никълъс Мъдлър издаде обширен труд, в който доказва, че проблемът със санкциите е структурен: той произтича от йерархичния характер на европейския ред през 30-те години на XX век и наследството от Първата световна война. „Появата им като алтернатива на войната демонстрира властта на санкционерите.”

„Много правителства, подложени на финансовите санкции на САЩ, и техните икономически партньори все повече проучват и създават начини да намалят зависимостта си от долара. Държавите правят това чрез различни инструменти: договори, деноминирани във валути, различни от долари, линии за валутен суап, цифрови валути и системи за обработка на плащания, различни от долари.” (Изследователска служба на Конгреса, September 15, 2022).

През 2019 г. турската централна банка подписа споразумение с Китай за обмяна на валута и суапове за търговски сметки с Пекин. През 2020 г. последните бяха използвани за първи път. Пет турски банки се присъединиха към руската платежна система „Мир“, но Анкара беше принудена да прекрати това сътрудничество под заплахата от вторични санкции. На неотдавнашната среща на върха на ШОС в Самарканд обаче Ердоган и Путин се споразумяха Турция да плаща в рубли 25 % от продажбите на природен газ.

Алтернативите на SWIFT бяха в ембрион, но още преди февруари 2022 г. китайската система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS) имаше участници в 95 държави. След Япония, Русия е на второ място по брой банки, използващи CIPS.

През февруари 2021 г. централните банки на Китай и ОАЕ се присъединиха към проект за цифрова валута за трансгранични плащания Multiple CBDC (m-CBDC) Bridge. Мостът m-CBDC е инициатива за съвместно създаване, управлявана в партньорство с BIS Innovation Hub, паричния орган на Хонконг и Банката на Тайланд.

Руската SFPS също се разшири през 2019 г., за да включи членовете на ЕАЭС. След февруари 2022 г., ЕАЭС и Китай обявиха, че се придвижват към създаване на алтернативна валута и финансова система, включително формирането на алтернативен SWIFT от комбиниране на руската и китайската платежна система и създаването на нова международна валута. Държави, санкционирани от Запада, като Иран, Сирия, Ливан, Венецуела, Куба, Никарагуа, Боливия и Северна Корея със сигурност ще се присъединят към тези системи.

В момента Централната банка на Русия въвежда нов инструмент на паричния пазар – валутни суап операции с юана – банкови сделки за предоставяне на юани срещу рубли. Това е логична замяна на суапове с „неприятелски“ валути, които Централната банка не извършва след налагането на санкциите.  Така ще ограничи нестабилността на лихвите на паричния пазар в случай на дисбаланси. В същото време значението на новия инструмент нараства поради „активното разширяване на директните сетълменти“ в национални валути между компании от Руската федерация и Китай.

През май 2020 г. само 35 държави обмислят цифрова валута на централната банка (CBDC). Според Атлантическия съвет  (!) „финансовите санкции срещу Русия са накарали страните да разработят платежни системи, които избягват долара”. През 2023 г. над 20 държави ще предприемат значителни стъпки към пилотиране на CBDC. Австралия, Тайланд, Бразилия, Индия, Южна Корея и Русия възнамеряват да продължат или да започнат пилотни тестове през 2023 г. Сега има 9 трансгранични CBDC теста на едро и 7 трансгранични проекта за търговия на дребно, почти двойно повече от 2021 г……..

Над 100 нации проучват CBDC и всяка има различен мотив за внедряване, сега изострен от геополитическата и финансова нестабилност.

Само индийската Unified Payments Interface (UPI) система за незабавни плащания в реално време, вече има над 100 милиона активни потребители месечно в Индия.  UPI превърна Индия в лидер на глобалния пазар на плащания в реално време, следвана от Китай и Южна Корея.  Нации като Бразилия, Бахрейн, Саудитска Арабия, Сингапур, Съединените щати и Европейския съюз сега се опитват да подражават на успеха на UPI на собствения си пазар.

Доставчикът на трансгранични цифрови платежни услуги Liquid Group подписа меморандум за разбирателство (MoU) с NIPL през септември 2021 г. за въвеждане на базирана на UPI система за плащане с QR код в Сингапур, Малайзия, Тайланд, Филипините, Виетнам, Камбоджа, Хонг Конг, Тайван, Южна Корея и Япония от 2022 г. NIPL подписа меморандум за разбирателство с Арабския валутен фонд (AMF) на 8 март 2022 г. за свързване на UPI с платформата за плащане Buna, която е свързана с централните банки и финансови институции от арабския регион. Това ще помогне при трансгранични многовалутни транзакции. До 4 юли 2022 г. Индия вече започна разговори с 30 държави за интегриране на UPI.

В Сингапур UPI се приема в търговските обекти, за да улесни транзакциите на индийските туристи. Резервната банка на Индия (RBI) и паричният орган на Сингапур (MAS) въвеждат в действие оперативната съвместимост между UPI и PayNow от юли 2022 г. Същият канал в бъдеще ще помогне за свързването на икономиките на Индия и АСЕАН.

Бутан стана първата страна, която приема UPI транзакции чрез приложението BHIM, последван от   Малайзия, ОАЕ, Непал, Франция, Великобритания, Русия, Оман…  Bank of Thailand планира трансгранични парични преводи и QR базирани плащания с Индия;

Съгласно меморандума за разбирателство, подписан на 11 октомври 2022 г., Worldline SA ще позволи на ПОС терминалите на европейските търговци да приемат UPI. Първоначалното разширяване на пазара ще започне с Белгия, Холандия, Люксембург и Швейцария.

Септември 2022 г. министърът на търговията и промишлеността на Саудитска Арабия Пиюш Гоял обсъди въвеждането на UPI в страната. Операционализирането на UPI е една от приоритетните области в двустранното финтех сътрудничество……..

По време на двустранна виртуална среща на високо равнище на 21 март 2022 г. Индия предложи ранна интеграция на UPI с австралийската нова платежна платформа за подобряване на достъпа до висше образование и потенциала за туризъм.

И накрая, рекордното купуване на злато от Китай и дедоларизацията на Русия означават смърт на американската икономика, каквато я познаваме.

Износът на злато от Швейцария за Китай през юли е нараснал до най-високото си ниво от декември 2016 г; Швейцария е доставила на Китай 80,1 тона злато на стойност 4,4 милиарда швейцарски франка или 4,6 милиарда долара спрямо едва 32,5 тона през юни. Така през последните два месеца Китай е внесъл 112,6 тона злато.

Какво точно планира Пекин, докато трупа огромни златни резерви? Отговорът на този въпрос всъщност се крие в Москва. След като санкциите бяха наложени на руската икономика, руският лидер Вл. Путин говори за обвързване на руската валута със златото и емитиране на обвързани със злато „Stablecoin“ (стабилни монети) на пазара на криптовалута.

Но не само китайците купуват злато. Други купувачи са Турция, Индия, Узбекистан, Египет, Катар и Ирак. Много от тези страни са кандидати за БРИКС+. „БРИКС подкопава хегемонията на долара”.

„Може би зад настоящата златна треска не стои план, но тя може да се чете в ретроспекция като началото на еволюцията на нов глобален паричен ред. Това може да бъде първата стъпка към преоформяне на пейзажа, докато страните по света се опитват да намерят алтернативи на долара.

Западът научава труден и фундаментален урок: финансовите системи са изградени на доверие и ако бъдат въоръжени, те губят доверието, необходимо за поддържане на господството им” – пише ФилипПилкингстън.

„Доларът е доминиращата международна валута по подразбиране”, защитават повечето финансисти; Доларът се радва на три основни предимства: способността да поддържа стойността си под формата на ограничена инфлация и обезценяване, самият размер на американската вътрешна икономика и финансовите пазари на САЩ, които са дълбоки, ликвидни и отворени. Досега нито една конкурентна валута не се е показала способна да надмине долара и по трите показателя….

И все пак, докато позицията на долара е сигурна засега, спираловидно нарастващите дългове и прекалено агресивната политика на санкции вече подкопават неговото надмощие в дългосрочен план.

„Колкото повече обвързваме използването на долара и нашата финансова система с придържането към външната политика на САЩ, толкова повече нараства рискът от миграция към други валути и други финансови системи в средносрочен план“ (бившият министър на финансите на САЩ Джак Лю в 2016).

ПС: Глобалният доларов икономически модел се крепи на страха. Разликата между реалните стойностни потоци и спекулативните такива, и обемът на очакваната инфлация действа като филм на ужаситеза целия бизнес и правителствата по света. Опасността за световната икономика е, че отслабеният долар може да подкопае доверието на международните инвеститори във финансовите активи на САЩ (дългосрочни облигации); в долара като основна резервна валута и финансовите институции на САЩ като цяло. Липсата на универсално призната резервна валута значително ще намали доверието на международните инвеститори и следователно ще засегне капиталовите потоци, ще увеличи дисбалансите в световната икономика, което сериозно ще забави глобалния икономически растеж.

За това само по себе си „раждането на петроюана” не води до формирането на нов световен енергиен ред, както твърди Financial Times. Докато всички световни борси работят в долари с „хартиени” потоци на стойността (същият този потенциал за глобална инфлация или глобален растеж), моделът ще работи. И ще продължи да носи печалба на автора и модератора си.

Системата не се поддържа от общата полза или петродолара. Системата се крепи на общия страх от бъдещето.

Именно на страха се базират програмите за количествени облекчения. Печатайки пари, САЩ увеличават и разтеглят в бъдещето кредитния лост на световната икономика – заедно с отговорността за излизане  от системата (рухването й), чийто колапс ще удари всички (в различна степен, но ще е универсален).

Именно това днес се променя, доларът отдавна не е „сигурно убежище”. Делът на резервите, държани в америкаски долари от централните банки, е намалял с 12 процентни пункта от началото на века, от 71 %  през 1999 г. на 59 % през 2021 г. Постепенно го изместват други нетрадиционни резервни валути – австралийски долар, канадски долар, китайски ренминби/юан и швейцарски франк, които заедно съставляват 71 % от общата нетрадиционна валута към края на 2020 г. Останалите 29 % се състоят от три европейски валути (шведска крона, норвежка крона и датска крона) и четири азиатски валути (корейски вон, сингапурски долар, новозеландски долар и хонконгски долар). Двете групи са с приблизително еднакъв размер. Освен това делът на швейцарския франк е малък, въпреки факта, че франкът отдавна играе поне някаква роля в резервните портфейли..  Това преминаване към нетрадиционни резервни валути е значително и също така има широка основа.

Написаното тук е само част от целия процес, който не успявам да догоня. Това, което вероятно се случва, е фрагментация на международната валутна система на няколко валутни зони и няколко силни валути с местна и регионална доминация. Така, че „главна валута на света” както твърди Гутериш вече няма да има, както и няма да има световен хегемон.

Авторът: Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: