В деня, в който най-важната исторически и икономически страна партньор за България заявява, че ще прекрати дипломатическите си отношения с нас, Българска национална телевизия следобед излъчва дебилски елементарно американско сериалче с герой алкохолик, силни и смели жени, каубойски шапки, пикапи и умни кучета. Русия затваря посолството си, а нашите кретени продължават да ни промиват мозъците с американските обидни за средностатистическия ум филмчета. По телевизията, която трябва да изразява мнението на мнозинството у нас – тоест, позицията на хората, които не желаят руските служители на посолството да бъдат гонени.

Русофобията е психиатрично заболяване. От него страдат около 10 хиляди души в София – до един щедро наплатени отвън. И толкоз. Няма повече. Това не е българският народ. Това е мръсната пяна, единият промил мизерници, изплували нагоре заради съпричастността си към американските НПО през последните объркани трийсет години. И съм убеден, че госпожа Митрофанова и нейните началници знаят този факт.

Западният човек винаги е бил пират. Дори кралицата им е пират, съучастник на пиратите, щом си е делила плячката с тях – кажете, че не е така. Така е. Тяхното жестоко и алчно съзнание е ненаситно. Крадат по всички възможни начини. Войната винаги е била „хибридна“, защото откакто свят светува е имало икономически и културен фронт, а понякога и кървав – с мечове или с „умни бомби“.

Днес усмихнатите гейообразни милитаристи ограбват труда на честния народ чрез банките и лихвите, което е разновидност на похватите на робовладелците отпреди няколко века или хилядолетия. Но си е същото. Отнемат ни по-умните и работливи деца, подлъгват ги с дрънкулки и стъкълца, точно както са постъпвали и техните предци, когато открият нов остров или континент. Те не умеят друго.

Нашите православни монаси изграждат манастирите на Атон във формата на крепости – с тежки обковани врати, защото онези диваци от Барселона и Венеция правят редовни пиратски рейдове през наречените от тях „тъмни векове“. А Средновековието за тях е мрачно поради друго пиратство, на друг фронт между Запада и Изтока, станал официален в средата на 11 век. Как да не е мрачно, като там се пръкват извращения като Инквизицията и Индулгенциите! Те са се опитали да откраднат първенството и началничеството на Христос, като провъзгласяват папата за глава на Христовата църква. (Не им е стигало до плиткия ум, че Господ поруган не бива или просто са твърде нагли и не много вярващи.)

След това дръзко грабителство, след това стопроцентово пиратство последвалите пиратски грабежи са само украшения и допълнения на основния конфликт. Само въпрос на материя, която те обожествяват и научиха и нашите деца да я почитат в моловете си. Но от Христос не може да се открадне. Те само са си го въобразили и през 1054 г. кражбата им е „легализирана“. Днес вече до голяма степен и в нашия свят е проникнала тяхната лъжа. Кажете открито истината, че папата и католиците са еретици и наблюдавайте реакциите. Истината не е удобна и приятна. Но си остава истина.

През 1204 г. западните „рицари“, доблестни, честни и свестни люде, закичени с кръстове на щитовете и плащовете си, нападат най-големия град на света, центъра на Православието. За да го ограбят и похулят. Градът е отслабен и отвътре с помощта на предатели (и тогава е имало кирчовци и асенчовци). Доблестните рицари превземат и унищожават Града на градовете – вече само така ще ги наричам – „доблестни рицари“. А сега си представете една цветна картинка, нарисувана с маслени бои. Доблестен рицар с помощта на стълби и въжета се е покачил върху „фалшивия“ обелиск в центъра на Константинопол. Грее топло пролетно слънце или вали лек дъжд през този април. Доблестният участник в Четвъртия кръстоносен поход с благословията на своя Бигбос усърдно кърти месинговите украшения на Константин Багрянородни. И ги хвърля долу, после ги събира в чували и си ги влачи към кораба. Може би са му приличали на златни, а може да му е трябвал цветен метал. Рицарите не са нещо повече от днешните „берачи“ на метал.

За половин век крадците разграбват богатства за трилиони по днешните измерения. И благодарение на тях изгряват звездите на крадливите Венеция, Генуа и най-вече Флоренция. Имането е толкова голямо, че след като завършват своите дворци, си наемат за баснословни хонорари скулптори и художници. Започва Ренесансът. Културният им възход е плод на грабеж. Малко по-късно Просвещението по същия начин, дори още повече е резултат на сатанинските им планове. Мъртвородени и абортирани от дявола световни събития, които ни се представят като важни и велики. Колкото е велик и Петър Велики, масонът, който уязвява жестоко Руската православна църква, като я лишава от патриарх и въвежда подражанието на французите и Запада като модел на поведение.

За да се спаси Русия наистина, ще трябва да се върне до духовното си състояние отпреди Петър I.

Поглеждам улиците в случаен български град, поглеждам си телефона, компютъра, дрехите. Навсякъде дънки и латински букви. Те са ни завзели – експанзията им е необратима. Пиратите. Доблестните рицари рецидивисти. Милитаристите. Джинсовите панталони са американското робско облекло. Робски стил, какъвто английската кралска фамилия не носи. В 20 век „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, пънк, рок и поп културата ни рекламират Запада като единствен правилен носител на свобода, а ние тънехме в „комунистическо робство“ (което натресоха на света немските евреи). Цялата им пропагандна машина работи усърдно през 20 век и днес берем плодовете, ние сме възпитани в техния модел на мислене, децата ни още повече и ще ни е най-трудно да се освободим от тази зависимост. Сега е времето да го осъзнаете и да си го признаете поне пред себе си. Ние всъщност не сме такива. Нашето съзнание и нашите корени са други. Не комерсиални и материалистични.

Мнозина от моето поколение повярваха на мита за „свободния Запад“ и все още са в неговия плен. Емигрираха или поощряват децата си да емигрират заради по-пълни хладилници и гладки пътища, все едно човек може да изяде повече на Запад, има два стомаха там… Те са откраднати. „Човешкият ресурс“ има две измерения – икономическо и духовно. Западът открадна евтини работници. Но открадна най-вече душите на хората.

И пак ще спомена 1054 – символичната дата, на която войната и мародерството започват. Целта векове наред са материалните ценности. Но от папата до Холивуд и МТВ кражбата на душата е много по-важна. Така им е разпоредил техният Бигбос, оня с рогата, който се прави, че не съществува и хората не вярват в съществуването на такива „духове“. След като отричат духовния свят, правят и следващата стъпка. Отричат самото съществуване на човешката душа. В пряк текст това пише в книгите си еврейският гей Ювал Харари. Той дали има душа? Твърди, че няма и че всичко е алгоритъм, изпълняван от биологични машини. Има си хапчета за всичко. За всяко чувство и депресия. Тук ще се съглася с „визионера“ и господаря му Шваб, с тяхното човеконенавистно котилце – те души нямат. Чисто и просто те са обикновени тулупи, разполагат единствено с органични механизми за производство на биологичен отпадък.

Цивилизационният ни „Избор“ да сме със Запада ни води към Пълна Деградация и Смърт!

Николай Фенерски

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: