Автор: Андрей Илницки

„Революцията в общественото съзнание е много по-лесно да се осъществи в условията на общите сътресения и ускореното развитие, които войната носи със себе си.“
Карл фон Клаузевиц

В Стратегията си за национална сигурност САЩ се позиционират като глобален хегемон – държава, за която няма разделителни линии между външна и вътрешна политика, държава, чиято сфера на интереси е целият свят.

Стратегия за деградация на колониите:

Поръчител на тази западна стратегия е транснационалната система на глобалната власт, наречена в настоящия политически наратив „дълбока държава“. Названието е неудачно и неточно, тъй като тъкмо държавната институция е най-големия враг на дълбоката държава, тъй като само тя има способността да я разруши – но така е прието …

Феноменът „дълбока държава“ има англосаксонски произход и стъпва на вековния опит от задкулисните интриги на Ватикана, наднационалните етнофинансови мрежови системи, тайните и затворени ложи (масони и др.), клубовете, клановете, разузнавателната общност и транснационалните корпорации.

В основата на методологията на властта на дълбоката държава стои формирането на колониални елити/пета колона в държавите-мишени, предназначени да се превърнат в колонии на САЩ и неговия транснационален капитал. Обезпечаването на тези местни елити от продажници с определени значими кариерно-материални преференции и привилегии като част – макар и васално-провинциална, но част от световния истабилишмънт, ги прави лоялни на имперския център във Вашингтон. Методите на двойна субординация на компрадорските елити – като ядро на управленската класа на държавата-мишена – са показали своята ефективност отначало в колониите на Запада, а днес и в държавите-контрагенти на дълбоката държава. Тук се реализира типична сделка с дявола, тъй като принадлежността към глобалната дълбока държава означава за тези компрадорски пети колони възможност да получават облаги и перспективи за растеж при заобикаляне на съществуващите правила, в замяна на лоялност към различната и силово внедрена в техните страни западна ценностна система, понякога пряко подкопаваща етичните и религиозните устои на обществото и противоречаща на националните интереси.

Всичко това се прояви много нагледно в Русия, където в края на 80-те и 90-те години на ХХ век в елитите се формира влиятелна, много многобройна и единна прозападна компрадорска пета колона на дълбоката държава, когато президентът Елцин в Конгреса на САЩ патетично призова Бог да пази Америка, а руският външен министър Козирев помоли бившия американски президент Никсън за помощ при определянето на националните интереси на Русия.

Процесът на пречистване и национализация на елитите, който беше катализиран от руската СВО в Украйна, уви, далеч не е завършен.

Трябва да се разбере, че процесите на глобализация разкриват не само политически, но и технологичен суверенитет, като носят както нови възможности за развитие, така и значителни рискове от регрес и деградация – включително ментална.

Използвани за зло или по некомпетентност/безсмислие, „цифрата“, изкуственият интелект (ИИ) и когнитивните технологии могат да доведат до деградация на социокултурната среда, до разпадане на социалната тъкан и до разцепване на обществото на инфобункери (1). Те водят до самота, обедняване и обезличаване на културното и езиковото многообразие. Както отбелязва икономистът и политолог Сергей Караганов (2) , дълго време се смяташе, че „цифрата“ като масово явление ще доведе до нарастване на интелектуалните способности и възможности на хората, особено на младите. Оказва се обаче, че тя води по-скоро до умствена деградация, която умишлено се подхранва чрез налагане на безкрайно потребление на глобални инфодигитални продукти и приложения.

Това са най-сериозните заплахи за исторически и културно утвърдената руска цивилизация – защото в нашата цивилизационна парадигма православната вяра, история и култура имат решаващо значение. Цифровата среда и „културата“ на потребление, стандартизирана по западни образци и технологии, променят не само информационното поле и начините за получаване на информация, но и културните кодове на обществото – а това вече е ментален геноцид, акт на ментална война, при който завладяването на умовете е по-важно от териториите. Този процес на глобализация е нова версия на колониализма.

Психическите заплахи, произтичащи от „необмисленото“ използване на ИИ и когнитивните инфотехнологии, внесени отвън не бива да се подциняват. Ето какво казва президентът Путин през есента на 2023 г.: „Добре известно е, че някои, така да се каже, западни търсачки, както и генеративните модели, често работят много избирателно, пристрастно, не отчитат, а понякога просто игнорират и отменят руската култура“(3).

Ако сме наясно с това, трябва да противодействаме на антиинтелектуализма и безотговорността на глобалния западен хегемон с фундаментално образование, възпитание и духовно-нравствено развитие на нашето общество като многонационална цивилизация на Руския свят.

Историята на Русия, изучавана в училище, трябва да представя държавната концепция с всички нейни плюсове и минуси, но без очерняне! Важно е да се поддържа единно държавно разбиране за историята в образователната среда, важен е позитивният подход, когато историята дава основания да се гордеем с държавата. „Изучаването на историята е държавно дело“, пише още през XIX в. граф С. С. Уваров, министър на народното просвещение на Руската империя.

Традиционните държави и национално ориентираните елити са обективна пречка по пътя на дълбоката държава към световна хегемония. Навсякъде, където достигне „задушаващата прегръдка“ на хегемона, субективността на националните държави се унищожава, съществуването им се обезсмисля, а елитите дегенерират.

Деградацията, депрофесионализацията и като следствие от това нарастващата безотговорност на националните елити е една от основните технологии за разрушаване на държавата. Всъщност няма нужда да се работи усилено, защото Вашингтон ще решава всичко, ще печата и ще дава пари и ще защитава, а китайските работници ще произвеждат и предоставят всичко за „без пари“…

Такива деградиращи нагласи можем да видим в исторически актуалния днес (спомнете си тук министрите на Гайдаров с техните настоящи ученици и последователи) пример за използване на известната метафора на Адам Смит за „невидимата ръка на пазара, която ще управлява всичко“. Както тънко са отбелязали К. Коктиш и В. Сергеев (4) , Адам Смит тук е имал предвид не само способността на пазарната система да се саморегулира, а по-скоро доминиращ контролиращ фактор, външен за държавата. Под този външен фактор, може и трябва да се разбира „дълбока държава“.

Деградацията на политическата класа на националните държави, предизвикана от „дълбоката държава“, е сериозно предизвикателство за глобалния световен ред, защото всички тези Макрон, Шолц, Бербок и пр. Лиз Тръс изпълняват ролята на марионетки в „ликвидационната комисия“, създадена от „дълбоката държава“ за националните държави. Имитационният характер и „семантичното обезсилване“ на националните елити генерира система на глобална безотговорност.

Нейната рамка е следната:

Рестартирането/изтриването на националната история и култура генерира безотговорност към традицията и историята, към предците, същността – безотговорност към миналото.
Реалната власт на дълбоката държава – имитация на легитимна власт, генерира безотговорност към избирателя, към обществото, същността – безотговорност към настоящето.
Деидеологизация с липсата на отговори на въпросите: „Какви сме ние?“, „Кои сме ние?“ и „Защо сме ние?“, поражда безотговорност пред потомците, същността – безотговорност към бъдещето.
Безотговорността пред миналото, настоящето и бъдещето поражда същността – безотговорност пред Бога.

А ако няма Бог, тогава, както пише Ф. М. Достоевски, всичко е позволено – намеса, насилие, война. Всъщност точно за това говори настоящият унгарски министър-председател Виктор Орбан: „Днес западните ценности означават три неща: миграция, ЛГБТ и война! Те водят света към катастрофа и смърт, към жестокост и фалш, към тотална деградация и нарушаване на всички човешки права!“ (5). Цивилизацията на потреблението и удоволствието, обърната наопаки, се оказва цивилизация на насилието и деградацията…

Война за мир

Глобалната война на дълбоката държава срещу света за хегемония се превръща във форма на съществуване.

Премахването на националните държави е стратегически проект на глобалната дълбока държава. Проектът – със своите етапи, определена последователност и много модерни целенасочени технологии на изпълнение, основани на насилието и войната.

Характерът и съдържанието на войната се променят радикално. Специалните операции, при които се използват издръжливи морски пехотинци, подкрепяни от хеликоптери „Апачи“ и армади от самолетоносачи, остават в миналото. През октомври 2023 г. Кристофър Майер, помощник-министър на отбраната на САЩ по специалните операции, заяви, че се преминава към друг вид война. Стълбът на психологическите операции (PSYOP) ще бъде радикално засилен… Това е война за умовете, за виждането и разбирането на света.

Това е ментална война, чиято задача е да разбие ценностите и целевите ориентации на обществото на противника.

Това е война, в която поражението и подчиняването на менталната сфера на врага е по-важно и ефективно от завладяването на територия.

Днес армиите на САЩ и НАТО активно формират ментален театър на военните действия (ТВД) с помощта на принципно нови оръжия и технологии (ОМП) за целенасочено – точково и масово – поразяване на съзнанието на противника.

Поставена е задачата за преход от информационно към когнитивно-ментално господство.

Психичната сфера се превръща в най-важната оперативна област/среда на хибридната война, определяща стратегията за окончателна победа над врага.

За да водят такава война, западните военни и разузнавателни общности (а само в САЩ има 17 разузнавателни агенции) използват елементи на изкуствения интелект, когнитивни технологии (PSYOP), методи за наблюдение, анализ и контрол на информационната среда, затворени и „отворени данни“ (OSINT технологии), за да организират и модерират международни и вътрешни конфликти около/в целевите държави.

Тези технологии сега се използват най-активно от Запада в конфликта за територията на бившата Украинска съветска социалистическа република.

Във Великобритания към 2010 г. е създадена 77-а бригада – специално армейско подразделение за информационна и кибервойна. Още през 2015 г. около 100 специалисти от тази бригада бяха командировани в Киев. Именно това армейско подразделение създаде свой клон на базата на ВСУ – ЦИПсО.

През декември 2022 г. ръководителят на британското военно разузнаване генерал Джейм Хокенхол, позовавайки се на събитията на територията на бившата Украинска ССР, заяви следното: „Този конфликт може да се разглежда като първата цифрова война“. На практика всеки украинец и всеки телефон се превърна в сензор, стана ресурс и източник на информация за западните разузнавателни служби. Техническата основа на тази война бяха граждански интернет мрежи и съзвездие от спътници, от които около 70 официално са на НАТО, а останалите – около 350 спътника – са със статут на „търговски“.

Работата на американската компания Starlink в Украйна и принудата на Илон Мъск да финансира и прехвърли тази система на военните е нагледен пример за тоталното господство на разузнавателните служби и стоящата зад тях дълбока държава над всички сфери, включително политиката и бизнеса.

Идеологията на Руската победа
Русия е хилядолетна цивилизация, която се основава на силна държава, организираща, съхраняваща и развиваща руския свят, чийто елит (в идеалния случай) не управлява, а служи на народа и Отечеството, осъзнавайки отговорно величието на нашата история и култура, разбирайки предназначението и мисията на Русия в света.

В условията на цивилизационна война със Запада духовните, ценностните основи на руската политика са първостепенни. Така и трябва да бъде! В противен случай в менталната война със Запада няма да можем да устоим – те ще ни смажат с превъзхождащите ги информационни и познавателни ресурси.

Първоначално трябва да победим Запада ментално – не в икономиката или финансите, и дори не на бойното поле – тези победи ще последват от победата в менталната война. Свети праведник Йоан Кронщадски е казал, че е необходимо човек да си оправи главата, иначе е хаос за дявола, бащата на всякакъв безпорядък.

Менталната сфера – вярата, образованието, възпитанието, историята и културата – е стратегическа среда, чиято защита и единство трябва да осигури руската държава.

Важно е да се разбере, че в рамките на цивилизационния подход свеждането на проблема за опазването на културно-историческото пространство на Русия до информационната и киберсигурността е неуместен и остарял подход, който няма да осигури на Русия стратегическа инициатива.

За да се спечели цивилизационният сблъсък със Запада, е необходимо да се разработи и приеме „Стратегия за психическа сигурност на Русия“. Стратегията, която при осъществяването на реална политика ще включва координиране на военните, политическите, икономическите, дипломатическите, хуманитарните, образователните усилия, ресурсите и кадрите за противодействие на менталните заплахи и популяризиране на нашата идеология в света.

Само такава стратегия, такава идеология и политическа практика ще осигурят защитата, силата и развитието на Русия като цивилизация. Точно защото:

Идеологията е необходимост.
Идеологията е преживяната история, натрупаната мъдрост и осъзнатият смисъл на съществуването на хората.
Идеологията е способност за заемане на собствена позиция, за вземане на стратегически решения и цели.

Идеологията е присъща характеристика на силната държава. „Величието на днешна Русия е в нейния суверенитет“ – най-дълбоката и много подценявана мисъл на нашия президент!
Идеологията е воля. Днес тя е волята за мир след нашата Победа, в която главното е да се пречупи волята на Запада да воюва с Русия.

Идеологията е присъща характеристика на силната държава. „Величието на днешна Русия е в нейния суверенитет“ – най-дълбоката и много подценявана мисъл на нашия президент!
Идеологията е воля. Днес тя е волята за мир след нашата Победа, в която главното е да се пречупи волята на Запада да воюва с Русия.

За да реализира такава идеология, Русия трябва да се съсредоточи. За тази цел е необходимо консолидиране и вдъхновяване на многонационални руски народни смисли и цели.

Трябва да осъзнаем свещената основа на Русия, а именно, че всички ние сме божествен народ. Всички ние сме руснаци. Руснаци – беларуси, руснаци – украинци, руснаци – татари и башкири, руснаци – якути и буряти, руснаци – арменци и грузинци, руски евреи и коми, руснаци – чуваши и удмурти, руснаци – ингуши и чеченци, руснаци – тувинци и калмики, руснаци – даргини и лезгини, руснаци – това сме, повтарям, всички ние, този народ, тази цивилизация, която векове наред се крепи на Вечния.

Идеологията на нашата победа е руското разбиране за света, националните приоритети и цели. Тя – тази идеология – трябва да има библейски мащаб. Така чешко-австрийският поет Р. М. Рилке смята, че Русия граничи с Бога (6). Наистина!

Необходимо е да се върнем към реалното и автентичното, да преминем от консуматорското общество към Цивилизацията на службата. Традиционно източник на тази идеологията са военните, но днес те са войни от воюващата армия, където всеки ден се решават въпроси на живот и смърт, където се формират и утвърждават свещените значения и мисията на руската цивилизация.

Това не е патос – това е условие за оцеляване.

Преди повече от 200 години монахът Никодим Святорец пророчески пише: „Бидейки винаги заобиколени от толкова много и такива врагове, толкова злобно ненавиждащи ни, ние не можем да очакваме от тях нито мир, нито примирие, нито прекъсване, нито отлагане на битката, а във всеки момент трябва да сме готови за сражение и веднага смело да влезем в него, щом враговете го отворят“ (7).

Драматичните събития около онази част от руския свят, която се намира на територията на бившата Украинска ССР, – консолидират руския народ, допринасят за пречистването на елита. Именно там – на бойните полета на СВО, изкристализира идеологията на Победата на Руския свят.

Руският воин обича живота и не търси смъртта, а е готов да даде живота си за нашата Земя – това е воинският дълг и винаги е било така. Ние не се нуждаем от нищо чуждо, а това, което е наше, е наше. Ние ще защитаваме, ще пазим, ще връщаме. Владимир Путин говори за това на Световния руски народен съвет: „Трябва да вярваме във великия руснак, в руския народ „(8).

Как можем да определим руския свят днес?

Формулата на Петър Велики ми се струва много подходяща: „Руснак е този, който обича Русия и ѝ служи“. Основното нещо днес е службата! Служба на семейството, обществото, армията, държавата, Отечеството, мира и Бога.

Да се опрем отново на Небето и да се превърнем в Крепостта на света – това е мисията на Русия през XXI век!

Така че нека победим!

Бележки:

¹Из материалов международной конференции «Киберстабильность: подходы, перспективы, вызовы», проведенной журналом «Международная жизнь» 18-19 декабря 2023 г.

²Караганов С.А. Часть людей потеряли страх перед адом. Нужно восстановить. (Интервью) // https://www.business-gazeta.ru/article/619108

³http://www.kremlin.ru/events/president/transcripts/72811

⁴Коктыш К.Е., Сергеев В.М. Рождение глубинного государства. Полис. Политические исследования. 2024. №1. С. 134-148.

⁵https://dzendownloader.com/video/watch/64c273f9de44a606de4ee863?lang=ru&ysclid=ltg1mghlg141453956

⁶См.: Рильке Р.М. Рассказы о Господе Боге. Как на Руси появилась измена // Райнер Мария Рильке. Рильке и Россия: Письма. Дневники. Воспоминания. Статьи. Стихи. СПб., 2003. С. 328-329.

⁷Святогорец Н. Невидимая брань // URL: https://azbyka.ru/otechnik/Nikodim_Svjatogorets/nevidimaja-bran/ (дата обращения: 30.03.2023).

⁸https://rg.ru/2023/12/14/putin-nado-verit-v-velikij-russkij-narod.html?ysclid=ltg344njfc291347118

Автор: Андрей Илницки е съветник на министъра на отбраната на Руската федерация, държавен съветник III степен на Руската федерация, член на Съвета по външна и отбранителна политика, старши научен сътрудник на Висшата атестационна комисия, доктор на науките.

Източник – журнала «Международная жизнь»