Протестите в Казахстан (най-верния съюзник и съсед на Русия) възникна изненадващо и се разгоряха с изключителна скорост в точния момент – точно в навечерието на най-важните преговори между Москва и Вашингтон за стратегическа стабилност. Преговори, на които се очаква Руската федерация да отскубне от отслабналия Запад територии от Източна Европа като свои зони на влияние.

Три варианта (причини) за тези протести се обсъждат най-често по руските и казахстански медии: А) местни народни протести за газ. Б) войната на клановете в регионите на Казахстан, които са зад настоящия президент Токаев, срещу бившия президент Назарбаев, който въпреки че сдаде поста си, продължава да държи голяма част от политическата и икономическата власт в страната. В) опит на британските тайни служби да забият клин в руско-американските преговори в навечерието на срещите по линията РФ-САЩ, РФ-НАТО, да нанесат хитро удари и да създадат още една гореща точка по границите на Русия в т. нар. „Руски свят“ след успешните западни акции в Украйна, полууспешните в Грузия и Армения и провалилите се майдани в Беларус, Киргизия и Узбекистан.

До тази вечер развитието на ситуацията показва, че най-вероятният вариант е В, тъй като вариант А вече е преодолян от развитието на събитията (правителството свали цената на газа на старото й ниво, но протестите не стихнаха, а се ожесточиха и поставиха политически искания). Вариант Б също отпадна, защото вече е ясно, че протестите не стихнаха след оставката на Назарбаев като шеф на силите за сигурност и са на път да вземат главата и на Токаев. Характерът на действията на протестиращите показва, че белоруският сценарий за майдан от август 2020 г. се повтаря.

Съответно, остава ни един вариант – свидетели сме на опит за цветна революция в Казахстан, чиято цел е да разклати и отклони вниманието на руското ръководство от предстоящите наистина съдбоносни преговори по линията РФ-САЩ и РФ-НАТО, а също и опит на Запада сериозно да свие преговорните позиции на Москва в навечерието на срещите.

Събитията в Казахстан имат всички черти на изкуствено поддържан протест, с който повечето народи в постсъветското пространство вече са добре запознати – от Украйна и Беларус, през Грузия и Армения до Узбекистан и Киргизия. Във всички тези държави по различно време Западът провокира цветни революции – някои успешни, а други – не.

Протестите в Казахстан преминават на вълни от неконтролиран вандализъм и агресия към организирани и добре пресметнати действия на участниците. Например, започваха предварително да унищожават пътни камери и други средства за видеозапис, за да няма свидетелства за криминалните им деяния. Работи се целенасочено за конфискуване на оръжия от силите за сигурност, а украински, западноевропейски и балтийски медии, включително и прословутата мрежа „Некста“, още в първите часове на бунта впрегнаха здраво усилия и водят истинска информационна война срещу легитимната власт в Казахстан на страната на вкарани отвън джихадистки главорези, които режат глави на полицаи. Ислямски терористи, наричани от западната пропаганда „протестиращи за демокрация“ и „борци с корупцията“.

Фактът, че най-активните протестиращи не са казахстанци и определено не се ръководят от доброто на казахския народ, ясно се доказва от масовата и целенасочена кампания от атаки срещу болници, поликлиники и линейки. 20 хил. души с много добра военна подготовка организирано нападнаха най-големия казахски град Алмати. Това са всичко друго, но не и цивилни граждани. Водят война в градски условия срещу превъзхождащ ги противник в лицето на силите на реда и режат глави на полицаи без да им мигне окото.

Бунтовете на територията на Казахстан може да имат поне три външнополитически подстрекателя – първо САЩ, второ Турция, която все по-често обявява своите претенции към тюркските народи в Срадна Азия според доктрината си за т. нар. „тюркски свят“. И трето- Великобритания, която засили действията си в Централна Азия. Великобритания е третата най-голема страна-инвеститор (след Русия и Китай) в изключително богатия на природни ресурси Казахстан.

Китай е единствената велика сила, която може да бъде изключена от списъка на потенциалните подбудители на казахстанските събития. И причината е, че пред лицето на американската геополитическа заплаха, съюзът с Москва очевидно има по-голям приоритет за Пекин, отколкото икономическото господство в Казахстан.

Въз основа на спецификата на протестите в Централна Азия, може да се очаква развръзка в следващите дни. Казахстан и съседен Киргизстан имат богат опит с гражданските вълнения.

Като правило сблъсъците в този регион са много по-ожесточени, отколкото в други региони, а скоростта на всички социални процеси е многократно по-висока от всеки аналог. Конфронтацията между властите и протестиращите, които според теорията на цветните революции продължават няколко седмици (както беше в Сърбия, Египет,Украйна, Беларус и пр.), трудно може да се случи в Казахстан.

Що се отнася до вектора на протестна активност за Казахстан, протичащите събития се развиват по един традиционен начин. Подобни политически лозунги срещу „клана Назарбаев“ прозвучаха през 2019 г. – след убийството на млад мъж при масово сбиване в ресторант в Караганда в навечерието на Нова година, през 2020 г. – след въвеждането на ограниченията за коронавирус.

Мащабът на протестите остава основната тревога, както и някои специфики, вчети директно от учебника по цветни революции – досега вълненията в Казахстан не бяха довели до успешни завземания на административни сгради и стрелби. В допълнение, опитите на правителството на Казахстан да „настигне“ ситуацията, която вече е извън контрол, пренебрегвайки мерките за предотвратяване на проблеми, поражда опасения. Още през 2019 г. жителите на Жанаозен, които  станаха детонатор на сегашния „газов“ протест, поискаха работни места от местните власти, включително чрез актуализиране на производствените мощности на стратегически за обществото предприятия и откриване на нови такива.

Заключения:

Протестите в Казахстан имат всички белези на външно подкрепян процес, който като цяло съвпада с подобни събития в Украйна и Беларус.

Почвата за бунтове е създадена от недостатъчно ефективни действия на властите на местно ниво и игнорирането на доста очевидните рискове.

Въпреки значителните икономически бонуси, протестиращите се насочиха към политически искания и откровена агресия, което изтласква опитите за стабилизиране на ситуацията чрез финансови инжекции на заден план.

Изхождайки от спецификата на регионалните социални процеси, решението на кризата може да се очаква в много близко бъдеще.

Факторът на размириците в Казахстан със сигурност ще бъде използван от широк кръг заинтересовани държави на различни нива – от създаване на неблагоприятна преговорна позиция за Русия, до прокарване на собствени интереси в тази строго руска зона на влияние.

Вероятността от масови протести в Казахстан, както във всяка друга страна, може да бъде значително намалена, ако се води постоянна и компетентна аналитична работа за оценка на социалните последици от икономическите решения.

ЕТО И МНЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ АНАЛИЗАТОР БОЯН ЧУКОВ:

Драмата в Казахстан върви към затихване. Вероятно по-бързо отколкото се очаква. Днес се подготвя обръщение на президента Токаев. След освобождаването на Карим Масимов от поста Председател на Комитета за национална сигурност китайците дадоха знак, че и те подкрепят влизането на миротворци от ОДКБ в Казахстан. Карим Максимов е уйгур. Ако излезем от политкоректния наратив, то може да се твърди, че Владимир Путин се превърна в „задкулисен гарант“ на стабилността на ОНД и казахския преход на властта от клана на Назърбаев към близкото обкръжение на Токаев, което е за евразийска интеграция. Да не забравяме, че Казахстан държи 40% от световното производство на уран. Казахските въглеводородни залежи са също важни, но са на втори план.

Изключително важни събития свързани с Казахстан останаха в сянката на медийната либерална ширпотреб шумотевица, типична за света, който се спомина. В Казахстан бе неутрализиран интернет и съответните мрежи, което има негативни последствия за криптомонетите и комуникациите. Това е форма на модерна кибервойна. Руснаците очакваха атака от Скандинавия до Крим, но техните противници удариха в най-невралгичната държава от геостратегическа гледна точка. Това обяснява светкавичната реакция на Кремъл. Руснаците в Казахстан показаха какво представлява руския секретен план „День приговора“, който е ключов елемент от хибридната контравойна срещу противниците на Русия: тотално блокиране на територията, изключване на интернет, ослепяване на вражеските сателити, мощни електронни и електромагнитни смущения, секюризация на оръжейните арсенали и стратегически инфраструктури, дислоциране на специализирани подразделения за водене на асиметрична хибридна война 5-то поколение. Имахме безспорно възможност да наблюдаваме един „конфликт на бъдещето“, който подсказва какви ще бъдат хибридните битки, в широк план и средна интензивност, фокусирани в зони със стратегически важни ресурси.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: