11 септември 2001 г. показа, че един дързък и мащабен терористичен акт е в състояние да промени хода на световната история. Затова и нападението на Хамас над Израел породи същата асоциация и сякаш единственият въпрос е дали ефектът от него ще бъде глобален или ще се ограничи само в рамките на Близкия Изток.

Всъщност истинските последици от тероризма не се изразяват с конкретните поражения, които той нанася, а с реакцията, която предизвиква. Светът след 2001 г. се промени не защото бяха сринати кулите-близнаци и загинаха почти 3000 човека, а защото в Съединените щати бе насадена психоза във вътрешен план и те насочиха в погрешна насока усилията си във външен план.

За съжаление, в Израел предпоставките за получаване на „нежелани“ реакции са много по-силни. Те са заложени в самото създаване на държавата, което преминава през поредица от драматични конфликти с арабите. А като добавим, че в момента страната се управлява от възможно най-националистически настроената коалиция, не е трудно да се прогнозира, че Тел Авив ще отговори максимално твърдо на терористите и територията, която те контролират.

Самият Нетаняху побърза да даде две твърди обещания на своите сънародници. Че предстои дълъг конфликт и че ситуацията в Близкия Изток ще бъде коренно променена. Подобно на Буш-младши, сегашният израелски премиер ще се опита да инкасира значим военен успех, да прикрие грешките на собственото си управление, направили възможно трагедията да се случи.

И тук не става въпрос само за провал на разузнаването и силите за сигурност. Цялостният подход на Израел от последните няколко години, когато той се опитва да установи мир със своите съседи за сметка на Палестина, постави властите в Газа и Западния бряг пред дилемата или да приемат своята маргинализация, бавен и мъчителен геноцид до пълното заличаване на палестинската нация… или да взривят статуквото.

Хамас избра втората алтернатива. Организацията явно е стигнала до извода, че мирният живот в тези условия не предлага на палестинците никакво бъдеще. Но войната ще я направи герой в очите на арабския свят, а също и мъченик. Контролирайки територия само от около 300 кв. км (колкото община Мъглиж), ХАМАС се реши да нанесе своя удар, който да причини максимално страдание да израелците. Като е била напълно наясно какво ще последва след това.

Бе организирана мащабна кървава баня, точно за да бъде предизвикано още по-голямо кърваво отмъщение, което ще включва и собственото им военно поражение.  На пръв поглед поведение на луди, но всъщност става въпрос за точно направена сметка, която цели да придаде много по-широко разпространение на идеите им сред арабския свят.

Чрез удара, който нанесоха и чрез собствената си саможертва, те целят да се превърнат в епос. В модел на подражание, който постоянно ще стои като алтернатива на всяка бъдеща арабско-израелска мирна инициатива.

Това че ще се пресече процеса на признаване на еврейската държава от арабските страни и главно от Саудитска Арабия е просто дребен страничен ефект. Важна за Хамас е промяната на атмосферата в целия арабски (и ислямски) свят. Те демонстрираха, че е възможно и желано да се продължи острото противопоставяне с Израел. С всички средства и на всяка цена.

Успяха да разбият мита за неуязвимостта на Израел и демонстрираха как чрез дръзновение, неописуема жестокост и жертвоготовност е възможно да се занули, макар и за кратко, военно-технологичното превъзходство на противника.

Ако техните действия получат одобрението на арабските маси, твърде възможно е идеята за арабско противопоставяне на Израел да получи своя втори живот. Като в основата ѝ ще стои стремежа за нанасянето на максимални човешки загуби, без да се взема под внимание ответната реакция.

От друга страна, Натаняху явно вярва, че може така да разгроми Хамас, за да обърне логиката на терористите наопаки: като накара арабите да страдат до степен, която ще убие волята им за въоръжена борба. Което обаче е non-sens. Точно преживяното страдание и понесените травми са средата, в която терорът избуява най-силно. Да не говорим и колко дълго еврейските му съграждани могат да живеят под воя на сирените.

В този смисъл израелският премиер може да се окаже, че действа според очакванията на своите смъртни врагове. Започвайки инвазия в Газа, която неминуемо ще предизвика даването на много невинни жертви, но и ще бъде съпътствана с епизоди на въоръжена борба, ще се оформи онази психологическа атмосфера, която ще позволи на Хамас да спечели битката за умовете на арабските общества.

Проиранската „Хизбула“ вече се намеси в конфликта. Много скоро обаче подобен избор ще бъде поставен и пред ръководствата на арабските държави. Те сигурно ще избегнат въвличането си в конфликта, но няма как да се освободят от укора на радикализираните си граждани, че се държат страхливо и конформистки пред Израел.

Обвинение, което ще постави под въпрос тяхната легитимност, а оттам и тяхната стабилност. Много арабски режими ще бъдат поставени в условията да действат притиснати от една страна от израелската мощ, а от друга – от негодуванието на собствените им общества.

Намесили се и Иран в конфликта, ще може да се каже, че Хамас са „преизпълнили плана си“. Със своята еднодневна офанзива те ще подпалят целия Близък и Среден Изток.

Автор: Георги Георгиев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: