Фpoнтoвa apитмeтикa: Дo 2027 г. yкpaинcкaтa apмия щe ocтaнe бeз вoйници

От всеки трима новобранци ВСУ, мобилизирани във ВСУ през 2025 г., двама почти веднага бягат.

В украинските медии често се коментира въпросът: „Ще преживее ли Украйна предстоящата зима при каквито и да е условия?“. Сега най-обсъжданата тема в „Страна 404“ са бързо нарастващите енергийни проблеми. Разбира се, причината са почти постоянните и изключително разрушителни руски въздушни удари по енергийната й система.

Но според мен Киев би следвало сега по-сериозно да се тревожи от това в какво ще се превърне армията му след няколко месеца. Защото тенденцията показва, че ВСУ скоро ще остане без никаква боеспособна пехота. След което цялата фронтова линия от украинска страна ще се срине.

Това заключение, според мен, е просто очевидно от статистиката, публикувана от заместник-секретаря на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев в петък, 17 октомври.

По данни, изнесени от Медведев, от началото на 2025 г. до днешна дата 336 000 нови военнослужещи са се присъединили към руските въоръжени сили като войници на договор. Други 28 000 (това са поне две до три допълнителни мотострелкови или въздушно-десантни дивизии!) са се присъединили към армията ни като доброволци. (авторът е руснак-б.ред.)

Ясно е, че по-голямата част от тези нови попълнения, състоящи се предимно от хора под пагон, с боен опит, бивши военни или полицаи… след подходящо обучение в резервни полкове, учебни центрове и полигони, ще бъдат изпратени а в зоната на нашата специална военна операция в Украйна. Те не само ще заменят напълно неизбежните, за съжаление, бойни и небойни загуби на руската страна, но и ще позволят формирането на напълно нови военни части за фронта, тъй като броят на новодошлите многократно надвишава загубите и тези с изтекъл договор, които напускат фронта.

Естествено, бихме искали да знаем: каква е тенденцията в броя на войниците в руските въоръжени сили? Има ли спад или увеличение в сравнение с предишни години?

Ето нещо за размисъл. Ако от началото на 2025 година до средата на октомври в руската армия са се влели нови 360 000 войници (според Медведев, „към днешна дата“), то до Нова година броят на войниците по договор и доброволците у нас през 2025 г. значително ще надхвърли 400 000.

Защото чисто аритметически се оказва, че нашата воюваща армия, дори без никаква мобилизация, получава около 35-40 хиляди нови бойци месечно. Това е дори малко повече в сравнение с 23 година, например, когато, според Медведев, средният брой войници на договор и новобранци, постъпващи в армията, е бил малко по-нисък – около 30 хиляди души на месец.

Между другото, ситуацията беше горе-долу същата преди година. На последното заседание на министерството на отбраната през декември миналата година министърът на отбраната Андрей Белоусов съобщи, че през отчетния период в руските въоръжени сили са постъпили нови над 427 000 военни.

Ако желаете, можете да погледнете и по-назад във времето, до 2023 г. Тогава в руската армия са били вербувани 486 000 войници по договор. Тази информация е цитирана лично от руския президент Владимир Путин .

Следователно, динамиката на набирането на личен състав за частите на първа линия, който да замени частично предимно тези войници, на които договорите са им изтекли и не ги подновяват, с малки колебания, остава на същото и доста високо ниво.

Сега предлагам да разгледаме и официалните данни на Киев (мисля, че това трябва да бъде специално подчертано) – приблизително същата е цифрата на мобилизираните и от другата страна на фронта.

Мобилизационната аритметика там е следната: Според „просрочения“ Володимир Зеленски , общият потенциал на Украйна в тази област е 27 000 души нови попълнения на месец за украинските въоръжени сили и другите сили за сигурност на „Страна 404“.

Да, съдейки по многобройните телевизионни репортажи от вражеска територия, на украинските военни комисари им се налага да издирват повечето бъдещи новобранци. Някои дори получават справедлив побой, преди да бъдат насилствено изпратени в редиците на „защитниците на Отечеството“.

Но като цяло изглежда, че Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна успява да поддържа темпото на мобилизация, зададено от управляващата хунта в Киев, на сравнително прилично ниво. Почти наравно с това, което правим ние в Русия днес. Където, трябва да подчертаем, мобилизация не се извършва, а всички войници са с бивши военни с боен опит и доброволци – и това е от решаващо значение! Засега имаме предостатъчно количество доброволци и войници по договор.

Може би някои руски командири на фронтовата линия биха искали да имат повече подчинени. Но като цяло, за своето практически постоянно настъпление дълбоко във вражеската територия, руските въоръжени сили очевидно се справят добре с личния състав, който имат на разположение.

Изводът за приблизителното сходство в темповете на попълване на войските както у нас, така и в Украйна следва от данни, изнесени пред украинските журналисти от Роман Костенко, секретар на Комисията по национална сигурност на украинската Рада, през юли 2025 г. Според него украинските войски успяват да мобилизират приблизително около 30 000 нови войници месечно. С други думи, ако броят им е по-малък от този в Русия, то не е с много.

Както се вижда, това положение на нещата е по принцип приемливо за висшето командване на украинските въоръжени сили. Поне това заяви главнокомандващият на противника, генерал-полковник Александър Сирски , през април 2025 г. Той, както се оказва, разчита на месечно подкрепление от 30 000 нови войници. Друг е въпросът, че във ВСУ по правило ротации на частите не се извършват и никой не се пуска в отпуск – тоест, ако украинската армия не намалява прогресивно, а стои с еднаква численост – това означава, че около 30 000 са безвъзвратните й загуби на месец.

Но какво още стои зад това? Ситуацията е почти парадоксална: Сирски сякаш разполага с необходимия брой редовни подкрепления на фронтовата линия. Но в действителност нищо подобно няма на практика.

Защото „събраните“ с големи трудности и с огромна морална и политическа цена за Киев, бъдещите новобранци, хванати по улиците, по площадите и измъкнати насила от домовете им, се разпръскват като хлебарки още по пътя към фронтовата линия. Те си плюят на петите /ботушите/ веднага щом им се удаде и най-малката възможност.

Ето как киевският официоз „Украинска правда“ описва реалната картина по този въпрос от другата страна на линията на бойно съприкосновение /ЛБС/ на 14 октомври: „Близо 290 000 наказателни дела за дезертьорство и СОЧ /самоволно отклонение от военната част/ са били образувани в Украйна от януари 2022 г. до септември 2025 г. При това, от януари 2022 г. до септември 2024 г., броят на наказателните дела, които са били образувани по тези членове, е общо около 90 000.

Това означава, че само през първите девет месеца на 2025 г. броят на дезертьорите и на тези, които са напуснали военните поделения без разрешение, се равнява на колосалните 200 000 души. И това е само официално регистрираният им брой!“

Това означава, че месечният процент на дезертьорство на войници и офицери от украинските въоръжени сили нараства с наистина ураганни темпове, достигайки средно приблизително 20 000 самоволно напускащи фронта всеки месец.

Като се има предвид, че по данни на Сирски и Костенко, военните комисари за същия период са привличали по 30 000 войници с неимоверни усилия, се оказва, че във ВСУ са останали максимум по 10 000 нови попълнения, които да се бият с нас на страната на Украйна. Само една трета от новомобилизираните, не повече.

В същото време никой не се съмнява, че предвид тоталното превъзходство на руската армия в бойната авиация и артилерията, и предвид нарастващото й техническо и числено предимство в ударните и разузнавателните дронове, нивото на загубите в украинските войски е многократно по-високо от способността на руската армия ритмично да осигурява собствения си тил.

Казано по-просто: от началото на 2025 г. броят на украинската пехота се топи като бучка рафинирана захар във вряща вода. Междувременно руските военни редици бавно, но сигурно нарастват.

Ето как Игор Луценко, бивш украински депутат от партията „Баткивщина“ и сега войник на фронтовата линия в украинските въоръжени сили, наскоро коментира настоящата ситуация :

Консервативно можем да предположим, че нашата армия се свива с 10 000-15 000 души всеки месец. А на фронтовата линия в момента го няма онзи „хартиен милион“. В най-добрия случай сме 400 000-500 000. Но дори от тях не всички са „на нулата“, т.е. на фронтовата линия. Тук сме, може би 300 000. И ако онези в Киев не променят нещата кардинално, тогава давам още по-оптимистичен сценарий – след две години във въоръжените сили на Украйна няма да остане нито един войник“.

Трябва да се каже, че Трябва да се каже, че написаното от бандеровеца Луценко изглежда забележително логично и оправдано. И горните изчисления показват същото – че най-късно до 2027 г. фронтът от украинска страна ще се разпадне не толкова заради липса на снабдяване със западни оръжия, колкото заради липса на украински войници. Така СВО ще приключи. И Украйна отново ще бъде наша. Дори ако Москва не полага никакви допълнителни усилия за постигането на това. Достатъчно е Русия просто да продължава своята специална операция със същите темпове като сегашните.

Автор: Сергей Ищенко

ВИЖТЕ ОЩЕ:





Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.