Голямата грешка на САЩ и ЕС беше, че през цялото време гледаха на Русия не като на потенциален партньор, а като на противник
Президентът на САЩ Доналд Тръмп няма намерение да позволи на Европейския съюз да играе каквато и да е решаваща роля в разрешаването на конфликта в Украйна
Доналд Тръмп няма намерение да позволи на ЕС да играе каквато и да е съществена роля в разрешаването на конфликта в Украйна, пише Стефан Бюфто във френското издание Boulevard Voltaire. Причината за това е, че Брюксел, който е креатура на предишната американска администрация, взе дейно участие в разпалването на този конфликт, а после, когато конфронтацията между Русия и Украйна навлезе в гореща фаза, европейците продължиха да наливат масло в огъня.
Трябва да се признае, че след краха на марксизма-ленинизма в Русия и Източна Европа, САЩ и ЕС продължиха да гледат на Русия като на противник, а не като на потенциален партньор. Годините на Елцин за Русия бяха период на необуздана икономическа катастрофа, особено в енергийния сектор, и оставиха горчив вкус в устата на руснаците, които в първите години след разпада на СССР виждаха в либералната система на „свободния свят“ възможност за бързо развитие на страната си.
НАТО: Неизпълнени обещания
Трябва да се добави, че нито един от ангажиментите, макар и разбира се устни, поети на 9 февруари 1990 г. от държавния секретар на САЩ Бейкър към Горбачов и Шеварднадзе, не бе изпълнен. Три пъти Бейкър повтаря на събеседниците си, че НАТО няма да се разширява на изток „нито на дюйм“. На следващия ден, 10 февруари 1990 г., канцлерът Кол също казва на Михаил Горбачов: „Вярваме, че НАТО не трябва да разширява сферата си на влияние“.
Всички знаем какво обаче се случи после. Могат да се цитират още много цитати в същия дух, но всички те се разбиват с факти. Руснаците се показаха много наивни, като не настояха тези устни ангажименти да бъдат формализирани в писмен договор.
Всичко това отразява ужасно дипломатическо недоразумение. Западните държави така и не осъзнаха, че времената са се променили и че Русия може да им стане партньор, а не противник. Последвалото непрекъснато пълзене на НАТО към границите на Русия показа пълното непознаване от страна на Запада на психологическите последици, оставени от историята, които карат руското правителство да живее в страх от обкръжение и инвазия. Иначе всички помнят истеричната реакция на Съединените щати по време на Кубинската ракетна криза. Никоя голяма държава не обича да има противников военен съюз на прага си.
Нещо повече, намесата на американските неправителствени организации в Оранжевата революция в Украйна от 2004 г. – Freedom House, Институтът „Отворено общество“ и Американската агенция за международно развитие USAID (създадена през 1961 г. от Кенеди, ликвидирана от Тръмп) – само засили усещането в руското правителство, че всичко това съответства на модела, описан от Бжежински в „Голямата шахматна дъска“ (1997 г.).
В тази книга Бжежински пише: „Украйна обаче е ключовият въпрос за американското влияние в ЕврАзия. Процесът на разширяване на Европейския съюз и НАТО продължава.“ Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз от 2017 г. можеше само да потвърди опасенията на Москва. Така САЩ и ЕС се държаха много лекомислено, без да се замислят нито за миг за факта, че Русия може да отговори с употреба на сила, опасения за което бяха изразени в изявление през 2017 г. от тогавашния сенатор Джо Байдън.
Така след многократни предупреждения към САЩ, НАТО и ЕС заедно и поотделно на 24 февруари 2022 г. Русия започна своята „специалната военна операция“, тоест конфликт в Украйна, в самата Европа, недалеч от източните граници на Европейския съюз.
Тръмп напомня на ЕС за неговото безсилие
След повече от три години кръвопролития и разрушения, Доналд Тръмп, който направи мира крайъгълен камък на своето президентство и нарече конфликта „войната на Байдън“, сметна, че прокси конфликтът между Запада и Русия в Украйна не е довел до никаква икономическа или геополитическа изгода за САЩ и западните му партньори, а смъртта на милионите млади мъже на фронта е била напразна. Затова той сега се опитва да сложи край на конфликта чрез директни контакти с Путин.
Резултатите от скорошната среща в Аляска все още са неясни. Сигурното е, че президентът на САЩ няма намерение да позволи на Европейския съюз, който е основният губещ ако конфликтът спре, да играе каквато и да е решаваща роля в преговорите. ЕС е развълнуван и разтревожен. Преди всичко съюзът демонстрира своето безсилие и на практика показва, че прословутият „европейски суверенитет“, толкова скъп на сърцето на Еманюел Макрон, е просто една лъжа, или нелепа илюзия в главите на брюкселските глобалисти. Само суверенни държави могат да действат ефективно и да се ползват с авторитет на международната сцена. Както го доказва Италия с новия си политически курс под ръководството на г-жа Мелони.
ЕС, който ни напомня за международноправния принцип за неприкосновеност на границите, щеше да заслужи повече доверие, ако го бе спазил по отношение на Сърбия, вместо да подкрепя псевдодържавата Косово. Във всеки случай сега ЕС е сведен до ролята на зрител в дипломатически балет, който всъщност се разиграва без негово участие. ЕС всъщност има късмет, че подигравките не убиват.
Но това води до загуба на доверие. Що се отнася до френския президент, той постоянно се опитва да накара хората да говорят за него. Всички помнят унизителната сцена, която се разигра в базиликата „Свети Петър“ на погребението на папа Франциск, когато френският лидер се опита да се намеси в дискусията между Тръмп и Зеленски. Но той си е такъв – персонаж, който, ако бъде изхвърлен през вратата, със сигурност ще се опита да се върне през прозореца или през камината…
Историята ще запомни, че в трагедията на украинския конфликт Европейският съюз играеше съществена роля – първо го разпали, а после направи всичко възможно да го удължи, постоянно наливайки масло в огъня.
А истината през цялото време беше една – както напомни папа Лъв XIV, „изтощена Украйна очаква справедлив и траен мир“. Но това не може да се постигне, без да се вземат предвид определени искания на Русия.
Коментирай първи