След споразумението, подписано с президента на САЩ Доналд Тръмп на 27 юли в Шотландия, Европа започва своя “век на унижението”, смята френският икономически журналист и есеист Франсоа Лангле. „Това споразумение е всичко друго, но не и изненадващо. То въплъщава баланса на силите между Америка на Тръмп и Европа: всичко за мен, останалото за теб. Това е следствие от новата роля, която заемат САЩ в световните дела, “хулиганската суперсила”, както казва американският университетски преподавател Майкъл Бъкли. Тоест силата номер едно, която няма друга амбиция, освен да става по-силна за сметка на другите, започвайки с предишните си съюзници – именно те предлагат най-добрата възвръщаемост в изнудването, защото са слаби. Най-поразителното в тази афера е, че Европейският съюз е доволен. Унизен и доволен. Въпреки че освен митата, Брюксел потъпква собствените си политики, за да угоди на Тръмп. Така той се съгласява да инвестира 600 милиарда в Америка, докато масовото изтичане на инвестиции е  основният проблем, посочен от доклада “Драги”… Той се ангажира да купува американски оръжия, като същевременно призовава страните-членки да укрепят своята военнопромишлена база… Той се ангажира да купува камиони с американски газ, докато работи за нулеви въглеродни емисии! Що се отнася до предполагаемата “предсказуемост”, предлагана от споразумението на износителите, това е голяма шега. Очевидно един осъден на десет години затвор може да се поздрави с предсказуемостта на начина си на живот през следващото десетилетие“, казва Франсоа Лангле в интервю за „Фигаро“. Той е икономически наблюдател в TF1-LCI и RTL. Предстои да излезе новата му книга Qui sera le prochain maître du monde ? (Кой ще бъде следващият господар на света?) през октомври 2025 г.

– В рамките на своето споразумение с Тръмп Европейският съюз се съгласи износът му на стоки към САЩ да бъдe обложен с 15-процентни мита и нито санкционира, нито получава нещо в замяна. Беше ли възможен друг изход?

– Не, това споразумение е всичко друго, но не и изненадващо. То въплъщава баланса на силите между Америка на Тръмп и Европа: всичко за мен, останалото за теб. Това е следствие от новата роля, която заемат САЩ в световните дела, “хулиганската суперсила”, както казва американският университетски преподавател Майкъл Бъкли. Тоест силата номер едно, която няма друга амбиция, освен да става по-силна за сметка на другите, започвайки с предишните си съюзници – именно те предлагат най-добрата възвръщаемост в изнудването, защото са слаби. Най-поразителното в тази афера е, че Европейският съюз е доволен. Унизен и доволен. Въпреки че освен митата, Брюксел потъпква собствените си политики, за да угоди на Тръмп. Така той се съгласява да инвестира 600 милиарда в Америка, докато масовото изтичане на инвестиции е  основният проблем, посочен от доклада “Драги”… Той се ангажира да купува американски оръжия, като същевременно призовава страните-членки да укрепят своята военнопромишлена база… Той се ангажира да купува камиони с американски газ, докато работи за нулеви въглеродни емисии! Що се отнася до предполагаемата “предсказуемост”, предлагана от споразумението на износителите, това е голяма шега. Очевидно един осъден на десет години затвор може да се поздрави с предсказуемостта на начина си на живот през следващото десетилетие.

– Лондон получи от Белия дом възможно най-ниската тарифна ставка до момента (10%). Част ли е тази “победа” от дискредитирането на Европейския съюз?

– Американската търговия с Великобритания не е в дефицит, което може да обясни по-благоприятното отношение, което получи Лондон. В йерархията на кралствата, зависими от американската империя, ние заемаме междинно място, между Великобритания, която се справя по-добре, и Япония, от която Тръмп осигури внасянето на няколкостотин милиарда директно в американската хазна. И всички онези, които днес са заплашени от 30 до 40% мита, ако не сключат споразумение тази седмица.

– Това, че Европейският съюз не е в позиция на силата, не се ли дължи на факта, че той не контролира нито една от стратегическите си позиции в мащаба на глобалната икономика?

– Да, няма никакво съмнение. Трябва да си припомним, че Европейският съюз не беше замислен да има тежест в световната игра. Основната причина за съществуването на Комисията в Брюксел е да надзирава страните-членки, за да се подчинят на правилата на единния пазар и конкуренцията. Брюксел бе създаден, за да премахне границите и икономическия национализъм в Евросъюза. Изграждането на този единен пазар впрочем беше полезна пропедевтика за опитомяване на глобализацията, най-вече за Франция и нейната бюрокрация.

Но времената се менят. Глобализацията променя естеството и периметъра си, фрагментира са заради фокусирането на водещата сила върху нейните изключителни интереси в ущърб на световния ред. Не може да има глобализация, без приет господар на света. Следователно Комисията би трябвало да се осланя на границите и да практикува един вид европейски национализъм, ако този израз не беше оксиморон, за да защити страните-членки в голямата конфронтация между империите. Тя не е способна на това, защото за целта би трябвало да се откаже от договорите. Затова тя тича като патица без глава, объркана от изчезването на света от вчера.

Силна Европа е химера, поддържана от федералистите, които все още биха искали да спасят мечтата си. Това е последният стадий на отрицанието преди приемането на реалността: Европа започва своя “век на унижението”, като Китай през 1842 г. след Опиумната война. Тръмп, точно като британците по онова време, налага отварянето на нашите пристанища. Така че с тези споразумения Европа подписва своя Договор от Нанкин, който подчини Поднебесната империя на британските търговски интереси. Но в защита на Брюксел, проблемът е по-сериозен от самата Комисия. Самите граждани се мръщят на властта и жертвите, които тя би изисквала от тях. “ Не се страхувахме”, бил казал Еманюел Макрон точно след това споразумение-капитулация. Това се нарича литота… Проблемът с това да се страхуваш е именно да имаш ответни наказателни мерки, но преди всичко да искаш да ги използваш. Брюксел прекара седмици наред в разработване на наказателни контрамерки срещу САЩ, обяснявайки, че няма да ги използваме… Служителите измислиха търговска версия на пистолета с капси. Още по-лошо, френските официални лица обясняваха в навечерието на споразумението, че няма да има ответни митнически тарифи, защото икономистите са изчислили, че те ще навредят на нашите потребители!

– Не цели ли Тръмп с тези тарифи преди всичко да премести производството в САЩ?

– Да, той иска да прелее световния растеж. Той отказва позицията на “последен потребител”, която винаги е била позицията на господаря на света, САЩ през ХХ век, Великобритания през ХIХ век. Напротив, той цели реиндустриализация на своята страна. Затова иска митнически тарифи и слаб долар, за да подтикне индустриалците в целия свят да се установят в САЩ. Той няма да спре дотам. Тези мита ще послужат за принуждаване на партньорите да преизчислят своята валута или да финансират безплатно американския дълг с известните облигации с нулев купон, възхвалявани от един от вдъхновителите на Тръмп, Стивън Миран.

Другата цел, разбира се, е бюджетна. Митата ще напълнят хазната на Вашингтон. Само споразумението с Европа би могло да му донесе допълнително стотици милиарди финансови средства годишно. Става дума за финансиране на «Big and Beautiful Budget» (голям и красив бюджет), намаляване на данъците, гласувано от Конгреса миналия месец. И в двата случая това е хищническа стратегия: Америка изсмуква инвестициите, за да напоява територията си, и финансовите ресурси на другите, за да ги преразпредели на своите компании под формата на намаляване на данъците.

– Не се ли надценява победата на Тръмп? Европейските ангажименти за купуване и инвестиции имат само политическа стойност…

– Вярно е, че цифрите са толкова безумни, че не са достоверни. Урсула фон дер Лайен се ангажира със закупуването на втечнен газ за 250 милиарда годишно, докато ние, цяла Европа, сме под 100 милиарда днес… Но това все пак създава натиск за следващите години и несъмнено именно това целят американските преговарящи. Колкото и да са безразсъдни, тези суми изглежда са утвърдени от Европа. А отвъд разсъжденията за сумите трябва да запомним една поука: достъпът до международните пазари си има цена, защото има стойност. И тази цена се повиши с избирането на Тръмп. Така че би било добре Европа да помисли за цената за достъп до нейния собствен пазар, един от най-големите в света, и за начина на договаряне на следващите търговски споразумения.

– Какво можем да очакваме конкретно в търговски план?

– Целият въпрос е кой ще плати митата. Логично е това да е американският потребител, чийто цени на вносните стоки ще бъдат повишени. Не с 15%, защото разходите за дистрибуция представляват до една трета от крайната цена. В действителност всеки от участниците в търговската верига – износител, превозвач, вносител, дистрибутор и потребител ще бъде поставен под натиск да намали маржовете си или да плати малко повече. Разпределението на тези усилия ще бъде различно в зависимост от баланса на силите на пазара, който е много различен в различните сектори. Всичко това би трябвало да свие търговските потоци към Америка. С полследици за растежа, по-малки във Франция, отколкото в Германия и Италия, които са по-големи износители, както виждаме в данните за второто тримесечие на 2025 г.

– Кои ще бъдат най-засегнатите сектори?

– Компаниите, произвеждащи луксозни стоки, могат да понесат както повишаване на цените, така и свиване на маржовете си, които са значителни. В замяна на това, за млечните продукти и сирената, едни от основните ни износни продукти, потребителят ще бъде по-малко склонен да плаща. Износителите ще трябва да понесат намаление на стойността, ако не искат да загубят пазарни дялове. Същото се отнася за козметиката, също един от силните ни износни продукти. Луксозният сегмент ще оцелее благодарение на силата на марките и имиджа „произведено във Франция“, но продуктите за масовия пазар, които са по-чувствителни към цената, вероятно ще пострадат. Автомобилната индустрия е засегната само косвено, тъй като не изнасяме френски коли отвъд Атлантика. Френските производители на оборудване, подизпълнители на европейските производители, биха могли обаче да понесат последиците от натиска върху германските износители. Във всички тези области производителите ще се опитат да произвеждат повече в САЩ, за да избегнат данъци. Така че може да има нова вълна на преместване на производството. И накрая остават индустрии в несигурност, като фармацията, защото техният митнически режим все още не е определен.

– Можем ли да очакваме маргинализиране на Европейската комисия? Ще се превърне ли Фон дер Лайен в приятелката, която страните-членки вече не приемат?

– Търговските въпроси винаги са разделяли Европа, както страните-членки, които нямат едни и същи интереси, така и секторите в една и съща страна. Този път обаче континентът не е истински разделен, той се раздвоява между примирените губещи и обклекчените губещи. Облекчени, защото се страхуваха от най-лошото – силата на Тръмп е смекчаването по време на преговорите, след като е заплашил с още по-строги наказателни такси. Така че извън вайкането, няма истинско желание да се оспори споразумението, одобрено от председателката на Комисията. Нещо повече, няколко търговски партньори на САЩ вече безропотно се подчиниха – Япония, Южна Корея и всички онези, които чакат в кулоарите на Белия дом…

Вече остана само Китай, който се противопоставя на Америка. Да се надяваме, че тази афера поне ще е разкрила  на Европа, на нейните граждани и ръководители, мащаба на промените, които се извършват в международните отношения. В засилващата се конфронтация всичко е стратегическо, включително търговските въпроси. Всичко си има цена. Всичко е лост за придобиване на влияние или ресурси. Това изисква от нас революция в идеологията и действията, след четиридесет години, през които свободната търговия се смяташе за естествено състояние на международните отношения, независимо от политическите въпроси и изгодна за всички. Търговията се връща на мястото си, подчинена на политически цели. От тази гледна точка, Тръмп ни даде болезнен, но много полезен урок. Ако използвам афоризма на икономиста Марк дьо Ситиво, в дългата история на ритниците в задника, невинаги кракът е най-виновният.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: