8 март 2025 г.
– Когато бях млад околийски управител на Вандом и дойде 1981 г., на следващия ден цели семейства идваха на вратата на префектурата, питайки “Какво ще стане? Ще дойдат руските танкове!”, защото руските танкове бяха в Източна Германия. Значи Макрон ни показва руските танкове с инфографика – това е лукаво, Еманюел е лукав, добре го познавам. Той е тарикат, много хитър. По телевизията това се нарича “подсъзнателно”. Сега, да навлезем в същността на нещата. Докато гледах, потърсих образ във френската литература и си казах “Той ми напомня на някого, но на кого?”. Трябваше ми време да открия и след това ми просветна: това е Тартарен Тарасконски, т.е. той е високопарен самохвалко, който иска да мине за храбър. Тартарен Тарасконски загуби своята война. Той бие барабана, свири на тромпет и събира цялото село на площада пред кметството. И помним какво каза, докато биеше барабана: “Ще изпратим войски в Украйна”. Това беше безумен риск и, в крайна сметка, той не го направи. След това каза: “Ще изпратим балистични ракети с далечен обсег за удари срещу Русия. Руснаците ще разберат и това ще ги укроти”. Това не укроти никого. После каза: “Внимавайте, мога да натисна бутона”. И това не изплаши руснаците, но Тартарен продължи. Как продължи? С “тартаренщини” (tartarinade – самохвалств, бел. пр.) – изразът е във френската литература. Какви са тези тартаренщини? Те са три. Първата тартаренщина е “Русия е на колене”. Това беше фраза на Брюно льо Мер, министъра на еротичния преход – “Русия е на колене” заради санкциите. “След 15 дни ще е свършено” – помните ли това? Говорихме за него тук. Вие самите казахте: “Той е министър на икономиката, има съзнание, преценка”. Втората тартаренщина – “Русия е изолирана”. Но в действителност целият свят е срещу нас. Зад Русия е целият Глобален Юг, Китай, Индия и т.н. Всъщност Западът е изолиран днес. Ние сме не повече от милиард, а другите са 5 милиарда. И трето, и си мисля за конкурентния канал LCI, който наистина е канал на необикновени телевизионни генерали, които често гледах, а сега това ме разсмива, защото те все още са там и обясняват обратното на онова, което обясняваха. “Ама, разбира се, операцията в Курск е концептуален пробив, стратегически пробив, спукана ѝ е работата на Русия!”, казваха всички телевизионни генерали, не само в този канал, но и в другите. Но не, нищо не стана.
– Брюкселският модел, Маастрихският модел приключи. В момента той умира пред очите ни – патица без глава продължава да мърда в задния двор и само тя не вижда, че е мъртва. Свършено е.
– Това, което идва са три нови феномена. Първият феномен е завръщането на могъщите държави, завръщане на логиките на могъществото. Какво виждаме в този момент? Америка иска да преоткрие велика Америка, Китай иска да преоткрие Поднебесната империя, турците мечтаят за Османската империя, иранците мечтаят за Персия, а Русия мечтае за достъп до топлите морета. Вторият феномен: смяна на местата на нивата на раждаемостта между Севера и Юга, което обрича Севера – Северът, който изживява в безгрижие и еуфория вероятното си изчезване. А Югът се изсипва чрез последователни вълни, в рамките на т.нар. инвазивна имиграция, която ще накара Севера да плати много скъпо за договора от Тордесиляс, който е подписан през 1494-та, две години след пристигането на Христофор Колумб в Америка. В този договор светът е разделен от един меридиан на две части, които трябва да бъдат завладени или вече са завладени от португалците или испанците. Именно това плащаме днес. Това е реколонизация, деколониален реванш, реваншът на Юга срещу Севера. И третият феномен, който е свързан с втория, е крахът на институционалната система: ООН – тя вече не върши нищо, Международният наказателен съд, Световната търговска организация, Световната здравна организация. Всички тези организации вече са дисквалифицирани и какво виждаме да се задава? Глобалният Юг, БРИКС, т.е. нов световен ред, който заменя предишния. Това казва френският политик Филип дьо Вилие, бивш държавен секретар по културата (1986-87 г.) във второто правителство на Жак Ширак, бивш депутат и евродепутат. Той е основател и президент на “Движение за Франция” и е участвал в президентските избори през 1995 и 2007 г. Създател е на увеселителния парк “Пюи дю Фу”, във Вандея, Западна Франция.
ВИЖ ВИДЕОТО:
– Благодаря, че сте с нас, за да се срещнем с Филип дьо Вилие! Добър вечер!
– Добър вечер!
– Щастливи сме да ви посрещнем.
– Както казваме в “C News” – “новините са натоварени”.
– Поразително е също колко бързо се случват нещата. Миналата седмица предаването ни се обърка заради сблъсъка пред камерите на целия свят между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, а вие уловихте случая, за да реагирате на момента, предлагайки анализ, който седмица по-късно показва, че сте прав. Тоест “мафиотът”, “голямата опасност”, “човекът на Москва”, както беше представен във всички медии миналата седмица, а именно Доналд Тръмп, днес очевидно е ключов елемент в ускоряването на мирния процес. Това вие обяснихте спокойно миналата седмица.
– Само че от сряда има нов елемент: ние сме във война.
– Очевидно ще говорим за войната и Европа, която се мобилизира, за да се превъоръжи, с френския президент на първа линия. Военен лидер или мирен лидер – днес можем да си зададем този въпрос, а във войната има и вербална ескалация. Ще започнем с тази любезна размяна на реплики между Владимир Путин и Еманюел Макрон, която се случи чрез просредничеството на медиите.
Путин: От епохата на Наполеон, от нахлуването на Наполеон в Русия, някои все още са нетърпеливи. Все още има хора, които искат да се върнат в епохата на Наполеон, забравяйки как завърши това.
Макрон: Мисля, че той прави историческа грешка и това ме учудва. Наполеон водеше завоевания. Единствената имперска сила, която виждам днес в Европа, се казва Русия и той е империалист ревизионист – на историята и идентичността на народите. А нашето желание е да бъдем мирна и балансираща сила. Това, което правим, за да предотвратим утрешната война, е да изберем мира. Така че мисля, че президентът Путин би трябвало да се върне към тази визия… Ние разкрихме играта му.
– В началото на войната преди три години те си говореха много често по телефона, а днес си разменят нападки. Какво мислите за тази вербална ескалация?
– Според мен трябва да дешифрираме какво каза Путин. Всъщност той каза “Вие ни налагате инвазия”, тъй като Наполеон нахлу в Русия. Защо каза това? За да каже на европейците, на французите “Не аз заплашвам, Макрон заплашва”. Това е доста проницателно като образ. На негово място по-скоро бих говорил за остров Елба, защото впечатлението, което ми създава Макрон, е по-скоро за стоте дни – след две години той казва на Брижит: “Хайде, Брижит, вземай нещата, вземай куфарите, заминаваме за Света Елена”. Мисля, че Макрон е по-близо до Наполен III, отколкото до Наполеон I. Всъщност трябва да видим в тази вербална ескалация една, която е много сериозна – обидна, империалистическа, ревизионистка и т.н., а другата избира фраза, която не е лишена от хумор. Трябва да знаете, че за руснаците Наполеон е по-скоро комплимент. Когато се срещнах с Владимир Путин, той ми говореше именно за Наполеон и Ростопчин. Каза ми: “Ние, руснаците, много се възхищаваме на Наполеон”. Това е много любопитно, но е така. Толкова по-добре за корсиканците. Макрон не трябваше да се нервира, трябваше да каже “това е хубаво сравнение”. Дайте си сметка – Макрон, сравнен с Наполеон, значи накрая ще свърши в “Дома на инвалидите”.
– Искахте да се върнете към речта на президента от сряда вечерта. Държавният глава говореше за нова ера за Европа, за Русия, която заплашва Европа и Франция. Чуйте.
Макрон: Кой може да повярва в този контекст, че днешна Русия ще спре до Украйна? Русия се превърна – в момента, в който ви говоря и в следващите години, в заплаха за Франция и Европа. Скъпи съотечественици, изправени пред тези предизвикателства и необратими промени, не трябва да отстъпваме пред никаква крайност – нито крайността на войнолюбците, нито крайността на пораженците. Франция ще следва само една посока – тази на желанието за мир и свобода, вярна на своята история и принципи.
– Как оценявате изказванията на Еманюел Макрон от тази седмица?
– Без съмнение ще заема противоположното становище на цялата френска преса и на почти цялата политическа класа. Тоест, закопчайте коланите. Мисля, че за това, което ще кажа, след 20 години ще говорят: “Той беше прав”. За мен ще бъде твърде късно (смях).
– Значи за архивите, за младите.
– Първо, име нещо, което убегна на всички, но на вас, като телевизионери, може би не ви е убегнало – това са инфографиките. Защо? Защото той постави на екрана руските танкове. Когато бях млад околийски управител на Вандом и дойде 1981 г., на следващия ден цели семейства идваха на врата на префектурата, питайки “Какво ще стане? Ще дойдат руските танкове!”, защото руските танкове бяха в Източна Германия. Значи той ни показва руските танкове с инфографика – това е лукаво, Еманюел е лукав, добре го познавам. Той е тарикат, много хитър. По телевизията това се нарича “подсъзнателно”. Сега, да навлезем в същността на нещата. Докато гледах, потърсих образ във френската литература и си казах “Той ми напомня на някого, но на кого?”. Трябваше ми време да открия и след това ми просветна: това е Тартарен Тарасконски, т.е. той е високопарен самохвалко, който иска да мине за храбър. Тартарен Тарасконски загуби своята война. Той бие барабана, свири на тромпет и събира цялото село на площада пред кметството. И помним какво каза, докато биеше барабана: “Ще изпратим войски в Украйна”. Това беше безумен риск и, в крайна сметка, той не го направи. След това каза: “Ще изпратим балистични ракети с далечен обсег за удари срещу Русия. Руснаците ще разберат и това ще ги укроти”. Това не укроти никого. После каза: “Внимавайте, мога да натисна бутона”. И това не изплаши руснаците, но Тартарен продължи. Как продължи? С “тартаренщини” (самохвалства, бел. пр.) – изразът е във френската литература. Какви са тези тартаренщини? Те са три. Първата тартаренщина е “Русия е на колене”. Това беше фраза на Брюно льо Мер, министъра на еротичния преход – “Русия е на колене” заради санкциите. “След 15 дни ще е свършено” – помните ли това? Говорихме за него тук. Вие самите казахте: “Той е министър на икономиката, има съзнание, преценка”.
Втората тартаренщина – “Русия е изолирана”. Но в действителност целият свят е срещу нас. Зад Русия е целият Глобален Юг, Китай, Индия и т.н. Всъщност Западът е изолиран днес. Ние сме не повече от милиард, а другите са 5 милиарда. И трето, и си мисля за конкурентния канал LCI, който наистина е канал на необикновени телевизионни генерали, които често гледах, е сега това ме разсмива, защото те все още са там и обясняват обратното на онова, което обясняваха. “Ама, разбира се, операцията в Курск е концептуален пробив, стратегически пробив, спукана ѝ е работата на Русия!”, казваха всички телевизионни генерали, не само в този канал, но и в другите. Но не, нищо не стана.
Всъщност Тартарен Тарасконски се носеше на американския килим, а ето, че Тръмп издърпва килима и килимчето се сгромолясва. Всъщност в сряда вечерта той дерайлира – беше ненавременен и в грешната посока. Той беше ненавременен, защото не произнесе думата “мир”, в момента, в който целият свят говори за мир в Украйна. Освен това, той не произнесе думата “преговори” в момента, в който в целия свят – от Киев до Риад – се говори само за преговори. Той не произнесе думата “следвоенно време”, докато днес всички канцеларии в целия свят са в задаващия се следвоенен период. Той не произнесе и думата “помирение”, докато американците и руснаците се сдобряват в момента. И не само това – те се сдобряват за сметка на европейците, които ще трябва да платят сметката, тъй като ние, нашата роля ще бъде каква? Да вкараме Украйна в Европейския съюз и да платим възстановяването ѝ. За сметка на кого? На френския данъкоплатец. Моля хората, които ни гледат, да помислят малко за президентската реч, защото всичко това ще ни струва много скъпо. Както се казва, ще станем за смях.
Всъщност, като помислим добре, ние сме ненавременни. Защо? Защото ние, французите, последвахме американците, когато те бяха войнолюбци, а днес изоставяме американците, когато те са миротворци, защото ние сме последните войнолюбци на планетата! Казвам “ненавременни”, но и “в грешната посока”, което е още по-сериозно, защото той каза “Има екзистенциална заплаха – това е Русия”. Ще отговоря следното: първо, Русия не е екзистенциална заплаха и впрочем това разбраха американците. Защо? За три години тя превзе 18% от украинската територия. Всъщност тя е изтощена, тя няма капацитета да отиде по-далеч, всички военни знаят точно от какво се връщат. Следователно няма голям риск. Никакъв риск да стигне до френските граници. Така че това е лъжа, за да плаши хората, да плаши французите.
Но това отива по-далеч. Тръмп всъщност разбра какво иска Русия. Русия иска две неща и днес аз съм единственият, който го казва, заедно с Пиер Льолуш, това е жалко, но скоро всички ще го кажат. Тръмп и Ванс разбраха какво иска Русия. Русия иска две неща – тя иска да се има предвид, че Украйна не е страна като всяка друга. Украйна е славянски народ, който е свързан с историята на руския славянски народ. Когато се срещнах с Владимир Путин през 2014 г., той ми каза: “Знаете ли, за нас люлката на Русия е кръщението на Владимир I през 988 г. и освен това Киев, защото там, във водите на реката, се е къпал руският народ, това е първото кръщение на руския народ и Русия се е наричала Рус”, т.е. Русия е родена в Киев. За тези два народа Солженицин беше казал:“Ако един ден има война между двата народа, не искам моите синове да участват в нея”. Това означава, че това са два народа, които се обичат, които ще се срещнат отново, които се разкъсаха взаимно, но можем да разберем, че Путин каза на Тръмп: “От 30 години вие се стремите да вкарате Украйна в НАТО и за мен това е огромен геостратегически риск, защото не искам ракети, насочени срещу мен, на един час път от Москва”. Всъщност ако разберем това, ще разберем причината за войната. Обещанието не беше спазено, докато Никола Саркози и дори Ангела Меркел казаха през 2008 г.: “Внимавайте, не трябва да вкарваме Украйна в НАТО, Украйна трябва да има неутрален статут”. В смисъла на Кисинджър това означава Украйна да бъде мост между Русия и западната част на Европа.
Когато казвам, че Русия не е екзистенциална заплаха, има екзистенциални заплахи, за които никой не говори. Тази сутрин слушах Франсоа Байру с неговото красноречие – всъщност те нищо не разбраха за проблема на Франция. Франция е в критично състояние, защото от осем години и дори преди това Франция загуби контрола над съдбата си. Тя загуби контрола върху своята демография – ние сме под ватерлинията, загуби контрола върху финансите си с адска спирала, която самият Байру признава, говорейки за разнебитеност. И очевидно загубихме контрола върху суверенитета си, но истинската заплаха очевидно е радикалният ислям, това, че днес на земята на Франция има два народа, един до друг, с вярвания, нрави, начин на живот, памет, които не са едни и същи. Един до друг, а скоро ще бъдем един срещу друг. Всъщност истинската заплаха е тук.
Защо Макрон направи това? Аз, който добре познавам политиката, добре познавам задкулисието и съм достатъчно хитър, за да разбирам големите хитреци, всъщност той се колебае между маршалското изкушение – дарява личността си на Украйна и говори за отечеството в смисъла на Митеран – “Франция е нашето отечество, Европа е нашето бъдеще”. Но все пак за първи път в своя мандат той използва думата “отечество”. Когато обядвях с него и произнасях думата “отечество”, вилицата му падаше – “Още ли сте там?”. А второто изкушение е Бисмарковото изкушение. Всъщност какво направи Бисмарк за Германия? Обедини всички държави, първо воюва с Австро-Унгария, обедини Северна Германия, след това воюва с Франция и в Огледалната зала обяви създаването на Германия, на Велика Германия. С други думи, той федерализира държавите благодарение на кризата, благодарение на войната, на две последователни войни. А какво се стреми да направи Макрон? Да направи същото, вече не използвайки Америка като външен федерализатор, а Украйна. Търсейки федерализиращия хаос, за да федерализира държавите около Еврокомисията за една федерална Европа. И защо? Един ден той ми направи признание пред Брижит и няма да може да ме опровергае. Казах му: “Какво ще правите след това? Шоколад при Троньо* ли ще правите?”. Той ми отговори: “Не, президентството на Еврокомисията или президентството на Съвета”. Неговата идея е да бъде президент на федерална Европа – “Много съм млад, за да се отказвам от политиката”. Не знам дали помните, но в Казахстан той каза: “Ще работя съвсем друга работа”. Всъщност в Еврокомисията се говори за “работа”, защото тези хора не са избрани. Това е красноречив лапсус.
– Този следобед чух Доналд Тръмп да казва “Никога нямаше да я има тази война, ако аз бях начело” и исках да направя паралел с нашите бивши президенти. Щеше ли да има война в Украйна, ако начело беше човек като Жак Ширак?
– Никога!
– Защо?
– Защото той познаваше отлично историята на Украйна, историята на Русия и, както впрочем Франсоа Митеран или Никола Саркози, или Валери Жискар д’Естен, първообраза ген. Дьо Гол, всъщност той знаеше, че в крайна сметка няма да има друга Европа, освен Европа от Атлантика до Урал. С други думи, днешна Европа има за съсед Русия, това са нашите съседи. А Наполеон казваше “Правим дипломация с географията”. Значи, когато сте европеец, европеец от Запада, от Изтока, вие сте католик, православен. Йоан-Павел II казваше “Няма да има спокойствие в Европа, мирът е спокойствието на реда”, изпозвайки думите на св. Тома и добавяше “Ще има траен мир, само когато Европа диша с двата си бели дроба”, т.е. православният дроб и католическият дроб. Разговарял съм с Жак Ширак, разговарял съм с Никола Саркози, според тях трябваше да се отчита древната връзка между Русия, Украйна, както и факта – Достоевски говореше френски език -, че Русия, от времето на татарите, се колебае. Днес я тласнаха към Китай – това е безумие, тези хора са невежи, дебили, вършат голяма глупост! И ще ви кажа какво ще стане след 20 години. Ще се създаде голяма Европа. Всъщност Брюкселският модел, Маастрихският модел приключи. В момента той умира пред очите – патица без глава продължава да мърда в задния двор и само тя не вижда, че е мъртва. Свършено е. Така че какво ще правим след това? Ще направим голяма Европа в географски смисъл – днес е трудно да кажа това, но има украински приятели, които ни слушат -, и всички ще бъдат в тази Европа. Ще има голяма Европа, както има голяма Америка, голям Китай и т.н. Освен това ще има съгласие между нациите, повече няма да има неизбрани комисари. Това ще бъде съгласие между нациите в смисъла на Метерних, на Талейран, с геостратегическо сътрудничество по въпросите на сигурността, наркотрафика и т.н., по проблемите, които са общи за нас, и голяма свобода на народите, за да може всеки народ да продължи да изразява своята идентичност.
– Бюджетът за армията нарасна, но в началото той беше друг. Когато говоря за началото, имам предвид 2017 г. Началникът на генералния щаб – Пиер дьо Вилие, предупреди за рисковете от съкращение на бюджета ѝ с 850 млн. евро, а ето какво каза тогава Еманюел Макрон, в навечерието на 14 юли в традиционното си обръщение към армията. Той директно или индиректно се обърна към началника на генералния щаб, по онова време Пиер дьо Вилие. Чуйте го.
Макрон, 13 юли 2017 г.: Не ми убегна, че през последните дни имаше много дебати за бюджета за отбрана. Аз, от своя страна, смятам, че не е достойно някои дебати да се излагат публично на показ. Поел съм ангажименти, аз съм ваш главнокомандващ. Мога да изпълня ангажиментите, които съм поел пред нашите съграждани и пред армията. И в това отношение нямам нужда от никакъв натиск и коментари.
– Пиер дьо Вилие каза на следващия ден “Смятам, че вече не съм в състояние да осигуря устойчивостта на модела на армията, в който вярвам, за да гарантирам защитата на Франция и французите днес и утре и да подкрепя амбициите на страната ни”.
– Той подаде оставка, което е много рядко на този пост. Минаха осем години оттогава. Можете ли да кажете днес, че вашият брат, ген. Пиер дьо Вилие, е бил прав?
– Всички споменават името му, всички припомнят този епизод и всички констатират рязката промяна на Еманюел Макрон. Може да прочете книгата на брат ми “Servir” (Служа), той казва всичко в нея, което каза на Еманюел Макрон. И всъщност той е офицер визионер, каквито малцина има в армията. Защо е офицер визионер? Защото бе видял и вероятно е казал на Еманюел Макрон – не съм бил там, но си представям – “Вашият нов свят сега е старият свят, защото навлязохме в пост-свят. Във вашия нов свят, подражаващ на историка Фукуяма, вие смятате, че карате французите да повярват, че щастливата глобализация, глобализацията на търговията, всеобщата търговия ще ни отведе към вечен мир чрез “меката” търговия. Но това вече приключи и вие не го виждате. Защо? Защото днес глобалните вериги на стойността, за които се предполага, че са неразривни и създават неразривни връзки между нациите, са минало”.
Това, което идва са три нови феномена. Трябва да се прочете тази книга – “Servir” (Служа), това е важна книга. Първият феномен е завръщането на могъщите държави, завръщане на логиките на могъществото. Какво виждаме в този момент? Америка иска да преоткрие велика Америка, Китай иска да преоткрие Поднебесната империя, турците мечтаят за Османската империя, иранците мечтаят за Персия, а Русия мечтае за достъп до топлите морета.
Вторият феномен: смяна на местата на нивата на раждаемостта между Севера и Юга, което обрича Севера – Северът, който изживява в безгрижие и еуфория вероятното си изчезване. А Югът се изсипва чрез последователни вълни, в рамките на т.нар. инвазивна имиграция, която ще накара Севера да плати много скъпо за договора от Тордесиляс, който е подписан през 1494-та, две години след пристигането на Христофор Колумб в Америка. В този договор светът е разделен от един меридиан на две части, които трябва да бъдат завладени или вече са завладени от португалците или испанците. Именно това плащаме днес. Това е реколонизация, деколониален реванш, реваншът на Юга срещу Севера.
И третият феномен, който е свързан с втория, е крахът на институционалната система: ООН – тя вече не върши нищо, Международният наказателен съд, Световната търговска организация, Световната здравна организация. Всички тези организации вече са дисквалифицирани и какво виждаме да се задава? Глобалният Юг, БРИКС, т.е. нов световен ред, който заменя предишния. И в тази рамка ген. Пиер дьо Вилие, което му прави чест, алармира с думите: “Внимание! Внимание! За да създадем модерна армия, са нужни 20 години. И следователно времето, което ще загубим, правейки бюджетни съкращения от съображения за непосредствено политическо удобство, е окончателно загубено време”. Това е.
*Брижит Троньо е родена в семейството на производителя на шоколадени изделия и притежател на мрежа от сладкарски магазини Жан Троньо (бел. пр.)
Коментирай първи