В един неотдавнашен зноен следобед екраните на командния център на 15-а бригада на украинската национална гвардия светват с тревожни кадри от източния фронт: радарът показва дузина силно разрушителни руски планиращи бомби, които се насочват към украинските позиции. Друг екран показва хакнати записи от руски дронове-камикадзе, които се насочват към украински танкове. Третият, от украински разузнавателен дрон, проследява вражески мотоциклети и бъгита, насочващи се срещу войските на Киев. „Виждате как надделяват“, мърмори командир, известен с позивна „Феникс“.

Руската офанзива набра скорост през август, когато Украйна пренасочи хиляди от най-калените си войници, за да извършат изненадващо нахлуване в руската Курска област. Украйна се надяваше, че дръзката ѝ операция ще принуди Кремъл да пренасочи ресурси от Донецк, но това не се случи.

Вместо това руските сили превзеха няколко града в Донбас, като се приближиха на 8 км от ключовия за украинската отбрана в Донбас гр. Покровск и само на 4 км от предградието му Мирноград. Руснаците стовариха цялата мощ на руската ракетна артилерия върху двата логистични центъра в опит да ги превземат преди големите сезонни дъждове, които ще направят полетата непроходими.

Някои командири и много войници смятат, че за този мощен руски напредък е виновна Курската офанзива, която е била лошо решение. „Курск, сам по себе си беше добра идея, тя показа, че Русия е по- уязвима, отколкото много хора смятаха. Но ние тук в Донбас, плащаме цената за това като отстъпваме много земя и даваме много жертви“, казва командир на украинска пехотна част.

С общо предвоенно население от 100 000 души, Покровск и Мирноград са жизненоважни за отбраната на Украйна на източния фронт. Ако те паднат, това ще отвори пътя на руските сили за директна атака към последните градове-крепости на ВСУ в Донбас – Константиновка, Дружковка, Краматорск и Славянск, а всички останали територии на Донбас ще попаднат под руски контрол предупреждават украинските командири.

Превземането на тези два центъра също така би накърнило украинския боен дух, който тъкмо е получил тласък от нахлуването в Курска област, заявиха командири и войници.

Основната стратегия на Русия си остава същата, каквато е от началото на пълномащабното нахлуване през 2022 г.: да надвие украинските сили с по-голяма мощ и предимства във военните ресурси, заявиха този месец пред „Файненшъл Таймс“ Феникс и командири от четири други украински бригади. Всички те се оплакаха, че войниците им са в съотношение 1:8 спрямо руските и че срещу всеки изстрелян от тях снаряд руснаците изстрелват 10 и повече снаряда.

Руските сили са се адаптирали, като са се поучили от предишни свои грешки и сега избягват да предприемат големи офанзиви с танкове и бронирани машини, казват командирите. Новата им тактика доведе до неотдавнашните им успехи в украинската Донецка област, принуждавайки украинските войски да отстъпят и приближавайки Москва към целта ѝ да добие контрол върху целия Донбас.

Признаците на разрушителното настъпление на Русия са очевидни в Покровск, където хладилни камиони, превозващи телата на загинали украински войници, минават край табели, призоваващи шофьорите да се „молят за нашите войници“. Камиони превозват повредена бойна техника, предоставена от Запада, към тила за ремонт, а багери копаят нови окопи в необрани слънчогледови полета.

Достъпът до Покровск става все по-опасен, тъй като руските ракети разрушават мостове и принуждават евакуираните да се движат по опасни черни пътища. Вътре в града атмосферата е страховито безлюдна, прекъсвана от звука на близките артилерийски дуели. По улиците се движат военни превозни средства, а повечето сгради имат следи от въздушни нападения. Ракетите също така са прекъснали електроснабдяването и водоснабдяването в града.

През август властите наредиха евакуация на семейства и деца от Покровск и Мирноград. Но 18 000 жители остават в двата града, до голяма степен сами, след като този месец влаковете, превозващи хора на запад, бяха отменени поради опасения за сигурността. Най-близката жп гара е на 100 км западно, в Павлоград.

Местните жители, които са отказали да напуснат, са го направили, защото чакат идването на руснаците. Тези групи от хора във всички прифронтови градове са наричани „ждуни“, или „чакащите“. Те подкрепят руските военни усилия и вярват, че животът в техния град и регион ще се подобри под руско управление. Най-голям е процента на такива чакащи в близкия 30-хиляден град Селидово, където руските сили навлязоха и в момента водят градски боеве, но въпреки това 60 % от населението стои в мазетата под къщите си, отказва мобилизация в Украйна и чака „руските си освободители“. Руснаците вече са евакуирали някои от тях в окупирания Мариупол, казва украински командир.

Михайло Темпер, командир на батарея в 21-ви батальон на отделната президентска бригада на Украйна, който е в региона от април, заяви, че руската тактика се е променила в средата на лятото. Сега те използват по-бързи и по-мобилни части и са възприели стратегии, използвани преди това от ЧВК „Вагнер“, паравоенната групировка, ръководена от покойния Евгений Пригожин, който загина в самолетна катастрофа миналата година.

„[Владимир] Путин разформирова „Вагнер“, но взе най-ефективните военни методи от него“, казва Темпер. Руската армия, добави той, „е усвоила опита на „Вагнер“ и се бие като тях“.

Оператор на дрон в батальона на Темпер, заяви, че новата руска тактика за използване на по-малки пехотни части за атака от няколко посоки едновременно е затруднила насочването на войниците.

В същото време украинците не могат да направят почти нищо срещу руските бойни хеликоптери и самолети, носещи планиращи бомби, казват военните. „Тук нямаме никаква противовъздушна отбрана“, казва заместник-командир в 72-ра механизирана бригада на Украйна, която се сражава на 70 км южно от Покровск в Угледар – град, който се очаква скоро да бъде напълно обкръжен от руските войски.

Опитът за превземане на Угледар струва скъпо на силите на Москва, като за близо две години сражения там са убити над хиляда руски войници и са унищожени десетки техни танкове и бронирани машини. Но тъй като неговите собствени войски са „изтощени“, украинският заместник-командир заяви, че руснаците могат да имат по-големи шансове да го превземат през следващите седмици. „От началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. сме имали нулева ротация. Нуждаем се от почивка“, споделя той.

Забавянето на западните оръжейни доставки също е фактор за влошаването на ситуацията за украинските сили, казват военните. Но командирите хвърлят вината върху военното ръководство на Киев, което не работи добре и забавя изграждането на нови отбранителни линии, а там където ги изгражда, те са неефективни окопи и огневи позиции. „Къде са нашите укрепления?“, пита заместник-командирът. „Нямаше истински отбранителни линии“ през февруари, когато руснаците за първи път успяха да направят пробив, превземайки град Авдеевка. Ние бяхме принудени да се изтеглим от града, но там попаднахме на голо поле – нямаше изграден дори един окоп.

Това, което е било построено зад крепостта Авдеевка, беше неадекватно, казва той: насред полето, далеч от каквито и да било дървета, а понякога и зад върховете на хълмовете – което затруднява откриването на врага. „Това са глупости“, каза той с разочарование. „Не можем да изведем пехотата до окопи без никакво прикритие.“ Войниците разчитат на храсти, които прикриват движенията им, а когато ги няма, това води до „безсмислени смъртни случаи“.

През последните седмици Украйна изпрати подкрепления, за да подсили войските си около Покровск, и ускори изграждането на укрепления. Но Русия също така промени тактиката си, като забави настъплението си към Покровск и заобиколи украинските позиции. Сега тя се фокусира и върху територията около Угледар и Курахово – друга крепост, изправена пред интензивни руски атаки на юг.

Този подход разширява бойното поле и допълнително усложнява и без това разтегнатата до скъсване отбрана на Украйна, твърдят командирите.

„Виждаме, че вече се образуват много котли по целия фронт“, каза Темпер, имайки предвид джобовете в отбранителната линия на украинските войски, които са заплашени да бъдат обкръжени и това перманентно ги принуждава да се изтеглят. Картата на бойното поле, обновявана ежедневно от онлайн ресурса Deep State, показва, че няколко от такива големи джоба или котли са започнали да се образуват.

Юрий, командир в 68-а бригада, чиито войски се сражаваха храбро, но в крайна сметка не успяха да защитят град Новогродовка, заяви, че последните сражения са „много интензивни“. „Имахме много загуби“, каза той, като разтриваше очите си. „Загубите ни през последния месец са много повече, отколкото преди.“

Макар да отказва да съобщи броя на жертвите, той описва подразделението си като разпердушинено, като ранените войници са изпратени в болници и психиатрични отделения, а здравите са прехвърлени в различни части.

Юрий също така свидетелства за руски атаки с химическо оръжие срещу неговите войски, включително една през април, когато войниците му изскочили от окопите си, за да подишат чист въздух, само за да бъдат застреляни. „Нашите момчета се задушиха от него и изпаднаха в паника“, каза той. През май Държавният департамент на САЩ обвини Русия в това, че е използвала хлорпикрин срещу украинските сили в нарушение на международното право.

Жертвите от украинска страна се увеличават, казват Юрий и други командири от ВСУ. „Това е невъобразимо“, казва Юрий. „Докога можем да издържим така?“

Ръководителят на безпилотно разузнавателно подразделение се опасява, че отговорът може да бъде „още няколко месеца“, и прогнозира „пълно унищожение и вероятно окупиране“ на Покровск в рамките на месец. Според него „битката за Покровск ще бъде като онази за Бахмут, защото градът е ключов за нашата отбрана в Донецка област“. А що се отнася до Бахмут – градът бе изравнен със земята от руски бомби и превзет от „Вагнер“ през миналата година.