Френският президент Еманюел Макрон замина на мащабно посещение в редица африкански страни – за втори път през последните шест месеца. Новият му африкански тур сее случва на фона на публичното унижение, на което африканците от бившите френски колонии подлагат Франция в момента, и на стенанията на френските политици за „руския империализъм“. Случващото се наистина има пряко отношение към Русия.

Чергата на френския президент Макрон гори. Провалите му във вътрешната политика се наслагват върху провалите във външната.

Франция упорито се опитваше да се самопредложи като преговарящ в конфликта между Русия и Украйна, но беше отхвърлена като страна, доставяща оръжие на една от страните. Френското влияние в Африка също избледнява пред очите ни – бившите фрнски колонии една след друга показват на французите вратата по повече или по-малко обиден начин. Местните правителства гонят както военните контингенти на Париж, така и техните фирми и инженери.

Централноафриканската република и Мали без да се церемони особено, постави на място доскорошните си френски „партньори“, а правителството на Буркина Фасо директно денонсира Договора за военна помощ, който беше сключен в Париж на 24 април 1961 г., малко след като страната стана независима от Франция – поне на хартия. Но може би най-лошо за французите бе фактът, че след като престанаха да се съобразяват с тях в африканските държави, които смятаха за своя зона на влияние, влиянието на Русия там нараства. Така мястото на Френския чуждестранен батальон в 4 африкански държави вече е заето от представители на ЧВК “Вагнер”, а руските бизнесмени там заеха местата на френските. Експлоатация и разработване на мини, строителство, търговия – руските специалисти и бизнесмени са навсякъде.

Може би всичко това нямаше да има такъв резонанс, ако нещата вървяха добре в самата Франция – все пак родината на Макрон не е първата бивша империя, която губи силата и лостовете си. Във Франция обаче ситуацията се нажежава все повече заради закъсалата пенсионна реформа, която доведе до повишено напрежение в обществото и спад в популярността както на самия президент, така и на неговото обкръжение.

Въпреки всички усилия на местните политически стратези, французите не могат да бъдат убедени, че да работиш допълнителни две години е по-полезно за здравето и портфейла. Синдикатите вече обявиха, че на 7 март – а всъщност от 19 часа на 6 март – започват нова стачка, като засилват действията. Реми Офрер-Привел, говорител на транспортния синдикат “Феровиар”, стигна толкова далеч, че заплаши с 10-дневна стачка и транспортна блокада на Париж за поне две седмици. Профсъюзите също призоваха за пълно затваряне на училища, петролни рафинерии, общински фирми и за намаляване на доставките на електроенергия.

Трябва да се признае, че при тези условия африканската обиколка на Макрон му дойде дю шеш. Президентът възнамерява да посети четири държави, разположени в централната част на Африка – Габон, Ангола и двете Конго. (За тези, които не знаят – Република Конго и Демократична република Конго. Първата е бивша колония на Франция със столица Бразавил и население от 5,5 милиона души, а втората е бивша колония на Белгия със столица Киншаса и население от 108 милиона души).

Изглежда, че турнето на Макрон има две цели: да се опита да спаси последните трохи от френското колониално влияние – и в същото време, за всеки случай, да се измъкне от Франция, където, в отсъствието на президент, целият гняв на протестиращит и стачкуващи граждани ще се стовари върху правителството. Не всичко обаче е толкова просто и много експерти имат въпроси относно пътуването на Макрон.

Така в статия, публикувана от “Льо Фигаро” с красноречивото заглавие „Не бива да се приема, че днешната вълна от анти-френски настроения в Африка е резултат само от руска пропаганда“, експертът Лова Ринел отбелязва, че страните, които Макрон възнамерява да зарадва със своите посещение са в съвсем различна ситуация. Например Габон се готви за избори, ДР Конго е на път да започне война с Руанда, а Ангола изобщо не е бивша колония на Франция и не влиза в зоната на нейните традиционни интереси. Това е бивша португалска колония, която е запазила португалския като свой основен език.

Що се отнася до второто Конго, неговият проблем се крие във факта, че сегашният ръководител на страната е поставил рекорд по най-дълго управление от всички лидери на Африка. Поради тази причина се смята за „символ на диктатурата“, с който експертът препоръчва да се внимава.

Преди пътуването Макрон каза, че в Африка „Франция се превръща в идеалната изкупителна жертва“ – в смисъл, че вече е обичайно да я обвиняват за всичко и пропагандата – руската в частност – се възползва от това. Мадам Ринел обаче смята, че не става въпрос само за пропаганда. Освен това Китай, Турция „и дори САЩ с Германия“ също преследват своите интереси в Африка и първата им работа щом стъпят някъде е веднага да сключат военни договори и да превъоръжат местните армии. Затова трябва да сме внимателни към сферите на влияние, които са ни останали – Нигер, Кот д’Ивоар и Чад – там е наложително да финансираме военни академии.

„Франция трябва да предаде своето военно и стратегическо познание, своята философия на войната. Всъщност ние трябва да намалим присъствието на френски войници там, но същевременно трябва да прехвърлим френската философия на военния конфликт на африканците. По същия начин трябва да се направи превъоръжаване и да подпишем съответните договори”, смята тя.

„Франция, която беше изгонена с оръжие и военни действия от Централноафриканската република и Мали и беше принудена да се оттегли от други страни, като Буркина Фасо, сега преживява по-трудни времена в Африка от всякога“, пише с горчивина. „Антифренските настроения заплашват да се разпространят като зараза в Чад и Нигер, докато империалистическите сили – Русия, Китай и дори Турция – укрепват позициите си и печелят все повече и повече влияние.“

Ревността на Париж към действията на Москва е разбираема. Неотдавна президентът на Мали изрази голямо задоволство от доставките на руска военна техника, което позволи на страната да се справи с тероризма на своя територия. Руският външен министър Сергей Лавров редовно посещава африканските страни и получава подкрепа навсякъде. Изминалата 2022 година беше голяма изненада за Запада в този смисъл че – нито една африканска държава не осъди Русия за конфликта в Украйна, а повечето от тях изразиха желание за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството с Москва.

Именно това дава основание на Запада (и Франция) да бие тревога за „руския колониализъм в Африка“. Достатъчно е обаче да се попита местното население кого счита за колонизатор – Франция или Русия, за да се разбере кой е империалистът и кой, така да се каже, хвърля сянка върху оградата. Но авторът на материала наистина иска да убеди читателите, че Макрон отива в Африка само за да направи жест на добра воля, за да се опита да подобри отношенията им с Франция, а също и да обсъди проблемите на екологията и околната среда на срещата на върха в Либревил. Разбира се, основният проблем на Африка е екологията и изчезването на горите, други проблеми там няма и не се очакват. Бедност, епидемии, детска смъртност – това са дреболии в сравнение с кахърите на местните по околната среда!

Очевидно Макрон ще се опита, под прикритието на обичайното си празно бърборене за важността на околната среда, да договори военни доставки – не забравяйте, че всяка „философия на войната“ има практическа реализация. Има обаче още един момент, в който колективна Африка дава повод за безпокойство у колективния Запад.

Трябва да се каже, че по-рано те не се церемоняха с Африка, а страните там бяха наричани „страни от третия свят“, точно както и страните от Латинска Америка и част от тези в Азия. Сега властва политическата коректност и някой реши да замени този термин с термина „колективен юг“. И така, „колективният Юг“ е в противоречие със Запада по отношение на конфликта в Украйна. И дори нещо повече от това: Югът (известен още като Третия свят) „изпрати ясен сигнал, че западните интереси вече не са (а и никога не са били) интересите на целия свят. И западните ценности вече не се считат за универсални. Ясно е, че Западът не може да търпи подобна ситуация.

Възможно е всъщност Макрон да е отишъл в Африка, за да повлияе на регионалните играчи и да се опита да ги спечели на страната на „проповедниците на единствените истински и универсални западни ценности“. В същото време – да опипа почвата за евентуални военни договори и все пак да се спаси и да си почине от вълненията у дома.

Югът обикновено е добър за почивка. Колкото до всичко останало, до края на седмицата ще стане ясно дали френският президент е успял да постигне нещо. Или всъщност съдбата му, както саркастично се изрази Марин льо Пен, е цял живот да бъде „малък телеграфист“, от когото нищо не зависи.

Валерия Вербинина

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: