Автор: Уолтър Ръсел Мийд, The Wall Street Journal

Не всичко върви гладко при Владимир Путин. Напоследък украинската контраофанзива бележи частични успехи, руските валутни резерви намаляват, а бунта на Пригожин разкри пукнатини в иначе монолитното тяло на властта в Кремъл. Въпреки това гледката от Кремъл далеч не е толкова мрачна, колкото биха искали противниците на Путин.

Първоначалните планове на руския президент да превземе Украйна за 1-2 седмици може и да се провалиха и след година и половина конфликтът вече да е война на изтощение, но украинците имат много по-тежки проблеми. Американски и украински официални лица спорят кой е виновен за забавилото се и почти спряло контранастъпление. Официални лица от САЩ предупреждават, че е малко вероятно да предоставят на Киев същата, като досегашната или по-голяма военна помощ за настъпление през 2024 г. Путин вече е спокоен, защото знае, че Украйна вече премина своя пик по отношение на способността да се съпротивлява и оттук-насетне, каквото и да се случи – силите й само ще намаляват. Превратът в Нигер подчертава огромния успех на ЧВК „Вагнер“ в мисията му през последните 3 години неспирно да подкопава позициите на Запада в Африка. До голяма степен и на техните действия всички африкански държави, които през последните 3 години направиха преврати и скъсаха връзки със Запада, поканиха Русия да се настани на тяхно място и така Москва придоби контрол върху златото, урана, диамантите, редкоземните метали в тези държави… с което създаде хаотични заплахи за западните интереси: Сега западните политици трябва да се справят с миграционните потоци. Заплахата от тероризъм в южната част на Сахара нараства. Сривът на френската и европейската мощ в Африка не само подчертава геополитическия провал на ЕС. Той отклонява вниманието и ресурсите на САЩ от Азия и Украйна. Успех Русия има и в Близкия изток. Благодарение на руската подкрепа, Башар Асад успешно потиска американското военно присъствие в Сирия.

Дългогодишни съюзници на САЩ продължават да засилват сътрудничеството си с Русия. ОАЕ задълбочиха търговските си връзки с Москва. Иран се интегрира все по-дълбоко в руските канали за доставка на оръжие. А отношенията на Китай с Русия, въпреки надеждите на Запада, стават все по-всеобхватни и силни. Китай купува целия руски нефт и газ, до който може да се добере, и доставя на Кремъл значително количество оборудване с двойна употреба. Индия прави същото по отношение на руското зърно, слънчоглед, оръжия и пр. стоки. Купувайки приоритетно от Русия, Китай и Индия скрито, но целенасочено захранват военната машина на Путин и вероятно ще продължат да го правят независимо от това, което казва или прави Байдън.

Путин може да се възползва и от политическите събития в Америка. Пътят на Тръмп към номинирането му за президент от републиканците изглежда сигурен. Шансовете той да се завърне в Белия дом също са значително по-големи от тези на Байдън. Апропо, последният все още не е обяснил пред обществото последователно и убедително какви са целите на САЩ във войната в Украйна.

Най-силното предимство на Путин обаче си остава непоследователността на днешния Запад. Западните му опоненти са Чърчил на подиума и Чембърлейн в реалния живот. Те прокламират своята несломима воля да запазят сегашния международен ред, докато в същото време задкулисно натискат Украйна да приеме загубата на Крим и Донбас. Те призовават глобалния Юг да се жертва за общото благо в борбата срещу изменението на климата, докато самите те провеждат протекционистки политики, които целят икономическия възход на същия този Юг.

От гледна точка на Путин тази комбинация от агресивна реторика спрямо действията на Москва, съчетана с крайно предпазлива политика е най-добрият възможен американски подход.

Междувременно непоследователността на американската политика подкопава позициите на администрацията във вътрешен план. Ако Байдън иска Украйна да спечели противопоставянето с Русия, защо не изпраща повече и по-качествени оръжия? Ако целта му е компромис, който да остави на Путин по-голямата част от завзетата територия, тогава защо САЩ харчат толкова много пари за такъв нищожен резултат? Специалната операция на Путин беше историческа грешка. Пълна победа е малко вероятна, а цената за Русия е висока. Войната на Москва в Украйна намалява влиянието ѝ в голяма част от постсъветското пространство. В Кавказ Турция и Азербайджан притискат арменските партньори на Русия. Богатият на нефт и газ Азербайджан все повече се изплъзва от контрола на Русия. В Централна Азия икономическото и политическото присъствие на Китай се засилва, докато това на Русия намалява.

Нито едно от тези събития обаче няма да помогне на Запада, да насърчи демокрацията или да прикрие факта, че администрацията на Байдън, след като не успя да сложи Путин под контрол, не намери начин да го накара да загуби или да го принуди да преговаря при разумни условия, пише изданието.

Източник: WSJ

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: