Статията е водещото заглавие в последния брой на „Уолстрийт джърнъл“ (WSJ). Тя е фундаментална най-вече заради авторите си, които имат славата на главните глашатаи на Белия дом, които са оторизирани от властта първи да спускат решенията й до широките народни маси под формата на геополитически анализи.

Автори: Юджийн Румър, бивш служител на Националния съвет за разузнаване на САЩ в отдел „Русия“, и настоящ директор на програмата „Русия и Евразия“ във фондация „Карнеги“. и Андрю С. Уайс, разузнавач, работил по руските въпроси в администрациите на Джордж Буш и Клинтън, вицепрезидент по проучванията на „Карнеги“. Анализът е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.

Докато руският президент Владимир Путин преваля втората годишнина от пълномащабната си инвазия срещу Украйна, неговата самоувереност нараства. Дългоочакваната украинска контраофанзива не постигна пробив, който да даде на Киев силна позиция за преговори. Вълненията в Близкия изток превзеха заглавията на вестниците, загърбвайки почти изцяло украинския конфликт, а двупартийната подкрепа за Украйна в САЩ приключи заради поляризацията и дисфункцията между републиканци и демократи в Конгреса, да не говорим за пропутинските пристрастия на кандидата за президент на републиканците Доналд Тръмп.

Путин има основание да смята, че времето работи за него. На фронтовата линия няма признаци Русия да губи това, което се превърна във война на изтощение. Руската икономика е разклатена, но не е в руини. По парадоксален начин властта на Путин се засили след неуспешния бунт на Евгений Пригожин през юни. Народната подкрепа сред руснаците за войната остава стабилна, а подкрепата на руския елит за политиката на Путин не се е разпаднала.

Обещанията на западните политици за съживяване на собствената им военна промишленост се сблъскаха с бюрократични затруднения и спънки по веригата за доставки. В същото време западните санкции и контролът върху износа на Русия възпрепятстват нейните военни възможности в много по-малка степен от очакваното.

Руските отбранителни заводи увеличават производството си, а наследените съветски заводи превъзхождат западните по отношение на обемите изработвани артилерийски снаряди, танкове и пр.

Технократите, отговорни за управлението на руската икономика, са доказали, че са устойчиви, адаптивни и изобретателни. Повишените цени на петрола, отчасти благодарение на тясното сътрудничество на Русия със Саудитска Арабия в картела ОПЕК+, пълнят руската държавна хазна. За разлика от тях Украйна е силно зависима от паричните потоци от Запада.

Путин може да е доволен и от външната си политика, където през последните две години Русия сключи много стратегически партньорства. Инвестициите на Москва в ключови взаимоотношения се отплащат. Китай и Индия осигуриха важна подкрепа за руската икономика, като увеличиха неколкократно вноса си на руски петрол и други суровини. Вместо да се тревожи за загубените пазари в Западна Европа или за нежеланието на Пекин да пренебрегне санкциите на САЩ и ЕС, Путин реши, че в краткосрочен план ще му е по-изгодно просто да стане младши партньор на Китай в икономическата сфера. Стоките от Китай съставляват почти 50 % от руския внос, а водещите руски енергийни компании вече са се ориентирали към продажби в Китай.

Дори съседни на Русия държави, които имат всички основания да се страхуват от агресивната тактика на Путин, като Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан, реализират тлъсти печалби, служейки като посредници за заобикаляне на западните санкции и като междинни пунктове за западни стоки, които Русия внася директно.

Въпреки че Международният наказателен съд повдигна обвинение срещу Путин и има многобройни доказателства за военни престъпления в Украйна, с участието на руската държава, той все още е приеман в много страни от така наречения „глобален Юг“. Войната в Украйна не е от значение за много страни, които са по-възмутени от това, което възприемат като двойни стандарти на САЩ и Европа или заради липсата на ангажираност на същите по въпроси, които ги засягат.

Нищо от това не бива да ни изненадва. Повече от шест месеца преди пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Путин подписа нова Стратегия за национална сигурност на Русия. Основната идея на този документ беше да подготви страната си за дългосрочна конфронтация със Запада. Днес Путин може да се похвали пред нацията си, че стратегията му работи.

Путин не изпитва натиск, който би могъл да го накара да прекрати войната и не се притеснява за способността си да я поддържа за неопределено време. С наближаването на зимата руската армия предприе ограничена сухопътна офанзива и със сигурност ще разшири ракетните и безпилотните си атаки срещу украинските градове, електроцентрали, промишлени обекти и друга критична инфраструктура. Като минимум Путин очаква, че подкрепата на САЩ и Европа за Украйна ще намалее или напълно ще секне, че украинците ще се уморят от безкрайния терор и разрушенията, които им се нанасят, и че комбинацията от двете ще му позволи да диктува условията за споразумение, за да сложи край на войната и да обяви победа. От негова гледна точка идеалният човек, с който може да сключи такава сделка, е Доналд Тръмп, ако същият се завърне в Белия дом през януари 2025 г.

Руският лидер е готов да използва всичко, с което разполага, за да спечели войната в Украйна. Контролът върху ядрените оръжия и европейската сигурност сега са заложници на руското настояване Западът да прекрати подкрепата си за Украйна. Онова, което е останало от договора за контрол на въоръженията от епохата на Студената война, ще приключи през 2026 г., когато срокът на този договор изтича. След което нараства рискът от непредсказуема тристранна надпревара в ядреното въоръжаване между САЩ, Русия и Китай. Путин ще използва всеки глобален и регионален проблем – независимо дали става въпрос за войната между Израел и Газа, продоволствената несигурност или действията в областта на климата (Зелената сделка) – като лост за спечелване на войната срещу Украйна и Запада.

В своята съвкупност това състояние на нещата представлява безпрецедентно предизвикателство за западните лидери. До този момент Вашингтон и неговите съюзници бяха изключително ефективни в справянето с най-неотложните аспекти на този проблем: предотвратяваха разпадането на Украйна, поддържаха доброто ѝ снабдяване с модерни оръжия и разузнавателни данни в реално време и разработваха все нови и нови санкции срещу Русия.

Но сега е моментът да се премине към друга, по-дългосрочна стратегия, която да увеличи и поддържа натиска върху режима в Кремъл. Не бива да си правим илюзии, че всяка възможна комбинация от краткосрочни стъпки ще бъде достатъчна, за да принуди Путин да се откаже от войната си.

Това, което западните лидери не направиха, беше да разяснят на своите граждани трайния характер на заплахата от една окуражена, ревизионистична Русия. Те твърде често се отдаваха на самозаблуди – залагаха на санкции, успешна украинска контраофанзива или на доставянето на нови видове оръжия, за да принудят Кремъл да седне на масата за преговори. Или пък се надяваха Путин да бъде свален с дворцов преврат.

По време на Студената война американските външнополитически мислители не залагаха на внезапна промяна на мнението на Кремъл или на срив на съветската система за една нощ. Вместо това те вярваха в дългосрочната визия за противопоставяне на един опасен режим и в необходимостта да се инвестира в националната отбрана и във военния капацитет на нашите съюзи в Европа и в Азиатско-Тихоокеанския регион – политика, по класическата формулировка на Джордж Кенан, на „търпеливо, но твърдо и бдително ограничаване на руските експанзивни тенденции“.

Политиката на сдържане днес би означавала продължаване на западните санкции, дипломатическо изолиране на Русия, предотвратяване на намесата на Кремъл във вътрешната ни политика и укрепване на възпиращия и отбранителния капацитет на НАТО, включително устойчиви американско-европейски инвестиции в наша обща отбранително-индустриална база. Това би означавало също така да се намалят всички щети – дипломатически, информационни, военни и икономически – причинени от войната на Путин.

Това не означава, че трябва да започваме втора Студена война. Да се впуснем в глобално съревнование с Кремъл не би била разумна инвестиция, защото ще пострадат престижа и ресурсите на САЩ. Това би ни обрекло на безсмислена игра на „Утрепи къртица“ (Whack-A-Mole) срещу всички прояви на руско влияние. Русия на Путин не притежава почти нищо от твърдата сила или идеологическата привлекателност, които навремето правеха Съветския съюз толкова влиятелен и харесван от много държави в различни части на света.

Освен това днешният свят е много по-различен. Путинова Русия не може да бъде победена военно. Има много партньори в Азия, Латинска Америка и Африка, което значи, че не може да бъде унищожен и икономически. Тя може да бъде сразена единствено чрез дългосрочна западна политика на подкопаване, маргинализиране и сдържане на страната през следващите десетилетия.

Източник: „Уолстрийт джърнъл“

Вижте анализа на статията на WSJ от геополитическия анализатор доц. Александър Сивилов:

WSJ: Русия няма да бъде победена

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: