Наскоро на пресконференцията с журналисти от страните от БРИКС руският президент беше категоричен, че при никакви обстоятелства няма да се допусне Украйна да създаде ядрено оръжие. Думите му означават две неща: първо, че Украйна няма създадено ядрено оръжие и, второ, че Зеленски шантажира западните си партньори, поставяйки ултимативно искане за приемането на страната в НАТО. Излиза, че през изминалите 970 дни от началото на специалната военна операция Западът без да подозира е отглеждал бъдещата ядрена Украйна. Възможно е да е знаел, че е създал радиологично оръжие, но не е реагирал, за да шантажира Русия. Но след като получи ултиматум и се разбра за намерението на Украйна, Западът видимо се активизира. Една от важните срещи за вземане на решение относно бъдещето на конфликта е тази на президента Байдън с ръководителите на Германия, Франция и Британия, проведена на 18 октомври, т.е. ден след изявлението на Зеленски в ЕС. На нея обаче не присъстват генералният секретар на НАТО и украинският президент, което е показателно за тяхната роля и значение. Предполагаше се, че на срещата ще се търси разумен изход от създалата се обстановка, но такъв не беше оповестен. Затова пък  с много думи беше казано, че помощта за Украйна ще продължи.   

Планираната на 12 октомври в Берлин среща на антантата „Рамщайн“, която трябваше да приеме историческо решение по конфликта в Украйна, не се състоя поради отказ на американския президент да присъства на нея, а без него четирите големи в Европа – Германия, Франция, Италия и Великобритания, не са в състояние сами да вземат каквото и да е кардинално решение за неговото бъдещо развитие. Непроведената среща наложи отмяна за неопределен срок и на втората конференция за мир в Украйна, като основната причина за това е решението на Русия да не участва в нея. Без присъствието ѝ тя би заприличала на футболен мач на една врата. Впрочем точно такава беше първата, проведена в Женева през юни тази година.

Създалата се обстановка наложи на украинския президент да извърши посещение на Лондон, Париж, Рим, Ватикана и Берлин, за да представи своя план за победа над Русия и да поиска увеличаване на помощта за Украйна. Преди всичко това се налага поради намаленото финансиране от САЩ и отчасти от ЕС.  През първото тримесечие на тази година САЩ предават само 300 млн. долара, а за същия период през 2023 г. тази сума е 12 милиарда. Според специалисти финансирането на Украйна от ЕС през първото полугодие на този година е с над 60% по-малко от това през януари-юни миналата година. Например, финансовата помощ от Германия се редуцира от около 8 на 4 млрд. долара, а Франция намалява помощта с 30%. Въпреки това финансирането на Украйна от ЕС е с 10% по-голямо от това на САЩ, като постъпилата сума в Украйна е намалена от 54 на 37 млрд. долара.

Отговорни кръгове в ЕС разбират безперспективността на провежданата политика и затова правят планове за достойно излизане от нея. Един от тях е инвестиране в украинския военнопромишлен комплекс (ВПК), тъй като, според „Вашингтон пост“, НАТО не е в състояние постоянно да поддържа крупни доставки на въоръжение, което означава постепенно намаляване на доставките. Затова за Киев е най-добре сам да произвежда необходимите му оръжия и бойна техника. Първият знак вече е налице – Германия повече няма да предоставя танкове „Леопард-2“ на ВСУ и няма да увеличи повече от договорените сто хиляди 155 мм снаряди.    

Според украинския министър на стратегическите отрасли през 2023 г. ВПК е произвел въоръжение за 3 млрд. долара, а за тази цел през настоящата са отделени 4 милиарда. Проблемът, според министъра на отбраната, е в това, че в бъдеще украинският бюджет не може да отдели необходимите средства за развитие ва ВПК. Именно поради това САЩ и ЕС трябва да инвестират в украинската оръжейна промишленост. Клаузи за такова производство има заложени и в двустранните споразумения на Украйна с редица членове на НАТО съгласно т.н. „Компакт за Украйна“.

България също „ще ускори усилията си за подпомагане на украинската страна в областта на сигурността по конкретни двустранни договорености“, които засега не са конкретизирани.

Във Франция вече обсъждат сътрудничество с Украйна за производство на въоръжение, а френско-германският отбранителен концерн KNDS подписа споразумение за откриване на свой филиал в Украйна за производство на САУ „Caesar“. Чехия и Украйна съвместно ще произведат през 2025 г. сто хиляди 155 мм снаряди, като през следващата година броят им трябва да достигне 300 000. Споразумение с Украйна за производство на боеприпаси има и норвежката фирма Nammo, която ще финансира подготовката за него. Да започне производство на въоръжение в Украйна планира и германският концерн Rheinmetall, а турската фирма Baykar Makina вече изгражда завод за БЛА в Украйна. Прехвърляне на тежестта върху украинския ВПК може да се разглежда като постепенно отдалечаване от досега провежданата политика от САЩ и ЕС за доставяне на въоръжение. Като се има предвид противодействието на Русия може да се предположи, че тази политика няма да бъде успешна. И ето защо. Наскоро с пет ракети от комплекс „Искандер-М“ бяха унищожени, заедно с полска ремонтна бригада, основните цехове на единствения завод за ремонт на танкове Абрамс и полските 155 мм САУ „Краб“ в гр. Николаев.

Увеличаване на възможностите на украинския ВПК изисква време, поради което е необходимо макар и временно прекратяване на огъня или замразяване на конфликта.З а целта на Запад трескаво се обсъждат варианти, при които би било възможно конфликтът да се разреши по корейския или германския вариант. При германския страната също се разделя, но остатъчна Украйна се приема в НАТО, като чл. 5 от Вашингтонския договор не се отнася до територията, преминала към Русия. На този етап и двата варианта не са приемливи и за Украйна, и за Русия. Руските условия бяха обявени на 14 юни т.г. и досега няма информация да са променени. Свой вариант предлага и Доналд Тръмп. Той предвижда замразяване на конфликта по фронтовата линия, създаване на демилитаризирана зона, отказ на Украйна от НАТО и получаване на гаранции за сигурност от Запада. Неговият вариант е сходен с някои руски условия, но Украйна има свое виждане за регулиране на конфликта.

При посещението си в Италия украинският президент, според „Кориере дела Сера“, твърди, че е готов за спиране на огъня, че официално няма да признае загубените територии и че иска даване на гаранции за сигурност от САЩ и гаранции от Рим, Париж и Берлин за бързо членство в ЕС. Предавам казаното от него в Италия, за да подчертая, че думите му не могат да се приемат като сериозно предложение по този важен не само за неговата страна проблем. Не може да се приеме като сериозно предложение и представения от него в САЩ и ЕС „План за победа“ над Русия, защото той е не само план за продължаване на войната, но и за непосредствено участие на НАТО в нея.

Същността на плана си Зеленски разкри на 16 октомври пред украинския парламент, а на следващия ден и на срещата на върха на Европейския съюз. Първата от петте точки на плана предвижда геополитическа промяна в Европа чрез покана на Украйна за членство в НАТО. Нека напомня, че руската специална военна операция започна именно защото Украйна можеше да стане член на Алианса, което създава опасност за Русия. Втората точка всъщност е списък на необходимото на страната въоръжение. С третата се предлага Украйна да приеме на своя територия „неядрен стратегически пакет за възпиране“. Това означава изграждане на военни бази на НАТО и позиционни райони за ракетни комплекси, например за ПРО, подобни на тези в Девеселу (Румъния) и Радзиково (Полша), или за балистични ракети със среден обсег, каквито САЩ планират да разположат в Европа през 2026 г.

С евентуалното реализиране на тази идея на Европа се гарантира остра конфронтация с Русия.

В четвъртата точка от плана се предлагат украински природни изкопаеми и земя срещу членство в НАТО. Интересно предложение, защото се изброяват ресурси, значителна част от които са в Донбас, а най-добрият чернозем вече е собственост на чужди корпорации и на Китай. Не по-малко интересна е пета точка от плана, която се отнася до следвоенния период. Предлага се украинската армия да поеме функциите на въоръжените сили на САЩ, разположени в Европа, но не се уточнява дали това ще стане от собствена територия или украински части ще бъдат дислоцирани в страни от НАТО.

Според турски медии в трите секретни приложения към плана конкретно са изброени исканите оръжейни системи и се настоява за разрешение да се използват в дълбочина на руска територия. Иска се разрешаване на диверсии в Русия, подобни на планираната т.г. за празника на руския военно-морски флот срещу руския президент и министъра на отбраната, предотвратена от САЩ. Дни пред осъществяването ѝ Русия ясно заяви на САЩ какво ще последва след такава украинска терористична атака. Отново се иска безполетна зона над Украйна и прехващане на руските ракети и самолети от ПРО/ПВО на НАТО. Предлага се въвеждане на натовски войски в Украйна и разполагане на ракети с малък и среден обсег на нейна територия. За отговор по предложения план на западните партньори се дават три месеца. Създава се интересна обстановка. Западът повече от две и половина години помага на Украйна във войната ѝ с Русия, но става така, че

тя вече има самочувствието да поставя срок за изпълнение на своя благодетел.

Прави го или от безизходица, или е недоволна от факта, че трябва сама да воюва, вместо това да правят заедно съгласно известните думи на експремиера Борис Джонсън от пролетта на 2022 г. Затова Михаил Подоляк, съветник в офиса на Зеленски, обвини Запада, че не се осмелява да отвори „втори фронт“ срещу Русия. Например, в Беларус или Прибалтика. В мемоарите си Борис Джонсън опровергава Зеленски и твърди, че той сам е пожелал да воюва с Русия. Според Доналд Тръмп виновен за войната с Русия е Зеленски, който, първо, не е трябвало да я започва и, второ, е трябвало да я спре през пролетта на 2022 г. Излиза, че напрежението между партньорите ще се увеличава с напредване на руското настъпление на фронта. Срок за изпълнение се поставя тогава, когато при неспазването му следва съответно действие.

Каква може да бъде реакцията на Украйна, ако Западът не изпълни поставения му срок?

Известно е, че едновременно с представянето на плана украинският президент заговори с партньорите си за ядрено оръжие. На 17 октомврина пресконференцията след заседанието на Европейския съвет той потвърди, че на срещата си с Доналд Тръмп е казал, че „или Украйна ще има ядрено оръжие за своя защита, или трябва да бъде член на някакъв съюз“. Всъщност това е ултиматум към Запада – ако не станем член на НАТО, ние ще използваме ядрено оръжие. Тъй като членство в НАТО не се очертава, то в Киев могат да преминат към план Б, т.е.  към използване на ядрено оръжие. Възможно ли е това?

За първи път желанието на Украйна да възстанови ядрения си статут стана ясно на 20 февруари 2022 г. от изказването на Зеленски на Мюнхенската конференция за сигурност,  т.е. два дни преди началото на СВО. Какво е имал предвид не е ясно, но са възможни два варианта – създаване на радиологично оръжие (т.н.„мръсна“ ядрена бомба) и на реален плутониев заряд. Впрочем за уранов въобще не може да се говори. Изработване на „мръсна“ ядрена бомба е елементарно за Украйна и, ако я имат, могат да я използват повече за провокация, отколкото за нанасяне на сериозно поражение, защото радиоактивното заразяване на местността ще бъде твърде ограничено. Такава провокация беше замислена през лятото на т.г. в Донбас в близост до Запорожката АЕЦ. Тогава началникът на войските за радиационна, химическа и биологическа защита генерал  Игор Кирилов заяви, че „не се съмнява в наличието на такава бомба в Украйна“. Само своевременното разгласяване проваля замислената провокация.

Много по-сериозен е въпросът с изработване на плутониев ядрен заряд, за получаване на който е необходимо отработено ядрено гориво от реакторите на АЕЦ. Украйна не е връщала на Русия отработеното гориво от атомните си централи и затова има достатъчен материал за тази цел. Затова, когато преди началото на СВО е проведено допитване до руски учени възможно ли е Украйна да създаде ядрено оръжие, те са били категорични – реално е и може да стане за кратко време. Тази възможност става една от причините за започване на СВО.

Това обяснява, защо Русия завзе Запорожката АЕЦ още в първите дни на операцията.

Като се има предвид украинското желание, може да се допусне, че Русия няма да се съгласи на каквото и да е спиране на огъня и замразяване на конфликта. Ако не го направи, рискува след време да получи на границата си враг, въоръжен с ядрено оръжие. Наскоро на пресконференцията с журналисти от страните от БРИКС руският президент беше категоричен, че при никакви обстоятелства няма да се допусне Украйна да създаде ядрено оръжие. Думите му означават две неща: първо, че Украйна няма създадено ядрено оръжие и, второ, че Зеленски шантажира западните си партньори, поставяйки ултимативно искане за приемането на страната в НАТО.   

Излиза, че през изминалите към 20 октомври т.г. 970 дни от началото на специалната военна операция Западът без да подозира е отглеждал бъдещата ядрена Украйна. Възможно е да е знаел, че е създал радиологично оръжие, но не е реагирал, за да шантажира Русия. Но след като получи ултиматум и се разбра за намерението на Украйна, Западът видимо се активизира. Една от важните срещи за вземане на решение относно бъдещето на конфликта е тази на президента Байдън с ръководителите на Германия, Франция и Британия, проведена на 18 октомври, т.е. ден след изявлението на Зеленски в ЕС. На нея обаче не присъстват генералният секретар на НАТО и украинският президент, което е показателно за тяхната роля и значение. Предполагаше се, че на срещата ще се търси разумен изход от създалата се обстановка, но такъв не беше оповестен. Затова пък с много думи беше казано, че помощта за Украйна ще продължи.

След нея пролича, че на Германия се възлага да контактува с Русия за уреждане на конфликта, което е реално, защото френският президент не е авторитет в Москва, британският премиер представлява вековният враг на Русия, а за президента на САЩ украинският конфликт е твърде ниско ниво.Доказателство за това разпределение на ролите евидимата напоследък активност на Германия. Канцлерът Шолц твърди, че е време да започнат преговори с Русия за мирно уреждане на конфликта и желае телефонен разговор с руския президент. Възобновява се форумът „Петербургски диалог“, на който руски и германски политици обсъждат двустранните отношения, в частност и украинския конфликт.

Очевидно стана смирението на Зеленски, който още с пристигането на президента Байдън в Германия активно започна да се оправдава, че Украйна няма никакво желание да създава ядрено оръжие. По всяка вероятност, за да не помрачава срещата, му е посочено мястото, където трябва да се намира.

Суматохата около плана за победа на Зеленски и евентуалния му план Б показва сложността на политическата и  военна обстановка, в която попаднаха партньорите във войната с Русия. Тя от своя страна наблюдава действията на Запада и бавно, но неотклонно върви към постигане на целите си в специалната военна операция, а заедно с това и към формиране на нова система за еднаква сигурност на всички европейски страни. Именно формиране на такава система в Европа е проблемът, който трябва да се разреши между САЩ и Русия, а в глобален аспект и с участието на Китай.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: