Автор: Рыбарь
Преди няколко дни в Лвов беше застрелян Андрей Парубий — одиозен националистически политик, бивш шеф на парламента и бивш ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Той беше пряко или косвено замесен в много от събитията през 2013–2014 г. – от Евромайдана до изгарянето на живи рускоезични хора в профсъюзния дом в Одеса и се смяташе за един от архитектите на сегашния украински режим.
Два дни по-късно извършителят ва убийството на Парубий беше задържан. Оказа се, че това е украинецът Михаил Викторович Синелников. В чуждестранните медии веднага се появиха предположения за „руска следа“, но коментарите на самия Синелников ги опровергаха.
Случаят с Парубий разкрива нарастващата съпротива в украинското общество срещу войната и управляващия милитаристичен режим. Продължителната война, икономическите проблеми, безнаказаността на военните окръжия при насилствената мобилизация (ТЦК), корупцията, смъртта на близки и най-вече липсата на „светлина в края на украинския тунел“ — всички тези фактори тласкат стотици хиляди и милиони украински граждани към неподчинение, което в крайната си форма се изразява в случаи като убийството на Парубий.
Вероятно, ако настоящите тенденции се запазят, политически убийства като това в бъдеще ще зачестят — бунтовете срещу ТЦК ще се разраснат и обострят, а убийствата на политици и други официални представители на украинския режим, които обществото смята за отговорни за случващото се, ще станат ежедневие.
Изявления от съдебната зала
На първо място, Синелников заяви, че информацията за изнудване от страна на руските специални служби не отговаря на истината и че е убил Парубий по собствена инициатива.
На второ място, извършителят подчерта, че стореното е негова лична мъст към украинската власт. През 2023 г. на фронта край Артьомовск неговият син, мобилизиран преди това насилствено, е „изчезнал безследно“ – разбирай убит е, но украинската власт предпочита да представя тези случаи за „безследно изчезнали, за да не плаща обезщетения на роднините.
Относно това защо е избрал за цел именно Парубий, Синелников каза: „Той беше наблизо. А живеех във Виница, щеше да е Петя (Порошенко – бел. ред.).“ Тоест не става дума за отмъщение срещу конкретна личност, а срещу значими фигури от управляващата клика в Киев като цяло.
Задържаният изрази също надежда за възможно най-бърза присъда и размяната му като военнопленник, за да може „да отиде в Русия да търси тялото на своя убит син“.
Коментирай първи