Юрий Деркач е украински опозиционер. Той е бил председател на партията “Наш Край” за град Харков. Партията е забранена от режима в Киев. По-късно Юрий Деркач оглавява Социалната партия на Украйна за Харковска област. Тази опозиционна партия просъществува 3 години, след което също е забранена.

Деркач пристига в България през 2023 година. Киевската хунта иска депортирането му обратно в Украйна, но българската прокуратура им е отказала.

С него поговорихме за причините за конфликта, за стаите за мъчения на СБУ, за това кой, защо и как запали украинско-руския конфликт, за срещата Путин-Тръмп и какви са вариантите.

Той се обърна с послание към българските служби.

За всичко това и още – в интервюто:

ВИЖ ИНТЕРВЮТО С ЮРИЙ ДЕРКАЧ ТУК

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ето и текстови вариант на интервюто:

– Разкажете ни първо за вас, като лидер на украинска опозиционна партия, за своята политическа дейност и защо забраниха вашата партия.

– От 2014 година насам аз бях в няколко партии. Причината е, че всички опозиционни партии на етапи се закриваха и забраняваха от обсебилата властта киевска хунта, ликвидираха ги чрез министерство на правосъдието. По тази причина след всяка такава чистка ние създавахме нови партии. Участвах в няколко партии – опозиционни по отношение на украинския режим, който дойде на власт чрез кървав държавен преврат през 2014 година. И всички тези партии сега са закрити.

– А сега оглавявате ли някоя партия?

– Към момента не… Аз вземам участие, да кажем, непосредствено, в подкрепата на някои партии, които са ми близки по дух. Затова… Сега няма смисъл, разбирате, от сериозни движения на някакви партии, защото изборите в Украйна са много призрачни към дадения момент.

– А имаше ли въобще някакви обяснения защо тези партии се забраняват?

– Да, намираха най-баналните причини, даже в главата не се побира, най-известното е връзка с РФ. Едно обяснение. Проруска партия и край. Без доказателства. Без аргументи. Просто наричат проруска и край. Ако ти вървиш срещу властта, значи си за Русия.

– И към актуалната тема. Предстои среща между Путин и Тръмп. (интервюто е взето преди срещата на двамата лидери в Аляска -б.р.) В Европа и в Киев не са доволни и имат свои акценти. Какво очаквате от тази среща – ще има ли някакъв резултат и каква ще е реакцията в Европа?

– Знаете ли, към днешния ден действително наблюдаваме сериозна паника в ЕС и Украйна, в офиса на президента, по повод на наближаващата среща на Тръмп и Путин. Лично аз считам, че тази среща ще бъде голям преломен, в глобален смисъл на думата, за разбирането на ситуацията в света момент, въобще за жителите на планетата, мисля. И не случайно е избрана Аляска. Аз мисля, че те са я избрали по тази причина, за не им се мотае никой в краката. За да не им пречат да пообщуват в спокойна, дружеска обстановка, в определена атмосфера, може да хванат риба, да пийнат водка, приятелски да поговорят, на четири очи, без излишни уши. Да се стигне до някакви сериозни договорености, съглашения, не толкова що се отнася до Украйна, но и до световната геополитика. Затова аз мисля, че и Аляска не е избрана случайно, и правилно са направили, за много ще се договорят. Но аз съм уверен, че основните, най-главните въпроси, ще останат секретни. Ще озвучат съвсем малко и тихо ще въплъщават в живота това, за което ще се договорят.

– Дори ако те се договорят по повод Украйна какво ще е след това? Във Великобритания, в ЕС, са заели съвсем друга позиция, и изглежда, че в Киев също няма да се съгласят на договореностите между Путин и Тръмп..

– Знаете ли, има хубава поговорка: „Стрелата, която лети към целта, не наблюдава ландшафта.“ Затова позицията на Европа и Киев – тя е по-скоро техен проблем. Техен личен проблем. Защото без подкрепата на САЩ, те са просто загубеняци. А на мен ми е много тъжно да гледам Европа и това, в което тя се е превърнала. И от някога, да допуснем, водещи страни в света, велики, без преувеличение, те са се превърнали просто в някакви крепостни селяни. Срамно е просто.

– Когато говорим за Европа и тяхната риторика, колко трябва да продължи конфликта и т.н., имаше и такъв израз „война до последния украинец“. Има много видеа за насилствената мобилизация, хората ги хващат на улицата, тъпчат ги в бусовете. Може ли коментар за насилствената мобилизация от една страна, и от друга имаше информации, че ловят приоритетно рускоезичните, или от малцинствата, имаше скандал с унгарците, дори Орбан се изказа, имаше информация и за етническите българи там, че ги мобилизират насила. Какво чувате за мобилизацията и избират ли те определени категории хора на приоритетно?

– То се вижда дори от медиите, че най-жестоката мобилизация вървеше у нас на югоизток – в Одеса, в Николаев, в Харков, в Днепър, в Запорожие… 70 % от мобилизацията в цяла Украйна е насилствена, съпроводена с много скандали и семейни драми. Според официалната статистика има около 120 убийства на служители на ТЦК (мобилизационните власти в Украйна-б.р.). Разбирате, че за да доведеш населението до такова състояние – цивилни, мирни, добри хора да извършват убийства, трябва добре да си се постарал. Просто побъркаха народа, изгориха душата му. Факт е че мобилизацията беше най-масова и най-брутална в рускоезичните региониони – там ги събираха с предимство. Що се отнася до унгарското население – там играха особено твърдо – имаше повече от десет смъртни случая на мобилизирани, доколкото знам, на унгарци в Закарпатието. По този повод Орбан излезе с обръщение, протестираха и други политици.

– А чували ли сте нещо за българите по този повод. Когато беше наказателната операция срещу Донбас, помня, че имаше български села, които протестираха срещу това и не искаха да ги изпращат да воюват в Донбас. Слушали ли сте нещо по българското население, мобилизират ли ги повече от останалите или не?

– Мога да кажа за Одеска област като цяло. Българите са основно там и това касае и тях. Може да се каже, че в Одеска област мобилизацията за фронта беше най- брутална и масова.

– Защо го правят? Опитват се да зачистят неугодните, тези, които потенциално не са съгласни? Можем ли да го възприемем така?

– Да, разбира се – знае се, че определени етнически групи са крайни противници на фашисткия режим в Киев и съответно са против този конфликт. Те не възнамеряваха да защитават режима на Порошенко, или на Зеленски, всички тези нечестивци, които завзеха властта през 2014 година. И е разбираемо, че на тях, разбира се, киевския режим обърна най-голямо внимание, издавайки вторични заповеди на местните специални служби за по-твърда мобилизация в съответните региони. Те са дали указание на работниците от ТЦК, на военните комисии, за да обърнат те на свой ред внимание на тези етнически групи. И е ясно, че тях започнаха да ги ловят и вадят от скривалищата им приоритетно. Това са хора, които могат да създадат определена опасност за режима вътре в самата Украйна. Тоест – рускоезичните, унгарците, българите и т.н.

– Изтекоха данни за убитите и безследно изчезнали украински войници от февруари, 22 г. до сега – 1.7 млн….

– Повече са със сигурност. Най-малкото защото казват, че украинската армия в момента наброява не повече от 600 хил. души, а в тила, в самата Украйна се усеща тежък недостиг на мъже в работоспособна възраст. Буквално не можеш да видиш такива по улицата. Къде се дянаха всички тези хора. Факт е че много емигрираха, но повечето са жени и деца. Вижте, на Зеленски, на хунтата около него – на тях не им пука за жертвите, защото жертвите са предимно руски хора, насилствено мобилизирани и контролирани на фронтовата линия с помощта на нацистки заградителни отряди. Ако отстъпиш от позициите си назад, те те разстрелват. Ако тръгнеш да бягаш напред пък – руснаците те разстрелват, защото не ти знаят намеренията.

– Какво е вашето отношение като цяло към този конфликт? Кога започна той? В България големите медии упорито натрапват 2022 година, други казват 2014. За вас кога е началото?

– За мен, разбира се, като всеки вменяем адекватен човек, който не е откачил, този конфликт започна през 2014 година. Този конфликт започна под ръководството, по мое мнение, на международна престъпна организация, тук не трябва да визираме определена държава, която е планирала този конфликт. Говорим за октопод, който е превзел някои държави и действа под прикритието на специалните служби на определени страни, чрез техните всякакви НПО, които са създадени по разни страни, финансират предатели от определени страни, след това произвеждат държавен преврат, вклиняват своите хора във властта, това е, което се случи в Украйна конкретно. В Украйна чрез подкупи, шантаж и други мерки, тази група за влияние на чуждестранните престъпници се вклини в държавния апарат, побърка населението, някои ги купиха, продажността на хората е известна на всички, продажност, алчност, жажда за пари и като резултат – тези купени, притискани и пр. украинци погубиха своята страна.

Мисля, че чуждестранните създатели на този конфликт имат много какво да губят и няма да се ограничат само до Украйна. За тях Украйна е само инструмент. И когато този инструмент се счупи, те няма да се поколебаят да използват за целите си срещу Русия други източноевропейски страни, може да използват и България по същия начин като Украйна.

– Друг въпрос, по който мненията се разминават – има ли в Украйна нацизъм или не?

– А как мислите вие?

– Аз мисля, че да, но искам да чуя вашето мнение.

– Безусловно. На това е основана държавната политиката от 2014 година. И когато хората повдигаха този въпрос, „погледнете какво се случва, защо дадохте на нацистите властта в Украйна“, а властите отговарят: „у нас има евреи във властта, в кормилото на страната, това не може да бъде, какво говорите, вие клеветите, вие сте антисемити…“ Момчета, погледнете какво се случва на улиците, каква символика присъства на улиците, каква е риториката на тези малолетни глупаци, които пълзят с факли и крещят „Москаляку на гиляку“ /московците на въжето, бел.ред./. Погледнете ги. А сега ще ви кажа какво започва, честно казано, разбирате, много ми е тъжно за еврейския народ, но могат да пострадат тези хора, които нямат нищо общо. Както това вече е било няколко пъти в историята на човечеството. Сега чета, един украински информационен ресурс и там са си спомнили Богдан Хмелницкий. В какъв аспект? Спомнили си Голодомора в Украйна 1933-34 година. И че това уж евреите са отмъстили на украинците за това, че Богдан Хмелницкий по своето време лошо е постъпил с евреите.
??? Обосновали, че НКВД, 99% от ръководството на НКВД са били евреи. Тоест разбирате към какво води политиката в Украйна.???
Това е много лош сигнал.

– Когато говорим за нацизъм, не става дума само за евреите…

– Това е истински нацизъм. Но ТЦК-шниците не са евреи, в ТЦК работят украинци. А те извършват геноцид. Истински. Нарушение на човешките права. Това са украинци, които служат на дявола. И дори не е важно каква националност имат тези хора. Да, може сега да се привържем към някакви националности, възможно е всичко, но ТЦК-шниците са ръцете, инструмент на дявола, това са украинци, негодници, със същия успех при други исторически условия можеше и да са руснаци, не е важно, ние сме славяни. Евреите не бягат по Украйна и не извиват ръце.

– Украинския режим учи малките деца на ненавист. Когато всичко това приключи, как ще се справи страната с тези млади хора, които са преминали такава индоктринизация?

– Аз се боя, че за 10 години промиване на мозъци, разбирате, израснало e не едно поколение. Тоест – някой е бил на 10 години през 2014 година, сега е на 20. И към 20 години човек стига до определено осъзнаване на обкръжаващия го свят, изгражда си определени разбирания за този свят. Тези, които са били на 15 години, те още не са били зрели, а те сега са на 25. Тоест – няколко поколения вече са израснали с тази човеконенавистни русофобска идеология. Тези деца, тези млади хора не са имали никакъв контакт с Русия, повечето от тях са я виждали само по телевизора или през бинокъл. Те не разбират. Но са ги натъпкали със страх, и са им внушили в главите… Има проблем. Аз мисля, че Украйна сама от този спектакъл не може да се измъкне. Без външно, да кажем, влияние, без смяна на проектността на Украйна, този проект, който натрапи и изгради тук Запада – проектът антиРусия. Той сам по себе си вече умря. Такъв, полуумрял е. Той още е жив, но вече е наполовина умрял. Той ще умре. Украйна не може да се развива благополучно без Русия. Ние бяхме цветуща страна, когато бяхме в състава на Русия и в състава на СССР. Това е ясно за всички здрави хора. С руснаците ние сме един народ, единен. У нас семействата масово са смесени. Всички. Особено в южна и източна Украйна.

– Има казуси, в които в едно семейство са от различни страни на фронта, например бащата от едната, синът от другата.

– Да. Има такива моменти, за съжаление.

– Разделени семейства.

– У нас от 14-та година такива случаи са страшно много. Просто масово. Хората дори се развеждаха, защото мъжът има една позиция, жената – друга, а децата – трета. Ужас. От 2014 година започна. Просто започна реална гражданска война, която засегна почти всяко семейство.

– Когато говорим за гражданската война и това, което се случи по-рано в Донбас, кое за вас беше най-шокиращото що се касае отношението на властите след преврата към националните малцинства и към Донбас?

– Най-шокиращата история беше жестокостта, с която започнаха да мачкат инакомислещите и тези хора, които не се примириха с държавния преврат и превземането на властта в Украйна, от чужди хора.

– Във ваше изказване споменавате, че ваш познат просто е изчезнал. Понякога изчезват хора, които не са съгласни. Чува ли се нещо за тях? Имаше дори репортажи за стаи за мъчения… Какво знаете за това?

– Да. Всъщност имам много такива познати, които изчезнаха безследно. Вече на всички е известно за тези мазета на СБУ в Киев, където масово са екзекутирали хора. Имам много познати, които са попадали в подобни ситуации. И много от тях изчезнаха след това в неизвестно направление. Най-вероятно са ги убили. Особено това беше видимо през 2022 година. Но и преди това, след 14-та година – също. Ние сме се наслушали на такива истории. Много хора убиха у нас. В затвора ги хвърляха. И сега хиляди политически затворници седят в затворите. Който успя – избяга, който не успя – той не избяга. Но не е и между живите.

– Сега не се намирате в Украйна?

– Не. Не, разбира се. Аз не бих говорил такива неща, ако…

– Да, разбирам.

– Когато дойдох при вас през 2023 година, през зимата пристигнах тук, в България. След мен… буквално… към края на 2023 година, вече след мен пристигна заявление от украинска страна до вашето външно министерство, прокуратура, че аз съм някакъв терорист, международен, лош и трябва да ме арестуват и предадат на Украйна. Вашата прокуратура и държавна сигурност проведоха разследване и ми дадоха официален документ, че те към мен нямат никакви претенции. Тоест виждате, че тяхната служба не се е успокоила, те се страхуват от истината и се опитват да се докопат до хората, които говорят истината, където и да се намират те.

– Защо са постъпили така с вас? Защото сте започнал да говорите?

– Аз винаги съм говорел. Никога не съм мълчал. Как може да се мълчи. Разбирате, това е моята Родина, моята страна, там живеят моите деца. И друга Родина ние няма да имаме. И на мен сърцето ми кърви, когато виждам какви животни са превзели моята страна. И в какво я превърнаха те. Разбирате ли, че 2014…, не още 2014 година, но 2015 година вече беше съвършено ясно, че ще има голяма война на нашата територия. Че страната ни я готвят за война с Русия. Това беше очевидно. У нас се виждаше, че помпат страната с оръжие, войната в Донбас вече беше започнала по това време, бяха безкрайни ротации на военнослужещи, смяна на военнослужещите на предната линия на фронта. Въпреки, че нямаше абсолютно никаква необходимост от това. Но на властите беше нужно да изцапат с кръв ръцете на цялото население на Украйна, да омажат с тази мръсотия – това правеха тогава в Донбас.

– Те целенасочено са обстрелвали жилищни комплекси. Къщи.

– Именно. А това беше нужно само заради това да омажат цялата ни страна с кръвта на Донбас. И да я готвят за война с Русия. За да може всеки човек, всеки гражданин на Украйна, който е бил в АТО (специална военна операция на киевския режим срещу жителите на Донбас-б.р.), така наречената, да счита, че няма друг изход за себе си, освен да върви да воюва с Русия. А освен това в АТО много негодяи получиха и някакъв боен опит.

– А имаше ли шанс да се избегне това?

– Знаете, някои считаха, че през 2022 година, през април, когато подписаха тези Истанбулски съглашения, че такъв шанс е имало. Но аз смятам, че него го е нямало. Защото тези хора, които замътиха тази война, те не са я замътили за това, вложили са толкова много пари, време, енергия… Не са го направили за да завърши тази война с нищо. На тях им е трябвало да създадат конфликт. На тях им е било нужно да се опитат да отслабят Русия. На тях им е било нужно да се опитат да разклатят Русия отвътре. Тоест например някакъв държавен преврат да направят. Вие виждате колко, да допуснем в Русия, тя от 2022 година също премина през някакви очиствания от западната агентура. Колко генерали влязоха в затвора или се отправиха към Господ Бог. Министри и т.н. Да кажем, от кръгове не много далеко от президента Путин. Това беше очистване. Аз мисля, че на много от тези хора са разчитали западните специални служби, и са смятали, че могат да извършат в Русия държавен чрез тях… тук в Украйна ще започнат война, там – вътре в Русия ще изхвърлят Путин, ще го убият или неясно какво.. Аз мисля, че те са имали няколко варианта, много варианти. Но Слава Богу всички тези планове не проработиха, защото ако те бяха направили това с Русия, сто процента гаранция – следващият щеше да е Китай и т.н. и войната щеше да е много голяма на нашата планета. Както и да го извъртат, Русия си остава фактор на стабилност. Някаква стабилност в света. При това сериозен фактор.

– Какво ще е бъдещето на Украйна след преговорите между Тръмп и Путин в Аляска, ще загуби ли още територии, какво ще бъде държавното й устройство? Как ще се живее в Украйна, да кажем след 5 години?

– Вижте, според мен, сега най-добрият изход за Украйна е да влезе под юрисдикцията на Русия. На Запада не сме му нужни, на Европа не сме й нужни. 100%. Ако сега ние останем, тази част от Украйна, която остане Украйна, остане извън всякакви съюзи, блокове и т.н. – това ще е мъртва зона. Пари няма. Икономика няма. Заводите са разбити, фабриките са разбити. Просто страшно. Нататък всичко. Има още – ако Европа отмени паспортите на украинците, безвизовия режим имам предвид. А украинците вече си изпросиха европейците да направят това. Общувам тук с много хора и виждам отношението към украинците в Европа. В много страни, в България може и да не е толкова лошо, но те станаха сериозен дразнител за местното европейско население. И при това заслужено станаха този дразнител. Те си заслужиха това. В Полша. В Германия. Просто виждам как някои групи украинци, които се намират, да кажем така, под влиянието на режима на Зеленски, как те се държат. Размахвайки бандеровски знамена, в Полша, и сега последно имаше скандал на концерта на Макс Корж… където бяха някъде към 60 000 души, и извадиха това бандеровско знаме – ОУН-УПА. Защо? Да раздразнят поляците, от които Бандера е убил 500 хиляди- жени деца… Е, раздразниха ги. Сега ще ги изгонят с метлата от Полша и правилно ще направят.

– Значи някои групи, повлияни от пропагандата на киевския режим, дразнят хората в чужбина?

– Напълно вярно. Те пълзят по всякакви страни, омотани в знамена, крещят „граница до 91-ва година, война до последния украинец“, сами те скатавайки се от военна служба тук, в Европа, получават помощи, получават още и грантове от украинската власт, западни пари за това, че ходят тук и проповядват. Като цяло живеят добре. И видях, снимаха една известна девойка, журналист, вървяла и снимала и се е опитвала да задава въпроси на тези негодяи, които ходят омотани в украински знамена. Готов ли е някой от тях да върви и да защитава Украйна? Нито едно копеле не каза, че е готово да отиде да защитава Украйна. А рускоезичните момчета, които стоят в окопите в Украйна насила, те са готови? А самите твари – те не са готови да отидат в Украйна и да я защитават от Путин, от москалите и т.н. Цялата тази мерзост стои тук в Европа.

Аз моля вашите български служби да обърнат особено внимание на тях. Тези са беда. Проблем.

– Тези, които така се обявяват, вие считате за реален проблем?

– Те са истински престъпници. Реални провокатори. Това са тези, които в бъдеще ще пренасочат тук оръжие, вие знаете, в Украйна има несметни количества оръжие, това са спящи клетки в Европа – те са храненици на украинския режим, които той ще използва по разни, сега ги ползва за пропаганда в рамките на политическата ситуация, но в бъдеще ще ги използва в някакви други ситуации, провокационни. Трябва да се разбира – това са охранени клетки, създадени от украинския режим на територията на Европа. Запомнете думите ми.

– Това е важно предупреждение. Вие споменахте, че най-добре за Украйна ще бъде, ако тя е под руски контрол. Възможно ли е това да се случи, имайки предвид пропагандата и западната част на страната – т. нар. Волиния и Галиция?

– Знаете ли, западната част на Украйна мен въобще малко ме интересува. Нека вървят в Полша. Но ще ви кажа, неотдавна, преди две години, бях в едно украинско село близо до Лвов в Западна Украйна. Имаше една баба, дребна, около 80 годишна, с ясен ум и здрав разсъдък. И тя казва „москалите настъпват“, аз й казвам – „не се бойте“. Тя беше от Лвов. Аз й казвам – „не се бойте, скоро ще дойдат поляците и ще ви спасят от москалите“, пошегувах се. Тя сериозно се разпени. В началото тя ми разказа, че баща й е бандеровец и тя е бандеровка, всички са бандеровци. И й казвам – „не се притеснявайте, поляците скоро ще дойдат и ще ви спасят“. Не, не, синко… Така че те се боят от поляците.

– Значи западната част няма да отиде при поляците?

– Не, няма. Знаете ли, през 2014 година, когато затвориха ж.п. линиите към Русия. Закриха ги фактически, отмениха ги. От Лвов три на ден, три пътнически влака се отправяха към Москва. Това са хора, които отиваха да заработват там, гастербайтери, както ги наричат у вас.

– Там са заработвали.

– Кой тухли слага, кой мете, различно. Някой на нефтените кули работеха. Това много се практикува от Украйна, има много, които работят с нефт, газ, които работеха на различни платформи.

– Споменахте, че идвате тук през 2023 година. Как успяхте да напуснете Украйна? Те бързо затвориха границите.

– Може ли да не давам показания… Как успях да премина? Успях.

– Добре. Ще е тайна. Явно е било сложно.

– Официално през границата не можеш да преминеш.

– Разбирам. Просто понякога показваме такива истории, не че се дават показания. Спортисти също са бягали.

– У нас цял футболен отбор избяга. Националния ни отбор по футбол в пълен състав остана в Европа, не се върнаха обратно.

– Те са били на мач и после не са се върнали?

– Гимнастиците не се върнаха, скиорите също не се върнаха. Много са.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: