Сред най-смешните напъни на украинските интелектуалци в последно време е постоянното мърморене относно недопустимостта евентуалното замразяване на военните действия с Русия да бъде определяно като „корейски” или „германски” сценарий.

Тоест според тях въпросните сценарии са нещо съвършено различно, защото при тях става дума за разделени народи, а в нашия случай Русия бързо ще прочисти всичко украинско на окупираните от нея територии. Бих искал да облекча страданията на въпросните интелектуалци и ясно да заявя, че „украинският сценарий” би могъл да се характеризира с една-единствена дума и тя е „поражение”. Разбира се, можете да разперите крила и да продължите да определяте това като някакъв специфичен „украински сценарий”.

Ще се опитам да покажа какво всъщност представлява този сценарий. Това е, когато през целия период между 1991 и 2014 г. страната ни безцелно се носеше по течението в глобалния океан, игнорирайки всички застрашителни признаци, че предстои буря. След това, когато бурята започна и Крим и Донбас бяха анексирани, Киев в течение на следващите осем години дрънкаше за някакви реформи, за украинизация или за това как „благодатният Томос” (т. е. дадената на Украинската православна църква автокефалия  от Константинополската патриаршия през 2019) ще промени световната история, за да се сблъскаме накрая с пълномащабната война, започнала през 2022-ра, неподготвени, страдащи от илюзии и с неработеща държава.

След това, когато Украйна по някакво чудо успя да устои, защото народът се надигна да се защити от агресора, държавата ни, само след месец, се върна към „украинския сценарий”, т. е. да не променя нищо, да не прави нищо и да краде всичко, което може да се открадне и което ни предоставят западните съюзници. И през всичкото това време се вдъхновяваше от празните приказки за възстановяване на границите от 1991 г. А сега трескаво се опитва да измисли, как да представи поражението ни за победа. Как да продължи войната без помощта на Запада и разочаровалия се украински народ, който се умори да прикрива с телата си всички грешки и провали на пробитата държава, която може да роди само идиотския курс към Вожда, но не може дори да увековечи както трябва героите, десетки хиляди от които дадоха живота си за Украйна.

Всеки критично мислещ човек е наясно, че няма как да победиш в ситуация, когато по време на войната само едно семейство е откраднало десетки милиона долара. А такива семейства са хиляди, ако не и десетки хиляди, впили се в полумъртвото тяло на Втората украинска република, подобно на червеите, покриващи тялото на умрелия кон. Можем още цяла година да спорим, дали е уместно да определяме като „корейски” или „германски” сценарий варианта със замразяването на войната, който се опитват да прокарат, но това няма да подобри ситуацията, а само ще я влоши, защото и за магарето е ясно, че не можем да очакваме фундаментална промяна за реформиране на държавата, докато войната продължава.

Истината е, че днес целите на Украйна в тази война не са границите от 1991, а: запазването на украинската държавност; максимално бързото приспособяване на държавата към радикално влошилите се условия, когато сме изправени едновременно пред три колапса (демографски, икономически и управленски), плюс огромния външен натиск, който е в състояние да превърне Украйна в прах и пепел. Това е същността на сегашната ситуация. Всичко останало е опасно самозалъгване, водещо до загуба на ценно време, което може да доведе до срив на фронта, а той – до загуба на държавността ни. Не можем да си върнем Крим, Донбас и окупираните територии. Няма да можем да го сторим през следващите години, а може би и десетилетия. Впрочем, може и никога да не си ги върнем, както Финландия завинаги губи Карелия, Франция – Алжир, Турция – Сирия, Ирак, Арабския полуостров и Магреб, а Великобритания – Индия и другите си колонии. Признаването на поражението днес не означава стратегическа победа в бъдеще. Преди сто години Турция губи 80% от територията на Османската империя. Днес Турция има всички шансове да влезе в „първата лига” на световната политика и да се превърна в една от световните супердържави. Преди 50 години китайците са яли врабци, за да не умрат от глад, а днес Китай отправя открито предизвикателство към глобалния хегемон САЩ.

Поражението на Украйна в сегашната война ни отваря пътя към формулирането на стратегически задачи, чиято реализация ще изисква създаването на Трета Украинска република и фундаментално преустройство на всичко: на социалните отношения, на икономиката, на армията, на науката, на медицината. На всичко!

Сегашната форма на съществуване на Украйна напълно се е изчерпала! Ракът на Втората република унищожи всичко, без остатък! А когато се разболеете от рак или го лекувате, или умирате. Лечението на раковия тумор може да изисква ампутация на органите, поразени от метастази. Това е цената на оцеляването и на грешките, които допускаме в живота си. Украйна е затънала до ушите в създаденото от самата нея блато през 33-те години на своето съществуване като независима държава.

Ще повторя думите, които казах през октомври 2013 г.: ние, украинците, ще можем да контролираме само онези територии, които ще отговарят на социалната ни организация. И колкото по-примитивни ставаме, толкова повече земи ще губим по причина, че местните ще искат да се махнат от нас. Илюзиите са в състояние да убият и най-перспективните възможности. Затова, в нашето състояние, изискването да се откажем от илюзиите си означава да се откажем от онази ситуация, която поражда тези илюзии.

Авторът: Юрий Романенко, е известен украински политолог, главен редактор на информационно-аналитичния портал Хвiля, съосновател и член на ръководството на Украинския институт на бъдещето в Киев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: