Трите световни сили – САЩ, Русия и Китай, ще влязат в остро противоборство за ресурсите и транспортните коридори на Арктика – нещо, за което са им необходими сериозни ресурси. В този аспект изразходването на тези ресурси на второстепенни направления ще означава изоставане от противника. Това важи и за украинския конфликт, около който напоследък се забелязва определено оживление под формата на нови преговори и ултиматуми на американския президент.
Известна е стратегията на Запада („Стратегия на Анакондата“) за политическо и икономическо изолиране на Русия и като резултат изтощаване на нейните съпротивителни сили. Важно средство за това е организиране на конфликти по нейните граници. През 90-те години на ХХ век Русия не реагира по решителен начин на действията на Запада. След началото на настоящето столетие обаче политиката ѝ коренно се промени. Като примери могат да се посочат втората война в Чечения, тази с Грузия през 2008 г., присъединяването на Крим и битката с „Ислямска държава“ в Сирия, При тях Русия не само действа решително, но и изпреварващо и така блокира важни военнополитически проекти на Запада. Характерна в това отношение е днешната война на Русия със Запада в Украйна, в която, чрез специалната военна операция, тя предотврати два западни проекта – използване на украинската територия за изграждане на натовски военни бази и намерението му за деколонизация на отделни руски региони, т.е. за разпад на Русия. Такъв е и подходът ѝ към назряващия конфликт в Арктика, където вече се изгражда инфраструктурата на бъдещия театър на военните действия (ТВД).
Арктическите страни са Русия, САЩ, Норвегия, Канада, Финландия, Дания, Исландия и Швеция. Сред тях Русия е безспорен лидер – нейните граници с Арктика са 22 600 от общо 38 700 км. Освен посочените, желание за настаняване в Арктика имат и други страни, например Китай. Арктика е твърде важен регион за граничещите с нея страни по три основни причини – природни ресурси, транспортни коридори и национална сигурност.
Природните ресурси на Арктика са впечатляващи.
Според извършените проучвания в недрата ѝ са открити огромни залежи на нефт, природен газ, злато, елмази, редкоземни метали и много други полезни изкопаеми. От тях само 16% са на сушата, а останалите 84% са на континенталния шелф. Днес достъпът до тях е труден, но според Междуправителствената група експерти по изменение на климата към 2050 г. Арктика ще загуби около 1 млн. кв. км от леденото си покритие. Следователно достъпът до природните ѝ ресурси значително ще се облекчи. За да ги използват за развитие на икономиката си, арктическите страни се стремят юридически да осигурят своите арктически зони и да искат международно признание за тях. За целта трябва да се докаже, че континенталният шелф е географско продължение на територията на съответната страна.
През 2009 г. Комисията за границите на континенталния шелф при ООН одобри заявката на Норвегия и тя стана първата арктическа страна законна владетелка на 235 хил. кв. км от Арктика, През 2007-2008 г. Русия извърши необходимите изследвания, доказващи еднаквостта между руската арктическа зона и континенталния шелф и въз основа на резултатите от изследванията през 2015 г. подаде съответна заявка. След четири година Комисията призна площ от 1,2 млн. кв. км, като продължение на континенталния шелф на Русия, с което тя вече владее над 6 млн. кв. км. от Арктика.
Над Арктика преминават авиотранспортен, между Северна Америка и Азия, и два морски коридора – Северозападен, изключително труден проход между Атлантическия и Тихия океан през канадските острови, и Северен морски път. Важен и икономически изгоден е Северният морски път, който започва от Санкт Петербург, заобикаля от запад Скандинавския полуостров и през териториалните води на руската арктическа зона достига до Владивосток, т.е. свързва Европа с Азиатско-Тихоокеанския регион. Дължината му е 14 280 км, която е значително по-кратка в сравнение с маршрутите през Суецкия или Панамскияканал. Независимо, че той се създава от Русия, по него могат да преминават кораби на всички страни само срещу заплащане на лоцманска услуга и съпровождане с ледоразбивач. Двата морски коридора могат да се използват само от ледоразбивачи. В това отношение Русия наследява постиженията на СССР, развива ги и днес разполага с34 дизелни и седем атомни ледоразбивача, а общо с 84 кораба арктически клас. За пълно осигуряване на коридора са необходими още 15 ледоразбивача, четири от които се строят, и 92 танкера и контейнеровози от същия клас.
Според редица геополитически изследвания най-важната битка през ХХI век между Запада и Русия ще бъде за ресурсите и транспортните коридори на Арктика и именно затова още отсега Западът и Русия извършват подготовка за нея. За да защити своята зона, Русия започна изграждане в нея на различни бази и инфраструктурни обекти, които всъщност са елементи от бъдещия арктически ТВД. След разпада на СССР постоянното военно присъствие в Арктика беше изоставено и едва след като стана ясно, че равноправни отношения със Запада са невъзможни, Русия постепенно започна да го възстановява. Началото е поставено през 2007 г. със строежа на военната база „Арктически трилистник“ на площ 14 дка на Земя на Александра, завършена в 2020 г., а през 2013 г. кораби на ВМФ акостират на архипелага Новосибирски острови. През 2018 г., на Котелния остров на новопостроената база „Северен клевър” е настанена 99-та тактическа група на Северния флот. В арктическата зона, в Мурманска област, е дислоцирана 31-ва дивизия подводни ракетоносци на Северния флот, чийто позиционни райони за ядрени удари по САЩ са под ледовете на Арктика. През 2023 г. в тази зона беше извършено успешно изпитание на крилата ракета „Буревестник” с ядрена силова установка. От 1954 до 1990 г. на ядрения полигон в архипелага Нова Земя се провеждат изпитания на различни ядрени боеприпаси, но през 90-те години е изоставен. Днес той отново е подготвен за такава дейност и при необходимост тя може да продължи.
Към 2023 г. в Арктика има шест руски военни бази, развърната е дивизия за ПВО, въоръжена със зенитно-ракетни системи С-300 и С-400, а РЛС контролират пространството до Северния полюс.
Според датското разузнаване на остров Земя на Александра е построено летище с писта 3500 м, способно да приема изтребители-прехващачи МиГ-31, носители на ракетен комплекс „Кинжал“, транспортни самолети Ил-76 и бомбардировачи Ту-160, въоръжени с крилати ракети, в чийто обсег попадат Гренландия и Аляска. На същия остров е разположена радиолокационна рата, дивизион, въоръжен с арктичен вариант на зенитен артилерийско-ракетен комплекс „Панцир-СА“, пункт за управление на авиацията, отопляеми хранилища за боеприпаси и такива укрития за постоянно базираните там изтребители-бомбардировачи Су-34. Общо в Арктика след 2014 г. Русия строи десет военни летища, повечето от които са завършени.
През 2025 г. на размагнитване и изпитания е поставен първият боен ледоразбивач-патрулен кораб, въоръжен с автоматична артилерийска установка и многоцелеви вертолет на борда. Заложен е още един кораб от този клас. За отбрана на базите се използва двузвенен всъдеход, въоръжен с РСЗО „Торнадо-Г“, а във военно време и с крилати ракети „Калибър“. За охрана на северния морски път се използва брегови противокорабен ракетен комплекс „Бастион“ с крилата ракета „Оникс“. За обслужване на обектите в Арктика са създадени арктически влекачи, мотоциклет с електродвигател, двузвенни транспортьори, мобилни ремонтни работилници и други обслужващи средства, а
на остров Земя на Александра е издигнат православен храм „Св. Николай Чудотворец“, най-северният в света.
Тези обекти са използвани в мащабното учение „Юлски щорм“, проведено от 23 до 27 юли т.г. в просторите на Северния и Тихия океан, Баренцово, Балтийско и Каспийско морета. Обхватът показва, че съществува реална заплаха както от север и изток, така и от Закавказието, защото в тези региони вече върви преформатиране на геополитическото пространство. Привеждам тези конкретни факти за направеното от Русия, за да не бъда голословен в твърдението си, че Русия действително предприема твърде сериозни изпреварващи действия за защита на интересите си в Арктика.
По време на Студената война САЩ твърде активно използват Гренландия в борбата със СССР. На базата на ВВС Туле (днес Питуфик) се базират стратегически бомбардировачи. В Гренландия започва реализиране на проект „Леден червей“, който предвижда прокопаване на 4000 км тунели под ледената покривка и създаване в тях на 600 стартови позиции за стратегически ракети. Отначало се построяват редица социални обекти, но се оказва, че са грешни изследванията за стабилността на ледения слой и затова през 1963 г. проектът е закрит. След като Русия поема курс към защита на националните си интереси, през 2019 г. държавният секретар Марк Помпео заявява, че „регионът е станал арена на конкуренция“ и че е необходимо „адаптиране към новото бъдеще“.
Става ясно, че САЩ изобщо не са готови за започналата „конкуренция“ – те разполагат само с два ледоразбивача, от които един е непригоден за използване. През 2022 г. администрацията на президента Байдън актуализира разработената през 2013 г. Националната арктическа стратегия (National strategy for the arctic region) и определя десетгодишен срок за изпълнението ѝ. Основното в нея е ясно обозначеният курс към противопоставяне с Русия, като за целта те ще „максимализират сътрудничеството с арктическите съюзници“ и „ще защитават свободата на плаването през Арктика“, т.е. ще оспорват суверенитета на Русия над Северния морски път. В съответствие с нея
Пентагонът разработва военна стратегия за Арктика, като в последната ѝ редакция от 2021 г. е поставена задача „връщане на страната в Арктика“ с цел запазване статута на САЩ като “велика държава“.
Започва подготовка на войските за действие при „свърхниски температури“ и създаване на средства за управлението им в арктически условия. Създаденото се проверява през 2024 г. на учението на НАТО „Arctic Edge“, при което се отработва десантна операция в Норвегия след прехвърляне на десантчиците през Северния полюс. На Аляска вече е развърната 82-ра въздушно-десантна дивизия, а на учения редовно вземат участие многоцелевите изтребители F-35.
За да компенсират изоставането си, САЩ предприемат действия в три направления – изучават възможността за производство на ледоразбивачи, в т.ч. в Швеция и Финландия, организират сътрудничество с арктическите си съюзници и планират мащабно настаняване в Гренландия. Според специалисти на първо време Швеция и Финландия не могат да организират изработване на съвременни ледоразбивачи, тъй като нямат технология за производство на стомана с необходимите качества. През 2021 г. САЩ сключиха двустранен договор с Норвегия, а след две години с Дания, Финландия и Швеция, получавайки достъп общо до 38 военни обекта в тези страни.
В случая интересно е това, че НАТО остава извън тази дейност на САЩ.
Обяснението е, че без тежката и мудна бюрокрация на НАТО ще се реагира по-гъвкаво и своевременно. Така САЩ могат да разчитат на помощта на седемте арктически страни при разделяне на Арктика и при защита на своите интереси в нея. В тази обстановка има едно смущаващо обстоятелство – наскоро Норвегия, Финландия и Швеция, за да защитават транспортните маршрути в Крайния Север, създадоха свое Обединено командване. Тази година военен съюз създадоха Великобритания и Германия, а такъв вече съществува между Франция и Великобритания. Възниква въпросът – защо са необходими те, след като съществува НАТО и след като има двустранни договори със САЩ? Засега, освен спекулации, няма отговор на този въпрос.
САЩ предприемат стъпки за разширяване на присъствието си в Гренландия и в перспектива за присъединяване на Канада като свой 51-ви щат или поне за използването ѝ в интерес на арктическата им програма.
За тях обаче много по-важна от военна гледна точка е Гренландия, която е част от територията на Дания. След Втората световна война тя става важна база на американската стратегическа авиация за действие срещу СССР. От мощната тогава инфраструктура днес е останала само скромната ВВС база Питуфик и РЛС от системата за ранно предупреждаване за изстреляни стратегически ракети. Президентът Тръмп показва явно желание да се настани в Гренландия и да я използва като модерна ВВС база, а в бъдеще и като постоянна база на ракетоносните подводници за контрол на позиционните райони на руските подводни ракетоносци. Такава възможност се открива и за контрол на руския Северен морски път. Освен това настаняването в Гренландия означава възможност за ефективен контрол на континенталния шелф и на транспортните коридори. При разширяване на летището в Питуфик на постоянна основа могат да се базират многоцелеви изтребители F-35, разузнавателни БЛА и стратегически бамбардировачи В-52. Тези средства, а и не само те, ще позволят на САЩ непрекъснат контрол над всички граждански и военни обекти на Русия. Повечето от тези възможности засега са само намерения и за реализирането им е необходим огромен финансов, промишлен и военен ресурс.
През 2018 г. Китай се обяви за около-арктическа страна, независимо, че най-северната му точка е на ширината на някои европейски столици. Това е израз на политиката му спрямо Арктика, която е изразена в обявената от него концепция „Арктика принадлежи на цялото човечество“. С нея се оправдава не само намесата му в континенталния шелф на арктическите страни, но се създава възможност за това на всяка страна, обявила себе си за „около-арктическа“.
Основна цел на Китай е изграждане на арктически морски участък от проекта „Един пояс-един път“,
който трябва да започне от пристанище в североизточната част на страната и да достигне до пристанище Ротердам. Очевидно е, че той ще бъде конкурент на посочените по-горе два морски коридора. Китай е силно заинтересуван и от природните ресурси на Арктика. Освен това вече две десетилетия той инвестира в инфраструктурни проекти, в добив на медна и желязна руда и на редкоземни метали в Гренландия, което е в явно противоречие с интересите на САЩ. На Китай също са необходими ледоразбивачи и за проверка качествата на произведените, през 2024 г. той изпраща в Арктика три такива кораба.
Трите световни сили ще влязат в остро противоборство за ресурсите и транспортните коридори на Арктика, за което са им необходими сериозни ресурси. В този аспект изразходването им на второстепенни направления ще означава изоставане от противника. Това важи и за украинския конфликт, около който напоследък се забелязва определено оживление като нови преговори и ултиматуми на американския президент. На 14 юли той даде 50-дневен срок за постигане на мирно споразумение по украинския конфликт. На среща с държавния секретар Марко Рубио министър Сергей Лавров е предложил вариант за мирно уреждане на конфликта, от който са се заинтересували в Белия дом. Но трябвало САЩ да осигурят присъствието и на украинския президент, но не като наблюдател, а като ръководител, който трябва да приеме и изпълни евентуалното решение по регулиране на конфликта. За обсъждането му била предложена среща на 2 септември т.г. между ръководителите на Китай, Русия и САЩ, като поводът е отбелязване на 80 г. от края на Втората световна война, в която страните бяха съюзници. Последвалите изказвания в Киев, Вашингтон и Москва показват, че определени разговори за среща на 2 септември действително е имало.
След срещата Лавров-Рубио на шестдневно посещение в Киев пристигна генерал Келог, представител на президента Тръмп. В интервю по украински видеоканал авторитетният украински политолог Константин Бондаренко предположи, че при посещението си в Киев генерал Келог е обяснил на президента Зеленски и ръководителя на неговата администрация Андрей Ермак каква е приетата линия за мирни преговори и какво се иска от тях. Отговарят му, че срещу нея ще има силна съпротива, на което генералът заявява, че „вътре в страната можете да правите каквото си поискате, да използвате каквито си искате репресии“, за да се защитите, но „що се отнася до външната политика сте длъжни да следвате приетата линия без никакво отклонение“. След заминаването на генерал Келог двамата извършват мащабно преструктуриране на правителството и поставят под контрол агенциите за борба с корупцията, които били креатура на глобалния либерализъм, включително европейския, представян от ръководството на ЕС, чието присъствие не се предвижда на евентуалната среща на 2 септември. В Киев знаят, че креатурата ще бъде против мирното уреждане на конфликта и се опасяват от събраното в нейните папки. Поради това само за един ден съставят, прокарват в парламента и въвеждат в действие необходимия им закон. Следват протести срещу него, на които се иска и оставката на двамата, т.е. либералните глобалисти рязко реагират срещу набелязаното мирно разрешаване на конфликта, който те никак не желаят да бъде прекратен.
Допускам, че по-късно в САЩ става ясно, че Русия не е съгласна с „приетата линия за мирни преговори“, поради което на срещата с британския премиер в Шотландия президентът Тръмп заяви, че намалява ултиматума към нея от 50 на 10-12 дни, т.е. до 6-8 август. Навярно срокът е обвързан с 12 август, когато трябва да завършат преговорите с Китай за митата. Възможно е и от резултата им да зависи дали ще бъдат наложени вторични санкции на страните, търгуващи с руски нефт. Може обаче с увереност да се твърди, че Русия няма да се съобрази с ултиматума и ще продължи специалната военна операция. Нервните действия на американския президент и отслабващото единство на Европа относно конфликта в Украйна показват, че Западът не може да намери приемлив вариант за прекратяването му. За САЩ това е необходимо, защото пред тях стои проблемът Китай, а без разрешаването му те не могат да съсредоточат силите си в Арктика.
Коментирай първи