Неизбежният сблъсък между САЩ и Русия няма как да стане под формата на война между двете ядрени държави, защото този, който удари пръв, ще загине втори. Затова САЩ приеха друга стратегия, която може да се определи с три думи „обкръжаване, сдържане и изтощаване” на руския враг. Днес, от Прибалтика през Полша, Румъния, България и Турция, Русия е обкръжена от запад и юг. Изтеглянето на САЩ от Афганистан създаде допълнителна заплаха от югоизток, а съюзническата им Япония прави това от изток. Така „прегръдката на анакондата” е формирана и единственото, което оставаше, беше затягане на примката.
Първото противопоставяне между двете страни беше през 2008 г. в Грузия, второто през 2014 г., когато САЩ организираха успешен преврат в Киев, а Русия присъедини Крим и помогна на Донецк и Луганск да се откъснат от Украйна, третото стана през януари 2022 г. в Казахстан. Резултатът от тях беше образуване на четири самостоятелни републики на територията на Грузия и Украйна, контролирани от Русия, а образуваното след преврата украинско правителство изцяло стана подвластно на САЩ.
На 24 февруари започна четвъртото, твърде остро противопоставяне между двете велики ракетно-ядрени сили – началото му постави руската специализирана военна операция на територията на Украйна. На практика, то прерасна в противопоставяне с цялата евроатлантическа общност под активното ръководство на САЩ.
Анализът на посочените събития показва, че между САЩ и Русия повече от десетилетие се води все по-ожесточена хибридна война. Тя включва използване на политически, дипломатически, икономически и информационни средства за въздействие (основно пропагандни), а при необходимост преминаване и към прокси война. Характерно за разглежданото противопоставяне е това, че при възникналите прокси войни САЩ участват чрез въоръжените сили на Грузия, Украйна и прокси формирования в Казахстан, а в тях Русия участва със свои сили. За нея те са реални войни, докато за САЩ те са прокси, т.е. за тях воюват гражданите на Грузия, Украйна и наемници от други страни.
В историята на европейския континент два пъти се установява нов международен ред, закрепен с договор между воюващите страни на основата на общоприети правни норми. Първият път международно-правов ред се установява след Първата световна война с известния Версайски договор, а вторият – след Втората световна война с договорите и споразуменията от Ялтенската и Потсдамската конференции.
В основата на днешното руско-евроатлантическо противопоставяне стои разпадът на Ялтенско-Потсдамските споразумения. Той започна с разпадаето на СССР и военната операция „Съюзническа сила” на 11-те страни-членки на НАТО срещу Югославия през март 1999 г., известна в Пентагона като „Благородна наковалня“. В резултат на войната беше създадена нова държава – Косово. Години по-късно френският президент Саркози констатира, че „Ялта отдавна вече е минало”, т.е. установеният в Ялта и Потсдам международен правов ред вече не съществува.
В началото на настоящето столетие САЩ започнаха активни действия за запазване на превъзходството си чрез реорганизиране на международните отношения по нови правила, създадени от тях. Те трябва да заменят съществуващите, залегнали в редица международни споразумения, и да се спазват и изпълняват от всички останали. При това в обем и ред, както им диктуват САЩ. Проблемът за САЩ е в това, че редица страни, сред които Русия, Китай и Индия, не са съгласни да живеят по правила, създадени без тяхно участие.
Отдавна е ясно, че важно звено сред несъгласните със САЩ е Русия, поради което те насочват огромен ресурс за нейното ликвидиране като фактор, който им пречи и който може да окаже влияние върху други потенциални конкуренти или противници. Това не може да стане с война между двете ядрени държави, защото този, който удари пръв, ще загине втори. Затова САЩ приеха друга стратегия, която може да се определи с три думи „обкръжаване, сдържане и изтощаване”.
Обкръжаването изисква създаване на враждебни държави около руските граници съгласно известната концепция „Прегръдка на анакондата”. Тя беше реализирана чрез разширяването на НАТО на изток, въпреки че то бе в нарушение на Хартата за европейската сигурност, приета от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Истанбул през 1999 г. и потвърдена в Астана през 2010 г. Въпреки че в тези документи стоят подписите на всички страни-членки на ОССЕ, нито една от тези страни не помисли, че преминаването на допустимата граница може да бъде погубно за европейската сигурност. Днес, от Прибалтика през Полша, Румъния, България и Турция, Русия е обкръжена от запад и юг. Изтеглянето на САЩ от Афганистан създаде допълнителна заплаха от югоизток, а съюзническата им Япония прави това от изток. Така „прегръдката на анакондата” е формирана и единственото, което оставаше, беше затягане на примката.
Сдържането на Русия има икономически характер и е насочено към срив на нейната икономика, влошаване на живота на хората и предизвикване на вътрешно напрежение с цел смяна на днешното управление и замяната му с послушно, каквото страната имаше през 90-те години на ХХ век. Този замисъл се реализира чрез налагане на различни ограничения в търговията, финансите и промишленото производство, а напоследък в науката и спорта, дори и на параолимпийците, което си е чисто варварство от страна на Запада спрямо хората с физически недъзи.
Сдържането има и добра страна, защото Русия е принудена да развива отраслите на икономиката, чиито нужди е задоволявала чрез внос, а при ограниченията трябва сама да ги произведе. За целта са необходими време и ресурс, като забавянето ще доведе до известно влошаване живота на хората. За Русия това не е нещо ново, а известно е, че народът ѝ се сплотява в моменти на изпитание. По силата на своето географско положение, природни богатства и желание за самостоятелност на международната арена Русия може бързо и успешно да развива своята наука и икономика само при едно условие – да има поне четвърт век за спокойно съзидание. Точно това условие Западът е твърдо решен да не удоволетвори, а за да го има, Русия трябва сама да си го осигури, което явно не става с мирни средства.
Изтощаването на Русия може да се осъществи много ефективно, ако страната се въвлече в крупен локален конфликт с мощна във военно отношение страна. САЩ започнаха активизиране в това направление през 2008 г. с грузинския експеримент, продължи в Украйна и Казахстан, за да се стигне до руската намеса в Украйна през февруари т.г.
Защо Русия започна специализираната операция в Украйна?
Вече има твърдения, че през март тази година Украйна е планирала начало на военни операции за силово приобщаване на Крим и Донбас и с тази цел дислоцира 60-хилядна групировка в Донбас и значителна на границата с Крим. От това, заедно с нетърпимото вече изтребление на руските граждани в Донбас, може да се направи извода, че навлизането на руски войски в Украйна е предизвикана превантивна ответна реакция.
Как беше подготвяна Украйна за противопоставяне с Русия?
На САЩ им трябва крупна военна сила, с която Русия да има продължителен и изтощителен конфликт. За такава е избрана Украйна и затова тя грижливо е подготвяна още от първото десетилетие на настоящия век. Отвъд океана решават, че е необходимо да започнат и военно усвояване на украинската територия. Началото е поставено през 2013 г. в Крим с подготовка на база за настаняване на части от ВМС на САЩ/НАТО в Севастопол с идея за блокиране достъпа на Русия на юг към Средиземно море.
Настаняването на САЩ в Украйна явно не е било достатъчно в политическо отношение. През следващата година в Киев избухват масови демонстрации, които прерастват в насилствена смяна на държавната власт. Според публикация на Тиери Мейсан, Voltairenet.org от 2 март 2022 г., по време на демонстрациите в столицата пристига Виктория Нюланд. Нейната цел е да подкрепи неформалното националистично-неонацистко движение, по-късно преобразувано в партия „Десен сектор”, финансирано от кръстника-евреин на украинската мафия Игор Коломойски, и да ръководи действията на част от израелския спецназ „Делта”, заел позиция на площада. Именно национал-неонацистите и спецназа създават необходимите условия за успех на преврата. Реакцията на Русия е известна – през март 2014 г. Крим става руски, а на югоизток се отделят части от Донецка и Луганска области, самопровъзгласили се за независими републики. Населението им е с руско самосъзнание и през следващите години над 800 хиляди стават руски граждани.
След преврата през юли с.г. ускорено се създава „Доброволен украински корпус” с батальонна, преобразувана по-късно в бригадна структура. Към края на 2021 г. напълно боеспособните бригади вече са 25 и те са основата на войсковата групировка в Донбас. Организацията на бригадите и тактиката им е както тази на дивизия СС „Галичина”, воювала в състава на германския Вермахт през Великата отечествена война.
За разрешаване на конфликта в Донбас на 12 февруари 2015 г. бяха подписани Мински споразумения (Минск-2”), подкрепени с декларация от лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия и одобрени от Съвета за сигурност на ООН. Самопровъзгласилите се републики не само че не получават закрепената с „Минск-2“ автономия, но два пъти е направен опит силово да бъдат присъединени към останалата част от страната. След двата украински провала територията на самопровъзгласилите се републики постоянно се обстрелва, при което са разрушавани сгради и загиват невинни хора. До началото на 2022 г. загиналите са около 14 000 и именно този факт дава основание на руския президент да го определи като геноцид. По същото време въоръжени групи с неонацистка идеология малтретират и дори убиват украински граждани в самата Украйна, само защото са рускоговорящи.
През тези години САЩ и НАТО открито насочват политиката на Украйна към противопоставяне с Русия, активно въоръжават и подготвят армията ѝ по натовски стандарти, а през това време НАТО постепенно увеличава военното си присъствие по западната руска граница.
Стремежът на Украйна към членство в НАТО не беше възможно в близко бъдеще, но изграждането на натовска военна инфраструктура стана реалност. При това, без да е членка на НАТО, на украинска територия без проблем, само на двустранна основа, могат да се базират нападателни оръжия, които по своите бойни възможности и близостта до Русия са стратегическа заплаха за нейната сигурност.
Наскоро стана известно, че Украйна е получила от чужбина плутоний-239 и е провеждала изследвания в няколко института за създаване на ядрено оръжие, включително и на територията на Чернобилската АЕЦ.
Впрочем нападението на украинска диверсионна група на централата в началото на март т.г. е с цел изземване или унищожаване на документация за извършените изследвания. Вероятно е успяла, доказателство за което е запаления от групата пожар в сградата на учебно-изследователския център. За този пожар е обвинена руската армия и случаят е раздухан от западната пропагандна машина до такава степен, че започва масово изкупуване на йодни таблетки. Хората обаче не знаят, че корпусът на атомния реактор е разчетен така, че да издържи таранен удар от изтребител, летящ с околозвукова скорост, а да бъде разрушен с артилерия е просто невъзможно.
Украинските ядрени изследвания са известни и на САЩ, и на Русия, което оповести Сергей Наришкин, ръководител на Службата за външно разузнаване. Освен желанието за създаване на ядрено оръжие, се извършва и подготовка на негови носители. Украйна разполага с ракетна бригада, въоръжена с оперативно-тактически комплекс „Точка-У” и с няколко консервирани ракетни двигатели за стратегическата балистична ракета УР-100М.
Няколко десетки такива ракети Украйна предаде на Русия като компенсация на дълга си към нея – днес част от тях са на бойно дежурство с монтиран хиперзвуков планиращ боен блок „Авангард”. Споменавам за УР-100М, за да покажа, че Украйна има възможност да използва наличните двигатели като носители на бойни глави, включително и ядрени. За страната не е проблем за кратко време да създаде бойни глави, снарядени с радиоактивно вещество /т.н. мръсна бомба/, с което заплахата и изнудването на Русия би станала реалност. Това обаче е по-малката беда, а по-голямата е в това, че няма гаранция дали бандеровско-неонациската върхушка няма да предизвика ядрена война в Европа.
В Украйна се извършват и биологични изследвания на различни патогени, които причиняват различни болести, при това с отчитане на физиологичните особености на местното население. Изследванията се извършват основно от американски специалисти в 30-те биолаборатории и са финансирани от Пентагона, като половината от тях са научно-изследователски. Резултатите от тези изследвания могат да се използват и за създаване на биологично оръжие, т.е. на носителите вместо ядрена, може да се монтира биологична бойна глава. След навлизането на руската армия от лабораториите бързо се изнасят материали, прибори и документация, както това стана и в Казахстан през 2021 г.
Отчитайки създалата се обстановка на западната граница и в Украйна, през декември 2021 г. Русия предложи проектодоговор на САЩ и проектоспоразумение на НАТО за създаване на система за взаимна сигурност в Европа. Най-важните за Русия постановки в тях бяха отхвърлени, но започнаха срещи за разговори по второстепенни въпроси.
Това изобщо не устройва Русия и показва, че САЩ и НАТО не желаят да създадат система за взаимна сигурност чрез мирни преговори. Последното означава, че исканата сигурност Русия трябва да наложи силово, чрез война. В същото време заплахата за живота на жителите от самопровъъзгласилите се републики рязко нараства, поради което започва масова евакуация на населението в Русия, като към началото на март т.г. броят им достига около 150 хиляди.
Реакцията на Русия беше предсказуема, но формата ѝ стана ясна на 24 февруари т.г., когато започна специална военна операция на територията на Украйна, всъщност стратегическа настъпателна операция. В по-широк аспект целта на операцията е посочена от министъра на отбраната на Русия – „защита на РФ от военната опасност, създавана от западните страни, които се опитват да използват украинския народ в борбата срещу нашата страна”.
Следователно военната операция срещу Украйна е прокси война на САЩ и НАТО срещу Русия и реална война на Русия с подготвената от тях Украйна. Трябва да се подчертае, че днес САЩ и НАТО участват активно непряко във войната чрез предоставяне на въоръжение, боеприпаси и военно-техническо имущество, набиране на наемници, на които някой трябва да плаща и това не е Украйна, както и предоставяне на разузнавателни данни на украинския ГЩ от американското въздушно разузнаване, което е особено ценна помощ при разрушената система за командване и контрол на въоръжените сили.
Какви цели си постави Русия с навлизането в Украйна?
Официално обявените цели са две : демилитаризация и денацификация на Украйна. Демилитаризацията означава ликвидиране на военната инфраструктура на страната и на нейните въоръжени сили. Постигането ѝ започна с нанасяне на удари с високоточни оръжия по командни пунктове, свързочни възли, системата за ПВО, т.е. по РЛС от радиотехническите войски и зенитно-ракетните комплекси, по летищата и самолетите от изтребителната, бомбардировъчна и транспортна авиация. Около 90 % от тези обекти бяха унищожени само за 2-3 бойни дни.
За Русия не е голям проблем разгромът на регулярните въоръжени сили, проблем е унищожаване на националистичните батальони. Те укрепват населените места не само за организиране на отбрана, което в една война е нормално, но и за използване на хората като жив щит, като за целта не им разрешават да преминат през създаваните хуманитарни коридори. Тази тактика на националистическите батальони вече е използвана от хитлеристи и терористи и е недопустима от всякакава гледна точка.
Денацификацията на Украйна предполага разпускане на структурите, възприели бандеровско-неонацистка идеология, и разгром на националистическите батальони като нейни най-ярки носители.
Предполага се, че именно постигането на тези две цели ще направи Украйна неутрална страна, което е твърде съмнително. Възможно е това да стане в бъдеще, а до тогава подготвените от САЩ и НАТО диверсионни групи ще преминат в нелегалност и ще организират саботажи и убийства на членове от бъдещото държавно управление на страната. Вероятно точно на това се е разчитало за създаване на проблеми на Русия на украинска територия в продължителен период от време, проблеми, които дори Сталин разрешаваше в Галичина до началото на 50-те години на ХХ век и които явно не са били напълно разрешени. Това е естествено, защото, когато една идея овладее масите, както пише Карл Маркс в „Тезиси за Фойербах”, тя става материална сила, за чието преодоляване се изискват много усилия и време.
За сигурността на нашия континет ще има значение следвоенното устройство на Украйна, което ще определи и новата разстановка и баланса на силите. Лансират се различни варианти за обществено-политическо устройство на Украйна, като федеративно, конфедеративно или централизирано. Русия е за федеративна Украйна с право на регионите за излизане от нея, за унищожение на националистичните батальони, за разпускане на всички бандеровско-неонацистки структури и тяхната конституционна забрана. Това обаче може да стане само след споразумение със САЩ. Засега те настояват за централизирано устройство, което ще им позволи отново без особени усилия да възродят и украинските въоръжени сили, и неонацистката идеология. Ако не се постигне баланс на интересите, новият барутен погреб на Европа може да бъде взривен винаги, когато това потрябва.
Освен демилитаризация и денацификация, Русия преследва и една много по-важна цел – позициониране като глобална сила, с която трябва да се съобразяват не само САЩ и Европа, но и на планетата. Реализирането на тази цел ще зависи от резултата от провежданата стратегическа настъпателна операция в Украйна, от устойчивостта на икономиката й на наложените санкции, от готовността й за разумен компромис и от умението на нейната дипломация да го постигне. Skandalno.net
Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Тези анализи се появиха преди доста време в западната преса и не виждам причина някой да не ги превежда веднага, а да се чакат наши хора да ги представят за свои. Поне за преводите вече не се искат специалисти, Преводи се извършват светкавично.
„Радикалната ционистка секта Хабад има намерение да се пресели в оскубаната до крайУкрайна от САЩ. Там тя възнамерява да създаде за себе си “Града на хълма“, предвиждайки разбира се да унищожи местното население…
…На 6 май 2014 година в медия-проекта «Киев-еврейски» зам. Главата на Днепропетровск Б. Филатов прави сензационно признание:
„…какво да правим с онези, които искрено желаят смъртта на моята страна? С въздухарските руски идиоти, искрено неразбиращи, защо ние сме готови да ги избием? С подлите руски журналисти, за които дори езикът не мръдва, та да ги наречеш хора? С цялата тая нечиста пасмина? Утре ще настъпи нов ден и ще изгрее Слънцето. А какво ще прави цялата тази нечистотия? А ние сме длъжни да направим нова държава- „Град на Хълма“-един нов Цион, нова земя обетована.“
Така украинският олигарх И.Коломойский, с устата на свой помощник, озвучава крайната си цел, която е на и днепропетровския Хабад- създаването на територията на Украйна на нова държава!
Но, кой му е обещал новата обетована земя? Да не би Бог?
Впрочем, „обетована земя“ вече има. И това е Израел. Така че друга такава няма и не може да има.
Следователно, от Украйна искат да направят обетована земя Хабад от Днепропетровск и олигархът Коломойский, който сега финансира и оглавява (а не шефът на СБУ В.Наливайченко) фашистката наказателна операция в Донецка и Луганска области.
Нещо повече, на празника Пурим на 16 март 2014 год., когато в Крим се провежда референдум за статуса на автономната република (датата не е избрана случайно, а с цел да се удари колкото се може по-силно по еврейската секта на украинския Хабад), равинът на Днепропетровск Шмуель Каминецкий заявява:
„Ние живеем заедно с украинците вече 1 000 години. И Украйна е наша земя. Днес ще четем естера, както сме го чели преди хиляди години. И именно днес това четене има особено значение. Именно днес новият Аман, нашият общ с украинците враг, стои съвсем близо.
Забавно е споменаването за украинците, с които евреите живеят заедно вече 1000 години. Но, омесването с Аман означава много.
Кой е този нов Аман?
В широк смисъл, това е Русия и руският народ, а по-точно олицетворява президентът на Руската Федерация В.В.Путин, намесвайки в плановете на Хабад Любавич по възстановяването на новата Хазария или по думите на Б.Филатова, новият Цион в Украйна.
Загубата на Крим болно удари плана на И.Коломойский и неговите покровители в САЩ, начело на най-голямата и влиятелна общност на Хабад в Ню Йорк. А още по-болезнен се оказа процесът на отделяне на Донецката и Луганската републики, скед който несъмнено ще последва и целия югоизточен район на Украйна.
Невзрачната колиба «град на Хълма» – т.е. новият Йерусалим започна да се разкапва още строителите му да не са започнали градежа.
Защо?
Защото се използват лъжи и предателства, жертвопринасяйки обикновените хора в Украйна. И с невиждана за XXI век жестокост, разбишкайки твърде много хора.
Сега строителите на нова Хазария стоварват цялата си ненавист против Русия и руския народ, против В.В.Путин и неговата команда, назовавайки президента на Русия нов Аман. Така те обаче особено подчертават неговия патриотизъм и разбиране на огромната опасност от плановете на И.Коломойский и украинския Хабад.
Но, още по-важно за разбирането на дълбоките причини на киевската революция на И.Коломойский е признанието на равина Ш.Каминецкий за хилядолетната история на съвместното съжителство на територията на Украйна.
На пръв поглед изглежда, че равинът не познава или не знае историческите факти за възникването на Киевска Рус и народа който я населява. Но Ш.Каминецкий говори за съвсем други исторически събития, а именно за Хазарския каганат.
В IХ век Хазария заема огромна за тези времена територия- от Астрахан и Каспийско море до Днепър, включително Крим, с форпост на север Белая Вежа, от което и произлиза названието Беловежска пуща, където се преселват през Х век бягащите след разгрома на Хазария евреите.
И ето сега, става дума за възраждането на нова Хазария, център на която да е Днепропетровск. Съдейки по всичко Украйна е била длъжна да стане донор за « града на Хълма» – новия Йерусалим. Т.е. формацията Хабад Любавич е възнамерявала да се пресели от Ню Йорк в Украйна, да направи Днепропетровск столица на Хазария, като по този начин наруши естествения ход на историята.
Та нали именно в Йерусалим, в държавата Израел трябва да бъде възстановен Третият Храм с престол за Йерусалимския цар, за чиято поява така жадуват и чието пришествие така очакват евреите по цял свят?!
Но, общността Хабад Любавич има свой възглед на историческата перспектива. Та нали Менахем Мендл Шнеерсон, последният раби на Хабад Любавич, умрял в Ню Йорк през 1994 год. е признан за мошиах, който ще бъде възкресен в определен момент.
При това, в Днепропетровск вече е създаден храм за М.М.Шнеерсон, където той ще се възкачи на своя престол. И това е центърът на Хабад «Менора», най-големият комплекс в Европа.
И така, членовете на Хабад Любавич вече не чакат пришествието на мошиаха в Израел, а възнамеряват да си направят свой Израел- „град на Хълма“/Цион/ на украинска земя, възраждайки Хазария. Та нали те не помнят Израел? А съдейки по всичко не желаят да имат нещо общо с новата историческа Родина, с истинската Обетована Земя.
В своята чудесна работа «Зигзагите на историята», академикът от Руската Академия на естествените науки Л.Н.Гумильов много точно предсказва събитията ставащи сега в Украйна.
В началото на IX век в Хазария е извършен преврат. В резултат втори човек след кагана/княза, царя/ става евреят Обадия, син на дагестанския военачалник Булан, приел юдаизма.
Събитията за които разкрива Л.Н.Гумильов следват така:
1. Обстоятелства, при които е извършен този не толкова религиозен, колкото държавен преврат се прикриват с много измислици и легенди, с една цел, да се скрие от народа и историята истинските събития.
Същото наблюдаваме сега и в Украйна, как от победата на майдана на 22 февруари 2014 година се възползват тези, които формираха народния гняв против президента В.Ф.Янукович и неговата корумпирана клика. Всички, които призоваваха народа на Украйна към въстание, към активни действия против милицията и спец-поделението «Беркут», при това оцапвайки с кръв защитниците на майдана, с «небесната сотня» на В.Ф.Янукович, превзеха властта по правото на победителя.
Но, що за победители са те ?
Без съмнение, всички те са от Хабад-Любавич и за това имат огромна подкрепа от США и Евросоъюза.
Може да се каже, че революцията на Хабад победи в Украйне, но целите и бяха скити дълбоко в недрата на новата власт. И само благодарение на мълниеносната кримска операция нещата започнаха да се проясняват за много хора небезразлични към съдбата на украинския народ.
Тези цели са създаване на украинска територия на нова Хазария, на град на баира, на хабадския Ерусалим, с трон за М.М.Шнеерсон.
2. Казват- Обадия е бил човек интелигентен. И с връзки сред еврейската диаспора. За «мъдреците израелски» той не е жалил сребро и злато. Само и само да се съгласят и да приемат ситуацията в Итил.
И ако съпоставим с този факт общоизвестното „знание“, че за политически преврат са нужни пари и организация, то е очевидно с какви сили е бил свързан Обадия.
От смяната на властта печелят не само хазарите и хазарските евреи, а и придошлите евреи, еврейската общност като цяло. Като е така, значи те са и организаторите на преврата, запазвайки легитимен вид на станалото. Това обяснява защо всички държавни длъжности са разпределени между евреи, при което самият Обадия приема титлата «пех» (бек), на арабски «малик» означава цар.
Т.е. той оглавява управлението при жив/ каган/, но който е под стража! И се пуска да се появи пред народа веднъж в годината. Естествено по строг контрол.
Без съмнение, украинският олигарх И.Коломойский, който сега претендира за титлата цар на нова Хазария, ръководи киевската власт, заставяйки я да изпълнява заповедите на Хабад, а по-точно на неговата нюйоркска част, имаща огромно влияние над администрацията на президента на САЩ.
А президентът, А.Турчинов, А.Яценюк, А.Аваков и В.Наливайченко са само колективен «номинален каганат» на служба при И.Коломойский. Той разпределя ролите и назначава свои представители на държавни длъжности. Безусловно, парите и политическото влияние на Хабад Любавич са помогнали не само за стъкмяването на майдана, но и на преобръщането на Украйна по плана на богатите евреи, които отдавна кроят планове за преселение от краха на САЩ и надвисналата война в Близкия Изток.
Редовите еврейските общини ( за разлика от Хабад) за сега само губят от „съседството“ си с това чудовище в международната политика, защото бизнесът им страда от „умелите“ действия на МВФ и ЕЦБ, насочени към преразпределяне сферите на влияние в украинската икономика.
В края на краищата, печелят олигарсите. Но всички те отдавна са членове на Хабад Любавич и изрядно са вложили пари и влияние в майдана.
3. През 20-те години на IX век новият ред в Хазария побеждава напълно, с незначителни териториални загуби подчинява езическия каганат. Кримската Хетия е православна държава, страна отпаднла от Хазария и присъединила се към Византия.
Присъединяването на Крим към Русия бе предизвикано от огромното влияние на този полуостров върху цяла Украйна, върху всички украинци.
Освен важното геостратегическо значение на Крим за целия Черноморски регион и даже за Близкия Изток, е трудно да се преоцени ситуацията от строителите на нова Хазария във Вашингтон и Днепропетровск. Те едва ли са се смирили, че са били надхитрени от президента на РФ В.В.Путин.
Мълниеносната операция по заемането от «вежливите хора» на ключовите точки за управление не остави никакви шансове на киевската хунта на И.Коломойский и ръководството на Хабад. Със загубата на Крим трябваше да се примирят русофобите както в Украйна, така и в САЩ. Но в отговор бе разлюляно противостоенето между двата светогледа в «незалежната». Отношението към Русия и руския народ стана лакмус за десетки милиони хора, населяващи Украйна. При това тези, които считат себе си за руснаци, разбраха целите на киевската хунта и замитингуваха против нея. Онези, които считат себе си за баш украинци, ненавиждащи Русия и руския народ, сега защитават фашизма/национализма на новата власт.
Даже напук на себе си!
Заложници на украинската ситуация станаха не тези, които се съпротивиха на възраждането на Хазария, а онези, които я приветстваха.
Резултат на това ценностно противостояние е гражданската война.
4. Превратът, жертва на който става родовата аристокрация на всички етноси, влизащи в Хазарския каганат и сродила се с тюркската династия, предизвиква гражданска война, в която на страната на въстаниците застават маджарите, а на страната на юдеите наети за пари печенеги. Тази война е безпощадна, защото според вавилонския Талмуд «неюдеите, правещи зло на юдеите, причиняват същото и на Господ, оскърбявайки го по този начин и заслужават смърт».
Поголовното изтребление на всички хора от другата страна на фронта е отглас от дълбока древност.
Обадия възражда забравената древност.
Киевската хунта отправя за югоизточна Украйна военни съединения от западните области и десантната бригада от Днепропетровск.
Но, има малко доверие към своите граждани, защото знае, че армията няма да стреля срещу своя народ.
За това в тила на военните части И.Коломойский поставя бандитите на «Десния сектор» на Д.Ярош- член на Хабад. Там са насочени и собствените му щурмови отреди, наети ката, както и «Десния сектор» за пари, при това съвсем не малки.
Естествено, че заплащането на наказателните операции не поема върху себе си олигарха И.Коломойский, а подчиненото му правителство на А.Яценюка. Т.е. АТО се провежда с народни пари, против самия народ.
Подобно вероломство е напълно в стила на Хабад, който с цялата си жестокост затрива волеизявлението на украинците желаещи само едно- свобода.
Свобода от антинародната власт в Киев, свобода от диктата на олигарсите на Хабад, свобода от опиянените от личната си безнаказаност майдански лумпени, убиващи за пари стари и млади, жени и деца.
Тази кръвожадност на опустошени нехора, подгрявана от човеконенавистната пропаганда на Хабад, причини страшната трагедия в Одеса на 2 май. Бяха живо подпалени и разстреляни над сто одесити в Дома на профсъюзите. Бандитите хладнокръвно изливаха на главите им напалм иго подпалваха, а след това се снимаха на фона на мятащите се по коридорите живи факли… Ужасът на убийствата бе епилог на фашизма на И.Коломойский.
След него Украйна стана друга.
И сега, онези, които споделят радостта на подпалвачите заради гибелъа на изгорените хора, вече как да бъдат граждани на свободна страна?! Та те се превърнаха в роби на Хабад.
5. После тази война, началото и краят на която не могат да бъдат точно датирани, защото тя продължава под много друго форми, Хазария измени своя облик.
От системна цялост тя се превърна в противоестествено съчетание на аморфна маса поданици с господарска класа, чужда на народа по кръв и религия.
Да се нарича феодализъм получилата се ситуация няма качествата му. А и може ли етносоциална химера да принадлежи към каквато и да било формация? Действително, след 2 май 2014 година Украйна загуби своята държавност в този вид, в който тя бе до момента, даже с антинародната власт в Киев.
Защото изгорените одесити, принесени на олтара на Хабад, а също разстрелът на милиционерите в Мариупол, на 9 май 2014 година за отказа им да стрелят по мирните граждани, празнуващи Денят на Победата, окончателно унищожиха както самото название «Украйна», така и украинската култура, която стана олицетворение на ужаса от фашизма, изникнал от насилствената украинизация на населението.
Не е учудващо, че след провеждането на референдума за независимост в Донецка и Луганск- области, чиито резултати станаха изненада за много аналитици, опълченците на «Новроссия» започнаха да провеждат операции за тотално унищожение на фашистките щурмови отреди на И.Коломойский. Борбата за свобода, подкрепяна от милиони хора в Украйна, вече не спира на границите на Донбас, а се движи на Запад, в Киев. Разбирайки това, И.Коломойский започна да източва стратегическите запаси от нефт на Украйна и да ги продава в страните от Евросъюза.
Първият транш от кредита на МВФ не отиде за плащане на руския газ, което киевската хунта вече не може да обясни с антируска риторика, а бе поделен между върхушката на днепропетровския Хабад и украинските олигарси.
Аморфното образование Украйна се е запътило към залеза си, предавайки съдбата си в ръцете на Новоросия. И така, опитите за възраждане на нова Хазария в Украйна се провалиха напълно и стана очевидно, че връщане към миналото не може да стане, даже дори киевската власт да падне и избяга след режима на В.Ф.Янукович в друга, западна страна.
Евреите на Хабад създават в Киев отреди за самоотбрана, но не за защита на марионетната хунта на И.Коломойский, а за създаване коридори за бягство и печелене на време за прехвърляне на запад на натрупаните богатства.
Наказателните отреди на фашизираните лумпени още продължават операциите си против независим Донбас, стреляйки и в гърба на киевските солдати и добивайки своите ранени. Но тази ярост вече не е толкова опасна, както преди.
Рубикон е преминат и опълчението на свободните републики справедливо правят планове за поход към Киев и Днепропетровск, за да добият във фашистското логово окончателно предателите и поробителите на свободния народ на вече Новоросия.
Паметта за жертвите в Одеса няма да позволи на полковете народно опълчение да се спрат на границата на Донбас, а ще ги поведе по-нататък, приемайки в своите редове все повече от онези, които „няма да забравят и няма да простят“.
Падането на режима на И.Коломойский и Хабад вече не е зад баира, а какво по-нататък?
На какви условия ще се основе новата държавност от победителите над днепропетровския и киевски фашизъм?
Това е най-главният въпрос, който трябва да бъде решен днес, защото без идейна основа протестът против сегашното устройство на властта в Киев ще изглежда като замяна на едно ръководство с друго.
На каква основа ще трябва да се базира икономиката на Новорусия, кой ще бъде основен притежател собственост, включително на земята и недрата?
При това трябва да се има пред вид че състоянието в западните и източните области се отличава съществено, както по отношение собствеността, така и нагласата към колективизация на труда.
Затова е необходимо да се изработи принцип, съгласно който стратегическите предприятия да станат собственост на народа, т.е. държавата да предаде земята за безсрочно ползване за земеделие и строителство на тези, които ще я стопанисват, а не на посредници.
Недрата да не могат да бъдат предавани за частно управление, за чуждестранни концесии и артели на гражданите, а да са държавна собственост. Политическата система трябва да бъде изменена и да се премине в изборни органи на властта не по партийни списъци, а по окръзи, градове и области със създаването на Върховна Рада, като представителен орган на всички слоеве на населението на Новорусия.
Тези и много други въпроси на държавното устройство е нужно да решат незабавно за да може целият народ на Украйна да разбере крайните цели на Новорусия.
А те да бъдат огласени от вожда на антихазарската народна революция! „
Войните на САЩ след Втората световна война
• Студената война по целия свят: 28.02.1946 г. – 25.12.1991 г.
• Корейската война: 27.06.1950 г. – 27.07.1953 г.
• Светската криза: Египет, 26.07 – 15.11.1956 г.
• Операция Blue Bat: Ливан, 15.07 – 20.10.1958 г.
• Тайванският пролив: 25.08.1958 г. – юни 1963 г.
• Конго: 14.07.1960 г. – 01.09.1962 г.
• Лаос: 19.04.1961 г. – 07.10.1962 г.
• Операция Tailwind: Лаос, 1970 г.
• Операция Ivory Coast/Kingoin: Северен Виетнам, 21.11.1970 г.
• Операция Endsweep: Северен Виетнам, 27.01.1972 г.- 27.07.1973 г.
• Операция Linebacker I: Северен Виетнам, 10.05 – 23.10.1972 г.
• Операция Linebacker II: Северен Виетнам, 18 – 29.12.1972 г.
• Операция Pocket Money: Северен Виетнам, 09.05 – 23.10.1972 г.
• Операция Freedom Train: Северен Виетнам, 06.04 -10.05.1972 г.
• Операция Arc Light: Югоизточна Азия, 18.06.1965 г. – 11; април 1970 г.
• Операция Rolling Thunder: Южен Виетнам, 24.02.1965 г. – 11; октомври 1968 г.
• Операция Ranch Hand: Южен Виетнам, януари 1962 г. – 1971 г.
• Виетнамската война: Виетнам, 15.03.1962 г. – 28.01.1973 г.
• Кубинската криза: в световен мащаб. 25.10.1962 г. – юни 1963 г.
• Операция Powerpack: Доминиканска Република, 28.04.1965 г. – 21.09.1966 г.
• Шестдневната война: Среден Изток, 13.05 – 10.06.1967 г.
• Операция Nickel Grass: Среден изток, 06.10 – 17.11.1973 г.
• Операция Eagle pull: Камбоджа 11-13.04.1975 г.
• Операция Frequent Wind: евакуация от Сайгон, 29-30.04. 1975 г.
• Операция Mayaguezc: Камбоджа, 15.05.1975 г.
• Операции eagle Claw и Desert One: Иран, 25.04.1980 г.
• Ел Салвадор, Никарагуа: 01.01.1981 г. и 01.02.1992 г.
• Заливът Сидра: Либия, 18.08.1981 г.
• US Multinational Force: Ливан, 25.08.1982 г. – 01.03. 1987 г.
• Операция Urgent Fury: Гренада, 23.10 – 21.11.1983 г.
• Операция Attain Document: Либия, 26.01 – 29.03.1986 г
• Операция El Dorado Canyon: Либия, 12 – 17.04.1986 г.
• Операция Blast Furnace: Боливия, юли – ноември 1986 г.
• Операция Praying Mantis: Персийски залив, 17 – 19.04.1988 г.
• Операция Ernest Will: Персийски залив, 24.07.1987 г. – 02.08.1990 г.
• Операция Promote Liberty: Панама, 31.07.1990 г.
• Операция Just Cause: Панама, 20.12.1989 г. – 31.01.1990 г.
• Операция Nimrod Dancer: Панама, май – 20.12.1989 г.
• Операция Ghost Zone: Боливия, март 1990 г. – 1993 г.
• Операция Sharp Edge: Либерия, май 1990 г. – 08.01.1991 г.
• Операция Desert Calm: Югозападна Азия, 01.03.1991 г. – 01.01.1992 г.
• Операция Desert Sword и Desert sabre: Югозападна Азия, 24.02.1991 г.
• Операция Desert Storm: Ирак, 17.01 – 28.02.1991 г.
• Операция Imminent Thunder: ноември 1990 г.
• Операция Desert Shield: 02.08.1990 г. – 17.01.1991 г.
• Операция Eastern Exit: Сомалия, 11.01.1991 г.
• Операция Productive Effort/Sea Angel: Бангладеш, май-юни 1991 г.
• Операция Fiery Vigil: Филипини, юни 1991 г.
• Операция Quick Lift: Заир, 24.09.1991 г.
• Операция Desert Firewell: Югозападна Азия, от 01.01.1992 г.
• Операция Silver Anvil: Сиера Леоне. 02-05.05.1992 г.
• Операция Distant Runner: Руанда, 09-05.04.1994 г.
• Операция Quiet Reslove и Support Hope: Руанда, 22.07-30.03.1994 г.
• Операция Uphold/Restore Democracy: Хаити, 19.09.1994 г. – 31.09.1995 г.
• Операция Golden Pheasant: Хондурас, от март 1988 г.
• Операция Wipeout: Хавай, от 1990 г.
• Операция Support Justice: Южна Америка, 1991 г. – 1994 г.
• Операция Coronet Nighthawk: Централна и Южна Америка, от 1991 г.
• Операция Desert Falcon: Саудитска Арабия, от 1991 г.
• Операция Southern Watch: Ирак, от 1991 г.
• Операция Provide Comfort: Кюрдистан, 05.04.1991 г. – декември 1991 г.
• Операция Provide Comfort II: Кюрдистан, 24.07.1991 г. – 31.12.1996 г.
• Операция Provide Hope I-V: ОНД, 10.02.1992 г. – 10.05.1999 г.
• Операция Provide Promise: Босна, 03.07.1992 г.. – март 1996 г.
• Операция Maritime Monitor: Адриатика, 16.07 – 22.11.1992 г.
• Операция Sky Monitor: Босна и Херцеговина, от 16.10.1992 г.
• Операция Maritime Guard: Адриатика, 22.11.1992 г. – 15.06.1993 г.
• Операция Desert Strike: Ирак, 17.01. – 26.06 и 03.09.1996 г.
• Операция Deny Light: Босна, 12.04.1993 г. – 20.12.1995 г.
• Операция Steady State: Южна Америка, 1994 г.- април 1996 г.
• Операция Quick Responce: Централна Африканска Република, май 1994 г. – август 1996 г.
• Операция Able Sentry: Сърбия и Македония, от 05.07.1994 г.
• Операция Vigliant Warrior: Кувейт, октомври – ноември 1994 г.
• Операция Sharp Guard: Адриатика, 15.06.1993 г. – декември 1995 г.
• Операция Safe Border: Перу/Еквадор, от 1995 г.
• Операция United Shield: Сомалия, 22.01- 02.07.1995 г.
• Операция Nomad Vidil: Албания, 01.07.1995 г. – 05.11.1996 г.
• Операция Quick Lift: Хърватска, юли 1995 г.
• Операция Outermined Effort: Босна, юли – декември 1995 г.
• Операция Vigliant Sentinel: Кувейт, от август 1995 г.
• Операция Deliberate Force: Република Сръбска, 29.08 – 21.09 1995 г.
• Операция Joint Endeavor: Босна и Херцеговина, декември 1995 г. – 1996 г.
• Операция Decisive Enhancement: Адриатика, декември 1995 г. – 19.06.1996 г.
• Операция Decisive Endeavor/Decisive Edge: Босна и Херцеговина, януари – декември 1996 г.
• Операция Nomad Endeavor: Ташар, Унгария, от март 1996 г.
• Операция Laxer Strike: Южна Африка, от април 1996 г.
• Операция Assured Response: Либерия, април – август 1996 г.
• Операция Desert Focus: Саудитска Арабия, от юли 1996 г.
• Операция Pealfle Haven/Quick Transit: Ирак-Гуам,16.12.1996 г.
• Операция Guardian Assistance: Заир/Руанда/Уганда, 15.11-27.12.1996 г.
• Операция Determined Guard: Адриатика, от декември 1996 г.
• 100. Операция Northern Watch: Кюрдистан, от 31.12.1996 г.
• 101. Операция Guardian Retrival: Конго, март – юни 1997 г.
• 102. Операция Noble Obelisk: Сиера Леоне, май – юни 1997 г.
• 103. Операция Bevel Edge: Камбоджа, юли 1997 г.
• 104. Операция Phoenix Scorpion I: Ирак, ноември 1997 г.
• 105. Операция Noble Response: Кения, 21.01.03.1998 г.
• 106. Операция Phoenix Scorpion II: Ирак, февруари 1998 г.
• 107. Операция Shepherd Venture: Гвинея Бисау, 17.06.1998 г.
• 108. Операция Determined Falcon: Косово/Албания, 15 -16.06.1998 г.
• 109. Операция Joint Force: от 20.06.1998 г.
• 110. Операция Joint Guard: Босна и Херцеговина, 20.06.1998 г.
• 111. Операция Deliberate Force: Босна и Херцеговина, 20.06.1998 г.
• 112. Операция Resolute Response: Африка, от август 1998 г.
• 113. Операция Infinite Reach: Судан/Афганистан, 20.08.1998 г.
• 114. Операция Determined Force: Косово, 08.10.1998 г. – 24.04.1999 г.
• 115. Операция Eagle Eye: Косово, 16.10.1998 г. – 24.03.1999 г.
• 116. Операция Phoenix Scorpion III: Ирак, ноември 1998 г.
• 117. Операция Phoenix Scorpion IV: Ирак, декември 1998 г.
• 118. Операция Desert Fox: Ирак, 16-20.12.1998 г.
• 119. Операция Cobalt Flash: Косово, от 23.03.1999 г.
• 120. Операция Sustain Hope/Allied Harbour: Косово, от 05.04.1999 г.
• 121. Операция Shining Hope: Косово, от 05.04.1999 г.
• 122. Афганистанска война: 7 октомври 2001 г. – 28 декември 2014 г.
• 123. Иракска война: 20 март 2003-18 декември 2011
• 124. Война в Сирия: от 15 мат 2011 г. – до сега