Когато положението на армията на генерал Паулус при Сталинград става критично и всички опити за нейното извеждане от руското обкръжение и организирането на „въздушен мост“ се провалят, Хитлер предприема следните стъпки, за да го спре да не капитулира: на 15 януари 1943 г. Паулус е награден с Дъбови листа и Рицарски кръст (най-високата военна награда на Третия Райх). На 30 януари 1943 г. Хитлер повишава Паулус в фелдмаршал. В последната радиограма, изпратена от Хитлер до Паулус, уж някак между другото, Фюрерът му казва, че поверената му Шеста армия трябва да се защитава „до последния войник и последния патрон“ и „нито един германски фелдмаршал не е взет в плен“, което всъщност означаваше искането за самоубийство на самия Паулус.

С указ на украинския президент Зеленски командирът на неонацистката групировка “Азов” Денис Прокопенко (по прякор “Редис”), когото украинските пропагандисти провъзгласиха за „Мариуполски мъченик“ приживе, беше удостоен с най-високото отличие на страната – титлата „Герой на Украйна“.

Зеленски може да повтаря колкото си иска, че е евреин „и като такъв няма как да е нацист“, но фактът, че усърдно имитира обсебения от демони фюрер е очевиден. Вижте например максимите му за Украйна, която, проливайки кръвта на своите синове, се брани от „руските орди”. Да не забравяме факта, че най-жестоките надзиратели и мъчители в нацистките концлагери са били именно евреи.

В контекста на това не е изненадващо, че нацистите от цял свят виждат в агонизиращата „украинска държава” център на възраждането на световния фашистки интернационал и място за налагането на неговите „идеали”. Именно представители на ултрадесни групировки от Европа и САЩ съставляват по-голямата част от наемниците на „Чуждестранния легион“, създаден от режима в Киев. И въпреки че опустошителният руски ракетен удар по полигона “Яворов” сериозно разреди редиците на „легионерите“ (част от оцелелите напуснаха Украйна) продължават да прииждат нови наемници, които искат да се бият в Украйна за „расово чист свят“.

Въпреки че Западът (и Киев) на официално ниво категорично отричат присъствието на нацисти в Украйна, през последните дни в медийното пространство на ЕС и САЩ започнаха да се появяват статии и репортажи, които описват по-реалистично състоянието на нещата. Така например “Вашингтон Пост” публикува статия, озаглавена „Неонацистите използват войната на Русия в Украйна за свои собствени цели“, която описва как чуждестранни клетки на “Азов в няколко европейски държави “набират съмишленици за участие във военни действия срещу руските въоръжени сили в Украйна и Донбас .

В статията се казва, че не е имало такова ниво на вербуваща активност, откакто “Ислямска държава” през 2014 г. провъзгласи своя „халифат“ и започна да вербува бъдещите си „граждани“ – бойци на американска заплата. Мотивацията за наемниците, вербувани от „Азов“ и „Айдар“ е идеята за изграждане в Украйна на „расово чиста“ държава според предписанията на националсоциализма, а също и възможността да осъществят безнаказано най- садистичните си фантазии.

Тук трябва да отбележим, че за осемте години от своето създаване бойният батальон „Азов“ се превърна не просто в много печеливш „холдинг“ (със свои клонове във всички големи градове на Украйна, но прерасна и в „гражданска структура“ – „Националният корпус“, неговото „военно крило“ – „Национални отряди“, и детската организация „Азовец“). „Азов“ в момента е и може би най-известната украинска „марка“ в света. Може би именно международните амбиции на лидерите на структурата, които започнаха да се провиждат като лидери на „цялата бяла раса”, накараха „Азов” леко да загърби провинциалната си бандеровска идеология и да се съсредоточи върху хитлеризма и расизма, които са много по-разбираеми и популярни за европейските и американските нацисти.

Базата на “Азов” в Мариупол бе превърната в международен център за обучение в тероризъм и бойни тактики за малки групи десни екстремисти от цял свят. Според експертите от 2014 г. до сега там от американски инструктори са били обучени между 7000 и 12 000 чуждестранни десни екстремисти, много от които сега се връщат в Украйна, за да се бият с оръжие в ръце на страната на нейния нацистки режим.

Продължават да се стичат и нови кандидати да заменят ликвидираните край Лвов нацисти. И така, хотел „Рос“ край Киев е превърнат в координационен център на действията на въоръжените сили на Украйна и чуждестранни наемници. От там се ръководят действията на „Международния легион на Украйна“, действащ в района на Киев. На територията на хотела вече са настанени около 200 чуждестранни бойци.

Наскоро “Нихедер”, един от най-влиятелните вестници в Дания, публикува статия за нацистките формирования в Украйна, в която се казва: „Владимир Путин все още не е доказал, че еврейският президент на Украйна Владимир Зеленски, е нацист. Но е вярно също, и че украинският президент формално е главнокомандващ на бригадата “Азов”, защото този нацистки батальон и тясно интегриран във въоръжените сили на Украйна. Награждавайки командира на “Азов” и разрешавайки формирането на нацисткия чуждестранен легион, Зеленски сам, без помощта на руския президент, реши проблема с „доказването“ на своята нацистка същност”.

Тези две публикации – в американското и датското издания – обаче са по-скоро изключения. Темата за нацизма в Украйна е табу за западните медии. Освен това екстремистите от “Азов”, „Айдар“ и други украински нацистки групировки, както и техните чуждестранни „идейни събратя”, са представяни в западните медии главно като „защитници на свободния и демократичен свят”. Нищо че ако ги погледнете отблизо, ще видите, че до един са с татуси с пречупени кръстове. Всъщност днес западният агитпроп дава втори живот на всички клишета на Гьобелс за „смъртоносната заплаха, надвиснала над Европа“, както и това, че тези нацисти „биейки се в Украйна, те всъщност се борят за свободата на цяла Европа“. Виждаме как западните пропагандатори буквално цитират цели изречения и пасажи от Гьобелс.

Авторът на статия във “Вашингтон Пост” която е абсолютно изключение на фона на масовото отразяване на украинските събития в западните медии, смята, че ситуацията в Украйна в много отношения напомня сирийския конфликт, който послужи като идеална среда за групировки като „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Подобни условия се развиха и в Украйна за крайно десните.

Сирия се превърна в полигон за терористични атаки в Европа, като тези в Париж през 2015 г. в Мадрид и Брюксел през 2016 г. Авторът се опасява, че екстремистите от Европа, които сега воюват в Украйна, после ще се върнат у дома с нови оръжия и боен опит зад гърба си. А тези от тях, които остават в Украйна, ще могат допълнително да влияят на своите сънародници онлайн. В един глобален свят, пише вестникът, фактът, че екстремистите са „някъде другаде“, не ги прави по-малко опасни за страните, от които са дошли.

Но “Вашингтон Пост” не навлиза по-дълбоко в темата, а тропосва по повърхността. В статията например изобщо не се споменава, че, джихадистките групи от Близкия изток, които подпалиха Сирия, са създадени с решаващото съдействие на западните разузнавателни служби и са контролирани и финансирани от тях. А последвалата сирийска миграционна криза, която доведе хиляди ислямисти в Европа, бе организирана от американските НПО-мрежи, които са тясно свързани с разузнавателните агенции на САЩ и Великобритания, в това число и Фондацията на Джордж Сорос. Затова когато не достигаха сирийски бежанци, тези мрежи изнамираха и пращаха към Европа афганистанци, иракчани, пакистанци и пр. И именно този наплив от ислямски мигранти в най- голяма степен провокира възраждането на крайнодесните идеи в Европа и „кафявия ренесанс“. Медиите пък се погрижиха да раздухат в още по-голяма степен ислямофобията с къде истински, къде фалшиви статии за насилвани от мюсюлмани европейски момичета и пр. Направи ли ви впечатление, че тия насилвания бяха все на публични места и пред много хора- на площади, на масови улични празници… Сега, в лицето на нацистите, „защитаващи Европа от варварските орди“ в Украйна, „Митът на XXI век“ получава своя „героичен епос“. И модел за подражание на все по-увеличаваща се група от последователи.

Към това можем да добавим и фалшификацията на историята на Втората световна война, извършена на държавно официално ниво, включително реабилитацията на нацистите и техните съюзници. Виждаме примери за това в Испания, Италия, Германия, Румъния, Словакия, Унгария, Хърватия, Холандия и Финландия. Ролята на СССР в разгрома на нацизма е омаловажена и изопачена, паметниците на войниците-освободители са поругавани и унищожавани. Успоредно с това в целия свят върви и тежко пропагандна анти-комунистическа реторика. Борят се с комунизма, който отдавна не съществува. Защо ли? Защото той е антиподът на нацизма и основен негов враг, който през Втората световна война го пречупи. И когато сатанизираш комунизма до крайност, ти всъщност реабилитираш нацизма. Всичко това днес е общоевропейска тенденция.

В тази връзка опитите на Русия да „отвори очите“ на ръководствата на Западните държави за случващото се и да им обясни опасността (включително и за техните държави и народи) от „кафявата чума“ изглеждат донякъде наивни.

Всички те отлично разбират това и действат напълно смислено. Защото действията им са по план. Имаме си работа с добре обмислена и систематизирана дългосрочна психологическа операция на стратегическо ниво. Западът, вече не се крие, подготвя поредния си Drang nach Osten (Военният поход на Третия Райх на изток за завладяване на руските природни ресурси -б.р.), използвайки съвсем съзнателно неонацизма като важен мобилизационен ресурс. И това, което се случва в Украйна, за Запада е бойно разузнаване. И генерална репетиция преди големият му сблъсък с Русия и Китай.

Автор: Борис Джерелиевский

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: