По време на бойни действия воюващите страни имат право да използват всички средства на бойното поле, които не са изрично забранени от международните конвенции. Посегателство върху живота на мирни граждани и разрушаване на техните жилища в населени места, в които няма военни обекти, обаче е абсолютно забранено. Нещо повече: всички международни конвенции считат подобни действия за тероризъм.

За познавачите отдавна е ясно, че руската специална военна операция (СВО) прерасна в реална война между Русия и Украйна и прокси война на Русия с петдесетте страни от Антантата „Рамщайн” (НАТО и коолонии), организирана и ръководена от САЩ. В случая определението „прокси” формално е точно, но на практика имаме директен сблъсък на руски войски с такива от западните държави – между части, съставени от хиляди набързо „пенсионирани” военнослужещи от НАТО и руски войски се водят реални бойни действия. През изминалия период воюващите страни променяха стратегията си за постигане на поставените цели и тактиката на въоръжените сили, които трябва да я реализират.

С какво се характеризират действията на страните по водене на войната?

Към настоящия момент Русия създаде добър потенциал за постигане на победа, който непрекъснато се увеличава. Въпреки това тя не предприе досега крупни настъпателни операции за нейното постигане, макар че може, но не започна решителни настъпателни действия. Тази странна нерешителност може да се обясни с четири основни причини.

Първо, запазване на силите за евентуален сблъсък със САЩ/НАТО, второ, подготовка за отразяване на отдавна обявеното украинско контранастъпление, трето, докато то се очаква, нанасяне на сериозни загуби на въоръжените сили на Украйна (ВСУ), затрудняване на подготовката им за контранастъпление, предприемане на отделни тактически настъпателни операции за заемане на по-изгодни позиции и четвърто, възможност за възникване на политически, военни и социални проблеми от продължаващата война на европейските членки на НАТО.

Анализът на достъпната информация показва, че посочените съобржения са напълно реални. Напоследък САЩ/НАТО усилено прехвърлят бойна техника в Румъния, Полша и Прибалтика и провеждат учения за отработване на взаимодействието между поделения, комплектувани от различни националности. Такова учение се проведе и на полигона „Ново село“ край Сливен. Наскоро бившият генерален секретар на НАТО Андреас Расмусен заяви: „Съществува сериозна вероятност няколко страни да предприемат индивидуални мерки. Ако Киев нищо не получи на срещата на НАТО през юли във Вилнюс, то  Полша и балтийските страни могат изпратят свои сили в Украйна”.

Естествено е, че създаващата се обстановка не може да бъде оставена без внимание от Русия. Изглежда ненапразно в началото на месеца беше обявено увеличаване на руските въоръжени сили до 1.5 милиона, като се планира усилване на западното стратегическо направление, т.е. в непосредствена близост до войските, които НАТО съсредоточава на западната руска граница. Предвижда се формиране на две армии (общовойскова и въздушна), армейски корпус, Азовски военно-морски район, пет нови дивизии, 26 бригади и отново създаване на Московски и Ленинградски военни окръзи. На 9 юни руският президент потърди, че в началото на юли тактическо ядрено оръжие ще бъде дислоцирано в Беларус, т.е. двете информации са предназначени за размишление в НАТО преди срещата във Вилнюс.

След загубите, понесени през лятото на миналата година, руският генерален щаб коренно промени отношението си към отбраната на заетите райони. Вече на всички важни оперативни направления са изградени отбранителни полоси с няколко укрепени позиции. От тях ежедневните поражения, които се нанасят на ВСУ и които подробно се съобщават от руският ГЩ, са впечатляващи. Обобщено за периода от началото на СВО до 26 май т.г., са унищожени 429 самолета, 235 вертолета, 4341 БЛА, 424 ЗРК, 9302 танка и други бронирани машини, 1100 РСЗО, 4908 оръдия и минохвъргачки, а загубите на личен състав на ВСУ, убити и ранени, са стотици хиляди.

Нанасят се редовни удари по инфраструктурни обекти, складове и центрове за приемане на решения. Например на 30 април в Павлоград е унищожен важен жп възел и крупен склад с боеприпаси, детонацията на които се измерва с няколко килотона тротилов еквивалент.

Според бившия американски разузнавач Скот Ритър на 8 май главнокомандващият ВСУ генерал Евгений Залужний е тежко ранен на командния пункт на Източната войскова групировка. На 13 май е унищожен 649-ти авиационен склад за ракетно оръжие и английски уранови противотанкови боеприпаси в района на Хмелницки – образувалият се 10 км висок облак от уранов прах повишава двойно радиационния фон и се измества към Полша. На 29 май и повторно на 3 юни е нанесен ракетен удар по щабквартирата на Главното управление за разузнаване на ВСУ в Киев – медии твърдят, че тежко е ранен началникът на управлението генерал-майор Кирил Буданов, същият, който се закани да убива руски граждани по целия свят. Впрочем тогава е разгромен и британският разузнавателен отдел към ГУР, загива и специалистът по диверсионни операции Джулиан Торн – идеолог на диверсионните операции в руската Белгородска област.

Продължаващата война предизвиква недоволство сред гражданите на ЕС от политиката му и една от основните причини за това са изострящите се социални проблеми. Според CNN държавите от еврозоната са в лека рецесия от началото на тази година, която при задълбочаване неминуемо ще доведе до изострянето им. В редица европейски страни се увеличават различията по въпроса за приемане на Украйна в НАТО, например Полша и балтийските републики настояват това да стане незабавно, докато Франция, Германия и Унгария са против. Според наскоро проведено допитване в ЕС повечето граждани вече не вярват в поражението на Русия, не желаят проблеми с Китай и са убедени, че зависимостта от САЩ не е в тяхна полза. В САЩ демократите настояват за продължаване на войната до постигане на победа, а републиканците са за завършването ѝ, за да могат да съсредоточат усилията на страната в противоборството с Китай.

Съществени различия по тези въпроси има и в нашата страна. Напоследък се разраства движението за ненамеса на България във военния конфликт между Русия и Украйна и за провеждане на национален референдум за мир и суверенитет. Доказателство за популяризиране на идеята е априлският поход за мир, участниците в който призоваха България да остане зона на мир и да не участва във военни конфликти. Организационният комитет на „Общобългарския поход за мир и неутралитет“ вече обяви събиране на подписи за свикване на референдум за мир и суверенитет. Показателен е фактът, че повечето наши медии не отразяват тази важна инициатива.

Украйна, водила седем години гражданска война с отцепилите се ДНР и ЛНР, не можа да умиротвори двете републики със сила. Въпреки несполуката, след започване на СВО, тя си постави амбициозна цел – да победи Русия и дори прояви претенции към някои нейни области. Към края на първата година от войната тя загуби почти цялата си съветска военна техника и част от доставената ѝ от Антантата, основно от САЩ и ЕС.

Страната изпитва недостиг на подготвен личен състав, който едва ли може да се компенсира от мобилизираните 12 нови бригади, девет от които са подготвени от Антантата. При установилото се съотношение на силите Украйна иска, но не може да постигне победа. Такава е оценката и на ръководителя на външнополитическата служба на ЕС Жозеп Борел, изразена на 3 юни на форума „Шангри-Ла диалог“ в Сингапур, „войната на Украйна ще завърши за няколко седмици, ако Западът престане да оказва военна подкрепа на Киев”.

В интервю за „Уолстрийт джърнъл” в началото на юни украинският президент е категоричен „ днес Украйна вече е готова за контранастъпление”. То трябваше да започне още преди няколко месеца, но многократно е отлагано с обяснението, че Антантата не е доставила необходимото оръжие, а според САЩ всичко, каквото е трябвало, вече е доставено.

За да отвлече вниманието от забавянето му и за да дезорганизира руското ръководство, Киев, поощряван от Антантата, развърна бурна терористична дейност на руска територия. Нека уточня. По време на бойни действия воюващите страни имат право да използват всички средства на бойното поле, незабранени от международните конвенции. Посегателство обаче върху живота на мирни граждани и разрушаване на тяхните жилища в населени места, в които няма военни обекти, е тероризъм. Убийствата на руски журналисти и политици, разрушенията в град Шебекино, Белгородска област, постоянният обстрел на Запорожката АЕЦ, взривяването на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса и многобройни нападения с БЛА по граждански обекти на руска територия са терористични действия. Действия на ВСУ са в основата и на аварията на Каховската хидроелектрическа централа, завзета от руски части още на 24 февруари 2022 г.

През декември 2022 г. „Вашингтон пост“ публикува признанието на генерал-майор А. Ковалчук. Според него ВСУ са провеждали експеримент – нанасят ракетен удар с РСЗО „Хаймарс“ по стената на язовира, за да проверят могат ли да се нанесат повреди и констатират пробив в един от шлюзовете. Тогава руски войски има на западния бряг на реката и Херсон е под тяхен контрол, а пътя по стената на язовира е важен за снабдяването им и затова през периода 8 юли 2022 – 6 юни 2023 г. е обстрелвана с артилерия и ракети 14 пъти.

В Киев стигат до извода, че повреди по шлюзовете могат да повишат нивото на Днепър и следователно ще могат да нанесат загуби на заетите от Русия територии. Именно тази вероятност е една от причините руските части да бъдат изтеглени от западния бряг на реката. Днешното наводнение на Херсонска област след аварията показва, че това решение е било правилно.

Обстрелът на стената нанася повреди, които са една, твърде важна причина за настъпилата авария. Съществено значение има и факта, че преди аварията е започнало масово изпускане на вода от украинските хидроелектрически централи по горното течение на реката. В резултат язовирът се препълва и започва да прелива през стената. Това се потвърждава от космически снимки, направени от 28 май до 5 юни и публикувани от Кристиан Триберт, журналист от „Ню Йорк Таймс“  – от тях се вижда, че преливането започва още тогава. Тези две причини дават основание на специалисти да предполагат, че поради нанесените повреди при многобройните обстрели, неголямо разрушаване на горната част на стената може да предизвика аварирането ѝ.

Стената е изградена от уплътнен грунд и камъни с железобетонна конструкция в централната част. Мохамад Хайдарзаде, старши преподавател в английския университет „Бата”, твърди, че този тип стени лесно се разрушават дори при частично повреждане, тъй като бързо се размиват. Според него нанесените щети при обстрелите са такива, че е необходимо неголямо въздействие, за да се предизвика разрушаване на стената – твърде е възможно такова въздействие да е обстрелът на 6 юни в 2.35 ч. с украинска оперативно-тактическа ракета „Олха”. Разрушен е един шлюз, след което под напора на водната маса аварират 11 от 28-те шлюза и започва постепенно разрушаване на стената. Изтичат 18 млн куб.м вода, която помита всичко по пътя си, включително и самата ХЕЦ. Нивото на реката се повдига с 10-12 м, по течението са потопени десетки населени места, залята е и украинската част на Херсон, пряко засегнати са над 20000, а непряко около 700000 граждани.

Русия има поне четири причини, поради които не би причинила аварията.

Първо, тя ще затопи нейния ляв, по-нисък бряг, на който е изградена отбранителната полоса, която ще бъде унищожена от нахлуващата водна маса, както и става. Второ, ще трябва да евакуира и осигури живота на хиляди хора, което впрочем и прави след аварията. Трето, ще създаде проблем за работата на Запорожката АЕЦ, която е под неин контрол и, четвърто, ще застраши снабдяването на Крим с вода.

Ползата на Украйна от аварията включва вредите за Русия и още три важни момента. Първият – тя става много удобен случай за отвличане на вниманието от несполучливо започналото контранастъпление на ВСУ. Под натиска на САЩ то започна на 3 юни на Южнодонецкото оперативно направление. Започна с две бригади, увеличени през втория ден до 7. Според руския министър на отбраната за три бойни дни Русия губи 71 убити бойци, 210 ранени, 15 танка, 9 БМП, 2 автомобила и 9 оръдия. Загубите на ВСУ са 3715 убити, 52 танка (от тях 8 „Леопард-2А4” и 3 френски AMX-10RC), 48 оръдия и 7 самолета и вертолета. Впрочем пленени са 2 изправни френски танка, а на жп платформа в тила е забелязан трофеен „Леопард”.

Вторият момент – започналите контранастъпление части губят пробивната си сила, поради което украинският президент побърза да обяви, че то още не е започнало. Интересен факт е това, че след аварията ВСУ бързо снема разположените на десния по-висок бряг войски и ги прехвърля на застрашените участъци от фронта, защото  опасност от руско настъпление в този район вече няма. Но има още един аспект. Веднага след аварията украинският президент свиква съвещание за коригиране на плана за контранастъплението. Може  да се допусне, че целта е отказ от по-нататъшно контранастъпление, но дали това е вярно ще проличи в близко бъдеще. Във всеки случай разгром на ВСУ не е изгоден нито на Киев, нито на Вашингтон – за тях е по-добре конфликтът да бъде замразен.

Третият момент е свързан с прекрасна възможност за активизиране на пропагандата срещу Русия. За аварията Киев веднага обвинява Русия, че е взривила язовирната стена. Като по команда обвинението се поема и многократно повтаря от медиите на страните от Антантата, включително и от нашите. Още сутринта на 6 юни германският „Билд” е категоричен „Руснаците са взривили огромна язовирна стена в Украйна”. Тази информационна вълна срещу Русия още дълго време ще продължи да се разпространява.

Преди да организират своите петдесет васала в Антантата „Рамщайн”, САЩ си поставят за цел стратегическо поражение на Русия на бойното поле, следствие от което трябва да стане смяна на днешното руско ръководство. Убедили се, че няма да се постигне военна победа, САЩ сменят стратегията – те залагат на терористични действия за създаване на паника сред руското общество, за предизвикване на недоволство от действията на властите и в резултат на това смяна на властта в Кремъл.  Изпълнители на тези действия са спецназът на ГУР на ВСУ и британските специалисти в Украйна.

Тази промяна в стратегията съвсем не е безопасна.

Не само обикновени граждани, но и генерали от запаса се възмущават и критикуват властите, че не отговарят безкомпромисно както на ударите на ВСУ по граждански обекти в ДНР и ЛНР, така и от терористичните акции на руска територия. Русия съзнателно не отговаря на терора с терор, защото тя не воюва с украинските граждани, а с нацистко-бандеровското ръководство на страната. За съжаление, последиците от войната се понасят именно от обикновените украинци.

Изглежда в САЩ са разбрали, че и по този начин няма да постигнат целта си. Възможно е израз на това да е статията „Война, в която е невъзможно да се победи”, публикувана във „Форин афеърс”. Идеята е, че Украйна не може да наложи на Русия свои условия за мирно разрешаване на конфликта, поради което войната ще продължи. Това означава, че Украйна ще премине на пълна издръжка на Запада, което поражда сериозна опасност от финансово-икономически проблеми и социални вълнения. В крайна сметка и от нежелан пряк сблъсък с Русия.

САЩ обаче не желаят да загубят дори остатъчна Украйна като авангард на НАТО срещу Русия и поради това вече търсят удобен за себе си вариант за разрешаване на конфликта. Има предложение за приемане на корейския вариант, но той не удоволетворява нито една от страните. Обсъжда се и израелския вариант, при който САЩ ще гарантират максимално сътрудничество по сигурността на Украйна и доставка на оръжие, без да имат формално задължение да се намесят при нападение срещу нея. Тези варианти не отчитат интересите на Русия, изразени като цели на СВО – осигуряване на  безопасността си чрез смяна на нацистко-бандеровската власт в Украйна /денацификация/ и унищожаване на военния и военно-промишлен потенциал на страната /демилитаризация/.

Известно е, че администрацията на американския президент е за продължаване на войната, а група влиятелни политици считат, че е необходимо мирно уреждане на конфликта. Сред тях са и длъжностни лица от Пентагона. Нима не е показателно изказването на генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на МО, който при връчване на дипломите на завършилите Националния университет по отбрана констатира

„в нововъзникващия многополярен свят САЩ, Русия и Китай действат като суперсили”.

С нея той признава, че протичат важни глобални процеси, формиращи многополюсен свят и следователно сриващи хегемонията на САЩ и определя Русия като суперсила. Суперсила, на която трябваше да бъде нанесено стратегическо поражение, а икономиката ѝ да бъде унищожена. Това явно не става и затова и в САЩ, и в ЕС трябва и ще се наложи преосмисляне на провежданата политика спрямо Русия. Независимо, че все още и отвъд океана, и в Европа има политици със самочувствие на хора, от които нещо зависи – на посочения по-горе форум Жозеп Борел заявява „Въпросът не е в това как ще свърши войната, а как ние да сложим край на войната“. Прав е г-н Борел. Той и хората като него ще сложат край на войната, като престанат да се месят в нея. Друг вариант няма. И колкото по-скоро го направят, толкова по-добре ще бъде и за тях, и за хората, които представляват.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: