Атлантическите елити във Вашингтон и Брюксел търсят все нови и нови фалшиви аргументи, за да убедят европейците, че „Украйна е Европа“, така че да не се скъпят за нея, а да пращат към Киев все повече и повече пари и оръжие. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч пред Европейския парламент, дори перифразира националистическия девиз на Украйна, заявявайки възторжено: „Да живее Европа! Слава на Украйна!“ Въпреки че в самата Европа болшинството от хората виждат, че прославянето на Украйна все повече отслабва здравето на техния съюз и яростно протестират, това не спира бойната дама, а напротив, подбужда я към все по-възторжено красноречие :

„Украйна е нация, определена не само от своята история и наследство. Това е нация, определена от своите мечти, а Европа е една от тези мечти. Така че, скъпи евродепутати, нека уважим тези мечти, като помогнем на Украйна да се защити от агресора толкова дълго време, колкото е необходимо… за да може един прекрасен ден представителите на украинския народ да заемат мястото си в тази зала.“

Тук обаче европейците трябва да попитат премиера си Урсула „накъде водят мечтите“. Или по-скоро: до какво води следването на чужда мечта? Разбира се, в Европа има и хора, които искат да видят Украйна като своя част. И са съгласни, че за тази цел първо трябва да победят Русия. Но не може да се каже, че Европа е инициаторът на процеса по отвличането на Украйна в западната сфера на влияние. Тя е по-скоро васалният изпълнител. Това е изначално англосаксонска, атлантическа идея, стара тяхна идея, която днес се осъществява от евроатлантиците. Англосаксонците за пореден път карат европейските си васали да се разорят, да плачат, да състрадават за страданията на поредния свободолюбив народ, „измъчван“ от руснаците. И в крайна сметка да се съгласят, че трябва да приемат мечтата на този народ за своя, европейска. Но, приел „украинската мечта“ за европейска, Старият свят ще трябва да приеме всичко, което е включено в нея. И тук дори не става въпрос за радикалния, бандеровски нацизъм на Киевския режим, който е категорично несъвместим с европейските неолиберални стандарти: Европейските страни могат да си затварят очите за него известно време. Много по-важно е друго – какво предлагат на Европа „киевските мечтатели“.

И те вярват не просто във величието на своя измислен народ (измислен, защото през последните 100 години малоруската част от руския народ беше последователно и методично превърната първо в „неруски украинци“, а след това в русофоби), а в неговата велика мисия. А „великата мисия“ на украинския народ в най-новата доктрина на киевската хунта е Мисията да унищожи Русия, и то не самостоятелно, а в единен пъклен съюз с Европа.

Ето например коментар от вчера на министъра на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба по украинска телевизия:

„Ако преди Русия като империя определяше съдбата на Украйна, опирайки се на съюзите си Европа, сега Украйна като част от Европа ще определя съдбата на Руската империя. Всъщност 300 години история ще бъдат обърнати с главата надолу. Руската империя е създадена от французи, германци и украинци и сега ние заедно трябва да решим какво да правим с нея по-нататък.”

Да това е личното мнение на Кулеба, която не е заявил официално. Заявления за необходимостта от премахване на „руската заплаха“ чрез „деколонизация на Русия“ и „разчленяване на Руската федерация на отделни държави“ са се чували неведнъж и не само от Киев. Подобни мнения се чуват често и на Запад, където правят дори цели конференции по въпроса. Това заявяват включително и от полското ръководство. Така че това не са само фантазии на Кулеба – това е осъзната позиция. Това е именно „украинската мечта“, която Фон дер Лайен предлага Европа да следва.

Тази мечта (за деконструкцията, деколонизацията и разчленяването на Русия) се основава на изключително зле скалъпен пропаганден мит за „отделен от руския, украински народ, който е бил част от Европа, докато московците през XVII век не са го завладели и изтръгнали от нейните ръце“. Впоследствие точно този украински народ създава цялата руска империя за московчани, а немските безимотни селяни (Остзее, които стават руски поданици при Петър, който им подарява земя) и французите (става дума за херцог Ришельо и други аристократи, избягали в Русия след Френската революция) му помагат. Но сега вятърът на историята се е променил. И украинците заедно с европейците ще решават съдбата на Русия: или я разделят, или я разпускат, или я поставят под европейско влияние. Но във всеки случай първо трябва да я победят.

Днес обаче главният пропагандист на киевската хунта Арестович заби пирона на тази опорна точка, като заяви: „Истинските руснаци са украинците, а през 15 век Москва и „москалите“ са си присвоили името „Русь“. И добави, че преди 502 години е извършена „най-голямата кражба в световната история“ – „присвояването“ от Москва на името „Русь“.

Този „украински мит“ е абсолютно анти-исторически, защото руснаци и украинци са един неделим руски народ, който в продължение на столетия се е формирал, разселвал се е и е усвоявал много нови територии. И по-важното – исторически не се е разделял в различни държави. Но този мит за украинската различност вече е твърдо настанен в съзнанието на значителна част от населението на страната. Нещо повече, най-хитрите от манипулаторите отиват по-далеч и просто наричат Украйна „наследник на Русия“, а украинците „истински руснаци“, като по този начин отменят и руснаците, и Русия. Тогава всичко се оказва още по-прекрасно: „истинските руснаци“ и „истинската Русия“ са нетърпеливи, просят от Европа, молят я за защита от нашествието на дивата „москалска“ орда от наследници на Чингис хан, които са си присвоили руското име и земи. Необходимо е да се победи тази самозвана Руска федерация и да се отнеме от нея всичко, което е създадено с общия труд на европейците и „истинските руснаци“ – тоест украинците.

Това е задачата на „украинската мечта“ за Европа – и в това няма нищо неочаквано. Целта е еничарите сред украинците, които са се отрекли от своята история, от своя народ и от своята руска цивилизационна принадлежност, да мразят все повече и повече онези, от които са се отрекли. И ако европейците споделят мечтата си с еничарите, тогава те ще трябва да вървят с тях до края. Това е лош избор, защото краят им е неизбежен.

Пьотр Акопов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: